Големият проблем на Западните Балкани

| от |

Икономическата криза в ЕС засегна тежко и страните от Западните Балкани. Като добавим към това и собствените им проблеми, които те влачат от години, е заблуда да се мисли, че скоро там нещата ще се оправят, пише в свой анализ Дойче веле.

До избухването на икономическата криза в Европейския съюз гръцките банки бяха важен финансов фактор в балканските страни. Там те имаха общо над 1 900 филиала с 23 000 служители. Те държаха 15% от банковия пазар в региона и подпомагаха активно националните икономики: от тях бизнесът можеше лесно да си набавя нужните кредити.

Пет години след началото на финансовата и икономическата криза в Гърция обаче нещата изглеждат другояче. Професорът по европеистика Франц-Лотар Алтман, който преподава в университета в Букурещ, казва: „Макар и филиалите в чужбина да работят на печалба, много от гръцките банки са принудени да изтеглят все повече капитали към Гърция. А това пък влошава ситуацията на кредитните пазари в съответните балкански страни.“

img-1

Списъкът с проблемите е дълъг

Това обаче далеч не е единственият проблем за страните от региона. Тъй като те са тясно обвързани с ЕС, сега изпитват на гърба си последиците от европейската финансова и икономическа криза. Все пак страните от Западните Балкани сключват две трети от търговските си сделки именно с държави от Общността. Спадовете на износа, на чуждите инвестиции, както и на важните парични преводи от хората, работещ в чужбина, доведоха и до спад на икономическия ръст, който има катастрофални последици за местното население. Днес една трета от хората в страните от Западните Балкани живее в бедност, а безработицата продължава да расте. На този фон все повече хора решават да напуснат родината си и да търсят късмета си някъде на Запад.

Поемайки по пътя към ЕС, страните от региона искаха да избегнат именно тези проблеми. „Сега обаче те стават свидетели на това как ЕС изнася икономическата си и финансова криза и към тях“, казва Милица Делевич от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Брюксел. Според нея кризата ще накара Общността да се концентрира изцяло върху мерките за нейното преодоляване, а това ще забави напредъка по други важни въпроси.

„Западните Балкани няма как да окажат влияние на този процес, но пък биха могли да използват ситуацията за извършването на така важните за тях структурни реформи“, казва Делевич. „Ако внесената отвън криза се усеща толкова силно в страните от Балканите, то това се дължи и на факта, че целият регион страда от остри структурни дефицити: на някои места приватизацията не върви добре, социалните системи са неефективни, бюрокрацията и политиката често пречат на нововъведенията“, посочва тя.

Важен фактор за икономическия напредък е и образованието. „Точно в тази обалст обаче страните от Западните Балкани изостават сериозно от западноевропейските“, казва Гералд Кнаус от мозъчния тръст „Европейска инициатива за стабилност“. Според него появата на многото нови университети след промените не е довела до подобряване на положението. „Същото се отнася и за професионалното обучение. Почти навсякъде в страните от Западните Балкани центровете за професионално обучение са смятани за училища за неудачници“, посочва той.

Според Кнаус образованието трябва да се ориентира по-тясно към нуждите на местните икономики. „За да се случи това, политиците и ръководните фигури в сферата на образованието трябва да са наясно по какъв път ще се развива страната им през следващите 10-15 години. А такава визия в тези страни просто няма“, твърди социологът.

Joint Parliamentary meeting: "Western Balkans - towards more integrated Europe"

„Брюксел трябва да стане по-строг“

От многобройните си разговори с хора от региона Гералд Кнаус е останал с впечатлението, че и в политическите среди, и в администрацията властва негативно отношение към бизнеса. „Подобна среда не създава условия за привличането на чужди капитали в региона. Много компании просто не желаят да поемат риска да инвестират например в горското стопанство в Босна, в текстилната индустрия в Албания или в хранително-вкусовата промишленост в Македония“, казва той.

Кнаус е убеден, че ЕС би могъл да изиграе решителна роля за преодоляването на този проблем. „Така например Брюксел трябва много по-ясно да формулира отговорностите на местните администрации по отношение на икономиката. Освен това ЕС би трябвало и да стане по-критичен и конкретен в посочването на слабостите в докладите за напредъка на кандидатките за членство в Общността“, препоръчва Гералд Кнаус.

 

 
 

Етикет на поведение на хетеро пичове в гей барове

| от Вучето |

Ако четеш това, най-вероятно се самоопределяш като хетеросексуален индивид от мъжки пол, който обаче е много по-широкоскроен от момчетата, с които ходи на мачовете на ЦСКА. И най-вече в сравнение с Цецо, който е толкова задръстен, че веднъж, като го спря една полицайка на пропускателния пункт  Владая, я попита дали не е стриптизьорка, която се прибира от ергенско парти. Само че ти не си такъв!

Ти не мислиш, че жените не трябва да пилотират самолети и че не ги бива да сменят спукана гума. Нямаш нищо против Истанбулската конвенция, пиенето на смути вместо бира, циганите, евреите, феновете на Левски и дори намираш Серина Уилямс на корицата на GQ за симпатична (макар че списанието не си го купуваш, понеже ти е скъпо). И сега е време да направиш следващата стъпка, с която да докажеш на себе си и на по-добрата половина от света, че можеш да си още по-разкрепостен, толерантен и смел. А именно като пристъпиш в светая светих на някой гей бар.

Разбираме, че за всеки изявен български мъжкар, това е особено стресиращ момент, който подлага на тест както патриархалната му школовка, така и волята му. Затова сме тук, за да помогнем с няколко безценни съвета за това не само как да влезеш, но и как да излезеш жив и неопетнен от това „изпитание“.

Миризмата ще те издаде

С колкото и парфюм да се полееш, резултатът пак ще бъде този. Гейовете безпогрешно ще надушат миризмата на единствения хетеросексуален мъж дори насред многохиляден прайд парад или на концерт на Бионсе. Затова и парфюмът не работи. Миризмата се е пропила в дрехите ти, в косата ти. Тя е в начина, по който ходиш и по който се облакътяваш на бара. Миризмата всъщност е метафора. И когато те надушат, много е възможно да те заобиколят светкавично. Но ти не трябва да се страхуваш. В крайна сметка който го е страх от мечки… знаеш как продължава нататък. И между другото, не е срамно да си признаеш, че даже би се  разстроил, ако това изобщо не се случи.

Чувствай се като у дома си, но не съвсем

Въпреки, че повечето представители на LGBTQ общността приветстват присъствието на представители на хетеро общността в гей баровете, не забравяй, че все пак си само гост. Може и да е прозвучало леко дискриминативно, но за разлика от което и да е друго обществено място, гей барът се възприема като свещено убежище – място, където гейовете могат да бъдат 100 процента себе си, без излишни преструвки, недомлъвки и лицемерни маскировки. Затова и атмосферата в гей бара може да ти се стори като панаир с атракционни, “Чарли и шоколадената фабрика” (без Чарли) и бекстейджа на момчешка кей поп банда наведнъж.  Да не кажеш, че не сме те предупредили, ако ти дойде too gay.

Подготви се за неравна битка… на характери

Когато някой от нормалните посетители на бара (и не забравяй, че това в случая не си ти!) седне до теб и каже нещо от сорта на “Изглеждаш така сякаш искаш да ме целунеш”, важно е да не се паникьосаш и да не реагираш така, както би реагирал гореспоменатият Цецо. Понеже той освен мизогинист е, разбира се, и хомофоб. Ако направеното предложение за интимност не те интересува, вежливо обясни на ухажора си, че не плуваш по левия бряг. NB! Подготви се психически за последствията от отказа си. Ако някой хубавец с изявена мускулатура под тънката тениска с дизайнерско лого и добре хидратирана кожа на лицето е решил да си тръгне с теб тази вечер, малко вероятно е да се откаже лесно. Нека милата усмивка със скъпите фасети не те подвежда… Защото както Тони Стораро и Емилия някога изпяха: “Питбул захапе ли веднъж, няма повече пускане.”

Отърси се от тоалетната параноя

Въпреки гореказаното, не бива да имаш и капка притеснение, че нечия вербална напоритост на бара ще прерасне във физическа такава в помещението с уринаторите. Да, и тук, както и във всички обикновени мъжки тоалетни, постоянно се случва някой да надникне над преградката, за да огледа пениса ви, но това не значи, че някой ще налети да те обезчестява.  Така че не е необходимо да се ограничиш само до една малка бира, за да не ти се налага да ходиш да изпразваш мехура. А, и още нещо! Не се стряскай, ако някоя дама с висока фризура и пищна рокля излезе с ритник от кабинката. Най-вероятно това изобщо не е дама.

Отпусни се и се забавлявай

Веднъж щом изчеткаш предразсъдъците от раменете си като досаден пърхот, ще установиш, че всъщност е ужасно трудно да не се забавляваш на такова място. И след като вече се убедиш, че останалите посетители няма да включат хетеро натрапника в церемониална гей оргия като от филма “Широко затворени очи”, можеш да се отпуснеш и да се държиш нормално. Тоест да се държиш по начина, заради който приятелите ти те харесват и обичат да излизат с теб. Дори да се отпуснеш до стенен, че да почнеш да ръсиш неуместни вицове за гейове, най-вероятно слушателите ти ще се смеят с теб.

Посещението на гей бар може да послужи не само за личностното ти израстване, но и  за превръщането ти в един вид социален месия, който да провежда “со кротце, со благо” не съвсем популярни виждания сред по-заблудените членове на нашето общество. Пробвай това, например. Следващият път, когато седнеш да пиеш с Цецо и той подхвърли по повод общ познат, че е п*дераст, а хомосексуализмът е болест, можеш просто да му кажеш, че тъкмо ти е дал страшна идея: “Ще се обадя на шефа и ще го питам дали може да не ходя на работа, че нещо днес се чувствам гей.“

 
 

Важно за децата: Местят пощенската кутия на Дядо Коледа

| от chr.bg |

Малко повече от месец преди Коледа, изключително важна новина за децата (и техните родители) долетя от мразовита Гренландия. Пощенската кутия на Дядо Коледа, предназначена за получаване на писмата с желания за подаръци, се премества на друго място.

Червеата кутия, която е висока няколко метра, е изнесена от предишното й място в Илулисат и пътува по море за новата си дестинация в гр. Уманак на едноименния остров на западното крайбрежие на Гренландия.

Според традицията Добрия старец всяка година получава многобройни писма, за да изпълни желанията за подаръци на послушните дечица по света. Някои от учениците в по-горните класове в Уманак посветиха времето си през изминалите четири години, за да отговарят поименно на получената поща. Преместването на пощенската кутия по-близо до тях ще ги улесни в благородното им начинание.

От СОУ „Едвард Крузе“ се извиняват, че не всички писма ще получат личен отговор. Миналата година между 10 и 15 хиляди са получили отговор до месец януари. Но за други, това е било невъзможно поради нечетливите адреси и написаните желания на руски или китайски.

Тези езици не се изучават в училището „Едвард Крузе“ и поради тази причина е било невъзможно да бъде изпратен отговор от името на Дядо Коледа. Но при все това цялата му кореспонденция грижливо се съхранява.

Гренландия е считана за едно от родните места на Добрия старец, като другите са на Северния полюс, Финландия, Русия и Турция,припомня агенцията

 
 

Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!

| от Теньо Гогов |

Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.

“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.

Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.

Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.

Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.

Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.

Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.

Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.

Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.

Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.

На който му се занимава – да си направи някакви изводи.

Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.

Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.

И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.

Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.

Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.

Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.

Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.

Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.

Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.

Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.

Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.

Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.

Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.

Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“

Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.

Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.

А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.

 
 

„Нощта на театрите“ се завръща

| от chr.bg |

Нощта на театрите ще се проведе за шести път тази събота в 16 града, с участието на повече от 1300 артисти.

Програмата ще обхване общо 150 събития в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Хасково, Благоевград, Велико Търново, Сливен, Габрово, Симитли, Добрич, Плевен, Кърджали и Шумен.

Локациите са разпръснати от театрите и музикалните зали до барове, търговски центрове, кина, галерии и др.

Проектът „Нощни персонажи“ е фотосесия, в която ще участват актьори като Владо Пенев, Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Иван Бърнев, Дарин Ангелов, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Луиза Григорова, Силвия Петкова, Весела Бабинова, Койна Русева, Христо Мутафчиев, Ованес Торосян, Деян Ангелов и Рая Пеева, световноизвестният български диригент Максим Ешкенази, прима балерината Марта Петкова и премиер солистът Никола Хаджитанев от Софийска опера и балет.

Народният театър ще отвори врати за гостите, които искат да се разходят зад кулисите, като гидове ще са любимите актьори. „Операта отблизо“ ще срещне почитателите на изкуството с тайните на сценографията, сценичния грим и подготовката за поставянето на „Симон Боканегра“ от Верди в Софийската опера.

Ованес Торосян, ще играе за първи път на столична сцена авторския си моноспектакъл „Малкият Пучи“ – от 17.30 ч. в клуб „Карусел“.

Още за програмата на нощта на театрите – вижте тук.