shareit

Германските социалдемократи пристъпват към вътрешен референдум за съюза с Меркел

| от |

merkel2Баунатал, Германия, Селин льо Приу от Франс прес

Коалиционното споразумение, сключено с Ангела Меркел, „значително ще подобри живота на хората“ заяви лидерът на германските социалдемократи Зигмар Габриел в препълнената от партийни активисти зала в Баунатал.

От близо седмица този 54-годишен бивш преподавател кръстосва страната, за да убеди понякога скептичните си съпартийци да приемат споразумението, което той сключи на 27 ноември за сформиране на следващото правителство заедно с консерваторите (Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС)) на Ангела Меркел.

Габриел може да бъде удовлетворен от постигането на големи отстъпки като въвеждането на федерално минимално трудово възнаграждение – за пръв път в Германия – и подобряване на условията за пенсиониране.

Но лидерът на социалдемократите тепърва трябва да постигне одобряване на коалиционния договор от „базата“ на партията, с която избра да се срещне в Баунатал – градче с 28 000 жители, крепост на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) близо до Касел.

Според експерти внушителната победа на гласовете „за“ е постижима.

От петък до 12 декември около 470 000 членове на ГСДП трябва да се произнесат чрез изпратен по пощата вот за съюза с Меркел, която беше основният им противник в кампанията преди изборите на 22 септември.

Резултатът ще бъде публикуван на 14 декември – три дни преди датата, предвидена за избирането на Ангела Меркел от депутатите в Бундестага за трети четиригодишен мандат като канцлер.

Въпреки триумфа си на парламентарните избори с 41, 5 процента от гласовете за ХДС/ХСС, Меркел беше принудена поради липса на абсолютно мнозинство да намери съюзник в управлението. Възможността за „голяма коалиция“ със социалдемократите, която беше вече изпробвана по време на първия й мандат (2005 – 2009  г.) стана неизбежност.

Преспективата да управляват отново заедно с консерваторите не предизвиква никакъв ентусиазъм в редиците на ГСДП, която е все още травмирана от наследството на реформите в посока „социална държава“, проведени преди десет години от Герхард Шрьодер. Тези реформи трайно помрачиха „социалния“ имидж на партията.

Поради това се наложи да се положат усилия от партийното ръководство, което ще проведе 32 регионални конференции като тази в Баунатал до края на консултациите по коалиционния договор.

„Социалдемократическата партия трябва да се възползва от шанса да подобри живота на хората“, настоя Зигмар Габриел, повтаряйки пред притихналата зала точките, прокарани от ГСДП в коалиционния договор: въвеждане на федерална минимална ставка от 8,50 евро за един час труд, пенсиониране на 63 години (вместо на 67) за онези, които имат 45 години трудов стаж, възможност за запазване на двойното гражданство за децата на родители чужденци, родени в Германия…

„Разбира се, г-жа Меркел не се превърна в социалдемократ и ние не успяхме да вкараме цялата си предизборна програма в договора“, призна Габриел.

Но за Франк Декер, политолог от университета в Бон, ГСДП „преговаряше добре предвид посредствения си резултат (25 процента) на парламентарните избори“. „Те дискутираха като равни с консерваторите“, смята и Улрих фон Алеман, политолог от университета в Дюселдорф.

Опасявайки се от негативна реакция на социалдемократическите активисти, партиите от коалицията решиха да не съобщават състава на бъдещото правителство, докато не станат известни резултатите от консултацията в ГСДП.

Вече се знае обаче, че ГСДП ще заеме шест от министерските кресла, а консерваторите ще получат девет.

Според различни проучвания на общественото мнение мнозинството от избирателите на ГСДП искат членовете на партията да одобрят проекта за „голяма коалиция“.

„Принципно съм против г-жа Меркел, но разумът ме подтиква да гласувам „за“, защото в противен случай ще има нови избори и това няма да е добре“ за ГСДП, каза пред Франс прес Райнхолд Дебус, пенсиониран социален работник, дошъл да изслуша Зигмар Габриел в Баунатал.

Според Декер „се очертава значително мнозинство от гласове „за“. Политологът смята, че кворумът за участие в референдума от 20 процента ще бъде достигнат без проблеми. „Вотът се дава по пощата“, подчертава той и отхвърля опасенията за прекалено голям брой на въздържалите се от гласуване партийци.

 
 
Коментарите са изключени

Биомимикрията: Естественият учител на модерния дизайн

| от |

През 1989 популярните японски влакове Шинкансен се изправят пред проблем. Те са наистина бързи със скорост от почти 270 км/ч, но всеки път, когато излизат от тунел, създават силна звукова експлозия, която сериозно притеснява околните квартали. Затова е съставен екип инженери, които да проектират по-тих, по-бърз и по-ефективен влак.

Този екип обаче има едно тайно оръжие: хобито на главния мениджър на отдела за техническо развитие е да наблюдава птици (орнитолог).

В новия подобрен влак извитите и назъбени пера на сова вдъхновяват платформата на пантографа, който свързва влака с жиците горе. Гладката форма на тялото на пингвина, която му позволява да плува и да се плъзга съвсем лесно, помогна за намаляване съпротивлението на вятър.

Sacred kingfisher nov08

 

Земеродно рибарче

А носът на влака е направен по човката на земеродното рибарче – птица, която се гмурва във водата, за да хваща рибки, при което едва се чува звук. Получената нова машина е по-бърза, по-ефективна и много по-тиха. Тя дори чупи световните рекорди за скорост, до голяма степен благодарение на различни птици.

Жанин Бенюс, който създава термина „биомимикрия“ през 1997, смята че дизайнери и инженери имат много какво да научат от природата. Тези уроци могат да дойдат от различни места и същества като например: изучаване на тунелите на прерийните кучета могат да помогнат за изграждане на по-добри системи за вентилация, кожата на акулата – при създаване на устойчиви на бактерии пластмасови повърхности за болници, или създаване на вятърни турбини по същия модел, по който се формират пасажите от риби.

Има три основни начина, по които биомикрията бъде полезна. Първо, дизайнът може да имитира форма – например, може да се направи боя, която помага на повърхностите да се самопочистват като листата на лотос. Второ, чрез имитиране на поведение, като например създаване на мрежа от превозни средства подобна на мравки в мравуняк или пчели в кошер. И накрая, имитация на способността на една екосистема да усвоява сама отпадъците си. „Екосистемите правят това наистина добре“, обяснява Бенюс. „Имате, да речем, един труп на на земята в гората. Той се усвоява от гъбата, която го изяжда, тази гъба се изяжда после от мишка, която се изяжда след това ястреба…“

Именно това перфектно равновесие е крайната цел на биомимикрията. 

 
 
Коментарите са изключени

Пруският крал с армията от гиганти

| от |

Армията на всяка държава е от особена важност. тя е гарант за предстоящите мирни времена, дори и никога да не влезе в употреба. Войникът често се представя като левиатан с безгранична сила, а в средновоковието, когато рицарите и тежката пехота са били в основата на полесражението, размерите имали значение. Едва след посещението на Чингис Хан става ясно, че 10 добре дисциплинирани армейци могат да неутрализрат всяка заплаха, а след като тази военна единица е представяна много често като благородна, но историческите архиви не показват нищо по-различно от средностатистически бабаит със сериозно количество персонал, който да помага.

Фредерик Уилям 1-и от Прусия е известен като „войнишкия крал“. Неговото внимание към войската е било огромно, а военната дисциплина го е мотивирала да загърби охолния живот и да бъде много близо до войската. Повечето му пари отивали за училища и болници, но голямата му страст била насочена в една друга територия. Легендарната 6-та пруска дивизия имала само едно изискване към кандидатети си – височината. Минималната за членуване била 188 сантиметра, но според тях, колкото по-висок е човек, толкова по-добре. Хиляди мъже били потърсени из цяла Европа, за да може да се включат във въпросната дивизия. Демонстрацията на тази дивизия била кръстена логично „Гигантите от Постдам“.

Langer_Kerl_James_Kirkland

Снимка: By Johann Christof Merck – Own work, Wuselig (talk · contribs), 2007-09-08, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3082974

И докато застрашителните левиатани изглеждали впечатляващо под строй, историците не са много убедени, че размерите са от особено значение. Дългите ръце биха помогнали за по-лесното зареждане на пушката, ала не трябва да забравяме, че така стават и още по-лесна мишена за околните. Един от най-високите членове бил Джеймс Киркланд с височина от 216 сантиметра. Фредерик бил готов да приветства всеки гигант, а в замяна предлагал дипломатически услуги. Повечето вербувани високи другари нямали никаква военна подготовка и те самите не се интересували от армейската кариера, но когато говорим за сформиране на армия, свободата на избора все още не била толкова достъпна, колкото бихме желали да бъде. Лудостта на пруския крал достигнала нови измерения с постяването на червени шалове на всяко дете, което се е родило във високо семейство. Шалът бил индикация, че детето е подходящ избор за въпросната дивизия.

Следващата стъпка била и развъждането на високи хора. Персоналът на Фредирик трябвало да гарантира, че високите мъже ще срещнат адекватно високи жени, за да се продължи рода и съответно да се попълняти дупките в армията. И най-интересното в цялата работа, че армейците никога не са влизали в бой. Кралят бил изключително миролюбив. Армейците пък получили още по-високи шапки, за да изглеждат достатъчно заплашително. Кралят дори имал интерактивна система на заплащана – колкото по-висок е войникът, толкова повече пари получава. Фредерик 2-и също получил живота на баща си. Живеел като спартанец, имал серия от младежи, които да отбира за приятели и да тренират различни военни маневри. Очевидно това не е било най-мечтаното детство и Фредирик младши решил да избяга.

За жалост високите момчета го заловили и върнали при баща му. Младежите, които помогнали за бягството, бързо били осъдени на смърт. А самият царски син се озовал в затвора. Дори в последните си дни, кралят наредил на неговата дивизия от високи мъже да марширува в стаята му и да го пази. Фредерик 2-и все пак използвал войниците, но не ги запазил в един батальон, а ги разделил в различни дивизии и разширил кралството. Днес може да срещнете възстановка на тази армия в Постдам, местните жители (без значение от височината, слагат одеждите и маршируват през града).

 
 
Коментарите са изключени

Писмата на Ганди до Хитлер

| от |

До края на 30-те години на 20 век методът на Ганди – мирно неподчинение вече е постигнал редица успехи пред, включително учредяване на национална администрация и местни и национални законодателни асамблеи, въпреки британската власт в държавата.

Самият Ганди на този етап вече е световно известен с проявите си на мирно гражданско неподчинение, включително и с 390-километровия си Солен марш, с който протестира срещу монопола на Великобритания върху солта и високата й тарифа, като също така пробужда индийския народ срещу британското управление. Заради подхода му, много хора го умоляват да пише на Адолф Хитлер, чийто нарастващо агресивен режим в Германия изглежда че води към втора световна война.

Великобритания и Франция си мислят, че са укротили мераците на Хитлер за битка и че са „осигурили мира в днешно време“ с Мюнхенският сговор (който дава на Германия само част от Чехословакия) от септември 1938. До март 1939 Хитлер вече е нарушил това споразумение, окупирайки цялата Чехословакия. На този етап, най-накрая осъзнавайки, че на фюрера не може да си вярва, Великобритания се заклева да защити Полша, ако нацистите я нападнат.

Виждайки накъде отиват нещата, на 23 юли 2939 Ганди изпраща кратко писмо, написано на пишеща машина, до Хитлер, казвайки на диктатора:

Скъпи приятелю,

Приятелите ми ме карат да ти пиша в името на човечеството. Но аз устоявах на уговорките им, защото имах чувството, че едно писмо от мен би било жест на нахалство. Нещо ми казва, че не трябва да преценявам и че трябва да изкажа призива си, каквато и стойност да има той.

Доста е очевидно, че днес ти си единственият човек на планетата, който е способен да предотврати война, която може да върне човечеството в пещерите. Трябва ли да плащаш тази цената за нещо, колкото и ценно да ти се струва то? Би ли се вслушал в апела на човек, който целенасочено избягва методите на войната не без значителен успех? Всеки случай, очаквам прошката ти, ако съм сгрешил, пишейки ти.

Твой искрен приятел
М. К. Ганди

Това писмо обаче никога не достига до немския канцлер, защото явно е прихванато от великобританското правителство. 

Малко след това на 23 август 1939  Германия подписва споразумение за неагресия със Съветския съюз (който държи СССР извън войната до 1941), а два дни по-късно Великобритания подписва официалния англо-полски Общ отбранителен пакт. Още на 1 септември 1939 Германия напада Полша със своя блицкриг („светкавична война“), а на 3 септември 1939 Втората световна официално започва, когато Великобритания и Франция обявяват война на Германия.

Въпреки мощните врагове, пред които се изправя, Германия среща малко съпротива през тези ранни дни на конфликта. Тя си пробива път през европейския континент и до май 1940 г. Белгия, Дания, Франция, Люксембург, Холандия и Норвегия са окупирани от нацистките сили. Битката за Великобритания, в която британската държава с месеци е засипвана от бомбардировки, започва през юли 1940 г. През следващите месеци в Лондон са хвърлени близо 30 000 бомби, a над 15 000 души са ранени или убити.

На 24 декември 1940 г. Ганди изпраща второ писмо до Хитлер, този път значително по-дълго. В него той отново се обръща към фюрера със „Скъпи приятелю“и обяснява, че: „Това, че се обръщам към теб като приятел, не е формалност. Аз нямам врагове. Моето дело в живота поне през последните 33 години е да създам приятелства с цялото човечество, независимо от раса, цвят или верую.“ Но този път Ганди пише с по-сериозен тон:

Твоите собствени писания и изказвания… не оставят място за съмнение, че много от постъпките ти са чудовищни и унищожителни за човешкото достойнство… Например унижението на Чехословакия, изнасилването на Полша и поглъщането на Дания.

Той също апелира към Хитлер, отбелязвайки, че макар нацистка Германия да е издигнала „науката за унищожаване“ до ниво на „съвършенство“:

За мен е чудо, че не виждате, че никой няма монопол върху агресията. Ако не британците, то някоя други сила със сигурност ще подобри вашия метод и ще ви победи със собствено ви оръжие. Не оставяш нищо на своите хора, от което те биха се почувствали горди. Те не могат да се гордеят с проява на жестокост, колкото и умело да е извършена. Ето защо аз апелирам в името на човечеството да спреш войната.

Отбелязвайки, че и двамата мъже споделят общо ненавист към Великобритания, Ганди продължава:

Знаем какво означава британската пета за нас и неевропейците по света. Но никога не бихме искали да прекратим британското управление с немска помощ. В ненасилието открихме сила, която, ако е организирана, без съмнение може да се изправи срещу комбинация от всички най-агресивни сили на света.

И приключва с финален апел:

В това време, в което сърцата на европейските народи копнеят за мир… много ли е да те помоля да положиш усилия за мир?

Дори това писмо да стига до Хитлер, явно в него се иска много.

 
 
Коментарите са изключени

Значението и създаването на символа на мира

| от |

Семафор е устройство, което показва на машинистите по кои релси да карат влака. Военноморските сили също имат подобна сигнална система, но тя се извършва от хора със знамена. В исторически план живите семафори добиват повече известност по време на Френската революция, когато улесняват и ускоряват комуникацията в цялата държава. В такъв случай е малко иронично, че семафорът играе важна роля в създаването на емблематичения антивоенен символ. Той е създаден по идея на британски дизайнер за конкретна кауза, но в крайна сметка става популярен и универсален в цял свят.

Джералд Холтом е роден в Англия по време на Първата световна война, а след това ще стане изключителен противник на Втората световна война. След като завършва Кралския колеж по изкуства, той започва работа в Министерството на образованието. През 1958 приема задача встрани от редовната си служба – да изработи лого за ядрено разоръжаване, което да се използва на протестен марш, организиран от новосформираният Комитет за директни действия срещу ядрената война (Direct Action Committee against Nuclear War  – DAC), подкрепен от Кампанията за ядрено разоръжаване (Campaign for Nuclear Disarmament – CND).

1983 Easter CND demo Aldermaston

Кадър от протеста

Логото ще бъде отпечатано в 500 бройки за марша, който бъде доста дълъг – 80 километра, от площад Трафалгар в Лондон до Британския институт за изследване на атомното оръжие. Този символ ще обединява хората в първия мащабен антиядрен марш по рода. Съответно той се появява на знамена и плакати, но също така хората го рисуват на лицата си, за да напомнят за отговорността на всеки отделен човек да се изправи срещу войната.

Semaphore Delta November

По отношение на семафорния елемент в логото – то всъщност е комбинация от знаците с флагчета, които семафорите правят, за да означат буквите „N“ (в зелено на картинката) и „D“ (в синьо на картинката) , които са първите букви на думите в израза Nuclear Disarmament или в превод от английски език „ядрено разоръжаване“. Тези знаци се стилизират с черти, налагат се един върху друг и се поставят в кръг.

Peace symbol

Според Андрю Ригби, професор по мир в Университета Ковънтри във Великобритания, този символ не е първият опит на Холтом. Преди това той обмисля гълъба, но образът на птичката вече се ползва от режима на Сталин в работата им по водородната бомба. Холтом обмисля и християнския кръст, но той може да бъде свързан с кръстоносците (а в по-близкото минало и със западната нация, която пусна ядрени бомби върху Япония). Дизайнерът иска да създаде нещо, което да бъде универсално възприето, без друга символичния и смислова натовареност.

И така, в състояние на „дълбоко отчаяние“, пише самият Холтом, „нарисувах себе си: един човек в отчаяние, с ръце… протегнати навън и надолу… Оформих рисунката с линии вместо ръце и я поставих в кръг. В началото ми изглеждаше смехотворно и толкова странно.“

Той все още не е сигурен, че това е правилното лого, но все пак го рисува на лист хартия, закача го за якето си и забравя за него. Когато една жена в Пощата го попита какво е това, той си спомня: „Погледнах изненадан и видях, че символът ND е закачен на ревера ми. Чувствах се доста странно и притеснено да го нося. „О, това е новият символ на мира“, й казах. „Колко интересно, разпространен ли е?“ „Не все още, но очаквам, че скоро ще има доста.“

Ранните версии, направени за CND, приличат малко на стилизирани хора – когато приближават кръга, линиите се разширяват, което прави знака да изглежда като глава и тяло с насочени напред ръце. Те също са направени от глина и са раздадени с тъмното послание: „В случай на ядрена война, това може да ви надживее.“

CND badge, 1960s

CND продължи да използва логото във Великобритания, но то се по света и в крайна сметка ще започне да символизира и мира в най-широкия смисъл. В Съединените щати протестиращи пацифисти ползват и популяризират символа през 1958 – те го слагат на малка лодка и я пускат в зона за ядрена опити. Няколко години по-късно, делегат от Американския студентски мирен съюз (СПУ) се завръща от пътуване до Великобритания и убеждава групата си да вземе символа и да го разпространи в университетите.

Логото няма авторски права и с времето популярността му продължава да се развива. В следствие на това то е описано като „може би най-мощното, запомнящо се и разпознаваемо изображение, създадено някога за светска кауза“.Холтом обаче се притеснява за негативния аспект на фигурата, която прилича на рунически символ за „смърт“ (инверсия на руната за „живот“). Но той също и осъзнава нещо – ако символът се обърне, би могъл да изглежда като „дърво на живота“, представляващо надежда и оптимизъм. От семафорна гледна точка  „разпънати ръце нагоре“ означават буквата U и заедно с буквата D тази нова обърната фигура може да означава и „unilateral disarmament“, от англ. „едностранно разоръжаване“. А това е най-голямата мечта на Холтом.

 
 
Коментарите са изключени