Говори ми за Спилбърг и Том Ханкс, моля

| от |

Някои казват, че Спилбърг понякога губи себе си, особено от продуцентска гледна точка, и в последните години сме свидетели на някои странни решения от негова страна – като безумния „Супер 8“ примерно… Хората бяха станали скептични към един от най-добрите режисьори на своето време. И кой може да ги вини след излизането на последния Индиана Джоунс!?

Но Спилбърг е онова име в киното, което, поне за мен, колкото и време да мине, винаги ще свързвам с добро, много добро кино. Най-новият му филм, „Мостът за шпионите“ е абсолютното доказателство за това.

Шпионски трилър, базиран на реални събития, режисиран от Спилбърг, написан от братя Коен и изигран от Том Ханкс е онова заглавие в киноафиша, за което трябва да внимавате, да следите и съответно да не пропускате.

„Мостът на шпионите“ звучи точно като филм, който или може да се провали като посредствен трилър или да те качи там горе, за да преживееш нещо яко в рамките на 2 часа и половина. И той прави второто! Гарантирам.

„Мостът на шпионите“ е Спилбърг, който очакваме да гледаме всеки път. Той е напрегнат, трогателен на моменти, изпипан, добре изигран, добре написан. Той е киното, което ще се хареса на по-претенциозната публика, която предпочита и казва, че не иска да гледа комерсиален булшит и на онази, която всъщност иска да гледа именно комерсиално кино. Защото това Спилбърг прави най-добре. И затова е това, което е. Не се съмнявайте.

Историята, базирана на реални събития, разказва за американски адвокат, в ролята Том Ханкс, който е нает, като независима страна, да представлява на „честен“ процес евентуален руски шпионин – в ролята пък е великолепният Марк Райланс. Двамата (Ханкс и Райланс) така добре си кореспондират на екран, че морално-етическо-приятелската връзка, която изграждат може да те трогне до сълзи. Приятелството им, което е основният морален казусъс във филма, е човешко, затворено в една крива и предубедена среда. То е онова, което пречупва Том Ханкс и превръща персонажа му от стандартния адвокат, който си мислиш, че е в началото, в човека, който се превръща накрая. Бавно. Сигурно. Тъжно.

Подложен на тормоз – физически и психически – именно благодарение на тази връзка, Том Ханкс става непоколебим и не отстъпва на принципите си и на йота. Той е онова, което персонажа на Райланс през цялото време нарича „изправен човек“. Изправен, верен, изискваш до самия финал. Като Спилбърг, в този ред на мисли.  

Когато Ханкс отървава руския шпионин от електрическия стол, историята преминава към своята трилър и шпионска част. СССР от своя страна хващат американски пилот, който са склонни да разменят за своя руски другар. Мястото на действието – току-що разделения от стена Берлин.

Именно втората половина на филма, когато Ханкс пратен от ЦРУ като независима страна, в Берлин, за да уговори размяната, лентата започва да ти звучи като някаква страшна антиутопия. Като роман на Оруел в най-добрата му форма. Но после се сещаш, че това не е роман, не е и филм даже. Това се е случило наистина. И то само преди някакви си 50 години. И си казваш колко различен е бил светът тогава. Същевременно различен и някак много напомнящ на днешния.

Том Ханкс съответно веднага приема да е парламентьор в размяната и така става основна фигура в преговорите между САЩ и Русия в Студената война. Защото онова, което Ханкс прави е, че отива в Берлин, разболява се, мръзне, бива разиграван, говорят му с недомлъвки, преговаря с комунисти, убийци, сблъсква се с банди и няколко гестаповци, вкарват го дори в затвора, но той не отстъпва от исканията си – да размени своя руски другар за не един американски пилот, а за двама граждани – пилота и студент, хванат от грешната страна на стената. Независимо какво му казват и правят всички, той не променя нито решението си, нито моралния си компас, вярвайки, че така прави най-доброто за всеки от хората. Държавата и институциите, които уж я управляват, спират да имат значение в мига, в който го хвърлят на вълците, когато го правят адвокат по делото на руския шпионин.

Само Том Ханкс може да изиграе мъжа, който хем изглежда толкова обикновен, но накрая може да бъде и е „изправеният човек“ на Райланс. И то да го направи с финес, класа, морал и те накара да заемеш неговата страна, независимо каква е тя. Да, Том Ханкс е толкова добър.    

Накрая филмът свършва като всеки филм по истински случай – казвайки ти какво се е случило след тези събития. Да, то е изключително важно. Но по-важното е, че именно морално-етичният казус, който се случва на Ханкс в началото е причината за тези събития.

Защото така се случва в живота, че „всеки мъж понякога е предизвикан да си плюе на ръцете, да развее черното знаме и да започне да реже гърла.“

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.

 
 

Рики Джървейс с нов комедиен сериал по Netflix

| от chronicle.bg |

Рики Джървейс ще е в центъра на нова комедийна драма от 6 серии по Netflix – „After Life“. 57-годишният комик, който скоро се самопредложи като водещ на Оскарите след отказа на Кевин Хард, ще си партнира с Кери Годлиман („Derek“), Том Басден („Plebs“) и Ашли Дженсън („Extras“) за сериала.

„After Life“ ще излезе през март.

Синопсисът е: „Тони (Рики Джървейс) има перфектен живот. Но след като съпругата му Лиса умира, Тони се променя. Той първоначално обмисля самоубийство, но впоследствие решава да поживее още, за да накаже целия свят като казва и прави каквото си иска. Тони приема това като супер сила, но се оказва, че е по-трудно, защото всички искат да спасят добряка, когото някога познаваха.“

Рики е автор, сценарист и режисьор на продукцията, в която ще участват и редица звезди като Пенелопе Уилтън, Дейвид Ърл, Джо Хартли, Ройзин Конати, Тим Пластър и Диан Морган.

 
 

Риана съди баща си за злоупотреба

| от chronicle.bg |

Риана съди баща, защото е използвал нейната запазена марка Fenty по измамен начин и без нейно разрешение, за да добие материални облаги в размер на милиони. Тя е подала иск срещу баща си, Роналд Фенти, още един мъж, Моузес Перкинс, и компанията Fenty Entertainment.

В документите тя твърди, че двамата мъже са действали незаконно като нейни агенти. Те дори са уговаряли участия от нейно име на обща стойност $400 000 и турне в Латинска Америка за $15 милиона. Роналд твърди, че е говорил с лейбъла й Roc Nation, но негови представители отричат да са водени подобни разговори.

В документите пише още, че Роналд е направил няколко неуспешни опита да регистрира „Fenty“ като търговска марка „с надеждата да се възползва от името и известността на Риана“. Тя се е опитала да уреди въпроса извън съда, но той игнорирал опитите й.

Певицата им турболентна връзка с баща си. Тя твърди, че в миналото той е биел майка й и е бил пристрастен към кокаин.

През 2008 година заради лошо поведение в автобуса, с който дъщеря му пътува на турнета, той е бил отстранен от екипа, а през 2013 дъщеря му плаща за рехабилитация.

Въпреки отношенията им, те продължават да са в контакт като певицата често поства снимки и видеа с Роналд в социалните мрежи. За последно те бяха забелязани заедно през ноември, когато отпразнуваха 90-ия рожден ден на дядо й в Барбадос.

 
 

Кадри от новия „Spider-Man: Far From Home“

| от chronicle.bg |

Sony и Marvel пуснаха първия трейлър за продължението на „Spider-Man: Homecoming“ от 2017 година – „Spider-Man: Far From Home“. Филмът ни показва приключенията на Питър Паркър и някои от съучениците му в Лондон. 

Sony Pictures също така показва и първия постер на филма малко преди да излезе трейлъра:

Филмът е част от цяла поредица за супергероя и е вторият от разширената вселена на Marvel. Sony притежава правата за Super-Man от дълго време – още от преди филма с Тоби Магуайър. По-късно компанията го възроди с нова история и нов актьор – Андрю Гарфийлд – за „Amazing Spider-Man“ и „Amazing Spider-Man 2″, които получиха смесени мнения от критици и публика.

През 2015 година обаче Sony и Marvel Studios постигнаха споразумение помежду си и включиха героя в „Captain America: Civil War“. Тогава, както и сега, ролята се играе от Том Холанд. От тогава Спайдърмен се е появявал в собствен филм, както и в „Avengers: Infinity War“.

Холанд казва, че ще има трилогия. Очакваме премиера на 5 юли. Ето и трейлъра: