Германия в капана на строгите икономии?

| от |

Налице са първите признаци за предстоящ икономически спад в Германия. В тази връзка експертите не пестят критики към правителството на Меркел, а във Франция и Италия вероятно потриват доволно ръце, пише Андреас Бекер.

Икономическите облаци се сгъстяват над Германия. Водещите изследователски институти осезателно намалиха прогнозите си за икономическия растеж в страната до 1,3 % през 2014 и на 1,2 на сто през следващата година. Това е обаче само последната от поредицата лоши новини. Преди това износът се сви, а индустриалните поръчки и производството не са били така слаби от финансовата кризисна 2009 година насам. Особено засегнато е ядрото на германската икономика – производството на машини и съоръжения.

Същевременно Международният валутен фонд (МВФ) предупреди за опасността от нова световна криза и на свой ред коригира надолу прогнозата си както за глобалния икономически растеж, така и за БВП на Германия. Други барометри, като настроенията сред бизнеса, на фондовите борси и в домакинствата, от месеци насам също се влошават.

Досега германското правителство винаги е използвало тревожните сигнали в икономиката, за да налага на европейските си съседи строга политика на икономии и реформи. Основното послание на канцлерката Меркел и финансовия ѝ министър Шойбле към правителствата във Франция и Италия винаги е гласяло следното: Следвайте примера на Германия и всичко ще ви бъде наред!

Германия е зависима

Тази поредица от лоши вести извади на показ една истина – че силно зависимата от износа германска икономика не може да расте, ако европейските съседи имат проблеми. В крайна сметка там се реализират две трети от целия германски износ. И в други ключови световни икономики не всичко върви по мед и масло. В Китай и Бразилия, например, срещу което германското правителство не може нищо да направи. В Европа обаче може – стига да пожелае.

Меркел винаги се е противопоставяла на всякви солидарни решения за изход от кризата – от емитирането на еврооблигации и общи държавни ценни книжа, до единна система за гарантиране на депозитите в банковия съюз. Тя отказва да приеме исканията на Франция и Италия за разхлабване на политиката на строги икономии или настояванията, че Германия трябва отново да започне да инвестира повече. А тъкмо инвестициите в инфаструктура и образование са много наложителни. Ако в началото на 90-те години публичните и частни инвестиции съставляваха близо една четвърт от германската икономика, то делът им днес е спаднал до 17 % – доста под средния показател за най-силните икономики в ОИСР.

Политика на „черната нула“ или Европа?

Вместо това финансовият министър Шойбле се е вкопчил в любимия си проект за балансиран бюджет – тъй наречената „черна нула”. Това е неговият начин да покаже на европейските си партньори, че трябва да подражават на германския модел. Според икономистите обаче това е само един „престижен проект, който дори е икономически нецелесъобразен към момента“. На това място френският президент Франсоа Оланд може само шумно да изръкопляска.

Шойбле обаче настоява, че не бива да се внасят промени в строгия курс на икономии, което дори нарича „безразсъдно“. Скептицизмът относно трупането на нови дългове сигурно не е грешен. Но би било и грешно да се игнорират сегашните сигнали и сляпо да се настоява за продължаване на политиката на строги икономии. Години на икономическа стагнация, 26 милиона безработни в ЕС, отслабени социални системи и набиращи скорост националистически партии – това би трябвало да са достатъчно причини, за да не робуваме сляпо на догмата „строга бюджетна политика“.

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 17 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 17 октомври 2018 г.

18-годишен студент извърши терористичен акт в колеж в Крим.

Кой и защо драска върху паметник в Хирошима?

Заподозреният за убийството на журналистката Виктория Маринова – Северин Маринов, се очаква да бъде върнат в България.

Много шум за нищо… и телевизия Alfa поднови излъчването си.

Канада легализира марихуаната.

Филмът за Стив Маккуин, който очаквахме, ще открие фестивала Sofia Independent.

Ще можем ли да паркираме до Спортната палата в София?

Промени в закона за кинопродукцията в България.

Кабинетът въвежда по-строг контрол над дроновете.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov