Горещи гифове по „50 нюанса сиво“

| от |

Въпреки че премиерата ще бъде през 2015 г. този филм е на първите страници по целия свят.


 

Само за един уикенд видеото е било гледано над 15 милиона пъти в YouTube, а броят на феновете на официалната Фейсбук страница на филма е нараснал с повече от 2 милиона души. От излизането си на книжния пазар, трилогията „Петдесет нюанса“ е преведена на повече от 50 езика по цял свят и са продадени повече от 90 милиона копия в печатен и електронен вариант, превръщайки я в рекоордьор по продажби за всички времена.

Филмът разказва за свитата студентка по литература Анастейша Стийл, която се опитва да вземе интервю от известния предприемач Крисчън Грей. Краткото интервю прераства в страстна афера, изпълнена със секс и интриги. Филмът трябва да излезе на 14 февруари 2015

Преди няколко дни излезе трейлърът на един от най-очакваните филми. Треската за „50 нюанса сивото“ не спира, а трейлърът, който изобилства  от секс само загрява атмосферата преди излизането му..

За да отговорим на вашия апетит ви показваме 10 невероятно секси гифчета направени от трейлъра нафилма

scena

sivo

nuansasivo

iok

ff

man

hyt

lk9-

sf

tyid

 

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

Любимите дрехи за празник на българския мъж

| от |

Ние, мъжете, родени в България, сме страхотни!

Тръбите ви са счупени? Оправяме ги! Печката ви не работи? Ха! Какво е една печка пред нас! Абсолютно нищо не е – просто печка.

Трудно и рядко обаче намираме подходящи дрехи за себе си. И като цяло голяма част от нас, макар и сръчни работливковци, нямамe добър вкус – уви. Но въпреки това държим на него!

Идва Коледа за сетен път и отново ни предстои да вземем досадното решение там какво да си облечем, че никой да не мрънка. Този напън обаче трае кратко, писва ни и пак си знаем своята – Коледа е, кой ще мрънка.

Обличаме се както си знаем и както всички ни знаят. Има няколко варианта за дрехи:

Ежедневните

Дънки и тениска. Не се знае милото както се е разготвило дали печката няма да се счупи и да трябва пак да сме до лактите в масло.

А ако ни стане студено, значи пием бавно.

Половината костюм от сватбата

Само ризата и панталона. Добре, че се оженихме стари, че да ни стават. Панталонът ни е стар, та спокойно можем да го окапваме с лютеница с боб, вино и каквото друго е сготвило милото.

Ризата ни беше една такава кремава – светлият вариант на онова седемдесетарско, диско кафяво. Сега с времето не е мръднала.

Анцуг с пуловер

Долу удобно, горе модерно. А и винаги си готов за едно бързо коледно мачле с приятели. Анцуг с пуловер освен това предизвиква погледи и забавлява, а нали за това е празника – всички да се забавляваме.

Слипове

За едни Коледа е празник, за други е понеделник. Ако не си много набожен или те е страх да бъдеш, не ти трябват много Коледи преди празника да ти стане надценен и скучен.

И ако ни стане студено, значи пием бавно.

Грейка

Казвахме на милото да подпишем да санират блока, а тя: „Не, ние на духалка“. Добре, тогава или ще пуша вътре, или ще ми я даваш тая духалка като отивам на балкона.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Ванеса Виденова: детето-чудо

| от Цветелина Вътева |

Ако смятате, че Ванеса Виденова е поредната интернет знаменитост, значи със сигурност не сте чели внимателно това, което пише и не те слушали внимателно това, което говори.

Тя е от онези млади хора, които те карат да псуваш мрънкащите, според които „младите са много зле“. В отношението на Ванеса към всичко, до което се докосва, има някаква мъдрост, която стои странно на годините й. И те кара да искаш да говориш с нея, да слушаш и да попиваш.

Ванеса Виденова се занимава с астрология и има YouTube канал, посветен на астрологията. Наскоро издаде първата си книга, „Моята приятелка: паническата атака“. Има блог, в който пише за всякакви неща, които я вдъхновяват, и страница във Facebook, където може да черпите още от нея.

ванеса виденова

 

Запознах се с работата ти покрай книгата, която издаде, „Моята приятелка: паническата атака“. И си от малкото хора, които са се осмелили да пробият стигмата, която все още лежи върху хората с чести психични разстройства у нас. Откъде намери кураж да публикуваш личните си преживявания?

За мен не е било въпрос на кураж, не съм се замисляла и за секунда дали това, което ще споделя е твърде лично, още по-малко „какво ще си помислят хората”. Единствената ми мисъл беше да предотвратя моя опит, в който отидох в книжарницата, питах за книга за паническите атаки и ми беше отправен най-странният поглед, сякаш не съм на правилното място. Да не говорим, че никой не беше чувал за такова нещо. Исках следващият път, в който някой, който търси информация по тази тема, да попадне не само на положителен отговор, а на четиво, което ще го накара да не се срамува, нито страхува от това състояние, тъй като аз самата преминах през всякакви негодни за употреба „помощни материали” по темата. Истината за паник атаките е проста, затова реших да я споделя на достъпен език, за да може това знание да се ползва от всеки, без ограничение.

Какво би искала да кажеш на хората, които в момента се борят с паническо разстройство? Има ли светлина в тунела?

Ако има нещо, което пътят ми показа, то то е, че тунелът е единствено и само светъл от началото до края му. Всеки сам избира дали да стои с отворени очи и да се наслаждава на блясъка или да затвори очи и да повтаря, че е страшно тъмно ден след ден. Знам, че докато човек е още в стадии на борба, думите ми не могат да резонират с неговите усещания, но мога да го уверя, че една крачка го дели от свят, без постоянния тормоз на ПА.

Какво е мнението ти за антидепресантите?

Преди време бях доста крайна, отричайки ги категорично. Сега… все още не съм привърженик, но осъзнах, че при крайни състояния, в които човек не може да върши елементарни ежедневни действия, като да отиде до магазина да си купи нещо за ядене, може и да се наложи да прибегне до тях. В никакъв случай обаче не бих казала, че това е лекуване, макар антидепресантите да се водят „лекарства”. Облекчаващо симптомите средство – да, цяр лекуващ източника на проблема – в никакъв случай. Ако трябва да направя аналогия, те са като превръзка върху рана, в която куршумът още стои.

Смяташ ли, че психотерапията има своето място при тревожните разстройства?

Задължителна е, но е важно да попаднеш на правилния човек. Няма един специалист, който да бъде перфектен за всеки, особено що се отнася до психиката, стриктно индивидуално е. Ще познаеш лечебния ефект по това, че след срещата с психолога/психотерапевта, тялото ти е по-отпуснато, мислите – по-леки, настройката – усещане близо до вдъхновение, а вярата в себе си и собствените ти сили – утроена. Това е сигнал, че си направил първата стъпка от новия ти живот.

ванеса виденова

Какво си завършила, очевидно имаш интерес към психологията?

Не съм учила психология, много известни психолози ме посъветваха да не го правя, за да запазя разсъдъка си и да мисля по-чисто. Занимавам се от пет години с астрология и в последните години правя примеси с другите сфери, които ме вълнуват, така мисля, че поддържам най-добър баланс.

Откога пишеш?

Откакто мога да пиша. Като дете пишех истории с измислени, фантастични герои, които са поставени в необикновени ситуации, сега… все още правя същото, но вече знам, че това е всъщност самият живот и всичко „измислено” е съвсем реално.

Поезия, проза, драматургия…открила ли си „своето“ писане?

Всичко, което ме зарежда е „моето”, а това се променя, така че дори не търся статичност, за да кажа, че съм я открила.

Занимаваш се с астрология. Какво би казала на хората, които твърдят, че „не вярват в зодии“?

Ще им кажа, че и аз не вярвах в зодии, докато не разбрах, че в истинската астрология думата „зодия” почти не се употребява, да не говорим, че не описва човека в цялата му същност, както се предполага. Всеки разумен човек би отрекъл такъв тип знание – дванадесет зодии, всички от една зодия са еднакви, що за простотия? Ако хората знаеха какво представлява тази наука, нямаше да се съмняват дори, че заслужава да бъде наречена така.

ванеса виденова

Какви теми засягаш във видеата си?

Каквото ми скимне: астрология, психология, междуличностни взаимоотношения, музика, изкуство, творчество, литература, водени медитации, практики, каквото ми стане интересно, пиша, снимам и споделям.

Може ли с едно изречение? Паниката е…

съпротива към реалността и липса на доверие във вселената, катарзисът, преди осъзнаването, крачката в неизвестното, която те води точно там, където винаги си искал да бъдеш.

Любовта е…

това място.

Животът е…

За мен това изречение е съвсем завършено така, както е.