Германия в капана на строгите икономии?

| от |

Налице са първите признаци за предстоящ икономически спад в Германия. В тази връзка експертите не пестят критики към правителството на Меркел, а във Франция и Италия вероятно потриват доволно ръце, пише Андреас Бекер.

Икономическите облаци се сгъстяват над Германия. Водещите изследователски институти осезателно намалиха прогнозите си за икономическия растеж в страната до 1,3 % през 2014 и на 1,2 на сто през следващата година. Това е обаче само последната от поредицата лоши новини. Преди това износът се сви, а индустриалните поръчки и производството не са били така слаби от финансовата кризисна 2009 година насам. Особено засегнато е ядрото на германската икономика – производството на машини и съоръжения.

Същевременно Международният валутен фонд (МВФ) предупреди за опасността от нова световна криза и на свой ред коригира надолу прогнозата си както за глобалния икономически растеж, така и за БВП на Германия. Други барометри, като настроенията сред бизнеса, на фондовите борси и в домакинствата, от месеци насам също се влошават.

Досега германското правителство винаги е използвало тревожните сигнали в икономиката, за да налага на европейските си съседи строга политика на икономии и реформи. Основното послание на канцлерката Меркел и финансовия ѝ министър Шойбле към правителствата във Франция и Италия винаги е гласяло следното: Следвайте примера на Германия и всичко ще ви бъде наред!

Германия е зависима

Тази поредица от лоши вести извади на показ една истина – че силно зависимата от износа германска икономика не може да расте, ако европейските съседи имат проблеми. В крайна сметка там се реализират две трети от целия германски износ. И в други ключови световни икономики не всичко върви по мед и масло. В Китай и Бразилия, например, срещу което германското правителство не може нищо да направи. В Европа обаче може – стига да пожелае.

Меркел винаги се е противопоставяла на всякви солидарни решения за изход от кризата – от емитирането на еврооблигации и общи държавни ценни книжа, до единна система за гарантиране на депозитите в банковия съюз. Тя отказва да приеме исканията на Франция и Италия за разхлабване на политиката на строги икономии или настояванията, че Германия трябва отново да започне да инвестира повече. А тъкмо инвестициите в инфаструктура и образование са много наложителни. Ако в началото на 90-те години публичните и частни инвестиции съставляваха близо една четвърт от германската икономика, то делът им днес е спаднал до 17 % – доста под средния показател за най-силните икономики в ОИСР.

Политика на „черната нула“ или Европа?

Вместо това финансовият министър Шойбле се е вкопчил в любимия си проект за балансиран бюджет – тъй наречената „черна нула”. Това е неговият начин да покаже на европейските си партньори, че трябва да подражават на германския модел. Според икономистите обаче това е само един „престижен проект, който дори е икономически нецелесъобразен към момента“. На това място френският президент Франсоа Оланд може само шумно да изръкопляска.

Шойбле обаче настоява, че не бива да се внасят промени в строгия курс на икономии, което дори нарича „безразсъдно“. Скептицизмът относно трупането на нови дългове сигурно не е грешен. Но би било и грешно да се игнорират сегашните сигнали и сляпо да се настоява за продължаване на политиката на строги икономии. Години на икономическа стагнация, 26 милиона безработни в ЕС, отслабени социални системи и набиращи скорост националистически партии – това би трябвало да са достатъчно причини, за да не робуваме сляпо на догмата „строга бюджетна политика“.

 
 

Нина Добрев учи американците на български сленг

| от chronicle.bg |

След Антонио Бандерас (Испания), Салма Хайек (Мексико) и Алисия Викандер (Швеция) е ред на една актриса с български произход да се включи в платформата на списание „Vanity Fair“, Slang School, в която чуждестранни личности обясняват на американската аудитория сленга на родните си страни.

В 3-минутното видео Нина Добрев запознава американците с фрази като „Не ми прави селски номера“, „Дреме ми на шапката“, „Да бе, да бе“ и с думи като „гадже“, „Наздраве“ и „брат“. Някои от думите и фразите се оказват непознати и за самата Добрев, която емигрира заедно с родителите си от България в Канада на 2-годишна възраст.

Вижте цялото видео и очарователния начин, по който Добрев произнася и обяснява българските фрази.

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.

 
 

Трейлър на „Widows“: Виола Дейвис влиза в света на Джилиан Флин

| от chronicle.bg |

Името на Джилиан Флин веднага се асоциира с проблеми жени – опасни, жестоки, готови на всичко, за да излязат от капана, в който винаги ги намираме в началото. За щастие на всички  фенове на авторката на „Не казвай сбогом“ и „Отворени рани“, тя не се задоволява само с литературата и тази есен предстои да видим поредната й изява като сценарист.

Филмът „Widows“ разказва историята на четири вдовици, които тръгват на обща мисия – да довършат делото  на убитите си съпрузи. Извършването на мащабната кражба не е за отмъщение или пари, а единственият начин за оцеляване.

Новият трейлър на филма вече е тук и можем да видим плеядата от звезди, които участват. В главната роля е Виола Дейвис, чието име е достатъчно, за да  привлече интереса. Към нея, в групата на вдовиците, се присъединяват Мишел Родригез, Синтия Ериво и Елизабет Дебики. Лиам Нийсън играе покойния съпруг на Дейвис, а Колин Фаръл – врага.

Филмът е дело на режисьора Стийв Маккуин („12 години робство“), а освен гореспоменатите имена, ще видим и Даниел Калууя и Робърт Дювал.

„Widows“ ще бъде показан за първи път на кинофестивала в Торонто следващия месец, а премиерата по кината е насрочена  за 16 ноември.

 
 

Почина Кралицата на соул музиката, Арета Франклин

| от chronicle.bg, по Rolling Stone |

Кралицата на соул музиката, Арета Франклин е починала на 76 години в Детройт днес, предава списанието Rolling Stone. Преди дни стана ясно, че певицата е тежко болна и е настанена в болница в Детройт, заобиколена от близките си.  

Новината за смъртта й дойде от нейният говорител.

„С дълбока тъга съобщаваме за смъртта на Арета Луиз Франклин, Кралицата на соул музиката. Франклин почина в четвъртък сутринта, 16 август в 9:50 в дома си в Детройт, заобиколена от семейството и близките си. В един от най-тежките моменти от живота ни, не можем да намерим подходящите думи, за да опишем болката в сърцата ни. Изгубихме матриарха и основата на нашето семейство. Любовта, която тя изпитваше към своите деца, внуци, племенници и братовчеди не, не познаваше граници.“ казва Гуендолин Куин.

Родената в Мемфис през 1942 г. Арета Франклин  е една от най-известните певици в историята, автор на песни като „Think“, „I Say a Little Prayer“ и „Respect“.

Започва да пее в църковен хор още в младежките си години. Твори в областта на джаза, соул музиката, блуса, R & B и е пианист и текстописец също.

За своята кариера е получила 18 награди „Грами“ от общо 44 номинации.

През 1987 г., двадесет години след първото й оглавяване на класацията за хитове, е включена в Rock & Roll Hall Fame, а след това е обявена за най-великия певец на всички времена от списание Rolling Stone.