Големите злодеи в киното (част 2)

| от |

Том Хидълстън, който стана мегаизвестен с ролята си на злодея Локи от поредицата на Marvel за Отмъстителите, казва: „В главата си всеки злодей всъщност е супергерой. За него това, което прави, никога не е лошо, а всъщност е най-добро“.

Някои от най-големите злодеи в киното са донесли огромна слава на хората, които са ги създали и онези, които са ги изиграли.

Най-интересните сред тях може да откриете тук. Първата част е на линка горе, а нейното продължение е тук.

Професор Мориарти

Най-важният човек в малкия свят на Шерлок Холмс, освен самия Шерлок и неговият верен приятел Джон Уотсън, е най-големият враг и ум в престъпния свят на Лондон в края на XIX и началото на XX век – д-р Джим Мориарти. Немезидата на Шерлок го мами, лъже и заблуждава в продължение на два разказа и един роман, след които двамата имат финален сблъсък, който свършва фатално. Това е начинът, по който Артър Конан Дойл решава да се отърве от емблематичния си герой, но не успява. Почитателите на детектива са толкова много, че той бива принуден да го върне. Сблъсъкът на Шерлок с Мориарти при  Райхенбахските водопади обаче си остава емблематичен трик в репертоара на детектива. Още в ранните години на киното Шерлок Холмс бива филмиран, а с него винаги вървят Джон Уотсън и проф. Мориарти. Изследователите на Холмс и Конан Дойл твърдят, че детективът е толкова известен, че всяко поколение има свой Шерлок Холмс, както и свой Мориарти съответно. Последните двама са британците Андрю Скот, който играе злодея в сериала „Шерлок“, и Джаред Харис, който е Мориарти във филма на Гай Ричи. Американският вариант на модерните приключения на детектива дори си позволява да направи Мориарти жена, като възлага ролята на сексапилната Натали Дормър и тя се справя прекрасно. Митът около Мориарти е също толкова мистериозен, колкото и този, около оцеляването на Шерлок Холмс. И англичаните, създатели на сериала на BBC „Шерлок“, използват това умело, тъй като в новия сезон, който трябваше да започне в края на тази година, но беше преместен за 2017-а, иначе мъртвият Мориарти ще се завърне. Все пак, ние сме в очакване на Коледа и специалният епизод на „Шерлок“. Дали там ще видим Мориарти? Надявам се. Иначе Андрю Скот – Мориарти от „Шерлок“, може да гледате в новияфилм за Бонд – „Спектър“.

Дарт Вейдър

С наближаването на седмата част и нов цикъл на най-голямата космическа сага в киното, смятаме е редно да почетем най-голямото зло в нея – Черния лорз. „Аз съм баща ти“ от устата на Дарт Вейдър е в топ 10 на най-запомняемите реплики в киното на всички времена. Самият Черен лорд пък е на 3-то място в класацията „100-те най-големи злодеи в киното“. Вейдър е творение на Джордж Лукас с дълга история. Роден като джедай, Анакин Скайуокър е спряган за момчето, което ще промени света. Но за разлика от Хари Потър, друго момче, което променя света си, тук не става и дума за положителен смисъл. Анакин се жени за принцеса и им се раждат две деца. Но малко преди това до учителя Йода е стигнало пророчеството, че един джедай ще се обърне срещу своите. Това се случва с Анакин и той се превръща в Дарт Вейдър – най-големият психопат и злодей във Вселената на „Междузвездни войни“ – една от най-великите киносаги на всички времена. Неговият син и дъщеря – Люк и Лея се борят срещу него без да знаят кой е той. Както и зрителите на първите части на историята от 70-те години.

Норман Бейтс

Създаден от писателя Робърт Блох в романа му „Психо“, вдъхновен от психопата и сериен убиец Ед Гийн, от когото е вдъхновена и историята в „Тексаско клане“, и съживена на голям екран от майстора на психо-трилъра Алфред Хичкок и брилянтния Антъни Пъркинс. Норман Бейтс – тих, но луд управител на малък и забутан хотел в Америка, е вторият най-голям злодей в киното, според публиката. Когато Хичкок попада на „Психо“ на Блох той точно е пуснал по кината филма си „Шемет“, който няма касовия успех, който се очаква. Но режисьорът веднага се „влюбва“ в „Психо“ и държи да го филмира. За съжаление, студиото отказва да го финансира, но Хичкок не се предава и плаща за филма сам. Той разпродава част от имуществото си и ипотекира къщата си, за да го направи. Ангажира най-големия секссимвол по онова време – Джанет Лий, която играе в едва 1/3 от филма, Вера Майлс – негова муза през годините и неизвестния до момента Антъни Пъркинс. Хичкок сам организира премиерата на филма, като заключва вратите на киното и всеки закъснял няма право да влезе, защото ще развали ефекта от психотрилъра. Норман Бейтс, психопата-убиец с обсесия от майка си е най-известното творение на Хичкок и Блох. От скоро може да видите и ранната версия на Норман в сериала „Мотел Бейтс“, истинско телевизионно бижу.

Лорд Волдемор

Онзи-който-не-се-назовава влезе в касациите за най-известните злодеи, много преди финала на Хари Потър. Независимо какво казват другите за момчето-магьосник, неговия свят и таланта на Дж. К. Роулинг, Хари Потър отдавна не е просто магьосник от детска книга. След години Роулинг признава, че освен „най-злият магьосник в света на Хари Потър и истински психопат с мания за величие“, Лорд Волдемор е и вдъхновен от Адолф Хитлер отчасти. В книгите и света на Хари Потър за лорд Волдемор се носят легенди, с които читателите и зрителите впоследствие се сблъскват челно. Персонажът на най-злия сред злите е изигран от британеца Крисчън Колсън в младата му версия и абсолютния Ралф Файнс във версията, която ние и светът предпочитаме – като зъл, висок, луд магьосник, който има една цел – да убие момчето, което оцеля. В началото Дж. К. Роулинг казва, че образа на Лорд Волдемор й хрумва непосредствено след като във влака вижда първообраза на Хари Потър и й идва идеята за книгата. Тя дори признава, че първоначално е мислела Потър никога да не среща Лорд Волдемор, а историята е трябвало да бъде различна, като в нея Хари дори не е трябвало да предполага, че е магьосник. В крайна сметка с годините и пренаписването, книгата добива вида, който познаваме. Близо 20 години след излизането на първата книга, Лорд Волдемор, също известен като Черния Лорд в своя свят не случайно, и битката му с Хари Потър са едно от нещата, които вълнуват хората поколения наред.

 
 

Сараевските Ромео и Жулиета: поуката?

| от chronicle.bg |

Човечеството не е способно да опази голямата любов. Колкото и да се говори за нейното всемогъщо действие, в крисизни времена, дори сила като любовта няма място. Трагедията „Ромео и Жулиета“ на Шекспир е художественият сюжет, който изследва тази тематика. А ние мислим над нея вече векове наред, връщаме се непрестанно към мотива и всеки си мисли колко е глупаво двама влюбени да попаднат в плен на обстоятелствата.

Близо 4 века са минали откакто Шекспир създава най-великата любовна история на всички времена. Но само 25 години ни делят от момента, в който съдбата на Ромео и Жулиета се разиграва в реална обстановка. Това е почти днес, на фона на столетията, изминали от написването на трагедията. Някои си мислят, че сме напреднали в развитието си, но историята на Бошко Бркич и Адмира Исмич е недвусмислена. Поуките са на лице, теорията е неоспорима, практиката – трудно осъществима.

А фактите говорят достатъчно, затова може би е хубаво да бъдат припомняни.

Вечерта на 18 май 1993 г. Един сърбин и една босненка осъществяват мечтата си – да избягат от Сараево към Сърбия в търсене на по-добър живот, далеч от войната. Различните им произход и религии правят бъдещото им съжителство на практика невъзможно. Адмира и Бошко са на 25 години и са заедно от девет години. Родени са в знаковата за цял свят 1968 г. Учат заедно химия и по време на учението започват връзка, а след завършването се сгодяват. Всички недоумяват как може мюсюлманка и християнин да искат да създадат семейство. Различни са и като произход, и като характер – Адмира е дива, не прилича на останалите момичета, може да оправи мотоциклет и обича да се забавлява. Бошко е по-различен – чаровен, мил, обича уединението и тихите сбирки. Младите, които се запознават в навечерието на новата тогава 1984 г. Не се интересуват от мнението. Девет месеца преди смъртта си се местят да живеят заедно.

След избухването на на гражданската война в Босна и Херцеговина остават в Сараево, който тогава е под обсада. Животът е под постоянна заплаха. Хората не могат да ходят свободно по улиците, защото снаряди падат непрекъснато и навсякъде – на площадите, на пазарите, върху жилищните сгради. Майката на Бошко е избягала преди злощастните събития, но той остава заради Адмира. За да му се отплати, че не я е изоставил, тя решава да замине с него към Сърбия.

Четиринадесет месеца след избухването на войната, чрез познанства в сръбската армия, Бошко уговаря на теория безопасното им преминаване през града. През нощта между 18 и 19 май, двамата трябва да прекосят моста Връбаня над река Миляцка и никой да не ги спре. Мястото е ничия земя – на границата между враждуващите лагери.

Докато прекосяват моста обаче, срещу тях е изстрелян снаряд, който убива Бошко на място, а Адмира е смъртоносно ранена. След като е уцелена, тя пропълзява и прегръща тялото на Бошко, след което загива. След време двамата ще станат известни като сараевските Ромео и Жулиета. Но не и преди абсурдът да продължи.

Човекът, който разказва историята им на света е Кърк Шорк – кореспондент на „Ройтерс“, изпратен да отразява войната. Първоначално прави снимка на две тела, лежащи в ничията земя и продължава задълженията си. От редакцията обаче насочват вниманието му към снимката, която им изпраща, и той се доближава на безопасно разстояние до мястото. Докладът, който изпраща е с дата 23 май и съобщава за две мървти тела, „вкопчени в последна прегръдка“ на брега на река Миляцка. Никой не може да прибере телата им и те ще останат така още един ден – общо шест дена от 18 до 24 май. В доклада още се съобщава за труп намиращ се наблизо, който не е прибран от пет месеца.

Босненците обвиняват сърбите, сърбите – босненците. Никой не поема отговорността.

Родителите на Адмира научават два дена след убийството. Разбират от журналисти от радиото, които им се обаждат, за да потвърдят смъртта на Бошко. Родителите искат само едно – да приберат телата на децата си и да ги погребат заедно. Но никой не позволява на врага да навлезе в ничията територия.

Накрая е постигнато споразумение и телата са погребани в сръбско гробище извън Сараево. През 1995 г. са преместени в гробището в Сараево.

Кърк Шорк е застрелян от млад войник през 2000 г. В Сиера Леоне. Прахът му е разделен на две части – едната е положена във Вашингтон, а другата е до гроба на двойката, която той увековечава – двамата души, за които той пише: „в страна, полудяла от воюване, двамата бяха луди един за друг.“

Днес се навършват 25 години от смъртта на Адмира и Бошко. А поуките? Те са ясни и без да ги артикулираме.

 
 

Алек Болдуин стана баща за пети път

| от chr.bg |

Американският актьор Алек Болдуин стана баща за пети път, след като съпругата му Хилария го дари със син, съобщава сайтът Контактмюзик.

Шейсетгодишният Болдуин пусна в Инстаграм снимка с жена си и новороденото бебе. За бъдещото попълнение в семейството му стана известно миналия ноември. Момченцето е четвъртото общо дете на двойката. Алек има и голяма дъщеря Айрланд от брака им с Ким Бейсинджър.

Алек и Хилария станаха съпрузи през 2012 г., като само година по-късно на бял свят се появи първото им общо дете Кармен. След тях се родиха Рафаел и Леонардо. Хилария, която е йога инструктор, е с 26 години по-млада от съпруга си.

Here we go again! #BaldwinitosEverywhere

Публикация, споделена от Alec Baldwin (@iamabfalecbaldwin) на

 
 

Ако филмът „Шрек“ беше сниман в България

| от |

Днес преди 17 години се състои премиерата на филма „Шрек“. Той не е най-добрият филм на света, но е хубав филм, поучителен. Как да го осмислим обаче през нашата си родна призма? Тук нямаме дракони, нямаме огрета, нямаме и официални принцове с тежък едипов комплекс. Затова ни е нужно по-друго четене – такова, което би ни позволило да му се насладим дори повече! Нека сега с вас проследим едно такова четене – българско.

На поляната пред блока на Шрек се установява катун. Катунът е голям, а Шрек е сам – брат му бере ягоди. Шрек се чуди дали да не го изчака да се върне преди да иде да разгледа катуна. Брат му обаче бере ягоди в Англия и ще се връща чак другата зимата (живот и здраве) – много време е това. Героят ни изчакал добродушно 5-10 минути, но катунът не си отива и не си отива. Ах, трябва да се направи нещо, не може така!

Шрек е бесен и краде магаре!

Размишленията му това магаре някакъв проблем ли има или само така си изглежда са прекъснати от лакардия с кларинети и тъпани организирана в катуна. Този проклет катун! Време е да се говори с кметския наместник на царството за ситуацията пред блока. И тръгнал Шрек към Общината. Взел и магарето, че било 16:00 часа и хората се прибирали вече от работа. Цялото царство било в задръствания!

***

На състоялата се среща на нормално равнище и отворени врата да се проветрява, кметският наместник казал на Шрек, че трябва първо да му свърши една работа и след това чак ще оправи катуна. Шрек стиска зъби, каквито са му останали, и приема.

Работата е Шрек да иде да вземе любимата на кметския наместник ракия от лош, побъркан и огнедишащ казан за ракия. Вдига се Шрек и отива през девет не, но през четири къщи в петата и директно влиза. Стражът на къщата, въоръжен с лопата за въглища, напада несправедливо Шрек! Нашият герой обаче е високо маневрен заради акцента, който комунизмът обръща върху физическото възпитание, и успява да избегне наглите атаки на врага-страж на къща. Магарето също участва в настъпилия въргал – оказва се, че няма проблем, а само така си изглежда. Шрек се домогва до казана, скрит прилежно в гараж. Начинът, по които успява да стигне до него, е през широко отворените врати. „Не вари ракия на затворени врати“ е старо местно поверие.

Когато взима ракията в ръцете си обаче, случва се нещо магическо! Шрек чувства топлина в гърдите си. Мека топлина. „Да не би… Да не би това да е… Любов?“ Шрек е положително стреснат. Защото това действително е любов!

Шрек взима ракията и магарето, връща се в дома си и я споделя с катуна. Край.

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.