Германия няма да признае Палестина

| от |

Федералният канцлер на Германия Ангела Меркел подчерта днес, че Германия няма да признае палестинската държава, въпреки че някои европейски страни вече го направиха, пише вестник Haaretz.

Новото правителство на Швеция официално призна Палестина на 30 октомври. Тази седмица Испания, Англия и Ирландия последваха Швеция, като също обявиха, че ще признаят Палестина.

Меркел заяви в петък, че Берлин би подкрепил решение в полза и на двете държави, като допълни, че „виждаме колко трудно е това, но също така и вярваме, че едностранното признаване на палестинска държава няма да ни придвижи напред”.

Канцлерът на Германия каза, че е по-добре да се наблегне върху възстановяването на палестинско-израелските преговори, въпреки че „в сегашните условия това изглежда много трудно”. / Агенция Фокус

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.

 
 

Wizz Air стартира своята програма за обучение на пилоти в България

| от chr.bg |

Wizz Air днес обяви старта на своята Академия за пилоти – Wizz Air Pilot Academy, в България. Тази програма предлага на младите, които имат малък или никакъв летален опит, уникалната възможност да получат лиценз за търговски пилоти и перспективата да работят като такива в Wizz Air.

В рамките на програмата парньорските училища за пилоти – Tréner Kft в Нирегихаза, Унгария, и Egnatia Aviation в Кавала, Гърция, ще осигурят висококачествено обучение, следвайки стандартите на Wizz Air. Авиокомпанията пък ще подкрепи кадетите по програмата, отговарящи на определени условия, чрез финансиране на значителна част от техните такси за обучение, за да ги улесни по пътя към мечтаната кариера на пилот. Това финансиране е под формата на срочен заем, който кадетите ще трябва да започнат да връщат едва след като стартират кариерата си в Wizz Air.

Интегрираната тренировъчна програма се състои от 750 часа наземни курсове, 60 часа – в симулатор и 145 часа полети, в продължение на 17 до 21 месеца. По време на това начално обучение кадетите получават и развиват необходимите знания и умения, за да стартират кариерата си на пилот в Wizz Air и да подкрепят значителното разширяване на авиокомпанията.

От самото начало целта на Wizz Air Pilot Academy е да предостави достъпно и качествено обучение на всички кадети по програмата, напълно подготвяйки ги да започнат кариера в Wizz Air. От старта на академията в Полша и Румъния са започнали два курса, като първата група кадети от Полша премина първо оценяване след 5 месеца интензивно обучение със 100% успеваемост. След като завършат Академията за пилоти и всички необходими обучения, те могат да започнат работа като първи офицери в Wizz Air и да продължат да се развиват кариерно като треньори или командири на Airbus A320/A321s.

Wizz Air наскоро отпразнува присъединяването на 100-ия самолет към флотилията си и то само 14 години след като авиокомпанията стартира дейност. WIZZ ще продължи да развива мрежата си, водена от амбицията след 10 години или по-малко да се превърне в една от 5-те водещи авиокомпании в Европа с 10 000 служители и 300 самолета, превозващи 100 милиона пътници на година. Плановете за бъдещ растеж включват поръчки за доставка на още 268 самолета от ново поколение до края на 2026 г., което ще създаде допълнителни възможности за кариерно развитие на служителите на Wizz Air.

Wizz Air скоро ще започне да набира персонал в България за обучителни курсове за пилоти, които ще стартират през септември с Egnatia Aviation в Гърция и през ноември с Tréner Kft. WIZZ също така ще даде възможност на кандидатите да се срещнат с екипа на Wizz Air Pilot Academy лично на един от предстоящите Дни на отворените врати.

 

Предстоящи дни на отворените врати на Wizz Air pilot academy

ДАТА Училище за пилоти ГРАД МЯСТО
6 юли 2018 г. Tréner Kft. Варна Golden Tulip Varna
6 юли 2018 г. Egnatia Aviation София Suite Hotel Sofia
7 юли 2018 г. Egnatia Aviation Варна Golden Tulip Varna
8 юли 2018 г. Tréner Kft. София Suite Hotel Sofia