shareit

Гърция, моя любов

| от |

Гърция е една от любимите съседки на българина. Той все по-често я предпочита пред родното Черноморие, което понякога ни кара да я приемаме като по-модна версия на нашите курорти.

Но разбираш, че не си прав, в мига, в който стъпиш на ширналите се гръцки магистрали покрай тучните полета от зелено, червено и жълто. Разбираш, че тя не е клишето, в което родните летуващи понякога я превръщат с разказите си за почивки на Халкидики. Гърция хем е до нас, хем е друг свят.

Гърция е опасана от широки, равни пътища, които минават през хиляди равни полета, зеленина, маслини, жълти като слънцето слънчогледи, тишина и зелени табели, които с големи букви те упътват към най-близката и популярна точка след родната граница – Солун.

Моето пътуване приключи в Солун и започна много по на юг, на брега на Егейско море, където се намира китния Катерини, а само на 15 км от него е Олимпиаки Акти или Olympic Beach – курортно селце в подножието на митологичния Олимп.

Независимо какво е времето – дъждовно, ветровито или слънчево, планината на гръцките богове винаги е обвита в пухкави облаци. Екскурзии до там има, стига да има достатъчно желаещи да го посетят, за да се докоснат до древногръцката митология.

Макар да е модерна, в Европейския съюз, туристически настроена и прочие, Гърция звучи и изглежда като мит. Тя е мястото, в което легендите, които сме чели и адаптирали по свой си начин, срещат 21 век.

Сблъсъкът между двете може и да звучи като оксиморон, но на Гърция и нейните жители някак им се получа естествено, между хилядите глътки узо, бира и хапки с калмари. Гърция мирише на солено, вода и морски дарове, ако случайно някой се чуди. Тя има специфичен вкус, а пиенето там някак върви по-бързо и гладко. Казват, че е от слънцето, но на мен не ми се вярва.

Олимпиаки Акти е на брега на Егейско море. Градчето е малко, но въпреки това достатъчно шумно и пълно с ниски къщи с тенти – всички в синьо, червено и зелено. Всички къщи и места са курортни хотели и въпреки това, мръднеш ли от основната улица, Олимпиаки Акти не изглежда като типичен курорт.

Точно до него е Катерини. Това великолепно зелено място ти дава усещането за голям, модерен град, макар да не е точно такъв. Катерини е съвкупност от урбанистични находки и типичната гръцка природа. В него има много романтика от селото и градски удобства за любителите на шопинга, кафенетата и парковете.

В Гърция няма нужда да обикаляш по музеи или да търсиш с лупа история. Всичко, което е специфично за тяхната култура – от цитатите на философи до типичните скулптури – изкуство е там, спокойно разположено из града, наред със съвсем модерни елементи. Редом до старогръцко изкуство може да видите сгради с графити. До църкви и разкопки изникват кафенета с английски имена, от които звучи някое поп-парче.

Гърция е еклектична смес от митология, легенди, облаци, слънце, модерна култура и динамика. Дори в най-умрелите дни и месеци. Дори във времето, в което всеки би искал да се изтегне някъде – на дивана или на плажа, и да се наслади на безвремието, каквото лятото и специално тъжно и бързо отминалия август, са.

Катерини събира ърбан находки и природа в едно.

Природата е на почит в Гърция. Тя е в цветовете на лятото и истински вярваш, че е именно такава през цялата година.

Солун от своя страна е различен. Той е популярна точка за посещение и е доста по-близо от столицата Атина. За някои Солун може да бъде сравняван с нашите Варна и Бургас и сигурно за много хора той е именно това – красив, голям, динамичен крайморски град.

За мен Солун е синьо, и зелено, и червено. Той е графити и църкви, разкопки и древни митове, той е силно кафе в паркове, музеи за византийско изкуство и Аристотел. Клон на университета, който се намира близо до центъра на града и до всеизвестната Бяла кула, е кръстен на него. Има негови и цитати на Софокъл в близост до сградата на театъра и разбира се, ще откриете някъде из града да се мъдри и негова статуя.

Театърът на Солун е малък, но пък е близо до морето и изглежда като място, в което може да гледаш някоя впечатляваща трагедия. И как иначе, нали именно гърците са създатели на трагедиите, дългите и похотливи Дионисиеви дни и подхода deus ex machina. Да отидеш в Гърция и да не видиш поне един театър си е направо грехота.

Солун разполага и с великолепен музей на византийското изкуство, който е редно да бъде посетен, независимо дали сте почитатели на историята или като цяло на този период от нея.  Той е голям, красив и пълен с интересни находки, експонати и обяснения. В него могат да се видят и научат интересни неща, а в часовете от  14 до 16 часа там е тихо, спокойно и хладко.

Гърция е топла, но без влажната, лепкава жега, с която може да се похвали родната градска среда. Мирисът на сол и море се носят от всеки ъгъл на градчетата, независимо къде сте седнали.

От Солун пътят за България е ясен. Магистралите те водят директно там, откъдето си дошъл. Гърция те изпраща със слънце, добро отношение и мили думи. България те посреща мрънкащо и рязко като недоволна домакиня, но какво пък.

Гърция е синьо-зелено и много солено море. Тя е вкусна храна и алкохол. Тя е пълна с туристи и не е Европа, поне не в смисъла, който повечето хора влагат в този израз. Тя е древна и млада. Тя е мит и модерност. Не случайно най-популярните, палави и красиви богове са дошли именно от там.

 
 
Коментарите са изключени