Говори ми за Спилбърг и Том Ханкс, моля

| от |

Някои казват, че Спилбърг понякога губи себе си, особено от продуцентска гледна точка, и в последните години сме свидетели на някои странни решения от негова страна – като безумния „Супер 8“ примерно… Хората бяха станали скептични към един от най-добрите режисьори на своето време. И кой може да ги вини след излизането на последния Индиана Джоунс!?

Но Спилбърг е онова име в киното, което, поне за мен, колкото и време да мине, винаги ще свързвам с добро, много добро кино. Най-новият му филм, „Мостът за шпионите“ е абсолютното доказателство за това.

Шпионски трилър, базиран на реални събития, режисиран от Спилбърг, написан от братя Коен и изигран от Том Ханкс е онова заглавие в киноафиша, за което трябва да внимавате, да следите и съответно да не пропускате.

„Мостът на шпионите“ звучи точно като филм, който или може да се провали като посредствен трилър или да те качи там горе, за да преживееш нещо яко в рамките на 2 часа и половина. И той прави второто! Гарантирам.

„Мостът на шпионите“ е Спилбърг, който очакваме да гледаме всеки път. Той е напрегнат, трогателен на моменти, изпипан, добре изигран, добре написан. Той е киното, което ще се хареса на по-претенциозната публика, която предпочита и казва, че не иска да гледа комерсиален булшит и на онази, която всъщност иска да гледа именно комерсиално кино. Защото това Спилбърг прави най-добре. И затова е това, което е. Не се съмнявайте.

Историята, базирана на реални събития, разказва за американски адвокат, в ролята Том Ханкс, който е нает, като независима страна, да представлява на „честен“ процес евентуален руски шпионин – в ролята пък е великолепният Марк Райланс. Двамата (Ханкс и Райланс) така добре си кореспондират на екран, че морално-етическо-приятелската връзка, която изграждат може да те трогне до сълзи. Приятелството им, което е основният морален казусъс във филма, е човешко, затворено в една крива и предубедена среда. То е онова, което пречупва Том Ханкс и превръща персонажа му от стандартния адвокат, който си мислиш, че е в началото, в човека, който се превръща накрая. Бавно. Сигурно. Тъжно.

Подложен на тормоз – физически и психически – именно благодарение на тази връзка, Том Ханкс става непоколебим и не отстъпва на принципите си и на йота. Той е онова, което персонажа на Райланс през цялото време нарича „изправен човек“. Изправен, верен, изискваш до самия финал. Като Спилбърг, в този ред на мисли.  

Когато Ханкс отървава руския шпионин от електрическия стол, историята преминава към своята трилър и шпионска част. СССР от своя страна хващат американски пилот, който са склонни да разменят за своя руски другар. Мястото на действието – току-що разделения от стена Берлин.

Именно втората половина на филма, когато Ханкс пратен от ЦРУ като независима страна, в Берлин, за да уговори размяната, лентата започва да ти звучи като някаква страшна антиутопия. Като роман на Оруел в най-добрата му форма. Но после се сещаш, че това не е роман, не е и филм даже. Това се е случило наистина. И то само преди някакви си 50 години. И си казваш колко различен е бил светът тогава. Същевременно различен и някак много напомнящ на днешния.

Том Ханкс съответно веднага приема да е парламентьор в размяната и така става основна фигура в преговорите между САЩ и Русия в Студената война. Защото онова, което Ханкс прави е, че отива в Берлин, разболява се, мръзне, бива разиграван, говорят му с недомлъвки, преговаря с комунисти, убийци, сблъсква се с банди и няколко гестаповци, вкарват го дори в затвора, но той не отстъпва от исканията си – да размени своя руски другар за не един американски пилот, а за двама граждани – пилота и студент, хванат от грешната страна на стената. Независимо какво му казват и правят всички, той не променя нито решението си, нито моралния си компас, вярвайки, че така прави най-доброто за всеки от хората. Държавата и институциите, които уж я управляват, спират да имат значение в мига, в който го хвърлят на вълците, когато го правят адвокат по делото на руския шпионин.

Само Том Ханкс може да изиграе мъжа, който хем изглежда толкова обикновен, но накрая може да бъде и е „изправеният човек“ на Райланс. И то да го направи с финес, класа, морал и те накара да заемеш неговата страна, независимо каква е тя. Да, Том Ханкс е толкова добър.    

Накрая филмът свършва като всеки филм по истински случай – казвайки ти какво се е случило след тези събития. Да, то е изключително важно. Но по-важното е, че именно морално-етичният казус, който се случва на Ханкс в началото е причината за тези събития.

Защото така се случва в живота, че „всеки мъж понякога е предизвикан да си плюе на ръцете, да развее черното знаме и да започне да реже гърла.“

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Арнолд Шварценегер стана кръстник на виенски трамвай

| от chr.bg |

Арнолд Шварценегер беше в австрийската столица като гост на  Втората международната среща на върха за климатичните промени, която се проведе на 15 май в двореца Хофбург и събра 1200 представители от над 50 страни. Повод за участието му във форума е неговата инициатива за борба с климатичните промени, създадена през 2010 г. под мотото „Less Talk – More Action“. След участието си на форума той се качи задно със заместник-кмета на града Ули Сима на един от трамваите, украсени с лика му. Впечатлен от честта, която му е оказана, Шварценегер постави автограф върху трамвая и стана негов своеобразен кръстник. „Виена се счита за столица на обществения транспорт, а той е един от най-добрите начини за опазвате на околната среда. Радвам се, че усилията ни са забелязани от международната общност и Виена се е превърнала в глобален център за защита на околната среда.“ – заяви Сима по време на съвместното пътуване с „железния Арни“.

Австрийската столица за девета поредна година е начело на класацията на Мърсър като град с най-добро качество на живота. Една от причините за това отличие е и ефикасният  обществен транспорт, чиято мрежа се разширява непрекъснато. От септември 2016 г. метролиния U1 има 4,6-километрово продължение до Оберла, а проектът за пресичане на линиите U2 и U5 е в разгара си. Пътуването с обществен транспорт или с велосипед става все по-предпочитано от жителите и гостите на града. За периода 2010 -2015 г. населението на Виена е нараснало с 6,4% от около 1,7 млн. до около 1,8 млн. жители. На фона на това демографско развитие намаляването на движението на моторни превозни средства е особено впечатляващо. От 2010 г. насам автомобилният трафик е намалял значително особено в централните райони на Виена. Обратна е тенденцията при велосипедистите – броят им се е увеличил. Все повече виенчани избират да оставят колата си вкъщи. В цяла Виена автомобилният трафик през последните години е намалял с 6,3 %,  а в централните райони с 11,2%. През 2017 г. средствата на обществения транспорт в австрийската столица са превозили 962 млн. пътници, което е пореден рекорд за Виена. Притежателите на годишни карти през миналата година са 800 000 и са значително повече от леките автомобили в движение, а цената на годишната карта за цялата мрежа на градския транспорт е 365 евро.

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.