H&M и MOSCHINO: поп, улична култура и блясък този ноември

| от chronicle.bg |

Колаборацията на H&M с Erdem беше приятно и свежо напомняне за чара на флоралните мотиви. The Guardian ги описа като „дрехи, които ще се задържат дълго“. Предстои да разберем какво да очакваме от тазгодишната колаборация на марката с известен моден дизайнер. 

От разговор на живо в Instagram между Джиджи Хадид и приятеля й Джеръми Скот стана ясно, че следващата дизайнерска колаборация на H&M е с MOSCHINO – култовата италианска марка, с която Джеръми Скот вкарва нова доза поп енергия, след като през 2013 г. заема поста творчески директор. Колекцията MOSCHINO [tv] H&M ще се продава онлайн и в избрани магазини на H&M в целия свят от 8-ми ноември.

Разговорът между Джиджи Хадид и Джеръми Скот бе прожектиран на дигитални екрани по време на ежегодното парти на MOSCHINO в Коачела, Калифорния и беше излъчен на живо в @hm Instagram, изненадвайки гостите с голямата новина. Джеръми и Джиджи бяха облечени в първите модели от колекцията MOSCHINO [tv] H&M – колекция, изпълнена с жизненост, игривост и хумор, които са присъщи за марката. Специално за H&M Джеръми Скот е създал нови дамски и мъжки колекции, както и пълна гама аксесоари.

„Много се вълнувам заради MOSCHINO [tv] H&M. Работата ми е да се свързвам с хората чрез модата и с това сътрудничество ще успея да се докосна до много повече от моите почитатели, отколкото някога е било възможно“, казва Джеръми, творчески директор на MOSCHINO.

„MOSCHINO [tv] H&M е перфектното сътрудничество за модата в момента, съчетавайки поп, улична култура, логотипи и блясък. Джеръми е невероятен – знае как да се забавлява чрез модата и да се свързва с феновете си по целия свят“, казва Ан-Софи Йохансон, творчески съветник на H&M.

Кампанията MOSCHINO [tv] H&M е една радикално иновативна телевизионна концепция, която преплита социални и традиционни медии, за да създаде завладяваща мултиплатформа – нов вид увлекателно преживяване за цифровия свят.

Прочетете пълното интервю с Джеръми Скот тук.

 

 
 

Ако някоя услуга е безплатна, вие сте продуктът

| от Боби Величков |

След целия този смях с Кеймбридж Аналитика, отвътре ми дойде да се изрежа с едни 21 точки сАобрЪжения по темата…

1. Безплатен обяд няма. Англичаните са го казали преди около 300 години. Свиквайте. Има една друга популярна фраза: „Ако някоя услуга е безплатна, то Вие сте продуктът“. Безплатната услуга трябва да плаща ток, режийни, поддръжка, заплати на персонала. Това няма как да дойде от нищото.

2. Всяка една „виртуална“ услуга лежи на някакъв хардуер. Неизбежно е. Ако искате да имате достъп до пощата си едновременно от лаптопа си и от телефона си, то за целта тази поща трябва да е записана някъде чисто физически.

3. Въпрос към админ: „Можете ли да ми четете пощата?“. Любезните админи отговарят с „Да“, не толкова любезните отговарят с „Като знам какво инфо имам за теб от трафичните ти данни, хич не ми трябва да ти чета пощата“.

4. Интернет е създаден от ентусиасти като Sir Timothy John Berners-Lee OM KBE FRS FREng FRSA FBCS. Идеята е била общодостъпна информация за всеки и за всичко.

5. За целта на горната точка са създадени протоколи за комуникация, като HTTP (Web достъп), SMTP (изпращане на поща), POP3 и IMAP (за четене на поща), FTP (за трансфер на данни) и много други.

6. Горните протоколи са създадени не за да дебнат и подслушват човечеството, а за да подпомогнат WWW в основната му цел - общодостъпна информация за всеки и всичко.

7. Тъй като са правени с идеална цел, в тях има изключително много дупки и недомислици, които могат да доведат до злоупотреби. Пример – в момента аз мога да изпратя email на когото си пожелая, НО, в същото време, от името на когото си пожелая.

8. За да функционира нормално, всяка една система пази т.нар „логове“ от услугите, които предоставя. В 95% от случаите тези логове се пазят, за да се следи функционалността на системата, оптимизация на работата, опити за външен пробив и прочие и прочие. Нищо не е насочено персонално към който и да е потребител на тези услуги.

9. Ако някой потребител на тези услуги стане оперативно интересен на службите или на някой злонамерен администратор, тези логове могат да предоставят доста подробна ( в някои случаи дори пикантна ) информация за него и неговите действия.

10. „Опазването на лична информация“ в услуги като Фейсбук, Инстаграм, Гугъл+ и подобните им е абсурд. Колкото и да сте лъгали при регистрацията за рождената си дата, поздравите на вашите приятели за рождения ви ден ще ви издънят.

11. Забравете „The right to be forgotten“. Ще изтрият всичко, което си мислите, че сте въвели, но не и информацията, която са придобили за вас по други начини.

12. Никой админ на услуга не се интересува от вас персонално. Но, в същото това време, всеки админ на използвана от вас услуга може да разбере всичко за вас. Стига да пожелае.

13. Много пъти са ме питали „Как да опазим децата си в Интернет?“ Отговорът е прост – учете ги да се държат там, както се държат в реалния живот – да бъдат любезни, отворени, комуникативни, но, в същото време, да не разговарят с непознати, да не казват на непознати адреса си, да не се качват в коли на непознати и т.н.

14. Интернет е като живота. Там има много прекрасни, но и много тъмни места и неща. Вие сте тези, от които зависи на кои от тях ще попадате.

15. Много родители се плашат от порното. То не е чак толкова страшно. Виж, религиозните сайтове са доказано опасни.

16. Внимавайте на какви приложения давате право да ви гледат стената. Може да е изключително примамливо да направиш тест и да видиш как ще изглеждаш след 10 години, но, в този момент, тази апликация започва да те профилира и не прави нищо по-различно от Cambridge Analytica, заради която тръгна пусти скандал.

17. Всички в мрежата сме „високирусипищни“. Това важи само за простия потребител. Big Data и системните анализи върху нас и нашите постове се осъществяват на друга плоскост и изобщо не ги интересува как изглеждаме, освен ако нямаме някой физически дефект, на който да наблегнат в рекламите си.

18. Свикнете с мисълта, че между вас и услугата, която ползвате, има доставчик. И този доставчик пише всякакви логове за вашите действия.

19. Свикнете с мисълта, че в Интернет никой не е анонимен. Забравете ТОР, МОР и прочие, никой не е анонимен и има начини за установяване и проследяване на всичко.

20. Бъдете себе си, но внимавайте какво издавате за себе си.

21. Усмихнете се. Светът на технологиите отдавна е такъв, че нищо не зависи от вас.

 
 

Павиани избягаха от изследователски институт в САЩ

| от chr.bg |

Три павиана са избягали от изследователски център в САЩ през уикенда, демонстрирайки не само интелекта си, но и според защитници на животните желанието си да се „спасят от кошмара на лабораториите“.

Трите маймуни са сред над хилядата павиани в Института за биомедицински изследвания в Сан Антонио, Тексас. От центъра използват животните, за да изследват хронични болести като малария и вирусите ХИВ и ебола.

Бегълците са се намирали в своята обител на открито, оградена от предпазна стена. Демонстрирайки интелекта си, павианите са използвали варел като помощно средство, за да се прехвърлят през стената.

Четвърта маймуна също е изкачила преградната стена, но изглежда в последния момент е „размислила“ и се е върнала обратно.

Двама от косматите бегълци са заловени в близките дървета. Третият павиан е успял да стигне до главен път, където водачка на МПС го е заснела с мобилния си телефон, преследван от служители на института.

Акцията по залавянето на животните е продължила 30 минути. От изследователския център съобщават, че в нито един момент павианите не са представлявали заплаха за обществената сигурност, тъй като не участват в медицински експерименти и не са болни.

От организацията PETA (Хора за етично отношение към животните) обаче са разкритикували остро института, от който през последните години неведнъж са бягали животни и са регистрирани случайни смъртни случаи.

„Този институт представлява всеобща заплаха – за персонала, обществеността и животните, държани там като затворници, чиято едничка цел е да се спасят от кошмара на лабораториите“, се посочва в изявление, направено от PETA.

 
 

Когато ти се развали колата в час пик: деветте кръга на ада

| от |

Всичко се разваля, няма нищо вечно, особено колата. Само че да ти се развали колата не е като да ти се пръснат дисплея и панела. Това е нещо по-страшно и далеч по-ужасно от която и да било друга авария.

Знаете за деветте кръга на ада – когато ти се развали колата, ситуацията е същата. За опитните шофьори не е така, но ако сте, да речем, неопитна жена, гей или млад шофьор, не ви пожелаваме да минавате през тях. Да, ужасно етикетирахме определени социални групи, но е факт. Гореспоменатите три групи са златната кокошка на всеки автосервиз.

Днес ще ви разкажем за деветте кръга на ада, в който попадате, когато колата ви се развали. Но не просто на някой селски път, а в час пик в столицата.

Първи кръг: Не разбирате кога попадате в него, защото той е най-измамният. То е онова чувство, когато се събудите преди алармата сутринта, заредени с енергия след спокоен сън или разкъртващ секс. Имате енергия за всичко, а пред вас е дългият пролетен ден – пълен със задачи. Необяснимо леко ви е на душата. Вместо да ходите като клошар, решавате да си издокарате. Излизате от вас като от корица на Vogue, доколкото гардеробът ви позволява.

Втори кръг: Това е моментът, когато сте в колата и всичко по пътя продължава да е повече от прекрасно. Няма задръстване, изпреварвате колите под звуците на Слави Трифонов и кълнете германеца, който спазва стриктно всички правила за дистанция… а между него и камиона пред него има място поне за още три коли, сигурни сте. Изпреварвате и го гледате на кръв.

Трети кръг: Нещо започва да намирисва. Или да трака. Или да примигва. Или да присветва. Нищо… ще се оправи. Удряте по таблото веднъж и всичко е наред. Продължавате, щото аре са, не може точно днес, преди събитието на което отивате (бизнес закуска например) да ви се развали колата.

Четвърти кръг: Колата прекъсва. Палите отново. Тя се задъхва. Не става. Почвате да се паникьосвате. Включвате аварийки, следва моментално освиркване отзад. Всички започват да ви заобикалят, а мръсницата продължава да не пали. В този момент, на оживения път, съжалявате за всяка една груба дума, казана по адрес на колата и сте готови на всичко, само и само някак си магически да се оправи. Същевременно обаче усещате мощния поток от псувни, който се задава.

Пети кръг: Отбивате с триста зора и слизате да видите повредата. Ако имате опит, може и да знаете какво е и да прескочите на осми кръг. Ако ли не, добре дошли в пети кръг – разпад. На живота ви, на всичко. Псувате колата, псувате себе си, доброто си настроение от сутринта и най-вече всички хорица, които си минават покрай вас с прекрасните си здрави коли, които никога, ама никога не се развалят.

Шести кръг: Набирате. Никой не вдига. Оказва се обаче (и това е най-хубавото на авариите), че те често стават в близост до някого. Приятел, роднина, колега. Мъжът на вашата колежка и добра приятелка идва , за да ви избави. По един или друг начин в този кръг се констатира проблемът и решението в повечето случаи е : „Давай да те тегля до сервиз“.

Седми кръг: Отивате в сервиза. Срещате се със Сатаната. Той е в син гащеризон на черни петна, с цигара зад ухо или в уста, от джоба му се подава черно-бяла кърпа. С него се общува трудно, ако не разбирате от коли. Това не е като при докторите с Хипократовата клетва – ако не разбирате, ви е спукана работата – и портфейла. В общи линии, той приема колата и ще ви се обади след малко да ви каже какво е открил и дали ще може да го оправи. А, и колко ще струва.

Осми кръг: Приятелят-спасител ви е приютил у тях, докато организирате вече напълно разпиляния си ден и се опитвате да минимизирате щетите. Вече трябва да сте на работа, денят ще бъде дълъг, а живеете извън града. Ако сте в града – не е болка за умиране, защото транспорт има, все ще го закрепите. Но да живеете например в покрайнините и да работите в центъра … животът много пъти е гаден, но в такава ситуация, той е особено гаден.

Девети кръг: Този в който, според Презвитер Козма, са предателите. Еми да. И тук е така. Тук е мястото на най-грешните. Тези, които никога не си проверяват нивото на маслото, не си сменят водата и даже карат без течност за чистачки с дни. Та на тези същите, когато тъкмо са се закрепили емоционално, им се обажда „Сатаната“, който казва.

А) „Нямат го моите хора тоя ремък“

Б) „Ремъкът струва 300 лева втора ръка“

В) „Ма ти си за газаджия, не си за тука. ПроблемА ти е от още сто хиляди места и аз не мога да го оправя, щото не е по моята част“

Най-лошият сценарий. Автосервизът ви е предал. Колата ви е предала. Искате да се самоубиете и ще го направите.

В общи линии, това са деветте кръга на развалената кола. Като минете през тях, просто седите на дивана в разплута поза, докато се омазвате с пица и се наливате с кола. Благодарете на приятелите, които са ви спасили, обещайте си занапред да се грижите за колата си, и наистина го правете, за да може тя наистина да ви слуша. Един ден ще се събудите в прекрасно настроение и това няма да бъде капан.

 
 

Как да не ни хванат с подкуп

| от |

Хора, хайде малко по-сериозно! Както би казал прокурор Иван Гешев – Светнахте всичките като коледна елха!

Имах един приятел в началото на 1-те години на 21 век (или както се казва този период), който учеше в СМГ и ми разправяше, че е станал много безотговорен: „Вървя в парка и си държа кóза като цигара“. Нормално е, дори очаквано, да смятате, че моят приятел не е най-съобразителният приятел. Но това става в 10 клас. Тогава бяхме малки.

Да си пораснал човек на отговорна позиция, разсъждаващ и да носиш подкуп в себе си (в багажника на колата) не ти прилича въобще. И това са 70 000 евро все пак. В наши дни това са си пари почти за един коз.

Подкупи, скъпи приятели, се укриват, както се укриват данъци. Пращаш си парите, където държавата не може да пипа. Ето например да вземем една Ирландия. Откривате си банкова сметка в една Ирландия и там да ви пращат парите. Пък те вече как ще си ги оправдаят като разходи си е тяхна работа. И не че не може пак да ви хванат, ама поне не са ви в тъпия багажник.

А може и да не се стига чак до Ирландия. Намирате си хубава, тучна полянка край София с един хубав камък посредата. Под този камък ви се носят парите. Голяма поляна ви трябва, за да няма къде да се скрият полицаите. На Бонсови поляни, например, е много добре. Като си вземете „дарението“, слагате го в някакъв тайник в колата, а не в багажника! Хората прекарват бежанци в тайници в колата, все ще намерите някакво място за 10 пачки.

Някои пари се бележат със специално мастило, което остава по ръцете ви като доказателство. Това е популярен похват, действа много добре. На пазара обаче има средства срещу този похват. Те се наричат ръкавици. Ако ще взимате пари, носете ръкавици, за да не се издадете по най-балъшкия начин.

В крайна сметка можем да почерпим мъдрост и от телефонните измамници. Уговаряте сумата и изпращате някой таксиметров шофьор да я вземе. Може и някое циганче. Хората са го измислили.

Най-добрият начин да не ви хванат с подкуп обаче си остава един. Да не взимате подкупи. Парите са хубаво нещо, но не са по-хубаво, отколкото да ви осъдят е лошо.