Гладното сърце на Кустурица

| от |
Той отказа исляма и стана православен християнин. Смята, че смъртта е непотвърден слух, за който липсват три независими източника. Той създава град и избира сам жителите му. Той е Емир Кустурица, вече на 61 – един от мастърите на другото кино.Неманя Кустурица, както се представя режисьорът след покръстването си, е родом от Сараево. Животът му е един голям конфликт, от който той винаги излиза чист. Затова му помага неописуемият, несравним талант и индивидуалност. Именно това му позволява да пренебрегне Кан и да не отиде лично да получи наградата си, защото иска сам да си нареди паркета у дома.

Затова може да си позволи да нарече Джони Деп „най-големият циганин от всички“, а в същото време да осъществи „Аризонска мечта“ с негово участие. Всъщност това е и първият филм на Кустурица на английски език, който излиза през 1993 година и в който Деп и Фей Данъуей са в главните роли. Лентата му донася „Сребърна мечка“ и Специалната награда на журито на Филмовия фестивал в Берлин през същата година.

Но стигмата на Кустурица са циганите. Неговите шедьоври, които представят другия ъгъл на циганската действителност на Балканите и в Европа, с всичките й фрапантни ритуали, криминални и морални особености, в разрез в глобалните норми и в хармония с циганските псувни, му печелят мястото на пиедестала на световното кино.

Филмът му „Ъндърграунд“ има международен успех и му донася втора „Златна палма“ на фестивала в Кан през 1995 година. Следва култовият „Черна котка, бял котарак“, заслужил „Сребърен лъв“ на фестивала във Венеция през 1998 г. Не бива да пропускаме и „Циганско време“, който е готов много преди „Аризонска мечта“, но добива популярност след нея.

Критиката, осъдителните ревюта и скандалите съпътстват Кустурица навсякъде, но това не го прави по-малко обичан и уважаван. Той е противоречива личност във всички аспекти. От моментите, в които боготвори Сърбия и сам се провъзгласява за сърбин, докато родното му Сараево агонизира, до мига, в който нарича Горан Брегович плагиат.

Скандалите му са пословични и сред тях са още предизвикването на ултранационалист на дуел в центъра на Белград и ударът с чанта по главата, който получава от ядосана съпруга. Макар и ексцентричен, проблемен и по-скоро единак, Кустурица все пак е сред малкото европейски режисьори, разпознаваеми и зад Океана и в заплетения, игнориращ изкуството свят на тийнейджърите.

Кустурица продава балкански истории на Западния свят по един толкова характерен и реалистичен начин, че няма как да видиш негова сцена от филм и да не си кажеш „Пустият му Кустурица!“.

Та в чест на този гениален балкански хулиган, който напоследък се е концентрирал върху рок музиката, насладете се на галерията с най-хубавите моменти от живота му.

 
 
Коментарите са изключени за Гладното сърце на Кустурица