Германецът и подкупът

| от |

Мъж; на ръководен пост; от три години в службата – такъв е профилът на най-склонните към корупция германци. В последно време в Германия се разкриват все повече корупционни схеми. Но това не означава, че корупцията расте, пише Дойче веле.

sogi37088

снимка Свилен Милев (http://nname.org/)

През 2007 година в Германия са били разкрити 9 554 корупционни престъпления. Четири години по-късно броят им е почти пет пъти по-висок: през 2011 година са разкрити близо 47 000. Мнозина биха стигнали до заключението, че корупцията в Германия нараства. Това обаче съвсем не отговаря на истината, твърдят експертите. Полицейските следователи Кристиян Фоскюлер и Франц-Йозеф Мойтер от Северен Рейн-Вестфалия – провинцията с най-многото регистрирани случаи на корупция – са категорични: „Броят на разкритите корупционни престъпления е нараснал, защото провеждаме все повече и все по-добре организирани акции.“

И наистина: през последните години персоналният състав на полицията и прокуратурата беше разширен, бяха създадени специализирани мрежи, включително на европейско ниво, подобрени бяха следователските методи, полицията и данъчните служби започнаха да си сътрудничат още по-тясно. Най-голяма заслуга за нарасналия брой на разкритите престъпления обаче има мащабното изследване на причините за появата на корупция, както и на методите на тези, които дават и приемат подкуп.

Опит за подкуп на полицай? В Германия това е рядкост.

От различни изследвания за корупционните престъпления става ясно, че даващият и приемащият подкуп често са лица, които се познават и си имат доверие. Според експертите, най-податливи на корупция са мъже на високи ръководни постове, които взимат решения относно възлагането на договори и поръчки или относно издаването на важни разрешителни. Установено е освен това, че склонността към корупция на служителите се покачва рязко на третата година от назначаването им на дадена позиция. Точно това е и причината, поради която в много административни служби или общински управи в Германия служителите на някои възлови длъжности се сменят по-често.

Според актуалния доклад за корупционните престъпления на Федералната криминална служба, даването на подкуп рядко става спонтанно. В Германия случаите, в които карал с превишена скорост шофьор ще предложи на спрелия го полицай пари, за да не му отнеме книжката, са малко на брой. От доклада става още ясно, че като цяло в администрацията корупцията е по-слабо изразена (35%), отколкото в сектора на икономиката (56%). Останалите 9% се разпределят между съдебната система (8%) и политиката (1%). Впрочем, в Германия всеки разкрит корумпиран служител в администрацията губи пенсията си.

Често подкупите са в минимални размери. „Не мога да си обясня защо държавните служители поемат такъв голям риск заради един нов лаптоп или няколко хиляди евро в плик“, казва полицейският следовател Франц-Йозеф Мойтер. В бизнеса обаче подкупите могат да достигнат много по-големи размери. „Там има случаи за по 1 милион евро – пари, които стигат до получателя чрез сложни фирмени конструкции. Трудно е обаче да се посочи някаква средна стойност на подкупите в тази сфера“, казва експертът.

Според предположения на Федералната криминална служба, през 2012-та година в Германия корупцията е нанесла щети, възлизащи на 276 милиона евро.

kor

95% от корупционните престъпления остават неразкрити

В много административни сужби в Германия се прилага методът на взаимния контрол – колеги се следят и проверяват взаимно. В резултат на това корупцията вътре в страната намалява, затова пък германските фирми често дават подкупи в чужбина. В корупционния индекс на „Трансперънси интернешънъл“ Германия заема 13 място от общо 176 страни в света, а в класацията за Европа страната попада в златната среда. Полицейските следователи Кристиян Фоскюлер и Франц-Йозеф Мойтер обаче признават, че около 95% от случаите на корупционни престъпления остават неразкрити.

 
 

Великолепните тоалети на Наградите за кино и телевизия на MTV

| от |

Красивите и известните се събраха в Санта Моника, Калифорния, по повод Наградите за кино и телевизия на MTV.

Когато се раздават награди, всичко е много весело. Характера на церемонията позволяваше звездите да са по-артистични и свободни в облеклата си. Това доведе до бални рокли и кожа, и дори анцузи.

В галерията ни днес събрахме най-впечатляващите тоалети от червения килим. Вижте ги!

Също така – вие как бихте се облекли за подобно събитие?

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.