Германските медии: „Задник“, „курва“ и „крадец“ в политическия дебат в България

| от |

„Задник“, „курва“ и „крадец“ са някои от по-невинните епитети, с които се замерят политиците в България. В никоя друга държава от ЕС не се ругае толкова, колкото в тази страна. За езика на омразата пише агенция ДПА. Обобщение на публикациите по темата в немските медии от Дойче веле.

уорлик-към-сидеров-i-will-destroy-you-1502

Списъкът с „нежности“, които си разменят българските политици, е дълъг, научава и милионната аудитория на вестник „Билд“, който препечатва информацията. Така германските читатели вече са наясно, че преименувалите се на социалисти бивши комунисти, които управляват в момента страната, са наричани от политическите си противници „червени боклуци“ и „крадци“.

Старите комунисти пък лепят на десните сили етикета „фашисти“. За много социалисти антикомунистите са просто „сини боклуци“, а демонстрантите срещу правителството са „соросоиди“ – новосъздадена обидна дума по адрес на сътрудниците на фондацията на Джордж Сорос или на други западни неправителствени организации.

Противопоставяне с традиции

В редица сфери на живота в България има по два противоложни лагера, чиито изпълнени с омраза тиради превземат както политиката, така и медиите. Стресираното общество не може да се справи с проблемите си и си търси виновници, казва литературоведът Валери Стефанов в анализ за широкото разпространение на обиди и ругатни. Според Стефанов вината за това, че целия спектър на говорене е натоварен с негативни емоции, е на политиците.

Десните екстремисти изразяват омразата си спрямо ромите с призиви като „циганите на сапун!“. Представителите на турското малцинство в страната често са наричани „ибрикчии“ и фесове“. Сирийските бежанци в България пък бяха обявени за „канибали“ и „примати“ от една депутатка на партия Атака. С приближаването на европейските избори обидите и ругатните стават все повече и раздухват етническо напрежение.

Проблемът е още от времената на комунизма. Сваленият преди почти 25 години бивш държавен и партиен ръководител Тодор Живков умееше да противопоставя една част от населението на друга, за да контролира положението в страната. „Градът срещу селото“ и „Работниците срещу интелигенцията“ бяха най-силно подклажданите противоречия. Посветени твърдят, че противоборство е имало дори между Държавна сигурност и армията. А българският футбол и до днес потвърждава клишето „Сини срещу червени“, говорейки за старите противници ЦСКА и Левски.

Омразата остава медийно явление

Езикът на омразата се тиражира най-вече чрез телевизията, но партиите вече са открили за себе си и интернет. Платени от големите партии „коментатори“ – т.нар. тролове – взривяват форумите с лични нападки срещу политици, свързани например с техния интимен живот.

Жертва на подобен вид нападки са и журналистите. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров нарече една телевизионна водеща „проститутка“, а колегите си журналисти – „хиени, лешояди и лакеи“.

Някои експерти виждат поне една положителна страна в българския феномен с ругатните – по този начин хората изливат недоволството си и не прибягват до насилие, каквото имаше например по време на протестите в Украйна. Единствената утеха, според авторитетния медиен експерт Георги Лозанов е, че езикът на омразата, колкото и да е агресивен, засега оставал в медиите, без да се прехвърля и към останалата част на обществото.

 
 
Коментарите са изключени за Германските медии: „Задник“, „курва“ и „крадец“ в политическия дебат в България