Градовете, в които всеки говори собствен език

| от chronicle.bg по BBC |
Да научиш чужд език най-често ти се налага, когато се местиш в чужбина. Но има места на планетата, където няма да ти се размине проговарянето на най-малко два нови езика – само за да можеш да оцелееш. 
По данни на Ethnologue,  които се занимават с изследването на живите езици, в страни като  Папуа Нова Гвинея, Индонезия, Нигерия, Индия и САЩ се говорят над 300 езика.
За да разберат как езиковото разнообразие въздейства на ежедневието, експертите потърсили местни жители, които ежедневно боравят с над 4 езика само докато стигнат до работа. Те разказват какво е да живееш на място, където се сблъскващ с толкова много култури и общности всеки ден.
Порт Морсби, Папуа Нова Гвинея
Не само че Папуа Нова Гвинея може да се похвали като страната с най-голям брой говорими чужди езици (повече от 800), но това е и мястото с най-висок индекс на лингвистично разнообразие в света; това лесно би могло да се докаже, ако събере двама случайно избрани души. Те със сигурност ще говорят на различни езици. Езиковото разнообразие в тази страна идва от географското разположение – дълбоки долини, трудни за навигация терени, които се обитават от общества и кланове в продължение на векове с страната.
Като столица и най-голям град в страната в Порт Морсби живеят хора, които идват от малки села, за да си намерят работа, а скорошният бум на минни находки привлича значителен брой чужденци, които превръщат града във все по-интересно място за живеене. Безопасността е основен ангажимент на властите, тъй като трябва да се вземат различни превантивни мерки като например – не трябва да шофирате сами, защото може да попаднете на местна банда или групировка от организираната престъпност. И все пак това не е проблем за Клара Рейвън, която пристига в града от Лондон преди две години.
„Това, пред което си изправен тук, е една цялостна промяна на живота ти. Мястото е уникално“, разкрива тя. Докато през седмицата няма как да се отдадеш на спонтанни преживявания, през почивните дни можеш да се окажеш на някой от най-красивите плажове на планетата или да се посветиш на планински преходи през всичките 19 провинции в страната. Това лесно може да се осъществи, ако говориш английки. Това е бизнес езикът на страната, има и много австралийци. Все по-често ще чуете и Tok Piesen – развален английски, разказва Рейвън. Той е един от официалните езици в страната – наред с истинския английски, Hiri Motu и жестономичният език на папуасите от Нова Гвинея. „Той е лесно разбираем и все повече се развива като език“, разказва още Рейвън.
Повечето чужденци живеят в европейски тип апартаменти. Те са заплащани от работодателите в областите Ela Beach, крайбрежието в южната част на града, и в Paga Hill – западната част на полуострова.
Джакарта, Индонезия
 
Джакарта – най-гъсто населеният град в Югоизточна Азия с 11 милиона жители. Привлича чужденци от целия регион заради икономическите възмоности, които предлага. Там обичайно се говорят над 700 езика, характерни за Индонезия. Страната е с подобни географски особености като Папуа Нова Гвинея – в действителност те имат обща част, която се състои от над 17 хиляди острова. Именно островите допринасят за огромния брой диалекти.
„Много е свежо да се живее тук. Можеш да срещаш хора непрекъснато, които не са от една и съща среда“, казва Питър Ричи Путра, роден в Джакарта внук на китайски емигранти. „Културите се смесват една с друга и това е нещо хубаво“. Разнообразието дава въможност да едни от най-добрите кулинарни шедьоври, особено късно през нощта, когато уличните търговци се развихрят по улиците. Лесно да се намери храна из града, ако отидете до главните улици Sabang, Bloc M и Pecenongan, където ще намерите всичко от пържен индонезийски ориз до китайски задушени кифлички и близкоизточни палачинки, наречени  martabak.
Чужденците често живеят в апартаменти в по-богатите квартали. Някои от тях се установява в местността Menteng –  на 3 км северно от центъра на града. Пазаруват в оазиса Thamrin – на 5 км на изток; киупонясват в  Kemang –  на 10 км северно. А тези, които могат да си позволят повече, наемат единични стаи в най-известния пансион, наричан разговорно Kos-Kosan.
За да се сприятелиш с местните индонезийци обаче, си трябва усилие – трябва да напуснеш собствения си квартал, казва Брет Макгуайър, който се мести в града от Оукланд преди повече от 10 години. „Тук е оживено и динамично място за живеене. Ако сте готови да напуснете зоната си на комфорт“, казва той.
Официален език на страната е индонезийският и така имате възможността да се интегрирате навсякъде в Джакарта.  „Често чувам, че индонезийският е лесен език за научаване. Това не е така. Истината е, че индонезийците ще ви позволят да научите езика им само ако комуникацията с вас е в техен интерес“, казва Магуайър. „Резултатът е, че може да говорите индонезийски, без да го знаете перфектно. Никой няма да ви се присмее за неправилната граматика. Повечето, ако не всички индонезийци, ще бъдат твърде развълнувани, че въобще знаете нещо на техния език“.
Лагос, Нигерия
 
Повече от 500 различни етнически групи обитават Нигерия и всяка има свой собствен език. Ще чуете голяма гама диалекти, които се участ само в селските училища. Причината е, че повечето хора се местят в града от малките населени места, за да си намерят работа в Лагос – най-големият град в страната и търговски център на Нигерия.
„Обичайно за хората тук е да говорят два или повече езика освен английския, който е официален език“, казва Идоу Койеникан, роден в Лагос, но живее в САЩ. След английския основни езици с хауса, йоруба и игбо.
Чужденците, които са дошли в Лагос, за да научат чужд език, ще трябва да положат усилия, за да се случи това. „В колкото по-богати квартали живееш, толкова повече англоговорящите доминират в тях. И така възможността за взаимодействие с нигерийските езици е по-малка“, казва д-р Лейн Статън, американка, пристигнала в Нигерия, за да се подготви за докторската си степен и пише за петролната политика в района. „Учих Игбо в продължение на година, тъй като това беше наложително. Наложи ми се да остана в села, където се говори Игбо, за да мога да го практикувам наистина“.
За различни сделки се използват различни нигерийски езици, обяснява Статън.
 „Например, игбо обикновено се говори от пазарните търговци, така че ми се наложи да се добера до вътрешните пазари, за да упражнявам езика. Езикът фулани се ползва предимно от касапите на север, така че, за да научите фулани ще ви се наложи да посетите месарница. „
Без значение кой от езиците на Нигерия говорят местните жителите, хората на Лагос са забавни и мили хора, а Лагос е известен с динамичния си нощен живот и  хаотичните си  енергия.
Повечето чужденци живеят на остров Лагос, на 10 км югоизточно от града. Островът включва Banana Island – източната част, с едни от най- скъпите недвижими имоти в Африка. Жилищата в Лагос, които са предимно апартаменти или къщи, може да бъдат трудни за намиране.
„Едно от странните неща за отдаване под наем на жилище в Нигерия е това, че обикновено наемът трябва да бъде платен две-три години по-рано. Това показва колко засилено е търсенето на жилище“, обяснява Койеникан.
Делхи, Индия
 
В цяла Индия се говорят над 400 езика. В столицата Делхи могат да бъдат чути повечето тях, включително хинди, урду и панджаби. “ Където и да отидеш в Делхи има хора от всички сфери на живота, от различни държави, които говорят различни езици“, казва Саяни Гош, родом от Колката, ръководител на местна туристическа агенция Peak DMC. „Това етническо разнообразие е извор за информация за различните културни и хранителни навици“.
Въпреки големите, пренаселени и претъпкани улици,  Делхи компенсира с големи зелени площи и паркове, където семействата се събират вечер, а жителите се възстановяват от забързаното темпо на ежедневието.
Преди време Южен Делхи бе мястото, където се насочваха чужденците, дошли да усетят духа на Индия. Но в последните години емигрантите все повече започват да се местят в централната  и източната част на Делхи, известа като Пател Нага – на 6 км северозападно от центъра на града.
„Чужденци са станали по- смели и се осмеляват да живеят сред местните общности, дори в малките населени места край Щжен Делхи, които не бяха толкова популярни преди години“.
Саяни Гош препоръчва Humayunpur в Южен Делхи и Карол Багх в централната част – квартали, които дават възможност на живущите да са в центъра на събитията при пазаруването, храненето и търговията. За тези, които предпочитат по-затворен живот, дистанциран от общността, тя препоръчва Vasant Kunj в подножието на планините югозападно от центъра на Ню Делхи; Greater Kailash в Южен Делхи е популярно място сред заможните семейства; типично жилищен и семейно-приятелски квартал е Safdarjung Enclave, също в Южен Делхи. Почти всеки живее в апартамент, казва още Гош, а съжителството е един комплекс дава още по-голяма възможност да срещнеш съседи от други култури.
Докато английският е официалният писмен и бизнес език, полезно ще е да научите и малко хинди и панджаби, тъй като те са най-широко разпространени.
Лос Анджелис, САЩ
 
Лос Анджелис – място, което е шарена смесица от различни имигрантски култури. Град, в който се говорят над 300 езика. Най-популярните са английски, испански и китайски, но градът предлага най-голямото лингвистично многообразие в страната. Повечето испаноговорящи са от Мексико и Латинска Америка. Говорещите китайски, корейски и Тагалог идват от Източна Азия.
„Обичайно е да се видят хора, които говорят два до три езика, вариращи от шведски до корейски, френски и така нататък“, каза Крис Лу, генерален мениджър на кухните и баровете от веригата Freddy Smalls в Западен Лос Анджелис. „Американската култура приема толкова много от другите култури, че линиите се преплитат и вече не може да се каже еднозначно, кое е характерно за Лос Анджелис, и кое – не“.
Като цяло, живеещите тук имат своя баланс между „блъскането“ на работа и отмората. Срещал съм най-заетите хора, които намират време за своите йога упражнения или катеренето, разказва той. Лос Анджелис е с огромна площ, включваща квартали като Ориндж Каунти. Хората, които срещаш, може да са както от хипстър нагоре до безгрижни съседи от предградията.
„Санта Моника, на 15 мили западно на брега на морето, и Пасадена ( на 10 мили североизточно) са две места, които дават възможности за живеене за всякакъв семеен бюджет“, разказва Тхи Тхи Ма, който емигрирал от Виетнам през 1980 година. Сега е мениджър на най-висок образователен център в Koreatown. Лу се съгласява с него като отбелязва, че „тези места са добро място за създаване на семейство“.
„Нарастването на търсенето на жилища в области като Кълвър Сити, Западен Холивуд и Среден Уилшир води до техните трансформации, казва Ма. „Тези места са все по-лесно достъпни, удобни и семейно-ориентирани“.
 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

7 силни претендентки за следващия „Оскар“ за най-добра актриса

| от chronicle.bg |

Силният киносезон едва сега започва и все още имаме едни дълги три месеца преди да разберем със сигурност кои филми и хора ще се състезават в надпреварата за най-престижната кинонаграда – „Оскар“. Но някои от най-обсъжданите филми на годината вече излязоха и започнаха да се открояват определени имена.

И понеже жените актриси са нашата най-голяма  слабост, днес показваме някои от тях, които вървят стремглаво към първия ред на „Долби тиътър“.

Най-хубавото за нас, зрителите, тази година е, че конкуренцията в категорията за най-добра актриса ще бъде голяма. Наред с няколко познати имена, които по всяка вероятност ще бъдат сред първенците, се открояват и няколко сравнително нови за света на киното актриси.

Засега само няколко от най-обсъжданите филми са излезли по кината. По-голямата част са показани на големите кинофестивали през годината, които вече отминаха. Но отзивите на критиците и на фестивалните публики рядко се различават от това, което виждаме в края на януари, когато обявяват номинациите.

Затова разгледайте галерията горе, в която сме събрали 7 силни претендентки за „Оскар“ за най-добра актриса.

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.