Германската икономика забуксува

| от |

Анализ на сп. Икономист


 

„Светът не може да си позволи Европа да загуби едно десетилетие“, казва Джейкъб Лю, министър на финансите на САЩ.

Последните данни за Европа не са изненадващи. За третото тримесечие в еврозоната се отчита растеж от само 0,6% на годишна база. Това забавяне на растежа не се дължи на страните, засегнати най-силно от кризата – гръцката икономика се развива по-бързо в сравнение с другите държави в еврозоната, а Испания и Ирландия се възстановяват. Държавите в ядрото вече са изтощени – в Германия растежът е само 0,1% през третото тримесечие, след свиване със същия размер през предходните три месеца.

Германският канцлер Ангела Меркел е обект на много чуждестранни критики. Германия трябва да направи повече, за да стимулира вътрешното потребление и инвестициите, се казва в критиките. Това ще помогне на страни като Франция и Италия, които преминават през тежки структурни реформи. По-големият износ също ще намали свръхпроизводството в Германия. Стимулирането на търсенето ще повиши цените – това спаси еврозоната от изпадане в дефлация. Цените през октомври се повишиха с 0,4% на годишна база, което е далеч под тавана от 2%, пределен от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Подобни призиви се чуват и в Германия. Марсел Фрацшер, съветник на икономическия министър Зигмар Габриел, смята, че Германия трябва да увеличи инвестициите за собствено добро. Според него голяма част от сегашния успех на страната е „илюзия“, която се дължи на недостатъчните инвестиции във всяка област – от пътищата през образованието до заводите. Финансовият министър Волфганг Шойбле отговори на това като обеща допълнителни 10 милиарда евро за инвестиции за период от 3 години след 2016 г., а 5 милиарда вече са определени за пътища и мостове. Това се равнява на едва 0,1% от БВП – изглежда повече символично, отколкото значимо. Това няма да увеличи бюджетния дефицит, защото главният приоритет на Шойбле остава „черната нула“: в баланса на бюджета за 2015 г.

Кристоф Шмид, председател на Съвета на икономическите експерти, които съветват правителството, смята, че „черната нула не трябва да бъде фетиш“. Регионалните правителства в Германия, а не федералното, трябва да увеличат обществените инвестиции. Според него проблемът е, че частните инвестиции са твърде малко. В свободна пазарна икономика като Германия, правителството не може да нареди на фирмите да инвестират повече у дома, отколкото в чужбина. Ако бизнесът предпочете друга посока, това означава, че Германия е нерентабилно място за инвестиции, добавя той.

5-членният съвет на Шмид този месец се скара на правителството на Меркел. Бизнесът се тревожи от щедростта на кабинета към държавните помощи, което противоречи на комбинацията в Германия на застаряващо население и намаляване на работната сила. Коалицията на Меркел с лявоцентристките социалдемократи увеличава средствата за майките и позволява хората да се пенсионират на 63 г., ако имат достатъчен трудов стаж.

Предприемачите са притеснени и от новата минимална заплата, която ще влезе в сила от януари, когато ще трябва да се заплаща по най-малко 8,50 евро на час. Противно на надеждите, че това ще даде тласък на потребителското търсене, някои работници просто ще загубят работата си, смята Шмид. Хората, чието заплащане се увеличи, след това ще могат да претендират за по-малко социални помощи и така те няма да имат много излишни доходи, които да харчат. Според Шмид поредната грешна стъпка е неясното финансиране в енергийната политика – да се субсидира слънчевата и вятърната енергия, но не и ядрената. Това само увеличава енергийните разходи на фирмите. Друга грешка е закон, който ограничава покачването на наемите, а това вероятно просто ще ограничи строителството на нови имоти.

Различията между чуждестранните икономисти, които искат по-силен стимул, и германските, които смятат, че проблемите се крият другаде, отчасти е отражение на различните философии. Англосаксонските икономисти оценяват проблемите в Европа и Германия по отношение на недостатъчното търсене. Повечето германски икономисти не правят това. „В Европа нямаме кейнсианска криза, затова кейнсианските мерки няма да подействат“, казва Ханс-Вернер Зин, директор на института CES-Ifo в Мюнхен. При кейнсианската икономика при недостатъчно добри икономически резултати държавата може да се намеси за стабилизиране на бизнеса. Германските икономисти се притесняват повече за условията, за „реда“ в икономиката, според традицията на ордолиберализма, която не одобрява държавната намеса.

На практика, според Шмид, дихотомията е преувеличена. „Ние не отричаме кейнсианството“, когато то е уместно, казва той. През 2009 г. Германия отговори на шока със силен стимул. Скептиците смятат, че „кейнсианството не е отговорът“, когато има най-голям нужда от структурни реформи в засегнатите от кризата държави.

Ниската инфлация в Германия е знак за слабост и източник на безпокойство за околните държави. Според Зин крайната цел на реформите е намаляване на цените в южната част на еврозоната по отношение с тези на север, като по този начин се намали продуктивността. Той признава, че така Германия ще изпадне в 5-процентова инфлация за срок от 10 години или на юг може да се получи дефлация в същия размер, а може да се случат и двете неща.

Напредъкът към целта е бавен. Според икономическия мозъчен тръст към фондация „Ханс-Бьоклер“, който е свързан с профсъюзите, заплатите в Германия се увеличават малко по-бързо в сравнение със средното за еврозоната. Разходите за единица труд в Германия са се увеличили с 2,3% през 2013 г. и с 1,7% през първата половина на 2014 г. В еврозоната те са съответно 1,2% и 0,7 на сто. С бавни темпове това може да отнеме на Европа само едно десетилетие. /БГНЕС

 
 

Какво (още) не трябва да казваме и правим през 2019 г.

| от Вучето |

Когато бях малка и четях Жул Верн и джобните издания на библиотека “Галактика”, си представях как в далечното бъдеще (а в моите представи това беше, когато човек е на 40 години), ще живеем във фантастичен нов свят.

Ще има летящи коли, а заради променения климат хората ще ходят омотани само в ластични бинтове, като героинята на Мила Йовович в научнофантастичната класика “Петият елемент”. Само че “далечното бъдеще” дойде, колите все още се движат по земята, а хората дефилират разсъблечени само в ревютата на Готие и на прайдовете.

На практика начинът, по който живеем, не се промени драстично.

Промени се обаче начинът, по който говорим, или по-скоро по който не говорим. От напълно резонните в зората на политкоректността призиви да не се дискриминира една цяла етническа общност, назовавайки представителите й “негри”, се стигна дотам, че вече едва ли не всяка втора дума, всеки анекдот, всяка волна или неволна закачка се считат за също толкова обидни и унизителни, колкото думата с Н. Вече всички са “негри” – белите, зелените, латиносите, азиатците, бременните, хомосексуалните, хетеросексуалните, третият пол, жените, мечките. Прекалената загриженост за индивида и неговите права превърна политическа коректност от либерална интерпретация на солидарността в конюктурно средство за манипулация. Всеки се сърди за нещо на някого, а накрая нароченият излиза в социалните медии и се извинява за прическата си, че го хванали да яде суджук в присъствието на вегани или задето е казал нещо на ученически лагер през 92-а.

През миналата седмица Кевин Харт доброволно се отказа да бъде водещ на наградите “Оскар” заради злепоставящ го пост в Twitter отпреди едва ли не сто години. Злопаметни представители на LGTBQ общността припомниха, че Харт си позволил да се пошегува, казвайки, че се надява синът му да не стане гей комик.

По същото време една друга силна организация в САЩ, тази на защитниците на животни PETA, започна нова кампания под наслова “Да спрем анти-животинския език”. Действията им обаче няма да бъдат насочени против хората, които наричат половинките си “крава”, “прасе” и “говедо”, а против използването на конкретни идиоматични изрази, които според тях нараняват чувствата на животните и нарушават правата им. Сред тези изрази са, например, “Да хванеш бика за рогата”, “Да убиеш с един куршум два заека” и “Да вадиш пръчка на умряло куче”. Любителите на животни предлагат тези изрази да се заменят с други, по-малко зловещи: “Да хванеш розата за тръните”, “Да нахраниш две птици с един хляб” и “Да даваш салам на сито куче”.

Така както вървят нещата, ето какво можем очакваме, че ще се случи на бойното поле на политкоректността у нас и в световен мащаб през 2019 година.

След като от новите издания на “Пипи Дългото чорапче” отпаднаха изрази, които се считат за дискриминационни, напълно логично е заглавието на “Снежанка и седемте джуджета” да се промени на “Снежанка и седемте мъже с хипофизен нанизъм”. Много възможно е и главната героиня да бъде преименувана, понеже Снежанка е прекалено показателно за принадлежността й към бялата раса, а политическата коректност, както знаем, се стреми към обезличаване на расовите белези. “Десет малки негърчета” на Агата Кристи официално става “Десет малолетни афро-американеца”, а фразата “Мечо, ти нямаш никакъв мозък”, която Зайо казва на Мечо Пух в едноименната детска книжка, ще бъде премахната, за да не се правят непристойни алюзии с ниския коефициент на интелигентност на хората с определени генетични синдроми.

Думата “пол” ще отпадне от всички формуляри, в които се вписват лица до 18-годишна възраст, тъй като за официално валиден ще се признава пола на индивида, избран от него самия след навършване на пълнолетие.

Заради все повече разрастващото се движение на хората, които се борят срещу т.нар. “културна апроприация” (терминът означава присвояване на елементи от културата на малцинствена група от страна на доминантната такава в едно общество) през 2019 г. ще се счита не само за скандално и неприлично, а направо за престъпно, ако:

носиш фон-дьо-тен в по-тъмен нюанс от твоята кожа
ходиш с прическа раста
увиваш кърпата за баня като тюрбан на главата си
пиеш чай точно в пет следобяд
казваш “мерси” вместо “благодаря”.

Освен това на строги санкции ще бъдат подлагани лица за следните нарушения на кодекса на политкоректност:

Изказвания от типа на “Днес на автобусната спирка бяхме само аз, един човек и една жена.”

Ако в кафене в чужбина те попитат какво кафе ще поръчаш, да отговориш с “black” (чисто).

Ако направите забележка на жена, която кърми на обществено място. Дори ако кара градски автобус.

Да напишете слаба оценка на ученик или студент, само защото не може да чете и пише. Неграмотността, както и алкохолизмът и наркозависимостта, ще се считат за заболявания, заради които човек няма вина.

За финал ето и моя приятелски съвет: Мерете си думите! Защото в този наш “фантастичен нов” свят, в който политическата коректност е приела формата на познатия ни до болка от епохата на комунизма “дух, който броди из Европа” (а и много извън нейните предели!), вече не само всяка безобидно подхвърлена забележка или шега могат да се превърнат в камъчето, което прекатурва каруцата на социалното статукво. На практика всяко малко нещо, което си направил и е станало достояние на обществеността, може да ти лепне етикета “расист”, “сексист”, “фашист” или най-малко претенциозното “простак”.

 
 

6 романтични комедии за коледните празници

| от chronicle.bg |

It’s that time of the year again… и ние сме подготвени за него.

Романтичните комедии определено не са върховият жанр в киното, нито най-доходоносния. Сюжетите не са никак дълбоки, а това, което ги спасява от пропадане, обикновено е някоя звезда в главна роля.  Но що се отнася до празничните периоди в годината, това е най-добрият жанр, на който можете да се отдадете. Дали сте сами, с гадже, приятели или със семейството, добрата романтична комедия в дълъг празничен следобед е един от най-ефективните методи за релакс.

Колкото и да ни е втръснал шумът около коледните и новогодишните празници, в предстоящите протяжни почивни дни почти винаги намираме време за някоя романтична комедия. Дори това да не е „нашият“ жанр.

Така че в следващите дни можете да светнете лампичките на елхата и да се отдадете на приятната коледна тривиалност, включваща дебело одеяло, чай, любим човек и някоя приятна, старомодна, но вечна, романтична комедия. За първите няколко не можем да помогнем, но що се отнася до последното, можете да видите 6 великолепни романтични комедии в галерията горе.

 
 

Билборд във Варна беше свален след хомофобски вандализъм

| от chronicle.bg |

Билборд във Варна, част от кампания за повече разбиране и толерантност,  беше свален от Общината след като стана обект на хомофобски вандализъм. 

До тази мярка се стигна след като мнозина хора изказаха несъгласието си с визията  на билборда. В знак на несъгласие в Интернет беше инициирана подписка за свалянето му. Вчера сутринта билбордът е осъмнал залят с боя, а по-късно през деня е свален, тъй като е бил нарязан. Плакатът ще бъде подновен и се правят опити за повторното му поставяне.

Билбордът е част от кампания за повече разбиране и толерантност, която се провежда паралелно в няколко български града до януари 2019 г. За кампанията са създадени два плаката. Единият показва двама мъже, прегърнати на фона на Народното събрания, а другият – две жени, на фона на Народния театър. Такива билборди са поставени и във София, Пловдив и Бургас, съобщава Симеон Василев, съосновател на фондация GLAS, по чиято инициатива се провежда кампанията.

Името на кампанията е „Няма страшно. Това е просто любов“, а целта й е да има повече приемственост към ЛГБТИ общността. Тя е част от проекта „Заедно за правата на ЛГБТИ хората в България.“, който се съфинансира от Европейската комисия.

Днес е вандализирането на един билборд, но ЛГБТИ хората в страната са подложени ежедневно на подобни унижения и дискриминация. Такава постъпка създава страх и потиснатост в цялата общност. Не виждам нищо провокативно в това двама мъже или две жени да показват любовта си открито. Не смятам, че тази любов трябва да бъде крита.“ казва Симеон Василев по случая.

Към момента Община Варна не е изказала своята позиция по случая. Очаквайте още информация по случая.

 
 

Virgin Galactic на Ричард Брансън стигна до космоса

| от chronicle.bg |

Последният тестов полет на Virgin Galactic успешно стигна до космоса и се върна.

Корабът се казва SpaceShipTwo и достигна височина от 82,7 километра над земната повърхност, което се смята близо до границата с космоса. Това е четвъртият тестов полет на самолета.

Сър Ричард Брансън се състезава с Илон Мъск и Джеф Безос кой ще изпрати първия пътник в открития космос. Той основа своята компания Virgin Galactic през 2004, малко след SpaceX на Мъск и Blue Origin на Безос. През 2008 година VG обеща, че първият суборбитален космически полет за туристи ще се случи „в рамките на 18 месеца“. От тогава често се правят подобни обещания за близкото бъдеще, но няколко забавяния и фатална катастрофа през 2014 година държат Брансън все още далеч от сбъдване на амбициите му.

За успеха си SpaceShipTwo излетя от пустинята Мохаве в Калифорния. От компанията казаха, че моторът на самолета е работил в продължение на 60 секунди, а самият той е летял със скорост почти 3 пъти скоростта на звука. В кабината е имало двама пилоти и манекен на име Ани на пътническото място. За жалост не се достиха т. нар. Линия Карман на 100 километра над земята, където се приема, че атмосферата свършва.

Преди полета екипът каза, че целта на самолета е „да лети по-високо и по-бързо“.