Гал Сасон: Промените у вас ще се случат, нужни са търпение и настоятелност

| от |

Screenshot_1

Гал Едем Сасон е астролог и учител по Кабала (древно юдейско мистично познание) – днес все по-популярно, привлекателно и дори модно. Освен това е професионален музикант и писател. Преподавател е в Юдаисткия университет в Лос Анджелис. Той е лицензиран астролог, преподава астрология, Кабала и митология. Гал въобще не обича класическите отношения гуру-ученик и предпочита да гледа на своите студенти в курсовете, които води, като на приятели. Също така провежда и индивидуални консултации. Прави много успешни предвиждания в различни области на живота. На тази тема е и книгата му „Космически навигатор”. Сасон гостува в България по покана на издателство „Кибеа”. Интервюто взе Елена Бойчинова, публикувано в лира.бг.

Г-н Сасон, това е ваше четвърто или пето посещение в България в последните няколко години, виждате ли разлика у  нас от тогава досега?

–    Не, няма особена разлика. Може би хората са станали малко по-песимистични. По-трудно им е да излязат от трудностите, които са ги затиснали. Не бих казал, че са се отказали, но като че ли нямат толкова надежда. Но в сравнение с предишните ми две идвания виждам прогрес. Тези демонстрации, протести, говорят за разбуждане.

Това за добро ли е?
–    Хубаво е, че демонстрациите са мирни. Не е като по други места на света – с много насилие. Но може би така ще отнеме повече време да се стигне до резултатите, които българите искат. България е под изгряващия знак на Козирога. Това изисква повече настоятелност и издръжливост. Това не е лошо – колкото повече настояваш и издържаш, толкова повече шанс имаш да промениш живота си. Но това ще отнеме време. Но това, че всичко е мирно говори, че промените ще бъдат по-добри. Ако се стига до насилие, както беше в Египет, например, няма голяма промяна. Просто сменяш един господар с друг. Мисля обаче, че тук революцията трябва да бъде по-цифровизирана, да тръгне повече от младите хора. Това липсва на България, но то е заради знака на козирога – знакът на зрелостта. Липсва енергията на младите. За да успее тази революция, тя трябва да дойде от университетите, от младите. Така стана в САЩ – младите избраха Барак Обама, младите бяха по-активните. Така беше и в Турция, на „Тексим” бяха младите хора. Тук по-старото поколение е по-активно. Това не е непременно лошо. Но докато младите не се намесят и не станат съпричастни тази революция няма да проработи.

Как влияят звездите на тези процеси?
–    Не мисля, че става дума за влияние и ефект, а за отражение. Не вярвам, че звездите са първопричина за каквото и да било. Вярвам, че звездите обясняват процесите. Астрологията е като да държиш голямо огледало пред нещата и помага да се разбере случващото се, като се използва историята и митологията.

Смятате ли, че българската промяна ще се случи?
–    Да, мисля, че протестите ще са успешни, но ще отнеме повече от година. Плутон излиза на пътя на Козирога – изглежда така, все едно „пътят на България е в ремонт“. Това е много рядко явление, което се наблюдава веднъж на 250 години. Затова ще отнеме доста време, за да се излезе от тази криза. Но промяна ще има. Хората, които управляват сега, няма да управляват повече. Този тип хора няма да са във властта повече. Затова ви казвам – ако не се включат младите, хора с различна настройка, промяната няма да се случи. Защото те могат да бъдат много инатливи. Хората на власт винаги са инатливи. Затова зависи от младите хора, онези, зад компютрите, онези във виртуалното пространство. Мирните процеси са начинът да се стигне до промяна. Но трябва много постоянство и да се оказва натиск постоянно.

Как ще се отрази влизането в годината на Коня на България?
–    Мисля, че в края на 2014 година ще има благоприятно развитие по отношение на финансите у вас. Ще има по-добри условия и инвестиции, предимно от чужбина. Но и това е свързано с процесите, които се развиват сега. Колкото повече българи се почувстват добре, сигурни в себе си и в талантите и уменията си, толкова повече ще могат да привлекат инвестиции.

Вярвате ли в кармата?
–    Да. Вярвам, че действията ни се отразяват върху нея. Затова каквото направим има значение. Мисля, че животът е като брак между съдбата и нашата воля. Ето, например Плутон влиза в знака на България, нещо, което последно е било преди 250 години. Това е знак, че България ще премине през промени. Но каква ще е съдбата на България зависи от волята на хората тук. Дали ще изберат да следват Путин, или ще решат да се движат със Запада. Същото се случва с Украйна, с Египет. Ето Египет – когато през 2010 година Уран се премести в знака на Овена, знакът на революцията, започнаха бунтовете там. Но е въпрос на волята на египтяните да изберат на къде ще продължат – по пътя на Мубарак, или към либерализацията. Същото е и с България – има промяна, но кой ще я ползва, накъде ще тръгне страната зависи от хората, не от звездите. Не мисля, че астрологията може да ни каже какво ще се случи, тя само ни изяснява какво се е случило, за да можем да направим правилните избори. Не мисля, че в звездите е записано: „Ще стане това, крал ще бъде този, президент – онзи“.

Казвате, че знаете свои минали прераждания, бил сте българин, гал. Как Ви се отразява миналият живот сега?
–    Да, това е вид памет. Като например, някой, който е живял в Англия като дете, след това се мести да живее в България. Естествено, това има влияние върху живота му. Това са спомени. Може би той може да говори по-добър английски, например. Или се разбира по-добре с британци. Същото е и с паметта за минали животи – имаш по-голяма способност да комуникираш с тези общества. Затова ми е по-лесно да се свързвам с хората тук, да имам приятели в България. Същото усещане имам в Турция.  Друг плюс е, че успяваш да се ориентираш по-добре.  Знаете, отивате на ново място, но се чувствате все едно сте бил вече там, знаете в коя посока да поемете, не ви трябва карта. Дори можете да навигирате други хора, защото те ви усещат като част от това място.
Друг много интересен аспект на това усещане са децата. Сигурно сте чували за истории като тази. Между 2 и 5-годишна възраст тези спомени са по-силни, а след това избледняват.  Затова родителите могат да използват това. Например следната история: Детето казва „Хайде да отидем в моя офис“, „Ама какъв офис“, казва родителят. След това детето води възрастния до място, където някога е имало офис на лекар. Така можете да разберете това дете какви нужди има, накъде може да се развие. Дали да следва миналия си живот и да стане успешен лекар, или ако пък в миналото е било насилено да приеме тази професия, а то е искало да свири, например, да стане музикант. Така знанието какви сме били може да ни помогне да станем такива, каквито искаме да бъдем.

Каква е разликата между Кабала и астрологията?
–    Кабала е учението как да получим повече светлина и енергия от вселената. И как да дадем тази светлина на другите. Кабала ви помага да участвате в историята на съзиданието. Кабала е учение за съзиданието, помага да се разбере как Бог е създал света и в частност – от какво ние се нуждаем, за да създадем собствената си вселена. Астрологията помага много повече в разбирането на това, което е отгоре и отдолу. Дава обяснения за връзките между циклите на планетите и житейските цикли. Простичко е – имаме сезони заради циклите на планетите – луната, слънцето, земята. Така че, астрологията просто помага да се разбере цикличността малко по-добре.

Какво мислите за така модерното течение Хюман дизайн?
–    Като всяко ново учение и концепция и тази се базира на по-старите. Хюман дизайн се опитва да построи мост между Кабала и Астрологията, който обаче вече е изграден в Кабала. Все пак Кабала се гради на древните книги, писани преди 3000 – 4000 години. Уважавам Хюман дизайн, тези които го изучават, но не съм се съсредоточавал в него.

А таро?
–    Таро също търси мост между двете, но е  много, много по-старо. Всъщност вярвам много в таро, защото е тук от хиляди години.

Какво мислите за юдомасонския заговор?
–    О, интересувам се от това. Знаете ли, че 16 от американските президенти са били членове на масонската ложа.В Англия също най-уважаваните личности са част от това. Не мисля, че сега имат властта, която са имали преди. Всъщност те използват много астрологията и Кабала. Много от ритуалите им са изградени на базата на Кабала, на ритуалите на цар Соломон. Мисля, че са използвали много от древните знания, за да съзидават. Много хора мислят за тях като за нещо зло, но аз не мисля така. Мисля, че те са правили много добри неща. Мнозинството от тях са били много чисти. Естествено, в такава властна организация винаги ще има и слаби звена, но като цяло са умни и добронамерени. Но не мисля, че те управляват света.

А цифровизацията и кибернетизацията на света ще убият ли интереса към окултното?
–    Не виждам причина за това. Напротив, по-скоро могат само да помогнат за популяризацията. Както правят с всичко останало. Ще помогнат на много хора да участват.  Вече много мои приятели имат дигитални крепости, където хората могат да се регистрират и да участват в окултизма, но не е необходимо да се събират на едно място.  Мисля, че дигиталният свят е едно оръдие, което може да бъде използвано, хората могат да го използват, да комуникират. И тази дигитална епоха не е случайна – това е ерата на Водолея – знакът, който ръководи технологиите, иновациите, компютрите.  Следват нанотехнологиите, може би след това ще е телепатията, извънземните, но всичко това е под знака на Водолея. Всъщност технологиите няма да убият окултното, а ще го направят по-демократично.

А вие какви книги четете?
–    Обикновено чета по много книги накуп. Харесвам фентъзи, фантастика, научни разработки, философия. Сега в момента чета „Океанът в края на пътя“ на Нийл Геймън, „Why does the world exist”  от Джим Холт и още няколко. Пожелавам на хората в България да намерят своите книги, най-добрите за тях, информацията, която ще ги тласка напред.

Коя вашата книга?
–    Може би… Библията. Старият завет. Имам някои съмнения по нея. Някои пасажи са ужасни. Но някои истории са страхотни.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.