Гневът на турските стадиони

| от |

Първо интернет, след това правосъдието, а сега и стадионите – борбата за власт в турското общество не се спира пред нищо. Правителството иска да контролира всичко, включително и спорта, но среща гнева на феновете, предава Дойче веле.

galatasaray

„Таксим е навсякъде, съпротивата е навсякъде!“, „Народът ще накара управляващата партия да плати!“, гласят призивите. Но този път те не тръгват от парка Гези в Истанбул, а от стадионите. Наскоро в квартала на Фенербахче- Кадъкьой се събраха десетки хиляди хора, за да протестират срещу осъждането на президента на футболния клуб Азиз Йълдъръм, основна фигура в най-големия корупционен скандал в историята на турския спорт. В протеста се включиха дори и поддръжниците на противникови отбори.

Потенциалът на феновете

„Обвиненията са неоснователни – съдебните присъди са нечестни. Всеки турчин, който има чувство за справедливост, трябва да се присъедини към феновете на „Фенербахче“, заяви един от демонстрантите. Друг пояснява, че те протестират не само заради бъдещето на Фенербахче, но и заради бъдещето на цяла Турция.

Президентът Йълдъръм едва ли е невинен. Въпреки това първоначално наложената му от прокуратурата присъда от 147 години бе приета за абсурдна дори и от най-големите му врагове. Но и смекченият ѝ впоследствие вариант доказва недвусмислено следното: борбата за власт в Турция вече е обхванала и стадионите.

„Фенербахче е най-големият спортен клуб в Турция с огромен брой фенове – а това съдържа и съответен потенциал“, казва журналистът Митхат Сьозмен, който редовно пише за обвързаностите между футбола и политиката. Но потенциалът на милионите фенове може лесно да се превърне в заплаха за управляващите в страната: под името „Истанбул Юнайтед“ десетки хиляди фенове на големите клубове се насочиха по време на протестите в Гези към площад Таксим, настоявайки за оставката на правителството.

След вестниците и телевизията идва ред на футбола

„Те бяха най-добре организираната група, тъй като разполагат със съответен опит. А и са в състояние наистина да мобилизират масите – даже в по-голяма степен от политическите групировки. Това поражда опасения у правителството, поради което то търси начини да ги обезсили“, обяснява Митхат Сьозен.

Основото, на което се разчита в това отношение, са все по-строгите закони за стадионите. Така например всеки, който си купи билет за турската Висша лига, трябва да декларира, че не участва в „обществени, политически и идеологически акции“. А за спазването на тези уверения се следи със специални контролни камери. Онези, които въпреки това отправят политически призиви, са застрашени от няколко месеца затвор.

„Отскоро има полицейски патрули и на самите стадиони. След последния мач на Фенербахче те задържаха деветима от феновете. Правителството прави всичко възможно, за да потисне опозицията, която расте по стадионите“, посочва Митхат Сьозен.

Ердоган иска пълен контрол, възмущават се феновете на Фенербахче, които демострират срещу осъждането на президента на футболния клуб Азиз Йълдъръм. Неговото място предстои да бъде заето от човек, който е верен на правителството – както критичните журналисти предполагат отдавна. „Те искат да покорят Фенербахче, защото това е последната крепост, която още не са обсебили. Така както сложиха ръка на вестниците и телевизията, искат да подчинят сега и футбола“, отбелязва Митхат Сьозен.

 
 

Крисчън Бейл с нова радикална промяна

| от chr.bg |

Крисчън Бейл, който обожава да променя теглото и външния си вид за роля, се показа в новия си вид.

Актьорът ще влезе в ролята на Дик Чейни в нов филм, чието работно заглавие е „Backseat“.

За целта той се е подстригал „0 номер“ и е наддал видимо. До скоро ходещ с брада, той е и гладко обръснат.

С появата си Крисчън промотира и другия си нов филм „Hostiles“ (режисьор Скот Купър), в който си партнира и с Розамунд Пайк („Gone Girl“).

За да качи всичките тези килограми, Бейл казва просто: „Ядох много пайове“.

Дик Чейни е 46-ият вицепрезидент на САЩ (2001-2009). Филмът разказва за службата на Чейни като вице на Джордж Буш, решенията, които е взимал, и политиките му, които влияят на целия свят.

Стив Карел ще играе секретаря по отбраната Доналд Ръмзвелт, а Сам Рокуел ще е самият Буш. Ейми Адамс е съпругата на Дик Лин.

 
 

„Възвишение“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg, БТА |

Създаденият по едноименния роман на Милен Русков български филм „Възвишение“ е най-гледаният в киносалоните, сочат обобщените данни след миналия му премиерен уикенд. Преплитащият художествена измислица и фактология около Арабаконашкият обир през 1872 година филм отчита 29 620 зрители и 271 307 лева приходи.

На втора позиция е другата премиера от миналия уикенд – „Убийство в Ориент експрес“, създаден по едноименния роман на Агата Кристи. Случващото се сред 13 непознати, затворени в луксозен влак, сред които е и един убиец, е гледано от 14 833 зрители и има 134 888 лева приходи за първите три дни у нас.

Трета позиция е за „Тор: Рагнарок“, създаден по комиксите на Стан Лий, Лари Лийбър и Джак Къркби. Приключенията на героите на Антъни Хопкинкс, Крис Хемсуърт, Марк Ръфало са гледани вече от 92 093 зрители и отчитат 1 011 863 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Трета премиера от миналия уикенд – анимацията „Синът на голямата стъпка“, е на четвърто място в топ 10. Разказът за тийнейджъра Адам, който търси отдавна изгубения си баща, е видян от 9 365 зрители и има 88 152 лева приходи за първите три дни по екраните у нас.

На пето място сред най-гледаните филми е фантастиката „Геобуря“. Триизмерният екшън с Джерард Бътлър, Катрин Уиник, Ед Харис, Анди Гарсия, в който светът контролира метеорологичните явления, е вече месец на екраните у нас и за това време са го гледали 49 309 зрители и има 521 648 лева приходи.

Шеста позиция е за трилъра „Пъзелът“. Осмият филм от поредицата за сериен убиец, който измисля всевъзможни начини за смъртта на жертвите си, е от 17 дни по екраните у нас и за това време са го гледали 21 820 зрители и има 171 297 лева приходи.

На седмо място сред най-гледаните филми е българският „Вездесъщият“. Социалната драма за това докъде може да стигне навлизането в личното пространство е вече месец на екраните и за това време са я гледали 37 992 зрители и има 315 100 лева от билетите им.

Осмо място е за „Дивата река“. Криминалният екшън с награда и номинации от тазгодишния фестивал в Кан за разследване на убийство в бивш индиански резерват от неопитна ФБР-агентка и местен следотърсач-ловец е от десет дни по екраните у нас и вече е видян от 5 175 зрители и има 45 044 лева приходи.

На девето място е анимацията „Емоджи: Филмът“. Историята за случващото се в един смартфон е от три месеца по екраните у нас, като за това време са я гледали 110 271 зрители и има 953 252 лева приходи.

Десето място е за друга анимация – „Малкият вампир“ по романа на Ангела Зомер-Боденбург. Триизмерната анимация за приключенията на вампира Рудолф и момчето Тони е вече 17 дни на екраните у нас и за това време са я гледали 15 012 зрители и има 128 251 лева приходи.

 
 

Люк Бесон и Жан Дюжарден в нов неясен, но интересен проект

| от chronicle.bg, по БТА |

 

Френският режисьор Люк Бесон работи над пилотен епизод за сериал на телевизия Ей Би Си, който ще е с участието на носителя на „Оскар“ Жан Дюжарден, предаде Франс прес.

Сериалът, озаглавен „Френският детектив“, е адаптиран по романи на Джеймс Патерсън, в които се описват приключенията на парижкия детектив Люк Монкриеф. Той започва да работи в нюйоркската полиция, за да загърби мрачното си минало. Сериалът ще покаже как Монкриеф и колежката му се опитват да открият извършителите на сложни престъпления. Повече подробности не се съобщават.

Става въпрос за първата роля на Дюжарден в американски телевизионен сериал и за първия сериал, заснет от Бесон – най-популярния в САЩ френски режисьор. Той получи ласкави отзиви в САЩ за филмите си „Люси“ и „Твърде лично“.

Жан Дюжарден е сред малкото френски актьори, отличени с награда „Оскар“ – за ролята си във филма „Артистът“ през 2012 г.

 
 

Книгите, които чакаме да излязат в България

| от chronicle.bg |

Тази есен българският книжен пазар ни предлага богат избор от заглавия, имена и жанрове, чуждестранни и български. Въпреки това все още има романи, които не са превеждани на български език.

А ние си искаме заглавията. И ги искаме възможно по-скоро. Защото тези от тях, които бяха адаптирани за малкия или големия екран през годината възбудиха интереса ни. Другите си ги харесваме и от преди това. Силно се надяваме българските издателства скоро да ги добавят към каталозите си.

В галерията горе можете да видите онези романи, които са супер добри, но засега можете да ги четете само в оригинал (дано е за кратко).