Гара Бургас затворена до юни заради ремонтни дейности

| от |

Гара Бургас спря да обслужва влакове от вчера, заради строително-ремонтни дейности в железопътния участък от гара Владимир Павлов до гара Бургас. Жп трасето е част от проекта за рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, финансиран чрез ОП „Транспорт” 2007-2013 г. По време на ремонта ще бъдат отменени влаковете в участъка от гара Долно Езерово до гара Бургас и обратно.

Burgas_

Влизат в сила следните промени в разписанията на влаковете.

В гара Долно Езерово ще приключват движението си:

• бърз влак 3621 от София за Бургас, заминаващ в 07.05 ч.

• бърз влак 8611 от София за Бургас, заминаващ в 06.30 ч.

• пътнически влак 30150 от Варна за Бургас, заминаващ в 06.12 ч.

• пътнически влак 30152 от Варна за Бургас, заминаващ в 10.25 ч.

• пътнически влак 80121 от Сливен за Бургас, заминаващ в 06.25 ч.

• пътнически влак 80143 от Сливен за Бургас, заминаващ в 10.30 ч.

Влаковете, които ще отпътуват от Долно Езерово, са:

• бърз влак 3622 от Бургас за София

• бърз влак 3624 от Бургас за София

• бърз влак 8612 от Бургас за София

• пътнически влак 30155 от Бургас за Варна

• пътнически влак 30157 от Бургас за Варна

• пътнически влак 80142 от Бургас за Сливен

• пътнически влак 80122 от Бургас за Зимница

За улеснение на пътниците е осигурен безплатен автобусен транспорт за трансфера (или транспортирането на пътниците) между гара Бургас и гара Долно Езерово. Автобусите ще спират на всички гари и спирки между гарите Долно Езерово и Бургас, в съответствие с разписанието на съответните влакове.

В гр. Бургас автобусите ще заминават и пристигат на Автогара Юг, а в кв. Долно Езерово – на площада до приемното здание на гарата. Очаква се ремонтните дейности да приключат до 5 юни 2014 г.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Няколко начина да изкярите на Черния петък

| от chronicle.bg |

Той е тук! Черният петък. Денят, който сам по себе си не е от значение за българската култура и обичаи, но в който има яко намаления навсякъде, дори в закусвалнята до офиса. Едва ли дори и американците (имайки предвид, че гласуваха за Тръмп) знаят защо е „черен“, защо се чества и какъв е смисълът на този ден. Това разбира се не им пречи в края на ноември всяка година да спят пред магазините и да се бият за стоки на другата сутрин.

За добро или лошо Черният петък вече е и в България. Напълно нормално – все пак денят не е от културно значение за страната ни, но може да бъде чудесен повод за печалба за магазините. Намаленията са навсякъде и вълната от хора най-вероятно ще се втурне към моловете и изобщо навсякъде, къде що има магазин, за да си купи жизнено необходими стоки.

Понеже ние постоянно мислим къде е далаверата, цяла нощ си блъскахме главите как на днешния ден да излезем колкото се може повече на плюс. И вече имаме няколко  предложения на вас, как да извлечете максимално много ползи от Черния петък. Работният  ден скоро ще приключи и ще  можете да се възползвате  от следните смислени неща, заради които си струва и у нас да има черен, зелен, кафяв, жълт, гълъбово сив петък… абе, намаления да има.

Купете си нещо. Но не просто нещо, а такова, което е поскъпнало две седмици преди Черния петък и сега е намалено, но е по-скъпо, отколкото преди. Голяма оферта, нали. Веднага към магазина или сайта! После, ако не ви харесва, можете да се оплачете на куриера. Той ще вземе адекватни мерки.

Отъркайте се в някого в мола. Няма по-добро време за това от днес. Всички са на едно място, бързат, тълпата е голяма. Никой няма да се усети. Докато се отъркате, и двамата вече ще се далече един от друг и ще тичате към намалените чаршафи. Можете да използвате случая и за да надникнете в съблекалнята, докато някой е вътре. Кой ще ви види? Пълно е с хора, пък и този, който е вътре сигурно гледа максимално бързо да излезе от магазина, за да продължи обиколката. Не се срамувайте.

„Черният петък“ е идеалният повод да поискате аванс от работодателя. Ако той е благоразположен, ще ви даде, че дори ще можете да му кажете за какво са ви парите. Той би трябвало  да разбере. 24-то число е в края на месеца и всички пари са на привършване. Тогава използвайте случая.  Пък после харчете, както искате. Може дори да не е за Черния петък, важно е пари да има.

По традиция на Черния петък у нас се пускат най-качествените стоки. Можете да сте спокойни и имате голям избор. Купете си панталон с разшит подгъв или чорапи с бримка, или палто със стърчащи конци, или пък фурна за няколкостотин лева, която ще изхвърлите след две години (защото една година ще прекара при електротехник).

Но най-добрият начин да изкярите в ден като днешния е много по-прост от гореспоменатите и не изисква почти никакви усилия - останете си вкъщи. Или направете така че да останете далеч от хората в съблекалните, отъркващите се клиенти и намалените стоки. Не се притеснявайте – магазините ще пуснат истински намаления в някое друго време.

 
 

Райън Джонсън с подробности около новата трилогия на „Star Wars“

| от |

Райън Джонсън, режисьорът на „Последните джедаи“, разкри подробности за плануваната четвърта трилогия на поредицата „Междузвездни войни“ на среща с фенове в Мексико, съобщи Контактмюзик.

От студио „Дисни“ потвърдиха в началото на месеца, че Джонсън ще режисира още три филма от поредицата в следващите години, които ще бъдат отделени от сюжетната линия за историята на семейство Скайуокър и ще въведат нови герои.

„В самото начало съм на осмислянето каква ще бъде новата трилогия“, каза Райън Джонсън пред почитателите на поредицата.

Четвъртата трилогия ще проследи събитията след оригиналните филми на Джордж Лукас от 1977 г. до 1983 г., предисторията с продукциите от 1999 г. до 2005 г. и настоящата трилогия от седми, осми и девети епизод.
Очакваният осми епизод „Междузвездни войни: Последните джедаи“ ще излезе в средата на декември, а премиерата на деветия филм е планирана за лятото на 2019 г.