Google + престава да бъде социална мрежа?

| от |

Google наскоро представи плановете си за развитието на Google+, като стана ясно, че тази услуга все по-малко ще бъде социална мрежа, което беше първоначалната й функция. Тя ще бъде все повече място, където потребителите ще съхраняват видеозаписи и снимки.
Вместо неуспешният опит да се конкурира с Facebook, Google+ ще се опита да подобри услугите за съхранение и обработка на материали на потребителите.

Тази услуга остава за общуване, пише New York Times, но  вече е ясно, че акцентът ще бъде поставен върху други неща.

Не става дума само за съхранение на снимки в облака. Google иска с революционна промяна да се присъедини към снимките, каза Вик Гундотра,  шеф на отдела за социалните мрежи.

„Google+ ви позволява да съхранявате, обработвате и изпращане снимки, сега ще ви позволи да правите същото и с вашите видео материали„. Компанията обяви, че ще създаде инструменти, за обработка на кратки филми и ще подобри старите редактори с които се обработват снимките.

Потребителите на Google+ може да съхранява неограничен брой снимки в по-малка резолюция, а вече и видео клипове не по-дълги от 15 минути. За по-тежки файлове потребителите ще трябва да плащат допълнително. Ако забравите в кой албум сте запазили снимките, можете да ги намерите чрез въвеждане на понятията, които се намират на снимката, например, слънце, сняг и пр., тъй като алгоритъм ще разпознава какво е било снимано.

Google+ е само една от многото услуги, които предлага технологичният гигант. Мрежата е увеличила потребителите си от 390 милиона потребители през май на 540 млн. през октомври, но това е е значително по-малко в сравнение с Facebook (1,2 милиарда души).

Вик Гундотра коментира, че хората все по-често работят с телефони и таблети за сметка на фотоапарати и камери. Google+ планира да използва точно това и да даде по-лесен достъп на потребителите, които искат да запазят информацията си на едно място, и да могат да я ползват по всичко време. Потребителите на Android устройства получават автоматично възможността да си запазят снимките на сигурно място. Това е още един опит на калифорнийската компания, която иска да привлече и любители на други операционни системи (iOS и Windows).

На глобалния пазар на мобилни устройства, Android доминира в 74 на сто от смартфоните през второто тримесечие на тази година и това е добра основа за разпространение на Google+, заявяват за Financial Times от компанията. По същите причини в най-скоро време Googlе ще започнат да прилагат и същите правила за обмен и гледане на видео в YouTube. Всеки, който би искал да остави коментар под видео в най-големия сайт за споделяне на видео съдържание, ще трябва да има  регистрация и в Google+.

До сега, за да влезете в YouTube, беше необходимо да имате акаунт в Gmail. Въпреки това, Google+ смятат, че с обработването и съхранението на снимки и видео, ще привлекат потребители, защото на пазара на облачните услуги, в последно време, конкуренцията е голяма, а Google имат Drive.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

Кристо представя инсталацията си „Мастаба“ в Хайд парк

| от chr.bg |

От днес до 23 септември 2018 г. в езерото в Хайд парк ще бъде инсталирана първата голяма творба на открито във Великобритания на родения в България художник Христо Явашев – Кристо, съобщават британски медии.

Работата си по инсталацията „Мастаба“ от скупчени варели, която ще се носи по водите на езерото, творецът започва в началото на април.

Мастабите са гробници с трапецовидна форма, характерни за Древен Египет.

Инсталацията на Кристо е съставена от 7 506 варела. Теглото й е 500 тона.

2f665dd1d4b73d2ecc978e2b2166e77c

 

Снимка: www.christojeanneclaude.net

Кристо е познат с предишни свои забележителни проекти, сред които опаковането на Райхстага в Берлин и „Плаващите кейове“ в езеро в Северна Италия.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.