Грозните хора печелят повече пари

| от chr.g |

Особено непривлекателните хора печелят повече пари от останалите, са установили учени, след като са проследили развитието на 20 хиляди млади американци в продължение на 13 години.

Изследването е съвместна разработка на специалисти от Лондонското училище по икономика и от Бостънския университет. Изследователите са интервюирали и отчели физическата атрактивност на всеки един от участниците. Тяхното професионално развитие било анализирано от 16 до 29-годишна възраст. От проучването станало видно, че най-грозните печелели повече пари в сравнение с умерено непривлекателните участници.

В много от случаите доходите на екстремните грозници надвишавали тези на нормално изглеждащите, та дори и на атрактивните люде. Според един от авторите на проучването, Мери Стийл, когато хората са по-привлекателни физически, те често са по-отворени към другите и не са толкова съсредоточени в кариерата. Екстровертността им често е тълкувана от работодателите като лежерност. А това веднага се отразява върху доходите им. Докато грозниците се хващат фанатично за службата като удавник за сламка и поради тази причина по-лесно получават повишения.

 
 

Как да реагираме, когато други хора имат постижения или качества

| от Антония Антонова |

На никого не му е приятно, когато някой друг се изявява, прави готини неща или хване, че блесне с нещо. Какъв българин сте, ако в такива кофти ситуации не се опитате максимално много да омаловажите чуждия успех, докато бодете пресолен домат на пейката пред блока и коментирате международното положение с нормални хора като съседите? Така де – те пият ракия всяка вечер с вас, а не се правят на интересни да имат кариери, амбиции и постижения.

“ – Глей го па тоя, к’во като е учИл езици и к’во ходи да изхвърля разделно, все едно не знаеме откъде е.“

Ясно е, че няма как някой да е по-умен, по-хубав, по-кадърен и по-голям разбирач от вас. Освен това правенето на готини неща като това да имаш професионална реализация, образование, хоби, да се занимаваш с благотворителност, спорт и да общуваш с умни хора в същината си няма никакъв смисъл, ако човек не изкарва пари от тях и няма кола, и пари в сак в багажника на колата. То успехът се измерва в пари, не в някакви изгъзици.

Тоест, какво ще се прави толкова тоя на много отворен и интересен, като само се развива и усъвършенства? Ето как да реагираме, в случай че около нас хора вземат, че постигнат нещо в тоя живот или пък блеснат за момент:

Никак. Не реагираме никак. Все едно нищо не се е случило. Просто си пием мастиката и си качваме холестерола с бирени пръчки, както във всеки друг нормален ден. Това е най-доброто.

Ако все пак стане дума за постиженията им, защото някой е дръзнал да ги коментира, игнорираме чутото или рязко сменяме темата. Все едно не чуваме какво се говори, дори това да не изглежда логично и адекватно. К’во ти пука?

Опитваме се се да омаловажим фактите, колкото и трудно да е това. Обясняваме, например, че стипендията от „Харвард“ не е лошо нещо, но и лято на Слънчака, вместо учене и потене залудо, не е за изхвърляне и ние залагаме на второто. Защо да се мъчи човек, веднъж се живее? Иначе който, както си прецени, разбира се.

Заявяваме, че само арогантни и егоцентрични хора имат такива успехи, останалите нормални хора сме скромни и добри. Обясняваме им, че не може така да имат постижения, защото това наранява чувствата на околните, кара ги да изпитват негативни емоции. Все едно по този начин ги обиждат като правят някакви неща, които те не могат или не желаят да правят. Откъдя накъдя всички ще правят едно и също, а някой ще прави повече и ще се отличава? Откъдя накъдя?

Започваме с „А ПЪК АЗ, КОГАТО…” и разказваме история за себе си. В случай, че някой около нас е срещнал любовта на живота си, умира от щастие и ще се жени, например, обясняваме, че бракът е отживелица и е за хора, които си нямат доверие, след което разказваме история за себе си, без значение дали тя има някаква смислова връзка с контекста на разговора в момента или не.

Хвалим случаен човек или животно за нещо съвсем различно в присъствието на човека, който изпъква с разни неща. Изпробвана стотици пъти в човешкия опит дотук и доказано работеща тактика. Пример: Диди идва във компанията, облечена в невероятна и шармантна мега секси рокля на цветя, която събира всички мъжки погледи, женските също. Няколко хора ахват. Сега е перфектният момент да надигнем глас и да кажем: „Жоро, много ми допадат очилата ти, откъде си си взел, искам същите“. Така сменяме темата още преди да има тема. Висш пилотаж.

Държим се се сякаш сме лично обидени от случилото се. Нека осанката ни издава, че просто не е редно някакви хора около нас да са по-изявени от нас в който и да било отрязък от време, в каквато и да било област. Така не може.

Директно заявяваме, че това е тъпо. Ако ще да става въпрос за спасяване на деца от гладна смърт. Казваме, че това е супер тъпо и е по-яко това, което НИЕ правим в момента. И край. Или че самият човек е тъп и за нищо не става, и да не се прави на интересен. Почваме да го обиждаме за външния му вид, напомняме му, че и той ходи до тоалетната, казваме му, че каквото и да направи, за нищо не става и да не се прави.

За по-възвишено се подиграваме на човека, да не звучи като директно заяждане. Няма какво да го щадим и да се офлянкваме. Директно му се присмиваме, че се занимава с някакви неща и че изобщо е жив.

И така. Тъпаци, ще се различават те…

 
 

Историите, които ще гледаме в българския ефир през август

| от chronicle.bg |

Лятото може да бъде наистина труден сезон за намиране на филми за гледане, които изискват задействането на повече от две мозъчни клетки. Ако тези дни отидете в някое кино, на екраните над касите ще видите редовните за всяко лято блокбъстъри, които киното за поредна година изкарва от конвейера си.

Лятото може да бъде наистина труден сезон… ако не знаем къде да търсим. Ако искате нещо повече от визуални ефекти, киносалоните не са мястото.

За щастие на зрителите, българският телевизионен ефир през август предлага програма далеч по-разнообразна като тематика и жанр, от киносалоните в момента. Накратко – не е нужно да ставате от дивана, за да си подарите няколко часа, прекарани в последните дни на Романови, по времето, когато Европа е основана или в тайните стаи на Версайския дворец в дните на Мария Антоанета.

Най-добрите документални филми са като книга на Анри Троая – романизирани биографии. Такива са и филмите в галерията горе, които ще се излъчват в ефира на Viasat History през този август.

 
 

Дейвид Хаселхов ще се ожени за прекрасната Хейли Робъртс

| от chr.bg |

Актьорът Дейвид Хаселхоф ще се жени за трети път след две седмици за годеницата си Хейли Робъртс.

Сватбата е насрочена за 31 юли в Пулия, Италия. Церемонията ще бъде в тесен кръг. След нея младоженците ще заминат на меден месец на Малдивите.

Хейли Робъртс е бивша продавачка. Дейвид Хаселхоф се запознава с нея през 2011 г., когато е съдия в телевизионния конкурс „Британия има таланти“. Сгодени са от две години.

Това ще е трети брак за 65-годишния актьор, който дължи популярността си на сериала „Спасители на плажа“. Той има две дъщери на възраст 28 и 25 години от втората си съпруга Памела Бак, с която се раздели през 2006 г.

Хейли Робъртс е на 37 години. Дейвид Хаселхоф е казвал, че тя е единствената жена, на която е направил предложение за женитба „от сърце“, защото я обича. При предишните си бракове се е чувствал по-скоро задължен.

 
 

Защо харесваме леопардовия принт? Заради тях!

| от chronicle.bg |

След приключването на модните седмици в четирите модни столици – Париж, Ню Йорк, Лондон и Милано – тенденциите за есен-зима 2018 са ясни и едни от тях са добрите стари животински принтове, или по-конкретно противоречивите леопардови щампи. И макар някои да смятат този тренд за нискокачествено художествено средство, той има дълга, богата история. А освен това има такива знаменитости, които доказват, че той не е олицетворение на евтиния кич. Доказват също една друга неприятна за мнозина истина – че леопардовата щампа може да стои добре само на жени, които по принцип изглеждат добре.

На една фотография от 1950 година певицата и актриса Ърта Кит е облечена от главата до петите в рокля с леопардов принт. Изглежда секси, уверена, а до нея кротко седи леопард на каишка. Снимката е култова и през 80-е именно тя вдъхновява танцьорката Джо Уелдън да проучи историята на леопардовия принт като модна тенденция и да го опише в книга.

Нейните проучвания доказват, че леопардовите мотиви (изобщо мотивите със животни от Семейство Котки) са използвани в миналото, за да предадат идеята за властта, независимостта и увереността.  В книгата си авторката пише, че леопардите са почитани в миналото като безстрашни и силни животни. Още през древността връзката между човека и тях е била силна и има стенописи, датиращи от 6000 години пр. Хр., на които се вижда как жена гали леопард.  Египетската богиня на мъдростта, Сешат, често е изобразявана с леопардова роба. А китайската Кралица майка на Запада е рисувана със зъби на тигър и опашка на леопард. По-късно, през 18-ти и 19-ти век леопардовите кожи са смятани за индикатор на богатството и висок обществен статут. С идването на ХХ век и масовото производство, тенденцията се разраства все повече.

От тогава до днес, леопардовият принт е бил поставян почти навсякъде в скалата на стила – наричан е нискокачествен, пошъл, провокативен, дори опасен. Носен е от старлетки и съответно е смятан за „евтино облекло“. В популярната култура жените, облечени в леопардови мотиви, са виждани като зли, повърхности и разпуснати.

Независимо от всичко, леопардовите принтове са били вдъхновение за едни от най-големите моделиери в историята. Смята се, че пионерът, който пръв използва леопардовия принт (не естествената кожа) на свой тоалет е Кристиян Диор. После тази тенденция е приета от звезди като Джоузефин Бейкър, Елизабет Тейлър, Джаки Кенеди и други. Днес сред знаменитостите, които използват този мотив са Ана Уинтур, Бионсе и Мишел Обама. А компании като „Балмен“, „Армани“ и „Живанши“ периодично използват животинските принтове.

Според Уелдън леопардовият принт е приемал толкова различни статути именно защото предразполага към множество интерпретации. Може да изглежда неутрално, комбиниран с по-смели цветове, а може и самостоятелно да започва и завършва образа. Значение тук има и връзката на човека с животните, и по-специално с котките, чийто образ независимо дали допада на всички, е безспорно интересен.

Ще се повторим – леопардовият принт не е нито пошъл, нито евтин. Зависи от човека, който го носи. Разгледайте галерията горе, защото тези жени доказват твърдението ни.