shareit

Германската икономика забуксува

| от |

Анализ на сп. Икономист


 

„Светът не може да си позволи Европа да загуби едно десетилетие“, казва Джейкъб Лю, министър на финансите на САЩ.

Последните данни за Европа не са изненадващи. За третото тримесечие в еврозоната се отчита растеж от само 0,6% на годишна база. Това забавяне на растежа не се дължи на страните, засегнати най-силно от кризата – гръцката икономика се развива по-бързо в сравнение с другите държави в еврозоната, а Испания и Ирландия се възстановяват. Държавите в ядрото вече са изтощени – в Германия растежът е само 0,1% през третото тримесечие, след свиване със същия размер през предходните три месеца.

Германският канцлер Ангела Меркел е обект на много чуждестранни критики. Германия трябва да направи повече, за да стимулира вътрешното потребление и инвестициите, се казва в критиките. Това ще помогне на страни като Франция и Италия, които преминават през тежки структурни реформи. По-големият износ също ще намали свръхпроизводството в Германия. Стимулирането на търсенето ще повиши цените – това спаси еврозоната от изпадане в дефлация. Цените през октомври се повишиха с 0,4% на годишна база, което е далеч под тавана от 2%, пределен от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Подобни призиви се чуват и в Германия. Марсел Фрацшер, съветник на икономическия министър Зигмар Габриел, смята, че Германия трябва да увеличи инвестициите за собствено добро. Според него голяма част от сегашния успех на страната е „илюзия“, която се дължи на недостатъчните инвестиции във всяка област – от пътищата през образованието до заводите. Финансовият министър Волфганг Шойбле отговори на това като обеща допълнителни 10 милиарда евро за инвестиции за период от 3 години след 2016 г., а 5 милиарда вече са определени за пътища и мостове. Това се равнява на едва 0,1% от БВП – изглежда повече символично, отколкото значимо. Това няма да увеличи бюджетния дефицит, защото главният приоритет на Шойбле остава „черната нула“: в баланса на бюджета за 2015 г.

Кристоф Шмид, председател на Съвета на икономическите експерти, които съветват правителството, смята, че „черната нула не трябва да бъде фетиш“. Регионалните правителства в Германия, а не федералното, трябва да увеличат обществените инвестиции. Според него проблемът е, че частните инвестиции са твърде малко. В свободна пазарна икономика като Германия, правителството не може да нареди на фирмите да инвестират повече у дома, отколкото в чужбина. Ако бизнесът предпочете друга посока, това означава, че Германия е нерентабилно място за инвестиции, добавя той.

5-членният съвет на Шмид този месец се скара на правителството на Меркел. Бизнесът се тревожи от щедростта на кабинета към държавните помощи, което противоречи на комбинацията в Германия на застаряващо население и намаляване на работната сила. Коалицията на Меркел с лявоцентристките социалдемократи увеличава средствата за майките и позволява хората да се пенсионират на 63 г., ако имат достатъчен трудов стаж.

Предприемачите са притеснени и от новата минимална заплата, която ще влезе в сила от януари, когато ще трябва да се заплаща по най-малко 8,50 евро на час. Противно на надеждите, че това ще даде тласък на потребителското търсене, някои работници просто ще загубят работата си, смята Шмид. Хората, чието заплащане се увеличи, след това ще могат да претендират за по-малко социални помощи и така те няма да имат много излишни доходи, които да харчат. Според Шмид поредната грешна стъпка е неясното финансиране в енергийната политика – да се субсидира слънчевата и вятърната енергия, но не и ядрената. Това само увеличава енергийните разходи на фирмите. Друга грешка е закон, който ограничава покачването на наемите, а това вероятно просто ще ограничи строителството на нови имоти.

Различията между чуждестранните икономисти, които искат по-силен стимул, и германските, които смятат, че проблемите се крият другаде, отчасти е отражение на различните философии. Англосаксонските икономисти оценяват проблемите в Европа и Германия по отношение на недостатъчното търсене. Повечето германски икономисти не правят това. „В Европа нямаме кейнсианска криза, затова кейнсианските мерки няма да подействат“, казва Ханс-Вернер Зин, директор на института CES-Ifo в Мюнхен. При кейнсианската икономика при недостатъчно добри икономически резултати държавата може да се намеси за стабилизиране на бизнеса. Германските икономисти се притесняват повече за условията, за „реда“ в икономиката, според традицията на ордолиберализма, която не одобрява държавната намеса.

На практика, според Шмид, дихотомията е преувеличена. „Ние не отричаме кейнсианството“, когато то е уместно, казва той. През 2009 г. Германия отговори на шока със силен стимул. Скептиците смятат, че „кейнсианството не е отговорът“, когато има най-голям нужда от структурни реформи в засегнатите от кризата държави.

Ниската инфлация в Германия е знак за слабост и източник на безпокойство за околните държави. Според Зин крайната цел на реформите е намаляване на цените в южната част на еврозоната по отношение с тези на север, като по този начин се намали продуктивността. Той признава, че така Германия ще изпадне в 5-процентова инфлация за срок от 10 години или на юг може да се получи дефлация в същия размер, а може да се случат и двете неща.

Напредъкът към целта е бавен. Според икономическия мозъчен тръст към фондация „Ханс-Бьоклер“, който е свързан с профсъюзите, заплатите в Германия се увеличават малко по-бързо в сравнение със средното за еврозоната. Разходите за единица труд в Германия са се увеличили с 2,3% през 2013 г. и с 1,7% през първата половина на 2014 г. В еврозоната те са съответно 1,2% и 0,7 на сто. С бавни темпове това може да отнеме на Европа само едно десетилетие. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени