Гневът на босненците

| от |

Странна държава е Босна и Херцеговина – бедна, проядена от корупция и с неработеща икономика, но пък с цели 150 министерства! Неотдавна гражданите въстанаха, освобождавайки трупания дълго време гняв, пише Дойче веле.

sarajevo, protest

По някои от правителствените сгради в Тузла ясно личат следите от разрушенията, нанесени по време на демонстрациите. Тази, в която се помещава регионалното правителство, е опожарена. В съседство е старият сив леярен завод, за който се търси инвеститор, а в същото положение са и редица други местни фирми.

Някога Тузла е била важен промишлен център, в който са се добивали и сол, и въглища, развита са били химическата индустрия и производството на обувки и мебели. Всичко това обаче е минало – приватизацията след гражданската война от 90-те години не се оказва най-успешната и около 10 000 души губят работните си места.

„Абсурдното е, че мините бяха разчиствани цели 10 години“, казва таксиметровият шофьор Зоран. Той си спомня прекрасно, как фирмите са работели дори и по време на войната – кога с повече, кога с по-малко проблеми. Но са работели. После са били приватизирани и са започнали проблемите. „Предприятията бяха изкупени от предприемачи, които разпродадоха машините във вид на старо желязо“, казва с болка Зоран по адрес на магнатите, натрупали богатството си покрай приватизацията.

Кои са тези хора ли? Таксиметровият шофьор предпочита да не споменава имена. Но както потвърждават и много икономически експерти, от приватизацията са се облажили и много политици.

Войната слага край на всичко

Пред опожарената сграда на регионалното правителството в Тузла са се събрали около 200 демонстранти, както всеки ден. Един размахва червено знаме, от високоговорителите звучи партизанска песен. Бившият войник Есад Байрич се е окичил с ордена, който е получил преди 30 години, докато е работил за тогавашната зимна олимпиада. След което избухнала войната – и сега на него му се налага да разчита единствено на социалните помощи. „Със съпругата ми и с дъщеря ми живеем с тези 100 евро месечно, които изкарва жената.“

Самият той вече не може да работи след трамвите от гражданската война. „Всяка нощ се събуждам плувнал в пот“, разказва 50-годишният Есад, който изглежда почти 20 години по-възрастен. И той не може да обясни как се оцелява със 100 евро месечно. Хвърля поглед към останалите демонстранти и донякъде се утешава: „Нали не съм сам“.

 
 

Миранда Кер е по-красива от всякога

| от chr.bg, БТА |

Миранда Кер очаква второ дете – първото от новия си съпруг, основателя на Снапчат Еван Спигел, съобщи Контактмюзик.

34-годишната Кер има 6-годишен син Кристофър Флин от брака си с актьора Орландо Блум, с когото се разведе преди повече от четири години, припомня изданието.

„Миранда, Еван и Флин с нетърпение очакват най-новия член на семейството“, се посочва в изявлението, направено от представител на двойката и цитирано от редица медии.

От съобщението не става ясно кога се очаква раждането на бебето.

Кер и 27-годишният Спигел сключиха брак през май тази година на пищна церемония в тесен кръг в дома им в Лос Анджелис, след продължила около две години връзка.

 
 

„Възвишение“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg, БТА |

Създаденият по едноименния роман на Милен Русков български филм „Възвишение“ е най-гледаният в киносалоните, сочат обобщените данни след миналия му премиерен уикенд. Преплитащият художествена измислица и фактология около Арабаконашкият обир през 1872 година филм отчита 29 620 зрители и 271 307 лева приходи.

На втора позиция е другата премиера от миналия уикенд – „Убийство в Ориент експрес“, създаден по едноименния роман на Агата Кристи. Случващото се сред 13 непознати, затворени в луксозен влак, сред които е и един убиец, е гледано от 14 833 зрители и има 134 888 лева приходи за първите три дни у нас.

Трета позиция е за „Тор: Рагнарок“, създаден по комиксите на Стан Лий, Лари Лийбър и Джак Къркби. Приключенията на героите на Антъни Хопкинкс, Крис Хемсуърт, Марк Ръфало са гледани вече от 92 093 зрители и отчитат 1 011 863 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Трета премиера от миналия уикенд – анимацията „Синът на голямата стъпка“, е на четвърто място в топ 10. Разказът за тийнейджъра Адам, който търси отдавна изгубения си баща, е видян от 9 365 зрители и има 88 152 лева приходи за първите три дни по екраните у нас.

На пето място сред най-гледаните филми е фантастиката „Геобуря“. Триизмерният екшън с Джерард Бътлър, Катрин Уиник, Ед Харис, Анди Гарсия, в който светът контролира метеорологичните явления, е вече месец на екраните у нас и за това време са го гледали 49 309 зрители и има 521 648 лева приходи.

Шеста позиция е за трилъра „Пъзелът“. Осмият филм от поредицата за сериен убиец, който измисля всевъзможни начини за смъртта на жертвите си, е от 17 дни по екраните у нас и за това време са го гледали 21 820 зрители и има 171 297 лева приходи.

На седмо място сред най-гледаните филми е българският „Вездесъщият“. Социалната драма за това докъде може да стигне навлизането в личното пространство е вече месец на екраните и за това време са я гледали 37 992 зрители и има 315 100 лева от билетите им.

Осмо място е за „Дивата река“. Криминалният екшън с награда и номинации от тазгодишния фестивал в Кан за разследване на убийство в бивш индиански резерват от неопитна ФБР-агентка и местен следотърсач-ловец е от десет дни по екраните у нас и вече е видян от 5 175 зрители и има 45 044 лева приходи.

На девето място е анимацията „Емоджи: Филмът“. Историята за случващото се в един смартфон е от три месеца по екраните у нас, като за това време са я гледали 110 271 зрители и има 953 252 лева приходи.

Десето място е за друга анимация – „Малкият вампир“ по романа на Ангела Зомер-Боденбург. Триизмерната анимация за приключенията на вампира Рудолф и момчето Тони е вече 17 дни на екраните у нас и за това време са я гледали 15 012 зрители и има 128 251 лева приходи.

 
 

Великите превъплъщения на Том Ленк

| от chronicle.bg |

Том Ленк е небезизвестен актьор, разпознаваем предимно заради ролята си на Андрю Уелс в сериала „Бъфи, убийцата на вампири“.

Откакто Ленк навърши 41, стана по-креативен отвсякога и започна да пресъздава модните аутфити на знаменитостите.

Том заимства идеи за тоалетите си от премиери, фотосесии, червени килими пр. и използва единствено подръчни материали, които има у дома си, за да се въплъти във визията на някоя звезда.

В Instagram профила му публикува резултатите, а те са обезоръжаващо смешни.

Вижте ги в галерията! А ако искате да следите Ленк в новите му превъплъщения , може да го направите тук.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.