shareit

Каква е тайната на Хотел Калифорния

| от |

 На 22-и февруари 1977-а година, групата „Eagles“ пуска сингъла „Hotel California“. Песента е истински фурор, но дори и днес, около 42 години по-късно е изключително лесно разпознаваема. Почитателите на групата преследват възможно най-качественото изпълнение, поради простата причина, че групата прави нещо ново на всеки концерт. Аудио производителите използват песента за представянето на висококачествената им продукция, а ако попитате испанските учени – това е една от последните качествени и емблематични песни, продуцирани някога.

Ако има една конспирация покрай тази песен, това е лириката. Дори и сега, докато четете тези редове, можете да попитате някого около вас, каква е точно историята, какво е хотел Калифорния. И до този момент градските легенди добавят съдържание по темата. За няколко години може да сте чували, че това е хотелът, където хората наемали стая, за да се самоубият. Друга версия твърди, че това е поправителен дом, където някога Ал Капоне е имал резервирано място. За някого е любовна история, за други е историята на ада и още много други, сякаш всеки може да използва текста за  своята цел и да придава допълнителна стойност.

The_Eagles_in_concert_-_2010_Australia

Снимка: By jeaneeem – https://www.flickr.com/photos/jeaneeem/5271507999/, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46835056

 

Разбира се, Дон Хейли отдавна е разкрил тайната, както много други и той не е подозирал колко версии ще излязат за тази песен. Още по-странното е, че дори след вдигането на мистерията, легенди и скрити значения продължават да се появяват в мрежата. Сякаш всеки иска да вярва в това, което му допада много. В следващите редове ще разкрием истинската история, ще вдигнем мистерията зад шифъра и ще разберем дали наистина съществува такъв хотел. ,

Пред Daily Mail, всички обясняват, че песента има за цел да начертае баланса между изкуството и комерсиалната музика. Работното заглавие е било „Мексиканско реге“ и най-вероятно сега щяхме да знаем много повече за Мексико от много други страни, вместо това познаваме по-добре х-л Калифорния. Вдъхновението за името идва от хотел Бевърли Хилс, нищо повече. Хитът получава награда Грами през 2016-а година, защото бандата не е присъствала на награждаването през 1977-а година.

Тайната лириките се крие във факта, че всички от бандата искали да напишат текст с множество значения, позволяващ на слушателя да даде пълна свобода на фантазията и да си мисли каквото пожелае. Ето защо и още в първите редове се появява двусмислието:

„On a dark desert highway
Cool wind in my hair
Warm smell of colitas
Rising up through the air“

Въпросните „colitas“ са пустинни растения, които имат забележителен аромат. Магистралите, преминаващи близо до пустините, много често носят това ухание. Според други, това е разговорният мексикански за аромат на изгаряща марихуана – също усещане,което не би могло да се обърка толкова трудно.

„Up ahead in the distance
I saw a shimmering light“

Една от утвърдените градски легенди е, че това е песен за наркотичната зависимост и по-конкретно – хероинът. За други е просто холивудската комбинация от всичко това, а истината е съвсем различна. Когато започват да пътуват по участия, Дон и приятели се транспортирали много често с автомобил. Съответно, след известно време шофиране по тъмните магистрали, хоризонтът започва да проблясва, зад някое друго възвишение се разкрива Лос Анджелис. Гледката кара шофьора да мисли за всичко случващо се там. Няма наркотици, просто един град, който изплува от пустинята.

„My head grew heavy and my sight grew dim
I had to stop for the night“

Комбинацията от ароматни растения, студеният бриз и мракът, са напълно достатъчни, за да изморят всеки шофьор, следователно песента се движи точно по тази ос.

„There she stood in the doorway
I heard the mission bell“

В редовете ще срещате присъствието на жена. За нея не се знае нищо, не се споменава име, тя просто е там, но къде е това там, отново трябва сами да прецените. Защо присъства и камбанен звън? Според различните църковни функции, символът тук насочва слушателя към идеята, че лирическият герой е призован да влезе. Обикновено камбаната се бие като пречистващ звук, но в този случай сякаш трябва да привлече героя в хотела.

„And I was thinking to myself
„This could be Heaven or this could be Hell“

Оригиналният замисъл продължава да прозира през редовете – шоубизнеса може да предложи райски изживявания за някого, но и дяволски мъчения.

„Then she lit up a candle
And she showed me the way“

Отново същата мистична дама, която въвежда. До края на песента няма да разберете коя е тя, но да приемем, че винаги зад всяка велика история има една жена. Да не забравяме, че ако действието циркулира и около наркотичните илюзии няма особена гаранция, че изобщо е видима за околните.

Don_Henley

Снимка: By Steve Alexander – originally posted to Flickr as Don Henley, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6757299

Ако  се доверяваме на оригиналната идея на авторите, можем да разглеждаме картината и под друг ъгъл – агентката пали свещ, тоест посочва пътя на таланта и го води към охолния живот, сякаш изпълнителят се е доказал и сега ще мине по въпросната пътека.

„There were voices down the corridor
I thought I heard them say“

Изкушението за групата е било да се преместят в Калифорния и да започнат да правят музика. Гласовете по коридора могат да бъдат различни студиа, където точно в този момент се записват песни.
Във втория куплет отново се появява жена, чието съзнание е изкривено от лъскавите бижута, затова в лириката се използва терминът „Tiffany-twisted“. Заможната дама (не тази, която води героя, а друга в бара на хотела) вече е качена много по-високо в йерархията, очевидно е на повече години от така наречените „момчета“, които танцуват около нея, но всички са впити по-скоро в парите, вместо в нейната красота.

„So I called up the Captain
„Please bring me my wine“
He said, „We haven’t had that spirit here since 1969″

Макар и „spirit“ да е синоним на много тежко алкохолно питие, Дон Хейли признава, че за тази лирика ще съжалява цял живот и вече е изморен от обяснения. Истината в този случай е, че барманът е бил впечатлен от доброто отношение на клиента към себе си, а не се оправдава с липсата на алкохол.

„Mirrors on the ceiling
The pink champagne on ice
And she said: „We are all just prisoners here
Of our own device““

Целият куплет е перфектна илюстрация на холивудския живот. Папараците снимат всичко, следователно се крият зад огледалата, розовото шампанско в леда е прикрит синоним на тоновете наркотици, консумирани в Холивуд, а онази мнима приятелка, която в началото посреща, признава, че всички са затворници. Няма бягство от този живот и щом веднъж творецът стане разпознаваем, никога повече няма да намери покой. А завършекът на песента, в който героят бяга и го посреща друг протагонист, който му заявява, че никога няма да може да напусне, практически описва живота на звезда – всеки може да спре участията, но винаги ще бъде разпознаван.

The_Eagles_in_Concert_2010_-_Hotel_California

Снимка: By Linc-o – https://www.flickr.com/photos/lincnesh/4596803323, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46831107

Съчетанието между пируващите хора и опита да се избяга от тях, описват с хирургическа точност всички позитиви и негативи в живота на една звезда. Както забелязвате, никъде героят не потърси  пари, той беше посрещнат, настанен, участващ в забавлението и по-късно  разбра, че вече не може да напусне и винаги ще е част от гостите, винаги ще е поканен и ще има своята стая. На финалът можем да кажем, че това просто е протест на творците срещу постоянното монетаризиране на таланта. 42 години по-късно сте забелязали, че всички песни си приличат, при това твърде много.

 
 
Коментарите са изключени

Безкрайната воля на монасите стълпници

В пустиня в Йордания се извисява кула с място за живеене на върха си. Кулата в Ум ер-Расас е част от  археологически обект, който съдържа останки от римски, византийски и ранни мюсюлмански цивилизации. Висока е 14 метра, няма врати, няма стълби, няма и никакъв начин да я напуснеш. Квадратната й основа, на километър и половина от византийския град Кастрон Мефа, все още е напълно здравa след 1000 години пустинен вятър и слънце. Църквата и дворът към нея вече са почти на прах.

Днес дом само на птиците, тази кула може би е последната останала от течението на стълпниците.

Simeon Stylites icon 1465

Икона на Св. Симеон Стълпник от 1465

Аскетичните християнски монаси, представители на това движение, били изключително отдадени на самодисциплината и лишението от всякакви удобства като живеели в изолация високо над света. Кулата най-вероятно е била дом на един от тези монаси през 15 век.

Стълпниците следвали примера на Свети Симеон Стълпник,  известен сред българите още като Симеон орач и Симеон брульо. Той бил в постоянна молитва и заради всеотдайността си станал толкова популярен сред поклонниците, че в един момент нямал време за своето поклонство. Така за да намери покой, Симеон се изкачил на върха на една кула в град Алепо, днешна Сирия. И въпреки че следобед допускал посетители, които да се качват при него по стълба, за да искат съветите му, той никога не слизал.

Свети Симеон Стъплник се качва в кулата през 423 и остава там до смъртта си 37 години по-късно.

 
 
Коментарите са изключени

Създаването на образа на класическия британец

| от |

Джонас Хануей (1712 – 1786) е може би най-противоречивата личност в историята на британската култура. От една страна, той е много вероятно първият мъж в Лондон, който носи чадър, създавайки мода, която продължава и до днес. Това обаче разбунтува сериозно кочияшите, които се страхуват, че тази нова технология за предпазване от дъжда ще им вземе хляба, защото досега те са били единствената опция, когато завали.

Jonas Hanway by James Northcote

Джонас Хануей

От друга страна обаче, Хануей заема грешната позиция по един друг въпрос (в необявения случаен процес на създаване на класическия английски джентълмен). Той води дълъг спор с известния автор д-р Самюел Джонсън относно… чая. Самюел е за, а Джонас е против, както той сам обяснява надълго и нашироко в есето си от 350 страници озаглавено: „Есе за чая, разглеждан като гибелен за здравето, възпрепятстващ индустрията и обедняващ народа; също и обяснение за развитието и широката му употреба по тези земи; с няколко политически размисли; и мисли за обществената любов, в 25 писма до две дами“*.

Освен други неща, той много страстно в есето си защитава тезата, че чаят е „обида срещу природата“, защото не е естествено за хората да пият топла вода и че този „образуващ газове алкохол“ причинява скорбут, слаби нерви, „паралитични разстройства“, „спазми на червата“ (което той знае „от мой личен опит“), води до разваляне на зъбите и като цяло понижава коефициента на красота у английските жени.

За щастие на любителите на чай, Самюел Джонсън в крайна сметка печели този спор. От този момент  минава само около 1 век преди Едуард Коук да завърши клишето за класическия англичанин с бомбе.

__

* На английски: An essay on tea : considered as pernicious to health, obstructing industry, and impoverishing the nation : with a short account of its growth, and great consumption in these kingdoms : with several political reflections : in twenty-five letters addressed to two ladies

 
 
Коментарите са изключени

Паула Хитлер никога не разбрала брат си

През 1930-а година, виенска застрахователна компания решава да освободи една жена от поста ѝ като секретарка. Същата била работлива и кадърна, желаела да се труди и развива, ала въпреки това е освободена. Каква е причината? Фамилията на служителката е Паула Хидлер. Нейният брат променя своето име на Хитлер, а застрахователите изобщо не остават очаровани.

Паула е родена на 21-и януари, 1896-а година. Тя е най-малкото дете в семейството на митничарят Алоис и съпругата му Клара. Родословието на фюрера показва, че Клара е и последната семейна роднина, макар и бащата да има още две деца от друг брак. На 6-годишна възраст, семейството остава без баща. След като финансите са непосилни, майката продава хубавата им къща в Леондинг и ги мести в малко скромно апартаментче в Линз. Семейството живее кротко и икономично, всички се изхранват с пенсията на бащата.

Паула_Гитлер

Снимка: By Неизвестен – http://www.auschwitz.dk/Paula.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9485667

Майката Клара се занимава с децата и се стреми да осигурява хубав живот. За съжаление, само 5 години по-късно, Клара също умира. Няколко години по-рано не е обърнала внимание на странна бучка в гърдата си и съответно ракът на гърдата се оказва непосилен за нейния организъм. Тъжният момент е, че лекарят не съобщава това на своята пациентка, а вика малкия Хитлер, който трябва да сподели лошата новина. На 18-годишна възраст, Адолф вече трябва да се грижи за своята 11-годишна сестра. След смъртта на Клара, Адолф заминава за Виена, където се надява да стане добър художник. Неговата сестра остава да живее в семейното жилище. През 20-те години на миналия век, сестрата също се мести във Виена. За разлика от брат си и шумните кампании около него, Паула решава да живее доста по-тихо и скромно.

Почасовата ѝ работа като прислужница и допадала, а понякога дори работила в еврейско общежитие. След известно време започнала да си търси късмета и на позицията за секретарка. Политическите влечения на сестрата са малко известни, но за трупаният трудов стаж в общежитието, никой не можел да си я спомни като човек, отвращаваш се от клиентите и гостите. Паула никога не става и част от партията на брат си. Преди 14 години, изследователи откриват нещо доста интересно – връзката на Паула Хитлер и нейният годеник Ървин Жекелиус. Според архивите, Ървин бил офицер на Третия Райх и един от командващите, изпратили около 4000 човека в газовите камери. Очевидно е имало сериозни интереси, защото Самият Хитлер забранява брака и изпраща годеника на сестра му на източния фронт, където го оставя да умре като военнопленник. Историята за отношенията между Адолф и Паула също са интересни. Жената винаги е знаела какво прави брат ѝ с немския народ, никога не е харесвала политическата му кариера, но въпреки това го обичала.

paulpic2

След преместването на Хитлер във Виена, двамата не се виждали толкова често, но си комуникирали чрез писма. След като е заловена от американската армия през 1946-а година, тя твърди, че няма как да повярва, че родният й брат е дал нареждане за избиването на милиони хора. Командата просто не кореспондира с брата, който някога е имала Паула. Според психолозите, след като родителите умират, Хитлер остава отговорен за живота на сестра си. Както неговият баща го е биел и наказвал, така и той започнал да прилага същото върху сестра си. Оказва се, че все пак, Адолф не е бил изродът, познат на историята днес, той държал много сериозно на дисциплината и по тази причина понякога използвал научените методи на баща си. Резултатът е, че сестра му е получила добро образование. Преди политическата си кариера, Хитлер никога не е проявявал интерес към пенсията на баща си. Впрочем, след като сестра му е уволнена заради роднинската връзка, той продължава да й изпраща пари.

След войната, Паула била задържана от американското разузнаване. Тя споделила, че е обичала брат си и е получавала пари от него, но го виждала по един или два пъти в година за последното десетилетие. Срещата й с Ева Браун е била само един път, когато се запознавали. След освобождаването й, Паула сменя името си от Хитлер на Волф. Работи малко във Виена и след това се мести в Берхтесгаден. Според непотвърдени данни, когато се преместила в Германия, дамата била наблюдавана и пазена от последните оцелели агенти на СС. След войната избягва всякакви контакти с хората. Прекарва останалите си години под радара. Единственото направено интервю е през 1959-а година. Паула умира през 1960-а година на 64-годишна възраст. С нейната смърт приключва и фамилната линия на Хитлер. Неговите полу-роднини също не продължават рода.

 
 
Коментарите са изключени