Гришо загря за мача с Мъри с разгром срещу уругваец

| от |

Григор Димитров записа убедителна победа срещу уругваеца Пабло Куевас с 6-0, 6-3 и се класира за 1/8 финалите на Мастърса в Париж. В първия сет Гришо доминираше тотално на корта и спечели частта само за 24 минути, без да даде и гейм на южноамериканеца.

Куевас, който провежда най-добрия сезон в кариерата си и през 2014 г. спечели две титли на турнири на клей, затрудни малко повече Димтров във втория сет, но не достатъчно, за да се стигне до някаква интрига.

В следващия етап Григор Димитров ще се изправи срещу много по-сериозен съперник – Анди Мъри, който по-рано днес победи Жулиен Бенето в два сета 6-3, 6-4. Евентуална победа на шотландеца ще му гарантира място в заключителния турнир в Лондон, докато Гришо трябва да стигне до финала, за да си уреди мечтания билет за британската столица. Анди Мъри в момента е 8-и в света, а българинът 11-и. Двамата са се срещали пет пъти досега и резултатът е 3-2 в полза на британеца. Григор обаче спечели последните две срещи с Мъри този сезон – първо в Акапулко, където после спечели титлата и след това на Уимбълдън (чиста победа в три сета). /БГНЕС

 
 

Любимите дрехи за празник на българския мъж

| от |

Ние, мъжете, родени в България, сме страхотни!

Тръбите ви са счупени? Оправяме ги! Печката ви не работи? Ха! Какво е една печка пред нас! Абсолютно нищо не е – просто печка.

Трудно и рядко обаче намираме подходящи дрехи за себе си. И като цяло голяма част от нас, макар и сръчни работливковци, нямамe добър вкус – уви. Но въпреки това държим на него!

Идва Коледа за сетен път и отново ни предстои да вземем досадното решение там какво да си облечем, че никой да не мрънка. Този напън обаче трае кратко, писва ни и пак си знаем своята – Коледа е, кой ще мрънка.

Обличаме се както си знаем и както всички ни знаят. Има няколко варианта за дрехи:

Ежедневните

Дънки и тениска. Не се знае милото както се е разготвило дали печката няма да се счупи и да трябва пак да сме до лактите в масло.

А ако ни стане студено, значи пием бавно.

Половината костюм от сватбата

Само ризата и панталона. Добре, че се оженихме стари, че да ни стават. Панталонът ни е стар, та спокойно можем да го окапваме с лютеница с боб, вино и каквото друго е сготвило милото.

Ризата ни беше една такава кремава – светлият вариант на онова седемдесетарско, диско кафяво. Сега с времето не е мръднала.

Анцуг с пуловер

Долу удобно, горе модерно. А и винаги си готов за едно бързо коледно мачле с приятели. Анцуг с пуловер освен това предизвиква погледи и забавлява, а нали за това е празника – всички да се забавляваме.

Слипове

За едни Коледа е празник, за други е понеделник. Ако не си много набожен или те е страх да бъдеш, не ти трябват много Коледи преди празника да ти стане надценен и скучен.

И ако ни стане студено, значи пием бавно.

Грейка

Казвахме на милото да подпишем да санират блока, а тя: „Не, ние на духалка“. Добре, тогава или ще пуша вътре, или ще ми я даваш тая духалка като отивам на балкона.

 
 

Ванеса Виденова: детето-чудо

| от Цветелина Вътева |

Ако смятате, че Ванеса Виденова е поредната интернет знаменитост, значи със сигурност не сте чели внимателно това, което пише и не те слушали внимателно това, което говори.

Тя е от онези млади хора, които те карат да псуваш мрънкащите, според които „младите са много зле“. В отношението на Ванеса към всичко, до което се докосва, има някаква мъдрост, която стои странно на годините й. И те кара да искаш да говориш с нея, да слушаш и да попиваш.

Ванеса Виденова се занимава с астрология и има YouTube канал, посветен на астрологията. Наскоро издаде първата си книга, „Моята приятелка: паническата атака“. Има блог, в който пише за всякакви неща, които я вдъхновяват, и страница във Facebook, където може да черпите още от нея.

ванеса виденова

 

Запознах се с работата ти покрай книгата, която издаде, „Моята приятелка: паническата атака“. И си от малкото хора, които са се осмелили да пробият стигмата, която все още лежи върху хората с чести психични разстройства у нас. Откъде намери кураж да публикуваш личните си преживявания?

За мен не е било въпрос на кураж, не съм се замисляла и за секунда дали това, което ще споделя е твърде лично, още по-малко „какво ще си помислят хората”. Единствената ми мисъл беше да предотвратя моя опит, в който отидох в книжарницата, питах за книга за паническите атаки и ми беше отправен най-странният поглед, сякаш не съм на правилното място. Да не говорим, че никой не беше чувал за такова нещо. Исках следващият път, в който някой, който търси информация по тази тема, да попадне не само на положителен отговор, а на четиво, което ще го накара да не се срамува, нито страхува от това състояние, тъй като аз самата преминах през всякакви негодни за употреба „помощни материали” по темата. Истината за паник атаките е проста, затова реших да я споделя на достъпен език, за да може това знание да се ползва от всеки, без ограничение.

Какво би искала да кажеш на хората, които в момента се борят с паническо разстройство? Има ли светлина в тунела?

Ако има нещо, което пътят ми показа, то то е, че тунелът е единствено и само светъл от началото до края му. Всеки сам избира дали да стои с отворени очи и да се наслаждава на блясъка или да затвори очи и да повтаря, че е страшно тъмно ден след ден. Знам, че докато човек е още в стадии на борба, думите ми не могат да резонират с неговите усещания, но мога да го уверя, че една крачка го дели от свят, без постоянния тормоз на ПА.

Какво е мнението ти за антидепресантите?

Преди време бях доста крайна, отричайки ги категорично. Сега… все още не съм привърженик, но осъзнах, че при крайни състояния, в които човек не може да върши елементарни ежедневни действия, като да отиде до магазина да си купи нещо за ядене, може и да се наложи да прибегне до тях. В никакъв случай обаче не бих казала, че това е лекуване, макар антидепресантите да се водят „лекарства”. Облекчаващо симптомите средство – да, цяр лекуващ източника на проблема – в никакъв случай. Ако трябва да направя аналогия, те са като превръзка върху рана, в която куршумът още стои.

Смяташ ли, че психотерапията има своето място при тревожните разстройства?

Задължителна е, но е важно да попаднеш на правилния човек. Няма един специалист, който да бъде перфектен за всеки, особено що се отнася до психиката, стриктно индивидуално е. Ще познаеш лечебния ефект по това, че след срещата с психолога/психотерапевта, тялото ти е по-отпуснато, мислите – по-леки, настройката – усещане близо до вдъхновение, а вярата в себе си и собствените ти сили – утроена. Това е сигнал, че си направил първата стъпка от новия ти живот.

ванеса виденова

Какво си завършила, очевидно имаш интерес към психологията?

Не съм учила психология, много известни психолози ме посъветваха да не го правя, за да запазя разсъдъка си и да мисля по-чисто. Занимавам се от пет години с астрология и в последните години правя примеси с другите сфери, които ме вълнуват, така мисля, че поддържам най-добър баланс.

Откога пишеш?

Откакто мога да пиша. Като дете пишех истории с измислени, фантастични герои, които са поставени в необикновени ситуации, сега… все още правя същото, но вече знам, че това е всъщност самият живот и всичко „измислено” е съвсем реално.

Поезия, проза, драматургия…открила ли си „своето“ писане?

Всичко, което ме зарежда е „моето”, а това се променя, така че дори не търся статичност, за да кажа, че съм я открила.

Занимаваш се с астрология. Какво би казала на хората, които твърдят, че „не вярват в зодии“?

Ще им кажа, че и аз не вярвах в зодии, докато не разбрах, че в истинската астрология думата „зодия” почти не се употребява, да не говорим, че не описва човека в цялата му същност, както се предполага. Всеки разумен човек би отрекъл такъв тип знание – дванадесет зодии, всички от една зодия са еднакви, що за простотия? Ако хората знаеха какво представлява тази наука, нямаше да се съмняват дори, че заслужава да бъде наречена така.

ванеса виденова

Какви теми засягаш във видеата си?

Каквото ми скимне: астрология, психология, междуличностни взаимоотношения, музика, изкуство, творчество, литература, водени медитации, практики, каквото ми стане интересно, пиша, снимам и споделям.

Може ли с едно изречение? Паниката е…

съпротива към реалността и липса на доверие във вселената, катарзисът, преди осъзнаването, крачката в неизвестното, която те води точно там, където винаги си искал да бъдеш.

Любовта е…

това място.

Животът е…

За мен това изречение е съвсем завършено така, както е.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ – камерна вечер за ценители в ново арт пространство

| от chr.bg |

На 24 ноември в „Къщата на София“, ул. „Миджур“ 12, българската публика за първи път ще има възможността да чуе на живо класически романтизъм в изпълнение на баритона Айвън Лъдлоу, акомпаниран от пианиста Даниел Тонг в първия за сезона концерт МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ от известния, вече 3 годишен, цикъл за камерна музика, който тази година стартира с нова артистична концепция.

Музикантите ще разгърнат красотата на чувствата в едно от най-забележителните произведения на Франц Шуберт – “Зимен път”, композирано по стиховете на Вилхелм Мюлер. Романтичното настроение ще пренесе зрителите в епоха, в която чувствата са били музика, а думите – страст.

Самият  Шуберт е твърдял, че тези песни са го завладявали повече от всичко, което е написал, защото напълно се е сливал с поетичните образи.

Ivan-Ludlow

Айвън Лъдлоу солира на едни от най-престижните европейски оперни сцени като Неапол, Сполето, Париж, Лион, Атина, Тулуза, Уелска Национална Опера, Страсбург, Марсилия, Бордо, Лозана и много други. Роден в Лондон, но израсъл в Брюксел, той е възпитаник на Гилдхол Скуул и Националното оперно студио. Айвън е изнасял рецитали из цяла Европа и САЩ, като често си партнира с Даниел Тонг – пианист на Лондонския Бридж ансамбъл.

DanielTong

Събитието в „Къщата на София“ е само първият от шестте камерни концерта от цикъла МОТИВ 2018. Всеки месец българската публика ще има щастието да преживее по едно събитие с изпълнители, наградени от престижни европейски и световна конкурси, които концертират на легендарни световни сцени. Неподражаемите по рода си камерни вечери ще дадат нов облик на музикалната сцена – изпълнителите ще представят изкуството си пред камината, в артистичната среда на елитната галерия, в непосредствено общуване с публиката по особено емоционален начин. Местата в залата ще бъдат не повече от 50, а организаторите ще допълнят специалната атмосфера на вечерта с комплимент за всеки гост.

Kashtata-na-Sofia

Билети: на касите на Eventim в страната, онлайн на www.eventim.bg или преди събитието в „Къщата на София“, ако има останали свободни места.