Градовете, в които всеки говори собствен език

| от chronicle.bg по BBC |
Да научиш чужд език най-често ти се налага, когато се местиш в чужбина. Но има места на планетата, където няма да ти се размине проговарянето на най-малко два нови езика – само за да можеш да оцелееш. 
По данни на Ethnologue,  които се занимават с изследването на живите езици, в страни като  Папуа Нова Гвинея, Индонезия, Нигерия, Индия и САЩ се говорят над 300 езика.
За да разберат как езиковото разнообразие въздейства на ежедневието, експертите потърсили местни жители, които ежедневно боравят с над 4 езика само докато стигнат до работа. Те разказват какво е да живееш на място, където се сблъскващ с толкова много култури и общности всеки ден.
Порт Морсби, Папуа Нова Гвинея
Не само че Папуа Нова Гвинея може да се похвали като страната с най-голям брой говорими чужди езици (повече от 800), но това е и мястото с най-висок индекс на лингвистично разнообразие в света; това лесно би могло да се докаже, ако събере двама случайно избрани души. Те със сигурност ще говорят на различни езици. Езиковото разнообразие в тази страна идва от географското разположение – дълбоки долини, трудни за навигация терени, които се обитават от общества и кланове в продължение на векове с страната.
Като столица и най-голям град в страната в Порт Морсби живеят хора, които идват от малки села, за да си намерят работа, а скорошният бум на минни находки привлича значителен брой чужденци, които превръщат града във все по-интересно място за живеене. Безопасността е основен ангажимент на властите, тъй като трябва да се вземат различни превантивни мерки като например – не трябва да шофирате сами, защото може да попаднете на местна банда или групировка от организираната престъпност. И все пак това не е проблем за Клара Рейвън, която пристига в града от Лондон преди две години.
„Това, пред което си изправен тук, е една цялостна промяна на живота ти. Мястото е уникално“, разкрива тя. Докато през седмицата няма как да се отдадеш на спонтанни преживявания, през почивните дни можеш да се окажеш на някой от най-красивите плажове на планетата или да се посветиш на планински преходи през всичките 19 провинции в страната. Това лесно може да се осъществи, ако говориш английки. Това е бизнес езикът на страната, има и много австралийци. Все по-често ще чуете и Tok Piesen – развален английски, разказва Рейвън. Той е един от официалните езици в страната – наред с истинския английски, Hiri Motu и жестономичният език на папуасите от Нова Гвинея. „Той е лесно разбираем и все повече се развива като език“, разказва още Рейвън.
Повечето чужденци живеят в европейски тип апартаменти. Те са заплащани от работодателите в областите Ela Beach, крайбрежието в южната част на града, и в Paga Hill – западната част на полуострова.
Джакарта, Индонезия
 
Джакарта – най-гъсто населеният град в Югоизточна Азия с 11 милиона жители. Привлича чужденци от целия регион заради икономическите възмоности, които предлага. Там обичайно се говорят над 700 езика, характерни за Индонезия. Страната е с подобни географски особености като Папуа Нова Гвинея – в действителност те имат обща част, която се състои от над 17 хиляди острова. Именно островите допринасят за огромния брой диалекти.
„Много е свежо да се живее тук. Можеш да срещаш хора непрекъснато, които не са от една и съща среда“, казва Питър Ричи Путра, роден в Джакарта внук на китайски емигранти. „Културите се смесват една с друга и това е нещо хубаво“. Разнообразието дава въможност да едни от най-добрите кулинарни шедьоври, особено късно през нощта, когато уличните търговци се развихрят по улиците. Лесно да се намери храна из града, ако отидете до главните улици Sabang, Bloc M и Pecenongan, където ще намерите всичко от пържен индонезийски ориз до китайски задушени кифлички и близкоизточни палачинки, наречени  martabak.
Чужденците често живеят в апартаменти в по-богатите квартали. Някои от тях се установява в местността Menteng –  на 3 км северно от центъра на града. Пазаруват в оазиса Thamrin – на 5 км на изток; киупонясват в  Kemang –  на 10 км северно. А тези, които могат да си позволят повече, наемат единични стаи в най-известния пансион, наричан разговорно Kos-Kosan.
За да се сприятелиш с местните индонезийци обаче, си трябва усилие – трябва да напуснеш собствения си квартал, казва Брет Макгуайър, който се мести в града от Оукланд преди повече от 10 години. „Тук е оживено и динамично място за живеене. Ако сте готови да напуснете зоната си на комфорт“, казва той.
Официален език на страната е индонезийският и така имате възможността да се интегрирате навсякъде в Джакарта.  „Често чувам, че индонезийският е лесен език за научаване. Това не е така. Истината е, че индонезийците ще ви позволят да научите езика им само ако комуникацията с вас е в техен интерес“, казва Магуайър. „Резултатът е, че може да говорите индонезийски, без да го знаете перфектно. Никой няма да ви се присмее за неправилната граматика. Повечето, ако не всички индонезийци, ще бъдат твърде развълнувани, че въобще знаете нещо на техния език“.
Лагос, Нигерия
 
Повече от 500 различни етнически групи обитават Нигерия и всяка има свой собствен език. Ще чуете голяма гама диалекти, които се участ само в селските училища. Причината е, че повечето хора се местят в града от малките населени места, за да си намерят работа в Лагос – най-големият град в страната и търговски център на Нигерия.
„Обичайно за хората тук е да говорят два или повече езика освен английския, който е официален език“, казва Идоу Койеникан, роден в Лагос, но живее в САЩ. След английския основни езици с хауса, йоруба и игбо.
Чужденците, които са дошли в Лагос, за да научат чужд език, ще трябва да положат усилия, за да се случи това. „В колкото по-богати квартали живееш, толкова повече англоговорящите доминират в тях. И така възможността за взаимодействие с нигерийските езици е по-малка“, казва д-р Лейн Статън, американка, пристигнала в Нигерия, за да се подготви за докторската си степен и пише за петролната политика в района. „Учих Игбо в продължение на година, тъй като това беше наложително. Наложи ми се да остана в села, където се говори Игбо, за да мога да го практикувам наистина“.
За различни сделки се използват различни нигерийски езици, обяснява Статън.
 „Например, игбо обикновено се говори от пазарните търговци, така че ми се наложи да се добера до вътрешните пазари, за да упражнявам езика. Езикът фулани се ползва предимно от касапите на север, така че, за да научите фулани ще ви се наложи да посетите месарница. „
Без значение кой от езиците на Нигерия говорят местните жителите, хората на Лагос са забавни и мили хора, а Лагос е известен с динамичния си нощен живот и  хаотичните си  енергия.
Повечето чужденци живеят на остров Лагос, на 10 км югоизточно от града. Островът включва Banana Island – източната част, с едни от най- скъпите недвижими имоти в Африка. Жилищата в Лагос, които са предимно апартаменти или къщи, може да бъдат трудни за намиране.
„Едно от странните неща за отдаване под наем на жилище в Нигерия е това, че обикновено наемът трябва да бъде платен две-три години по-рано. Това показва колко засилено е търсенето на жилище“, обяснява Койеникан.
Делхи, Индия
 
В цяла Индия се говорят над 400 езика. В столицата Делхи могат да бъдат чути повечето тях, включително хинди, урду и панджаби. “ Където и да отидеш в Делхи има хора от всички сфери на живота, от различни държави, които говорят различни езици“, казва Саяни Гош, родом от Колката, ръководител на местна туристическа агенция Peak DMC. „Това етническо разнообразие е извор за информация за различните културни и хранителни навици“.
Въпреки големите, пренаселени и претъпкани улици,  Делхи компенсира с големи зелени площи и паркове, където семействата се събират вечер, а жителите се възстановяват от забързаното темпо на ежедневието.
Преди време Южен Делхи бе мястото, където се насочваха чужденците, дошли да усетят духа на Индия. Но в последните години емигрантите все повече започват да се местят в централната  и източната част на Делхи, известа като Пател Нага – на 6 км северозападно от центъра на града.
„Чужденци са станали по- смели и се осмеляват да живеят сред местните общности, дори в малките населени места край Щжен Делхи, които не бяха толкова популярни преди години“.
Саяни Гош препоръчва Humayunpur в Южен Делхи и Карол Багх в централната част – квартали, които дават възможност на живущите да са в центъра на събитията при пазаруването, храненето и търговията. За тези, които предпочитат по-затворен живот, дистанциран от общността, тя препоръчва Vasant Kunj в подножието на планините югозападно от центъра на Ню Делхи; Greater Kailash в Южен Делхи е популярно място сред заможните семейства; типично жилищен и семейно-приятелски квартал е Safdarjung Enclave, също в Южен Делхи. Почти всеки живее в апартамент, казва още Гош, а съжителството е един комплекс дава още по-голяма възможност да срещнеш съседи от други култури.
Докато английският е официалният писмен и бизнес език, полезно ще е да научите и малко хинди и панджаби, тъй като те са най-широко разпространени.
Лос Анджелис, САЩ
 
Лос Анджелис – място, което е шарена смесица от различни имигрантски култури. Град, в който се говорят над 300 езика. Най-популярните са английски, испански и китайски, но градът предлага най-голямото лингвистично многообразие в страната. Повечето испаноговорящи са от Мексико и Латинска Америка. Говорещите китайски, корейски и Тагалог идват от Източна Азия.
„Обичайно е да се видят хора, които говорят два до три езика, вариращи от шведски до корейски, френски и така нататък“, каза Крис Лу, генерален мениджър на кухните и баровете от веригата Freddy Smalls в Западен Лос Анджелис. „Американската култура приема толкова много от другите култури, че линиите се преплитат и вече не може да се каже еднозначно, кое е характерно за Лос Анджелис, и кое – не“.
Като цяло, живеещите тук имат своя баланс между „блъскането“ на работа и отмората. Срещал съм най-заетите хора, които намират време за своите йога упражнения или катеренето, разказва той. Лос Анджелис е с огромна площ, включваща квартали като Ориндж Каунти. Хората, които срещаш, може да са както от хипстър нагоре до безгрижни съседи от предградията.
„Санта Моника, на 15 мили западно на брега на морето, и Пасадена ( на 10 мили североизточно) са две места, които дават възможности за живеене за всякакъв семеен бюджет“, разказва Тхи Тхи Ма, който емигрирал от Виетнам през 1980 година. Сега е мениджър на най-висок образователен център в Koreatown. Лу се съгласява с него като отбелязва, че „тези места са добро място за създаване на семейство“.
„Нарастването на търсенето на жилища в области като Кълвър Сити, Западен Холивуд и Среден Уилшир води до техните трансформации, казва Ма. „Тези места са все по-лесно достъпни, удобни и семейно-ориентирани“.
 
 

Сериозен инцидент преди концерт на Бекстрийт бойс

| от chr.bg |

Най-малко 14 души бяха ранени и откарани в болници, след като подпори на входа на курортен комплеск, в който концерт трябваше да изнесе групата Бекстрийт бойс, рухнаха и затиснаха зрители, предаде Асошиейтед прес.

Инцидентът станал в американския щат Оклахома. Концертът трябвало да се проведе в комплекса Уин Стар, но започнала гръмотевична буря. Организаторите започали да евакуират зрителите. Бурният вятър обаче повалил подпорите на входа на комплекса и цялата конструкция рухнала върху зрителите.

Групата написа в Туитър, че „най-важното нещо е всички да се приберат по домовете си благополучно“.

За концерта на Бекстрийт бойс били продадени около 12 000 билета.

 
 

5 неща, които не знаете за Коко Шанел

| от chronicle.bg, по Vouge |

Габриел (“Коко”) Шанел е казала: „Модата е преходна, но стилът е вечен“. На 19 август се навършват 135 години от рождението на известната модна икона. Дори век по-късно легендата за тази стилна дама продължава да вълнува хората по света.

По случай тази дата ви предлагаме пет малко известни факта за живота на Коко Шанел.

1. Започва кариерата си, като прави шапки – прости и сламени, без украсите, популярни по онова време. Тя казва, че жените са носели огромни самуни на главите си, конструкции от пера, импровизирали с плодове и пера. „Най-лошото от всичко, което ме отврати, беше, че техните шапки не пасваха на главите им“, казва тя. Отваря първия си магазин през 1910 година и го нарича Chanel Modes. Продава шапки, които не просто стават пример за стил, но и остават нейна запазена марка.

2. Chanel No. 5 е един от първите аромати, наречени на нейно име, а петицата се отнася до щастливото й число. Според „легендата“ през 1920 година Шанел наема Ърнест Бо – роден в Русия френски гражданин и бивш парфюмер на руските царе, да създаде първия й парфюм. След 10 месеца работа, Бо й представя 10 различни флакончета, номерирани от едно до пет и от 20 до 24. Шанел избира петият, може би заради някакво суеверно усещане. „Представих колекцията си рокли на 5 май, петия месец в годината и ще оставим този парфюм да запази петицата в името си; ще му донесе късмет“, казва тя тогава на Бо. И наистина носи късмет. До 1929 година това вече е най-продаваният парфюм в света и един от най-непреходните аромати в историята. Дори днес някъде по света нов флакон се купува на всеки 30 секунди.

коко шанел

3. Според един от най-известните цитати на Шанел, всяка жена трябва да има перли. Но самата дизайнерка често е носела смесица от истински и фалшиви перли. В средата на 20-те години на миналия век тя пуска колекция бижута, направени от верижки, мъниста и стъкло, с което прави революция в пазара на бижута. Твърди се, че Шанел е осъзнала нуждата на жените от по-достъпни финансово бижута, които по-лесно да могат да носят. „Бижутата не са направени, за да придават на жените аура на богатство, а да ги направят красиви“, е казала Шанел веднъж.

4. През 1929 година Коко Шанел създава си дамска чанта, която предизвиква скандал за времето си. Причината – има дръжка за през рамото – нещо, считано за непристойно по това време. Шанел обаче казва, че й е писнало да носи портмонетата си в ръка и да ги губи.

5. Когато Коко Шанел откривала фалшификати на свои дизайни, тя не просто не се притеснявала от това, а ги подкрепяла. Веднъж моделиерката се натъкнала на съвсем точни копия на свои модели, създадени с по-евтини материали. Вместо да се възмути, тя решила да се възползва от безплатната реклама. Дори връщайки се в Лондон, тя организира ревю в тесен кръг, като в поканите посочва, че гостите могат не просто да водят със себе си своите шивачи, но и да правят скици и записки.

 
 

Трейлър на „Widows“: Виола Дейвис влиза в света на Джилиан Флин

| от chronicle.bg |

Името на Джилиан Флин веднага се асоциира с проблеми жени – опасни, жестоки, готови на всичко, за да излязат от капана, в който винаги ги намираме в началото. За щастие на всички  фенове на авторката на „Не казвай сбогом“ и „Отворени рани“, тя не се задоволява само с литературата и тази есен предстои да видим поредната й изява като сценарист.

Филмът „Widows“ разказва историята на четири вдовици, които тръгват на обща мисия – да довършат делото  на убитите си съпрузи. Извършването на мащабната кражба не е за отмъщение или пари, а единственият начин за оцеляване.

Новият трейлър на филма вече е тук и можем да видим плеядата от звезди, които участват. В главната роля е Виола Дейвис, чието име е достатъчно, за да  привлече интереса. Към нея, в групата на вдовиците, се присъединяват Мишел Родригез, Синтия Ериво и Елизабет Дебики. Лиам Нийсън играе покойния съпруг на Дейвис, а Колин Фаръл – врага.

Филмът е дело на режисьора Стийв Маккуин („12 години робство“), а освен гореспоменатите имена, ще видим и Даниел Калууя и Робърт Дювал.

„Widows“ ще бъде показан за първи път на кинофестивала в Торонто следващия месец, а премиерата по кината е насрочена  за 16 ноември.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.