shareit

Геополитическите амбиции на Ердоган

| от |

Р. Каплан, анализатор от института Стратфорд, в. „Вима“

Във времена, в които в Европа и в други райони на света, доминира политическа сдържаност, Реджеп Тайип Ердоган, новият президент на Турция, не крие своите амбиции.

Ако изключим Владимир Путин, това е единственият ръководител, който притежава страшен динамизъм. Ердоган вярва, че Турция трябва да стане фактическа сила в Близкия изток, за да може „да се изравни“ с онези в Европа. Неговият проблем е, че географското положение на Турция между Изтока и Запада включва позитиви и негативи. Това е причина често пъти Ердоган да прекалява. Има обаче историческа и географска логика в амбициите на новия турски президент.

Както през 80-те години президентът Тургут Йозал, така и Ердоган има своя мечта да отдалечи Турция от кемализма. Докато Кемал Ататюрк поставяше акцент върху армията, то Ердоган, както и Йозал, впрочем, набляга на „умерената мощ“ в цивилизацията и в икономическите връзки, които изгради и които се опитва да лансира на цялата територия на някогашната Османска империя от Северна Африка до планините в Иран и Централна Азия.

Както отбелязва видният ислямист Маршал Хегсън от университета в Чикаго, ислямската религия има своите корени в религията на търговците, които привличат и обединяват привърженици от единия в другия оазис.

Ислямската история казва, че това са религиозни връзки на цялата територия от Близкия изток до Индийския океан. Те определят и икономическите връзки с политическа подкрепа. Ердоган разбира, че лансирането на умерено мюсюлманство в Близкия изток е сложен казус и е нужна политическа и военна мощ, с каквато обаче той не разполага. Турция ще развива търговски отношения с източните си съседи, но те никога няма да достигнат до размерите на стокообмена с Европа.

Може Ердоган да е спечелил, като е казал „да живей“ в целия ислямски свят, заради острата му реакция спрямо Израел, но това има и цена: и тя е в затоплянето на връзките на Израел с Гърция и гръцката част на Кипър, факт, който позволява на противниците на Турция в Източното Средиземноморие да си сътрудничат при експлоатацията на енергийните находища.

Фактическата подялба на Ирак принуди Турция да се придържа към една по-съзидателна позиция спрямо кюрдите в Северен Ирак. Това обстоятелство подкопа в известен смисъл влиянието на Турция в останалата част на Ирак.
На свой ред то подкопа всички турски усилия за влияние в Иран. Ердоган иска де факто да има влияние в Близкия изток, но проблемът му е, че „неговата“ Турция остава част от Близкия изток и не може да се изплъзне от съществуващата комплицираност на този район.

Ердоган разбира, че трябва да реши отчасти кюрдския вътрешен проблем, за да спечели по-голямо влияние в региона. Една полуавтономна провинция /Кюрдистан/ е може би някакъв изход, но в същото време това решение би могло да разпали действията на националистическите му противници в Турция.

Във всеки случай подобен акт би бил символична стъпка, която би могла да неутрализира устоите на кемализма, наблягащ до голяма степен на Анадола в Турция. Но само като си помислим колко майсторски Ердоган остави без зъби армията, нещо, което бе немислимо само до преди десет години, ще е грешка да го подценим. Върхът на всичко това е, че той може да успее.
БТА/Николай Костов

 
 
Коментарите са изключени за Геополитическите амбиции на Ердоган