Германската икономика забуксува

| от |

Анализ на сп. Икономист


 

„Светът не може да си позволи Европа да загуби едно десетилетие“, казва Джейкъб Лю, министър на финансите на САЩ.

Последните данни за Европа не са изненадващи. За третото тримесечие в еврозоната се отчита растеж от само 0,6% на годишна база. Това забавяне на растежа не се дължи на страните, засегнати най-силно от кризата – гръцката икономика се развива по-бързо в сравнение с другите държави в еврозоната, а Испания и Ирландия се възстановяват. Държавите в ядрото вече са изтощени – в Германия растежът е само 0,1% през третото тримесечие, след свиване със същия размер през предходните три месеца.

Германският канцлер Ангела Меркел е обект на много чуждестранни критики. Германия трябва да направи повече, за да стимулира вътрешното потребление и инвестициите, се казва в критиките. Това ще помогне на страни като Франция и Италия, които преминават през тежки структурни реформи. По-големият износ също ще намали свръхпроизводството в Германия. Стимулирането на търсенето ще повиши цените – това спаси еврозоната от изпадане в дефлация. Цените през октомври се повишиха с 0,4% на годишна база, което е далеч под тавана от 2%, пределен от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Подобни призиви се чуват и в Германия. Марсел Фрацшер, съветник на икономическия министър Зигмар Габриел, смята, че Германия трябва да увеличи инвестициите за собствено добро. Според него голяма част от сегашния успех на страната е „илюзия“, която се дължи на недостатъчните инвестиции във всяка област – от пътищата през образованието до заводите. Финансовият министър Волфганг Шойбле отговори на това като обеща допълнителни 10 милиарда евро за инвестиции за период от 3 години след 2016 г., а 5 милиарда вече са определени за пътища и мостове. Това се равнява на едва 0,1% от БВП – изглежда повече символично, отколкото значимо. Това няма да увеличи бюджетния дефицит, защото главният приоритет на Шойбле остава „черната нула“: в баланса на бюджета за 2015 г.

Кристоф Шмид, председател на Съвета на икономическите експерти, които съветват правителството, смята, че „черната нула не трябва да бъде фетиш“. Регионалните правителства в Германия, а не федералното, трябва да увеличат обществените инвестиции. Според него проблемът е, че частните инвестиции са твърде малко. В свободна пазарна икономика като Германия, правителството не може да нареди на фирмите да инвестират повече у дома, отколкото в чужбина. Ако бизнесът предпочете друга посока, това означава, че Германия е нерентабилно място за инвестиции, добавя той.

5-членният съвет на Шмид този месец се скара на правителството на Меркел. Бизнесът се тревожи от щедростта на кабинета към държавните помощи, което противоречи на комбинацията в Германия на застаряващо население и намаляване на работната сила. Коалицията на Меркел с лявоцентристките социалдемократи увеличава средствата за майките и позволява хората да се пенсионират на 63 г., ако имат достатъчен трудов стаж.

Предприемачите са притеснени и от новата минимална заплата, която ще влезе в сила от януари, когато ще трябва да се заплаща по най-малко 8,50 евро на час. Противно на надеждите, че това ще даде тласък на потребителското търсене, някои работници просто ще загубят работата си, смята Шмид. Хората, чието заплащане се увеличи, след това ще могат да претендират за по-малко социални помощи и така те няма да имат много излишни доходи, които да харчат. Според Шмид поредната грешна стъпка е неясното финансиране в енергийната политика – да се субсидира слънчевата и вятърната енергия, но не и ядрената. Това само увеличава енергийните разходи на фирмите. Друга грешка е закон, който ограничава покачването на наемите, а това вероятно просто ще ограничи строителството на нови имоти.

Различията между чуждестранните икономисти, които искат по-силен стимул, и германските, които смятат, че проблемите се крият другаде, отчасти е отражение на различните философии. Англосаксонските икономисти оценяват проблемите в Европа и Германия по отношение на недостатъчното търсене. Повечето германски икономисти не правят това. „В Европа нямаме кейнсианска криза, затова кейнсианските мерки няма да подействат“, казва Ханс-Вернер Зин, директор на института CES-Ifo в Мюнхен. При кейнсианската икономика при недостатъчно добри икономически резултати държавата може да се намеси за стабилизиране на бизнеса. Германските икономисти се притесняват повече за условията, за „реда“ в икономиката, според традицията на ордолиберализма, която не одобрява държавната намеса.

На практика, според Шмид, дихотомията е преувеличена. „Ние не отричаме кейнсианството“, когато то е уместно, казва той. През 2009 г. Германия отговори на шока със силен стимул. Скептиците смятат, че „кейнсианството не е отговорът“, когато има най-голям нужда от структурни реформи в засегнатите от кризата държави.

Ниската инфлация в Германия е знак за слабост и източник на безпокойство за околните държави. Според Зин крайната цел на реформите е намаляване на цените в южната част на еврозоната по отношение с тези на север, като по този начин се намали продуктивността. Той признава, че така Германия ще изпадне в 5-процентова инфлация за срок от 10 години или на юг може да се получи дефлация в същия размер, а може да се случат и двете неща.

Напредъкът към целта е бавен. Според икономическия мозъчен тръст към фондация „Ханс-Бьоклер“, който е свързан с профсъюзите, заплатите в Германия се увеличават малко по-бързо в сравнение със средното за еврозоната. Разходите за единица труд в Германия са се увеличили с 2,3% през 2013 г. и с 1,7% през първата половина на 2014 г. В еврозоната те са съответно 1,2% и 0,7 на сто. С бавни темпове това може да отнеме на Европа само едно десетилетие. /БГНЕС

 
 

Премиерата на новия “Anthony Bourdain: Parts Unknown” мина добре

| от chr.bg |

Премиерата на “Anthony Bourdain: Parts Unknown” беше скоро и не беше възпоменателна. На фона на печалните събитията, които не бяха размити поне малко дори и от награда Еми, първият епизод „Kenya“ беше жизнерадостен.

Бурдейн и ководещият Камау Бел разгледаха столицата Найроби, както и саваната и по-отдалечени места, където опитаха напитка от кравешка кръв и кози очни ябълки. 

След премиерата режисьорът Морган Фалън каза на Бел, че това, че е начинаещ е предимство: „От гледна точка на „лошия продуцент“, знаехме, че ще ядеш каквото сложим пред теб.“

Чуството да снима предаването Бел описа като „все едно съм спечелил конкурс“ и добави „Трябва да продължиш докрай, иначе не си добър гост. Ако Антъни ни е научил на едно нещо, то е да си добър гост.“

Всичко всъщност започна преди 20 години, когато Тенаглия и Колинс, продуценти на Бурдейн и до днес, снимат 10-минутно видео за Les Halles, ресторантът в Ню Йорк, където Антъни е главен готвач. Видеото им носи бърза поръчка за 23 епизода на първото предаване „No Reservations“. В следващите няколко десетилетия готвачът ще стане културен антрополог.

Премиерата на първия епизод от новия сезон на „Parts Unknown“ не завършва с „В памет на…“, както може би се очаква, а с гласа на Бурдейн зад кадър, който говори за разказването на истории.

Тенаглия споделя: „Хората не виждат това, но в някои отношения Тони беше много срамежлив и предаването стана начин да се свърже със света. Въпреки приключенският му характер, моментите на тишина бяха моментите, които той ценеше най-много.

 
 

„Джейн Фoнда в пет действия“ – историята на една жива икона

| от chr.bg |

Момичето в съседство, секс символът, активистката, фитнес магнатът – носителката на „Оскар“ Джейн Фонда е живяла живот, белязан от противоречия, трагедии и трансформации, като през цялото време е била в светлината на прожекторите. Режисиран и продуциран от награждаваната документалистка Сюзaн Лейси, филмът е интимен портрет на живота на Джейн до момента. Включени са интервюта с Робърт Редфорд, Лили Томлин, продуцентката Пола Уайнстийн и бившите й съпрузи Том Хейдън и Тед Търнър. Първите четири действия са посветени на четирима мъже, с които е била и които са повлияли професионалните и личните й амбиции. Петото действие е посветено на самата Фонда, която най-после се изправя срещу демоните си, намира път към семейството си и продължава кариерата си като актриса и активистка, която слуша вътрешния си глас.

Документалният филм „Джейн Фoнда в пет действия“ на HBO се базира на 21 часа интервюта с Фонда, която говори скромно за живота и грешките си. Тя изследва болката от самоубийството на майка си, емоционалната липса на баща й, 30-годишна борба с хранителни разстройства и три брака с влиятелни и тотално различни един от друг мъже. „Джейн Фoнда в пет действия“ също така включва интервюта със семейството и приятелите й, както и лични видеа и кадри от 80-годишния живот на Фонда до днес, както тя сама та го нарича – „началото на последното действие, в което играя“.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_1

Премиерата на „Джейн Фoнда в пет действия“ по HBO GO е днес, 25 септември, а любителите на традиционната телевизия могат да го гледат по HBO на 4 октомври от 22:45 часа. Трейлърът можете да видите накрая на текста

Нейните спомени разкриват степента, в която е била определяна и контролирана от желанията, амбициите и богатството на влиятелните мъже в живота й и колко много нейните несигурност, страхове и импулсивни действия са й пречили да бъде човекът,  когото се стреми да бъде.

Джейн си спомня, че израства „под сянката на национална икона“  –  баща си Хенри. Един от най-обичаните актьори на своето време, Фонда е дистанциран баща в личния живот, пренебрегващ семейството си и забъркал се в афера, която води до разклатеното психическо състояние и самоубийството на майката на Джейн.

Пътят на Джейн я води импулсивно във Франция, за да преживее кинематографичната революция на френската Нова вълна. Там тя се омъжва за режисьора Роже Вадим, съгласявайки се да живее „оживен и хедонистичен“ живот. Близостта на Фонда с лявото политическо движение в Париж я вдъхновява да говори за ролята на Америка във Виетнам. Тя се е включва в антивоенния активизъм и с дейностите си печели прякора „Ханой Джейн“ и познанства в администрацията на Никсън, където се среща с втория си съпруг, политика Том Хейдън.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_2

„Горда съм за повечето от онова, което направих“, спомня си Фонда за периода, когато тя се превърна в раздвояваща политическа фигура, „но и много съжалявам за някои неща, които направих“. Паралелно с активисткото й пробуждане актьорската й кариера се развива с филми като „Клут“ и „Завръщане у дома“, а „Барбарела“ поставя завинаги отпечатъка на секссимвол към името й, тя създава касета с упражнения, която да финансира активистките и начинания и се развежда със съкрушения Хейдън, от който има син. Погълната от привързаността си към третия си съпруг, милиардерът-магнат Тед Търнър, се оттегля от светлините на прожекторите, докато не осъзнава, че има с какво още да допринесе и на двата фронта, в които се развива.

Днес Джейн Фонда се занимава с актьорска и политическа активност и продължава да демонстрира, че няма ограничения за възможностите в един живот, когато е пълен със самоосъзнаване, честност и упорита работа. Като такава я показва и Сюзан Лейси в двучасовия документален филм на HBO.

 
 

Възходът на жените супергерои

| от chr.bg |

Въпреки, че мъжете супергерои доминират екрана и през 2018 година, има значителен и обещаващ напредък и при жените супергерои. По този повод в интернет се появи доста сполучливо фенско видео, което отбелязва това. То ни показва героините от вселената на DC и Marvel, както и техните най-добри моменти. Кадрите са от филми като „Wonder Woman“, „Avengers: Age of Ultron“, както и от трейлъра на „Captain Marvel“.

Фенските видеа в интернет – монтажи, пародии и т.н. – имат голямо значение. Виждали сме анимации, които представят героите по свой начин или пък възраждат стари такива. Понякога феновете се справят дори по-добре от екипа на филма. В този случай обаче gabi от Туитър прави нещо съвсем ново.

Тя редовно прави подобни видеа. Нека видим това:

 

 

Едно от най-хубавите неща е, че тонът на трелъра (нека го наречем така) е същия, какъвто би бил, ако се отнасяше за Капитан Америка, Железният човек, Батман и сие. Той показва тези способни жени в пика на силите им, както и в най-тъмните им моменти. Гласът зад кадър разказва история как героините преминават през трудности, за да станат това, което са сега; как взимат съдбата си в свои ръце. Дори можем да видим от някои от тях характерната супергеройска походка. Това е едно настина добро начало.

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от chronicle.bg |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.