Германия не може да се справи сама с миграционния натиск

| от chronicle.bg |

Европа трябва да си подели отговорността за справянето с масовата имиграция, заяви германският канцлер Ангела Меркел, предупреждавайки, че нейната страна не може да даде подслон на тези, които се местят само по икономически причини, предаде Ройтерс.

„Германия иска да помогне. Но това не е предизвикателство само за Германия, то е за цяла Европа”, заяви Меркел на профсъюзно събиране в Лайпциг. „Европа трябва да действа заедно и да поеме отговорността. Германия не може да се нагърби с тази задача сама”, посочи тя.

Канцлерът подчерта, че Германия иска да предложи убежище на тези, които се нуждаят от него, но онези, които идват по други причини, например икономически, нямат перспективи да останат.

„Ние сме голяма страна, ние сме силна страна. Но да се смята, че ние сами можем да решим всички социални проблеми на света, не е реалистично”, подчерта още Меркел.

Нито една европейска страна не може да отклони приемането на бежанци, заяви на пресконференция в мароканския град Танжер френският президент Франсоа Оланд, цитиран от БТА. Според него разпределението на пристигащите в Европа бежанци трябва да се осъществява от всички европейски страни.

В противен случай няма да принадлежим към единно общество, основаващо се на ценности и принципи, подчерта Оланд.

Полша ще приеме „символичен” брой бежанци, заяви премиерът Ева Копач, като отбеляза, че те ще бъдат много по-малко от 80-те хиляди чеченци, които страната прие през 90-те години, предаде Ройтерс.

В съобщение преди извънредната среща на ЕС във връзка с имигрантската криза, планирана за сряда, Копач отново подчерта, че Полша ще приеме само бежанци, а не икономически имигранти.

„Виждам, че сега няма да има много такива. Определено много по-малко от 90-те години, когато Полша прие над 80 000 бежанци от Чечения”, отбеляза Копач за държавната телевизия. „Броят на бежанците, които бихме приели, е символичен, той представлява малка частица от общия брой”, добави тя.

Копач каза по-рано този месец, че Полша обмисля увеличаване на броя на имигрантите от първоначално обявените 2000 души.

В интервю за днешното издание на ежедневника „Йостерайх“ австрийският министър на вътрешните работи Йохана Микъл-Лайтнер заявява, че Австрия ще въведе предоставяне на временно политическо убежище. По думите й, за тази цел са нужни законови промени, по които вече се работи.

От общо около 26-те хиляди бежанци, пристигнали през изминалите дни в Хърватия, убежище е поискала само една жена с деца. Всички останали са пожелали да продължат към Германия. Това съобщи хърватският министър на външните работи Весна Пусич. Според нея по време на предстоящите срещи за миграционната криза в Европейския съюз ще се търси ефективен начин за сътрудничество с Турция, така че да ѝ се помогне да се справи с вълната от бежанци, която вече обхваща цяла Европа.

Над 5000 чешки военнослужещи може да бъдат изпратени за усилване на охраната на границите на страната и за обезпечаване на сигурността в бежанските лагери в Европа и Близкия изток. Това заяви в интервю за местна телевизия чешкият министър на отбраната Мартин Стропницки. Той се обяви също за създаване на голям бежански лагер на унгарска територия близо до границата със Сърбия.

Бившият американски държавен секретар на настоящ кандидат за президент на демократите Хилъри Клинтън заяви, че страната трябва да приеме 65 000 сирийски бежанци.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери съобщи, че през следващата година се планира приемането на 15 000 бежанци в повече от предвиденото и така бройката им ще достигне общо 85 000, а през 2017 година се очаква тя да достигне 100 000 души.

Според Клинтън, 10 000 е едно добро начало, но бройката трябва да бъде увеличена на 65 000 души.

Бившият губернатор на щата Мериленд и също кандидат за президент на демократите Мартин О’Мали също се обяви за приемането на 65 000 бежанци.

 
 

История на една от най-престижните кинонагради – „Златна палма“

| от chr.bg |

Знаковата награда „Златна палма“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Кан, Франция, е помогнала на неизвестни режисьори да намерят своето място на глобалната филмова карта, тласнала е напред кариерите на утвърдени кинодейци и е превърнала филмови продукции в класики. По повод 71-вото издание на кинофестивала в Кан, ви предлагаме кратка история на престижното отличие.

Първата награда „Златна палма“ през 1955 г. печели американският режисьор Делбърт Ман за романтичната си драма „Марти“. През въпросната година отличието заменя фестивалната Голяма награда, присъждана в периода между 1939 и 1954 г.

Оттогава някои от най-известните филми в света са отличавани със „Златна палма“ – „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, „Човекът от желязо“ на Анджей Вайда, „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Считана за една от най-престижните награди в света на киното, „Златна палма“ обикновено се присъжда за цялостната работа на даден кинодеец или за филм, откриващ нови киноперспективи.

Спечелването на „Златна палма“ не гарантира непременно касов успех, но определено е крачка напред към номинация за „Оскар“ – най-престижната филмова награда в света, както е добре известно на режисьори като Терънс Малик, Михаел Ханеке, Роман Полански, Джейн Кемпиън.

Новозеландката Джей Кемпиън заема специално място в историята на Кан – тя е единствената жена режисьор, печелила „Златна палма“.

Само девет кинодейци членуват в друг ексклузивен фестивален клуб – на двукратните носители на „Златна палма“.

Миналата година Рубен Йостлунд стана първият шведски режисьор, удостоен със „Златна палма“, откакто отличието се връчва от 1955 г.

Миналогодишният трофей беше инкрустиран със 167 диаманта по случай 70-годишнината на кинофестивала в Кан, припомня агенцията.

Тази година 21 филма ще се съревновават за наградата „Златна палма“. Фестивалът ще започне на 8 май, а носителят на топ отличието, избран от жури с председател актрисата Кейт Бланшет, ще стане известен на 19 май.

 
 

Том Харди ще бъде Хийтклиф в мини сериала „Брулени хълмове“

| от chronicle.bg |

Романтичната драма по едноименния роман на Емили Бронте ще се излъчи в ефир на 2 и 3 юни от 20 часа в ефира на Bulgaria ON AIR.

Адаптацията на романтичната драма „Брулени хълмове“ ще се излъчи в две части – на 2 и 3 юни, от 20 часа. Тя разказва за невъзможната любов между Кати Ърншоу (Шарлот Райди) и Хийтклиф (Том Харди) – подхвърляно дете, отгледано от бащата на Кати. С годините между двамата пламва любов, която по-късно помита всичко след себе си.

Младата Кати е разкъсана между чувствата си към Хийтклиф и възхищението си към богатия Едгар Линтън (Андрю Линкълн).

Хийтклиф е убеден, че любовта му към Кати е несподелена и затова напуска дома си. Години по-късно, в деня на сватбата на Кати и Едгар, Хийтклиф се завръща, вече натрупал богатство, с план за жестоко отмъщение. Но разбира, че Кати е бременна…

Режисьор: Коки Гидройк;
В ролите: Том Харди, Шарлот Райди, Андрю Линкълн, Бърн Горман.

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.