Германия не може да се справи сама с миграционния натиск

| от chronicle.bg |

Европа трябва да си подели отговорността за справянето с масовата имиграция, заяви германският канцлер Ангела Меркел, предупреждавайки, че нейната страна не може да даде подслон на тези, които се местят само по икономически причини, предаде Ройтерс.

„Германия иска да помогне. Но това не е предизвикателство само за Германия, то е за цяла Европа”, заяви Меркел на профсъюзно събиране в Лайпциг. „Европа трябва да действа заедно и да поеме отговорността. Германия не може да се нагърби с тази задача сама”, посочи тя.

Канцлерът подчерта, че Германия иска да предложи убежище на тези, които се нуждаят от него, но онези, които идват по други причини, например икономически, нямат перспективи да останат.

„Ние сме голяма страна, ние сме силна страна. Но да се смята, че ние сами можем да решим всички социални проблеми на света, не е реалистично”, подчерта още Меркел.

Нито една европейска страна не може да отклони приемането на бежанци, заяви на пресконференция в мароканския град Танжер френският президент Франсоа Оланд, цитиран от БТА. Според него разпределението на пристигащите в Европа бежанци трябва да се осъществява от всички европейски страни.

В противен случай няма да принадлежим към единно общество, основаващо се на ценности и принципи, подчерта Оланд.

Полша ще приеме „символичен” брой бежанци, заяви премиерът Ева Копач, като отбеляза, че те ще бъдат много по-малко от 80-те хиляди чеченци, които страната прие през 90-те години, предаде Ройтерс.

В съобщение преди извънредната среща на ЕС във връзка с имигрантската криза, планирана за сряда, Копач отново подчерта, че Полша ще приеме само бежанци, а не икономически имигранти.

„Виждам, че сега няма да има много такива. Определено много по-малко от 90-те години, когато Полша прие над 80 000 бежанци от Чечения”, отбеляза Копач за държавната телевизия. „Броят на бежанците, които бихме приели, е символичен, той представлява малка частица от общия брой”, добави тя.

Копач каза по-рано този месец, че Полша обмисля увеличаване на броя на имигрантите от първоначално обявените 2000 души.

В интервю за днешното издание на ежедневника „Йостерайх“ австрийският министър на вътрешните работи Йохана Микъл-Лайтнер заявява, че Австрия ще въведе предоставяне на временно политическо убежище. По думите й, за тази цел са нужни законови промени, по които вече се работи.

От общо около 26-те хиляди бежанци, пристигнали през изминалите дни в Хърватия, убежище е поискала само една жена с деца. Всички останали са пожелали да продължат към Германия. Това съобщи хърватският министър на външните работи Весна Пусич. Според нея по време на предстоящите срещи за миграционната криза в Европейския съюз ще се търси ефективен начин за сътрудничество с Турция, така че да ѝ се помогне да се справи с вълната от бежанци, която вече обхваща цяла Европа.

Над 5000 чешки военнослужещи може да бъдат изпратени за усилване на охраната на границите на страната и за обезпечаване на сигурността в бежанските лагери в Европа и Близкия изток. Това заяви в интервю за местна телевизия чешкият министър на отбраната Мартин Стропницки. Той се обяви също за създаване на голям бежански лагер на унгарска територия близо до границата със Сърбия.

Бившият американски държавен секретар на настоящ кандидат за президент на демократите Хилъри Клинтън заяви, че страната трябва да приеме 65 000 сирийски бежанци.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери съобщи, че през следващата година се планира приемането на 15 000 бежанци в повече от предвиденото и така бройката им ще достигне общо 85 000, а през 2017 година се очаква тя да достигне 100 000 души.

Според Клинтън, 10 000 е едно добро начало, но бройката трябва да бъде увеличена на 65 000 души.

Бившият губернатор на щата Мериленд и също кандидат за президент на демократите Мартин О’Мали също се обяви за приемането на 65 000 бежанци.

 
 

Дедпул се закача с Хю Джакман за #10YearChallenge

| от chronicle.bg |

Шегите на гърба на Хю Джакман от страна на Дедпул (и респективно на неговия приятел и колега Райън Рейнолдс) продължават. Уолварийн е емблематичен образ още от началото на X-Men като Джакман се появява в ролята общо 11 пъти. Дедпул – не чак толкова.

Официалният акаунт на филма „Deadpool“ в Twitter също участва в предизвикателството #10YearChallenge, в което хората пускат две свои снимки – от сега и отпреди 10 години. В поста виждаме снимка от „X-Men Origins: Wolverine“ с Логан в цялата му екшън красота, а до нея – снимка на гроба му, маркиран с X от Лора – негов клонинг и дъщерна фигура.

За сега Джакман не е отговорил на закачката, но сме сигурни, че отговорът се подготвя. Шегите между него и Рейнолдс не са от вчера. Дедпул обаче не спря с Уолварин. Следващият пост е насочен директно към добродушния гигант Колосъс:  

Хю казва, че с радост би играл друг супер герой, но никога няма да се завърне в ролята на Уолварийн. Това, разбира се, не спира Рейнолдс и много други да се опитват да променят мнението му – най-често чрез шеги. Дедпул често се подиграва на на колегата си като веднъж носи негова маска, а във втория филм имаше музикална кутия със сценката от смъртта на му.

Deadpool-Movie-Hugh-Jackman-Mask

 
 

Мъжете за неписаните правила на писоара

| от chronicle.bg |

Етикетът при писоарите не се засяга достатъчно, а трябва, защото се оказва, че има доста правила. Някои от тях, а може би всички, мъжете изпълняват инстинктивно. Но какви са всъщност?

Питър

Оставяйте пространство между вас и другия човек, ако е възможно. Не е окей да застанете точно до някой друг, особено ако са двама човека и вие се мушнете между тях. Някои хора си цъкат на телефона или си носят бирата, ако сме в заведение. Това според мен е гадно и не трябва да се прави, защото после тези предмети отиват на масата и колкото и да се пазиш, все пак си в тоалетна и мръсотиите се пренасят.

Стивън

Като цяло гледам да използвам кабинка, ако има свободна, защото се притеснявам. Ако все пак ползвам писоар – погледът напред и никакъв визуален контакт.

Сам

Ако е дълга линия от писоари, отивам на най-далечния, фокусирам се върху задачата си и се правя, че не забелязвам кой идва и си отива.

Майкъл

Никога не заставам до някой, ако имам избора – независимо дали писоар или кабинка. Също така, винаги използвам сешоарите за ръце, за да избегна неловката тишина и да дам възможност на останалите да си вършат работата на спокойствие. И още нещо основно – никога не трябва да ви хващат, че излизате от женската тоалетна.

Дарън

Ако има три писоара и всеки от крайните е зает, никога не ползвайте този по средата. Отиде в кабинка.

Джоел

Оставате възможност на тези, които идват след вас, да не застават до вас. Заемайте първо най-крайните писоари. Не заговаряйте никого, не гледайте никого, не си тананикайте и не привличайте внимание като цяло. Свършете си работата, измийте си ръцете и напуснете.

 
 

Как се украсяват курабийки

| от chronicle.bg |

Обичате ли курабийки? Разбира се, че обичате! Сега както всичко обичано, така и те се развиват и то по много креативен начин.

В интернет през последните няколко години се появиха редица YouTube канали, които обръщат внимание специално на декорирането на курабийки за удоволствие на публиката. На тази тенденция не се обръща достатъчно внимание, а тя силно го заслужава.

Видеата с храна не са нещо ново. Има цели телевизионни канали, посветени на готвенето и гастрономията. Заради това, в момента като че ли наблюдаваме израстването на едно „ново“ изкуство до висотите на киното и музиката.

В момента могат да се намерят подобни компилации, които са дълги дори по 1 час, а акаунти, които предлагат такова забавление и в снимки освен видео, могат да бъдат намерени във всички социални мрежи. В Instagram има страници със стотици хиляди последователи, а видета в YouTube често имат милиони гледания.

 
 

Новото издание на „Часовете“: лек против губене на часове е студените зимни вечери

| от chronicle.bg |

Отново се връщаме към клишето с четенето на книги в студена зимна вечер. И колкото и да не искаме да го употребяваме, когато става въпрос за „Часовете“ на Майкъл Кънингам, няма как да го пропуснем. Защото именно сега е времето да превърнете идиличната картинка в реалност с новото издание на романа, което от днес е в книжарниците у нас.

„Часовете“ (за която Кънингам получава „Пулицър“) е първото от поредицата предстоящи заглавия на Locus Publishing за 2019 г. и е част от библиотека LUX IN TENEBRIS, посветена на книгите с хитови филмови екранизации.

Почитателите на добрата литература могат да се насладят на разтърсващата история, която свързва Клариса Вон, Лора Браун и Вирджиния Улф, в брилянтния превод на Иглика Василева, която е един от най-добрите преводачи от английски език в България. В биографията й, чиято върхова точка е преводът на „Одисей“ на Джеймс Джойс, присъстват редица творби на Вирджиния Улф.

Michael-Cunningham-c-Photograph-by-Richard-Phibbs

Книгата „Часовете“ е модерна класика, а за популярността ѝ помага екранизацията от 2002 г. с участието на холивудските величия Никол Кидман (спечелила „Оскар“ за ролята си на Вирджиния Улф), Мерил Стрийп (Клариса), Джулиан Мур (Лора), Ед Харис (Ричард) и др. С 9 номинации за „Оскар“ и 7 за „Златен глобус“ лентата на режисьора Стивън Долдри определено е сред най-запомнящите се филми от началото на века.

„Часовете“ не е просто книга, вдъхновена от друга велика книга – „Госпожа Далауей“. Майкъл Кънингам отдава заслужена почит към британската писателка Вирджиния Улф и приноса ѝ към световната литература. Книгата му е наситена с директни препратки към едно от най-добрите ѝ произведения – „Госпожа Далауей“ от 1925 г. Като дори самото заглавие („Часовете“) е работният вариант на романа на Улф.

Вирджиния Улф е емблематична фигура за британската и световна модерна литература на 20 век. Като изявена феминистка тя смело прокарва ексцентричните си разбирания в едно консервативно общество. Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници.

Chasovete_Michael Cunningham

„Часовете“ е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише „Мисис Далауей“. Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост.