Големите злодеи в киното (част 1)

| от |

Злодеят в една история е точно толкова важен, колкото и героят в нея. В един от филмите за Батман Жокера му казва: „Нима не разбираш, ние сме двете половини на едно цяло. Без теб аз не мога да съществувам и обратното“.

Кинозлодеи – психопати, социопати или просто жадни за мъст същества, се градят трудно, защото, както е казал Хичкок: „Има много начини да убиеш човек, но нито един от тях не е лесен или забавен. Убийството е една трудоемка, сложна и мръсна работа“.

Трудно е и изграждането на образа на човека, който е готов да го извърши. Злодеите в киното обаче никога не са просто убийци. Те са много повече от това. Те са персонажи, от които най-често зависи благото на човечеството, вечната любов или доброто по света. От времето на приказките злодеите заемат изключително важна роля във всяка история, била тя героична и изпълнена с приключения, или не. С годините киното се опита и успя да направи от много от тях многопластови същества, които имат своя цел и мисъл. Брилянтно изградените образи на много злодеи са носили награди на своите създатели – през автора, който ги е измислил, до актьора, който ги е съживил на екран.

И до ден-днешен те са икони и пример за добро кино и добра драматургия. От приказни и супергерои до най-обикновени психопати – ето ги най-известните психопати в киното.

Жокера

Изключително култов, гротесков и най-важното – истински зъл персонаж още от 1940 година насам. Тогава Жокера се появява за първи път в света на Батман като архизлодея и остава такъв и до днес, 75 години по-късно. В началото Жокера се появява в няколко комикса и впоследствие и анимационни филми от поредицата за супергероя и публиката го харесва. Така той става неизменна част от вселената на Човека-прилеп. Мрачно създание, което е гротесков събирателен образ на всичко лошо, облечено в палячовски дрехи. Жокера има една-едничка цел – да унищожи Готъм сити и Батман заедно с него. Това сигурно е единственият филмов персонаж, който успява да направи от човек препечен скелет и единственият, който е игран два пъти в една и съща поредица от двама различни актьори. Първи е Джак Никълсън. Годината е 1989-а, а на голям екран излиза първият игрален филм за Батман.

Режисьор е Тим Бъртън, а Майкъл Кийтън и Джак Никълсън се изправят лице в лице в битка между доброто и злото. Колкото и да е странно от сегашна гледна точка, но филмът носи само един „Оскар“ на създателите си, а Никълсън получава само номинация за „Златен глобус“. Следващ е Хийт Леджър. Годината е 2008-а и филмът излиза през лятото и е нещо като почит към Леджър, който умира в началото на същата година малко след финала на снимките. Това е първият и засега последен път, в който Жокера носи „Оскар“ – на Хийт Леджър посмъртно. Третият път е за Джаред Лето, който ще влезе в иконичната роля през 2016-а във филма „Отряд Самоубийци“. Жокера е бил филмиран и пародиран още хиляди пъти, но на фона на тези тримата, смятаме, някак не е важно.

Злата Кралица

В света на киното има една зла кралица, която започва своята история от обикновена приказка. Тя се е превърнала в икона на злата мащеха, която мрази доведеното си дете и е използвана не в една и две адаптации на историята за Снежанка. Тя и репликата й „Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята“ са в класацията на иконичните киноперсонажи на всички времена и неслучайно. Злата кралица от „Снежанка“ е филмирана няколко пъти, като последната й роля е в сериала „Имало едно време“, където нейният персонаж е злото на всичко зло. Култовата приказка за “Снежанка и седемте джуджета” е филмирана хиляди пъти и е абсолютното олицетворение за това колко лоши могат да бъдат жените, когато искат да бъдат харесвани и обичани.

Приказката, по народност немска, е разказвана на малките деца от векове, като целта на Злата кралица е да покаже на най-малките как изглеждат гордостта и нарцисизмът отстрани и да ги отучи от тези човешки черти. С годините обаче, Кралицата се е превърнала в нещо много повече. Много известни автори, са се вдъхновявали за злите жени в техните истории именно от нея. Тя е първообраза на много злодеи – лудото момиче в „Неомъжена бяла жена“, персонажът на злата вещица в „Звезден прах“ на Нийл Геймън и Кралицата на сърцата в „Алиса в Страната на чудесата“. Последно ще имаме шанса да видим Злата кралица във втората част на „Снежанка и Ловеца“ – „The Huntsman“, където в ролята й отново ще влезе Шарлийз Терон. Освен една от най-красивите актриси в Холивуд, в образа на Злата кралица са влизали Джулия Робъртс, Лана Парила и Джули Андрюс с гласа си.

Ханибал Лектър

Доктор Лектър е най-известния герой на писателя Томас Харис, който той разработва първо в трилогия романи, а впоследствие пише и четвърти. Първият е „Червеният дракон“, следват „Мълчанието на агнетата“ и „Ханибал“. Впоследствие се появява и „Ханибал: Зараждането на злото“. Той разказва историята на младия Ханибал много преди докторската степен, изисканите ястия и изтънчения, дори малко снобски вкус за вина и музика. Всички те припокриват един иначе очевиден факт – д-р Ханибал Лектър е изключително интелигентен психопат, който обича да яде хора. Холивуд решава да филмира трилогията, като започне от най-успешната книга – втората или „Мълчанието на агнетата“.

Годината е 1991-а и звездата на 53-годишния по онова време британец Антъни Хопкинс заблестява ярко. Това е ролята, която прави сър Хопкинс мегаизвестен, макар преди това той да е играл в адаптации по Шекспир и да е направил две прекрасни роли в „Човекът слон“ и „Чаринг крос роуд No.84“. Но светът ще го запомни като Ханибал Лектър. Ханибал може би е едно от най-страшните творения на литературата и киното, просто защото е от малкия вид умни, изтънчени и чаровни психопати, които освен да те убият, искат и да те изядат. Още по-страшното – те са напълно наясно със себе си, не желаят да се променят, не изпитват жал към теб – за тях ти си просто лабораторна мишка, обект, и най-вероятно полицията никога няма да ги хване. Томас Харис залага на тези характеристики и не бърка.

Защо Ханибал Лектър като събирателен образ на умното зло е велик? Първо, защото освен канибал д-р Лектър е и доктор-психолог, който помага на ФБР да хванат самия него, второ, изпълнението на сър Антъни Хопкинс и в трите филма, които впоследствие са направени, беше и все още е едно от най-добрите кинопревъплъщения на лошото и страшното в човешки образ на екран, и трето – датчанинът Мадс Микелсен, който играе д-р Лектър точно преди старта на трилогията на Харис, в неговия изтънчен и лъскав вариант е точно толкова страшен и психопатски, колкото и версията на Хопкинс. И най-важното – злото истински отива на д-р Ханибал Лектър.

Ани Уилкс

Някои казват, че Стивън Кинг е използвал себе си и собствените си страхове, за да създаде романа си „Мизъри“. А лудата Ани Уилкс е найстрашният му кошмар – събирателен образ на най-откачените фенове на един писател. Ани Уилкс е луда жена на средна възраст влюбена в писателя Пол Шелдън или по-точно в неговата героиня Мизъри. Пол решава да се отърве от Мизъри в романите си, но има злата участ да срещне Ани, която го държи в плен в отдалечената си къща и го измъчва, докато не обещае да възроди любимата й героиня.

Кошмарът на всеки писател е изграден брилянтно от Кинг, а филмовата адаптация по нищо не отстъпва на романа. Ролята на лудата Ани Уилкс и богатото й въображение на средновековен мъчител, носят първите големи награди на слабо известната до тогава Кати Бейтс – в момента една от великите дами в киното. „Оскар“ и „Златен глобус“ за Ани Уилкс – една от най-страшните жени на голям екран.

 
 

Кралски пиар е най-търсената позиция за работа във Великобритания

| от chronicle.bg, БТА |

Специалист по връзки с обществеността на принцовете Уилям и Хари е най-разглежданата обява за работа в платформата LinkedIn за изминалата година във Великобритания.

Обявата е победила други популярни позиции, като дегустатор на бира и на шоколад. Тя оглавила „невероятно разнообразен“ списък с работни места, „вариращ от бляскави позиции в „Шанел“ и „Джими Чу“ до инвестиционни анализатори“.

Според специалистите от платформата, изключително важно е как е формулирано заглавието на обявата.

Втора по популярност стана позицията за инвестиционен сътрудник на компанията „СофтБанк груп“, а след нея се нареди дегустатор на бира за пивоварната „Мийнтайм“.

По-надолу в списъка се класираха обявите за консултант по управление на консултантска фирма „Бостън“ и за „дегустатор на шоколадови и какаови напитки“ на корпорацията „Монделийз“.

 
 

Един от най-великите колажи на Google Photos

| от chr.bg |

Повечето пъти, когато технологиите не функционират както трябва, се фрустрираме безутешно. Понякога обаче резултатът е трогателен и учудващ.

Такъв е случаят с тази снимка, която софтуерът на Google Photos е съшил автоматично. На нея млад човек се вижда огромен между дървета и сняг.

Снимката избухна в reddit.com, пусната от потребител на сайта под псевдоним MalletsDarker. Той е направил три снимки – с приятеля му, със снежния пейзаж и на дърветата на фона.

Една от опциите, които софтуерът на Google автоматично предлага, е ако усети, че няколко снимки са снети близо една до друга, да ги съедини в колаж.

Резултатът е просто прекрасен!

Технически обач изпълнението е лошо защото програмата пренебрегва разпознаването на обекти и пропорция. Много хора също се оплакаха, че Google Photos е направила албум от снимките им от предходната година и всички от тях са селфита, от които хората са изрязани.

Ето и няколко други не толкова сполучливи колажи на програмата.

47OR7ST

 

hWh8b7r

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.