Глобалното затопляне подлага Европа на 10 пъти по-големи рискове от непоносими жеги

| от |

Глобалното климатично затопляне подлага Стария континент на 10 пъти по-големи рискове от непоносими жеги през летните сезони, установи британско проучване, цитирано от Франс прес.

Според експерти от Метеорологичната служба „Хадли сентър“, само допреди десет години топлинните вълни били нараснали двукратно, в сравнение със средната статистика през останалия период.

Топлинните вълни, при които температурите надминават с 1,6 градуса средните нива, егистрирани в периода юни-август 1961 – 1990 година, се случвали веднъж на всеки 52 години, или два пъти за един век.

В наше време, поради глобалното затопляне, се регистрират две вълни на жеги всеки десет години, а не две на всеки век. През 2008 година от неистовите жеги починаха над 70 хиляди души в 16 страни.

До 2040 година, екстремни горещи лета, като това от 2003 година, ще бъдат много често явление, предвиждат учените. /БТА

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.

 
 

Гушкането на крави e следващата модна терапия

| от chr.bg |

Планинска конна ферма в щата Ню Йорк предлага психотерапия, която включва гушкането на крави, и според някои експерти тя може да се превърне в поредния моден тренд.

Здравните сеанси могат да бъдат особено полезни за хората, които обичат животните. Пациентите, преминали през курса на прегръдките с рогатия добитък, твърдят, че се получава невероятно чувство за релаксиране и за изцеряване. При гушкането на крави се преодоляват страхови неврози, чувство за тревожност, фобии, като пациентите изграждат по-голямо доверие в себе си.

От фермата „Horse&Cow experience“ уверяват, че и на самите крави им е много приятно да бъдат прегръщани, тъй като те са едни извънредно чувствителни животни в емоционално отношение. „По време на своята дълга еволюция, те са се научили да разчитат езика на тялото на хората“, изтъкват организаторите на новата терапия.

По този начин животните приемат пациентите като член от своето стадо и отгатват дали хората са щастливи или нещастни, дали изпитват чувство на страх или тревожност. Като съответно им отдават от своето излъчване, което си има съответните характеристики.

Кравите имат леко по-висока телесна температура от човешката и пулс, леко по-бавен от нашия. Именно тази комбинация прави гушкането им релаксиращо.

Сеанс от час и половина с рогатите лечители струва 300 долара за двама.

 
 

Новият флагман на Lenovo се зарежда веднъж на 45 дни

| от chronicle.bg |

Новият флагман Lenovo Z5 е интересен модел, от който вече видяхме някои снимки, които намекват за преден панел почти на 100% дисплей й двойна камера.

Онова, което излезе като информация сега обаче звучи наистина странно. Според хората от Lenovo телефонът ще се зарежда веднъж на 45 дни – един живот на батерия, за който досега не сме и мечтали.

Шефът на Lenovo, господин Ченг, твърди, че моделът може да издържи до 45 дни в режим на готовност. Как от компанията са постигнали това, за момента не се знае. По всяка вероятност софтуерът на телефона е оптимизиран, тъй като едва ли само увеличаване на капацитета на батерията е достатъчно, за да може да се ползва 45 дни без зареждане.

Предстои да видим.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.