shareit

Гал Сасон: Промените у вас ще се случат, нужни са търпение и настоятелност

| от |

Screenshot_1

Гал Едем Сасон е астролог и учител по Кабала (древно юдейско мистично познание) – днес все по-популярно, привлекателно и дори модно. Освен това е професионален музикант и писател. Преподавател е в Юдаисткия университет в Лос Анджелис. Той е лицензиран астролог, преподава астрология, Кабала и митология. Гал въобще не обича класическите отношения гуру-ученик и предпочита да гледа на своите студенти в курсовете, които води, като на приятели. Също така провежда и индивидуални консултации. Прави много успешни предвиждания в различни области на живота. На тази тема е и книгата му „Космически навигатор”. Сасон гостува в България по покана на издателство „Кибеа”. Интервюто взе Елена Бойчинова, публикувано в лира.бг.

Г-н Сасон, това е ваше четвърто или пето посещение в България в последните няколко години, виждате ли разлика у  нас от тогава досега?

–    Не, няма особена разлика. Може би хората са станали малко по-песимистични. По-трудно им е да излязат от трудностите, които са ги затиснали. Не бих казал, че са се отказали, но като че ли нямат толкова надежда. Но в сравнение с предишните ми две идвания виждам прогрес. Тези демонстрации, протести, говорят за разбуждане.

Това за добро ли е?
–    Хубаво е, че демонстрациите са мирни. Не е като по други места на света – с много насилие. Но може би така ще отнеме повече време да се стигне до резултатите, които българите искат. България е под изгряващия знак на Козирога. Това изисква повече настоятелност и издръжливост. Това не е лошо – колкото повече настояваш и издържаш, толкова повече шанс имаш да промениш живота си. Но това ще отнеме време. Но това, че всичко е мирно говори, че промените ще бъдат по-добри. Ако се стига до насилие, както беше в Египет, например, няма голяма промяна. Просто сменяш един господар с друг. Мисля обаче, че тук революцията трябва да бъде по-цифровизирана, да тръгне повече от младите хора. Това липсва на България, но то е заради знака на козирога – знакът на зрелостта. Липсва енергията на младите. За да успее тази революция, тя трябва да дойде от университетите, от младите. Така стана в САЩ – младите избраха Барак Обама, младите бяха по-активните. Така беше и в Турция, на „Тексим” бяха младите хора. Тук по-старото поколение е по-активно. Това не е непременно лошо. Но докато младите не се намесят и не станат съпричастни тази революция няма да проработи.

Как влияят звездите на тези процеси?
–    Не мисля, че става дума за влияние и ефект, а за отражение. Не вярвам, че звездите са първопричина за каквото и да било. Вярвам, че звездите обясняват процесите. Астрологията е като да държиш голямо огледало пред нещата и помага да се разбере случващото се, като се използва историята и митологията.

Смятате ли, че българската промяна ще се случи?
–    Да, мисля, че протестите ще са успешни, но ще отнеме повече от година. Плутон излиза на пътя на Козирога – изглежда така, все едно „пътят на България е в ремонт“. Това е много рядко явление, което се наблюдава веднъж на 250 години. Затова ще отнеме доста време, за да се излезе от тази криза. Но промяна ще има. Хората, които управляват сега, няма да управляват повече. Този тип хора няма да са във властта повече. Затова ви казвам – ако не се включат младите, хора с различна настройка, промяната няма да се случи. Защото те могат да бъдат много инатливи. Хората на власт винаги са инатливи. Затова зависи от младите хора, онези, зад компютрите, онези във виртуалното пространство. Мирните процеси са начинът да се стигне до промяна. Но трябва много постоянство и да се оказва натиск постоянно.

Как ще се отрази влизането в годината на Коня на България?
–    Мисля, че в края на 2014 година ще има благоприятно развитие по отношение на финансите у вас. Ще има по-добри условия и инвестиции, предимно от чужбина. Но и това е свързано с процесите, които се развиват сега. Колкото повече българи се почувстват добре, сигурни в себе си и в талантите и уменията си, толкова повече ще могат да привлекат инвестиции.

Вярвате ли в кармата?
–    Да. Вярвам, че действията ни се отразяват върху нея. Затова каквото направим има значение. Мисля, че животът е като брак между съдбата и нашата воля. Ето, например Плутон влиза в знака на България, нещо, което последно е било преди 250 години. Това е знак, че България ще премине през промени. Но каква ще е съдбата на България зависи от волята на хората тук. Дали ще изберат да следват Путин, или ще решат да се движат със Запада. Същото се случва с Украйна, с Египет. Ето Египет – когато през 2010 година Уран се премести в знака на Овена, знакът на революцията, започнаха бунтовете там. Но е въпрос на волята на египтяните да изберат на къде ще продължат – по пътя на Мубарак, или към либерализацията. Същото е и с България – има промяна, но кой ще я ползва, накъде ще тръгне страната зависи от хората, не от звездите. Не мисля, че астрологията може да ни каже какво ще се случи, тя само ни изяснява какво се е случило, за да можем да направим правилните избори. Не мисля, че в звездите е записано: „Ще стане това, крал ще бъде този, президент – онзи“.

Казвате, че знаете свои минали прераждания, бил сте българин, гал. Как Ви се отразява миналият живот сега?
–    Да, това е вид памет. Като например, някой, който е живял в Англия като дете, след това се мести да живее в България. Естествено, това има влияние върху живота му. Това са спомени. Може би той може да говори по-добър английски, например. Или се разбира по-добре с британци. Същото е и с паметта за минали животи – имаш по-голяма способност да комуникираш с тези общества. Затова ми е по-лесно да се свързвам с хората тук, да имам приятели в България. Същото усещане имам в Турция.  Друг плюс е, че успяваш да се ориентираш по-добре.  Знаете, отивате на ново място, но се чувствате все едно сте бил вече там, знаете в коя посока да поемете, не ви трябва карта. Дори можете да навигирате други хора, защото те ви усещат като част от това място.
Друг много интересен аспект на това усещане са децата. Сигурно сте чували за истории като тази. Между 2 и 5-годишна възраст тези спомени са по-силни, а след това избледняват.  Затова родителите могат да използват това. Например следната история: Детето казва „Хайде да отидем в моя офис“, „Ама какъв офис“, казва родителят. След това детето води възрастния до място, където някога е имало офис на лекар. Така можете да разберете това дете какви нужди има, накъде може да се развие. Дали да следва миналия си живот и да стане успешен лекар, или ако пък в миналото е било насилено да приеме тази професия, а то е искало да свири, например, да стане музикант. Така знанието какви сме били може да ни помогне да станем такива, каквито искаме да бъдем.

Каква е разликата между Кабала и астрологията?
–    Кабала е учението как да получим повече светлина и енергия от вселената. И как да дадем тази светлина на другите. Кабала ви помага да участвате в историята на съзиданието. Кабала е учение за съзиданието, помага да се разбере как Бог е създал света и в частност – от какво ние се нуждаем, за да създадем собствената си вселена. Астрологията помага много повече в разбирането на това, което е отгоре и отдолу. Дава обяснения за връзките между циклите на планетите и житейските цикли. Простичко е – имаме сезони заради циклите на планетите – луната, слънцето, земята. Така че, астрологията просто помага да се разбере цикличността малко по-добре.

Какво мислите за така модерното течение Хюман дизайн?
–    Като всяко ново учение и концепция и тази се базира на по-старите. Хюман дизайн се опитва да построи мост между Кабала и Астрологията, който обаче вече е изграден в Кабала. Все пак Кабала се гради на древните книги, писани преди 3000 – 4000 години. Уважавам Хюман дизайн, тези които го изучават, но не съм се съсредоточавал в него.

А таро?
–    Таро също търси мост между двете, но е  много, много по-старо. Всъщност вярвам много в таро, защото е тук от хиляди години.

Какво мислите за юдомасонския заговор?
–    О, интересувам се от това. Знаете ли, че 16 от американските президенти са били членове на масонската ложа.В Англия също най-уважаваните личности са част от това. Не мисля, че сега имат властта, която са имали преди. Всъщност те използват много астрологията и Кабала. Много от ритуалите им са изградени на базата на Кабала, на ритуалите на цар Соломон. Мисля, че са използвали много от древните знания, за да съзидават. Много хора мислят за тях като за нещо зло, но аз не мисля така. Мисля, че те са правили много добри неща. Мнозинството от тях са били много чисти. Естествено, в такава властна организация винаги ще има и слаби звена, но като цяло са умни и добронамерени. Но не мисля, че те управляват света.

А цифровизацията и кибернетизацията на света ще убият ли интереса към окултното?
–    Не виждам причина за това. Напротив, по-скоро могат само да помогнат за популяризацията. Както правят с всичко останало. Ще помогнат на много хора да участват.  Вече много мои приятели имат дигитални крепости, където хората могат да се регистрират и да участват в окултизма, но не е необходимо да се събират на едно място.  Мисля, че дигиталният свят е едно оръдие, което може да бъде използвано, хората могат да го използват, да комуникират. И тази дигитална епоха не е случайна – това е ерата на Водолея – знакът, който ръководи технологиите, иновациите, компютрите.  Следват нанотехнологиите, може би след това ще е телепатията, извънземните, но всичко това е под знака на Водолея. Всъщност технологиите няма да убият окултното, а ще го направят по-демократично.

А вие какви книги четете?
–    Обикновено чета по много книги накуп. Харесвам фентъзи, фантастика, научни разработки, философия. Сега в момента чета „Океанът в края на пътя“ на Нийл Геймън, „Why does the world exist”  от Джим Холт и още няколко. Пожелавам на хората в България да намерят своите книги, най-добрите за тях, информацията, която ще ги тласка напред.

Коя вашата книга?
–    Може би… Библията. Старият завет. Имам някои съмнения по нея. Някои пасажи са ужасни. Но някои истории са страхотни.

 
 
Коментарите са изключени

Защо хард дискът винаги е отбелязан с буквата „C“

| от |

Откакто човекът сложи твърдия диск в персоналния компютър и записа на него операционна система (предимно MS-DOS или Windows), основният партишън, ако не и целият твърд диск, е обозначен с буквата „C“. Но защо? Ето защо.

Идеята за обозначаване на различни устройства за съхранение на данни просто с букви най-често се смята, че идва от операционните системи на виртуалните машини на IBM от 60-те години. И по-конкретно от операционните системи CP-40 и CP/CMS, а по-късно и при машините на Digital Research, Inc, които копират  CP/M операционната система. В ранните ОС от онова време (CP/CMS) буквите са били използвани най-вече за обозначение на логическите дискове, а по-късно (като например при CP/M) вече се използват и за отбелязване на физическите устройства за съхранение.

Това ни довежда до 1980 година, когато IBM се опитва да използва вече сравнително популярната по онова време операционна система CP/M за IBM Personal Computer. Преговорите между IBM и Digital Research, Inc спират по причини, които не са напълно ясни днес. Говори се обаче, че проблемите са започнали, когато Дороти Килдал, съпругата на създателя на CP/M, Гари Килдал, отказва да подпише споразумение за конфиденциалност с IBM в началото на преговорите. Тя им е казала, че няма да подпише такъв документ без първо да разговаря със съпруга си, който е извън града по работа. Това е някак необичаен ход, тъй като Гари често оставя подобни бизнес решения на съпругата си.

Този отказ, който явно силно дразни представителите на IBM, предполага се е бил по съвет на адвоката на Гари Дейвис от Digital Research. Но като се има предвид, че този тип неща са стандартна практика при бизнес преговори, цялата ситуация определено изглежда странно, като я погледнем днес и имаме предвид кои са страните в конфликта. Историята продължава по не особено щадящ начин. По-късно Гери Килдал твърди, че след завръщането си от бизнес пътуването, той и съпругата му стигат до споразумение и си стискат ръцете с представителя на IBM, Джак Самс, докато са на борда на самолет и летят за ваканция. Гери след това казва, че IBM не спазва това споразумение, а Самс от своя страна каза, че нищо подобно не се е случвало.

Каквато и да е истината, това, което знаем със сигурност, е, че IBM преминава от системата CP/M и вместо нея ангажира Microsoft, които от своя страна купуват лиценз на клонинг на CP/M, наречен 86-DOS. След това адаптираха 86-DOS за новия компютър на IBM като правят няколко значителни промени, и го преименуват на MS-DOS, макар че IBM го наричат PC DOS.

Тъй като се базира на копие на CP/M, MS-DOS взема схемата за надписване на дисковото устройство от CP/M, която от своя страна го взема от гореспоменатите предишни IBM системи. Заради копирането на много от елементите на CP/M системата, MS-DOS позволя по-често използваните софтуерни пакети, които могат да работят на CP/M, да бъдат сравнително лесно пренесени и в MS-DOS и съответно използвани в новия IBM PC.

5.25 inch floppy disk, front and back

5 1/4-инчово флопи

Всичко това ни връща към изначалната специфична схема за буквиране. Ранните персонални компютри обикновено не идвали с вътрешни устройства за съхранение на данни, защото те са доста скъпички (въпреки че твърдите дискове се появяват някъде през 50-те години). Вместо това те обикновено приемат някаква форма на дискети, като тези, които виждате на снимката горе. Те се използвани в MS-DOS и някои други операционни системи като били означени с „А“. Някои компютри се предлагали с две такива дискети, което разбира се, означава, че ще има и „B“. Когато и 3.5-инчовата флопи дискета (която всъщност не е флопи, освен ако не я разглобите) се добавя към архитектурата на компютрите, названието на дискетите като „A“ и „B“ вече е норма.

Когато твърдите дискове се появяват в повечето компютри в края на 80-те години на миналия век, тъй като първите две букви вече се използват за дискетите, логично обозначават третото устройство за съхранение на данни съответно „C“. Днес дисковете са основното устройство за съхранение на компютъра, но буквичката му напомня (сигурно вечно) за времето, когато не е бил.

Въпреки че изключително малко компютърни конфигурации все още имат флопи дискови устройства, това обозначаване на устройството се е задържало. Разбира се, в бъдеще като нищо именоването може да се промени.

Apricot portable

MS-DOS не винаги е използвала „C“ по подразбиране за твърдия диск на всяка система. Например, на компютър на британската компанията Apricot PC, пуснат през 1983 година, „А“ и „B“ са запазени за твърди дискове, а „C“ и „D“ за дискети.

 
 
Коментарите са изключени

Мостът с прякора „отварачката за консерви“

11foot8.com е странно специфичен домейн със съответно нишов фокус: уебсайтът съществува изцяло, за да ни показва кадри на един влаков мост в Северна Каролина, САЩ. Този мост носи прякора „отварачката за консерви“ заради това, че редовно минаващите камиони си оставят таваните там. През последните години той е причинил стотици злополуки, въпреки че изчерпателните предупредителни знаци.

Разположен в Дърам, мостът е завършен през 1940 г. и видимо не е проектиран да пропуска камиони над определена височина. Юрген Хен, който живее в района забеляза високата честота на инцидентите и през 2008 г. решава да инсталира камера в близката сграда, за да ги документира. Оттогава е заснел и публикувал над 100 видеозаписи предимно на камиони или каравани.

И държавата, и железниците, и общината са обмисляли и предприемали действия за намаляване на произшествията, свързани с моста. От гледна точка на всички тях, проблемът е толкова добре решен, колкото може да бъде.

Тъй като обаче никакво количество предупреждения не изглежда достатъчно, бяха разгледани и отхвърлени други решения, включително: издигане на моста, понижаване на улицата или изцяло пренасочване на трафика на камиони. За съжаление, издигането на моста би изисквало много пари и реконструкция. Спускането на улицата е непрактично, тъй като отдолу има канализация. Пренасочването на трафика от района пък би било съвсем непрактично, тъй като много камиони трябва да се приближат до кръстовището и след това да завият по улицата, която върви успоредно  на моста, но е точно преди моста.

В известен смисъл мостът представлява перфектен миш-маш от фактори, всеки от които спира което и да е решение на проблема. Железниците, държавата и градът в крайна сметка направиха всичко, което могат.

Резултатът е едно парче инфраструктура, което съществува в някаква бюрократичния етер. Изглежда, че за да се оправи, трябва да стане някой по-сериозен инцидент или някой да предложи нещо гениално.

До тогава 11foot8 продължава надлежно да документира моста, който, подобно на много други твърде ниски надлези по целия свят, изглежда малко вероятно да спре причиняването на аварии в скоро време.

 
 
Коментарите са изключени

Журналистът, който се самоуби с два куршума в главата

Да си разследващ журналист е твърде рисково занимание. Търсещите истината подписват официалната си смъртна присъда. Някои журналисти имат дарбата да се внедрят точно там, където не трябва. Дълбаенето за истината понякога показва много повече, отколкото човек може да понесе. Гари Уеб е точно такъв журналист. Неговото разкритие излиза твърде скъпо, но нека започнем от самото начало.
80-те години на миналия век са известни като голямата наркотична вълна. САЩ вижда сериозно разрастваща се епидемия от наркозависими, а най-страдащи са гетата, където са съсредоточени афроамериканци.

Когато Гари започва да работи за The Mercury News, неговият първи голям хит ще бъде отразяването на земетресението в планината Санта Круз. Земетресението Лома Приета е и причината за първата сериозна награда Пулицър за Гари. Това е единият интересен материал на журналиста, а другият е история на ужасите, в която се преплитат твърде много интереси.
През 1979 година се забелязват сериозни политически трусове в Никарагуа. След като сандинистите успяват да свалят диктатора Анастасио Дебайле, правителството на САЩ започва да се намесва драстично под предтекст, че страната може да бъде ухажвана от Съветския съюз и Куба. Никой не можел да допусне подобно влияние и лично президентът Рейган одобрява финансирането на различни бунтовници в страната, които да се опълчват срещу новия режим. Политическата картина е достатъчно объркана от предварителните водени битки, но с вдигането на дима става ясно, че голямата битка за власт се води от Националния фронт за освобождение на Санданиста или сандинистите (кратка версия) срещу контрареволюционерите или просто контрите.

Gary_Webb_In_His_Own_Words_623

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=27298284

Контрите трябвало да получат оръжие и обучение, с което да свалят налагащия се режим, в началото на годината са едва 1000-2000 човека, които да помогнат в сраженията. До края на 1983 година стават значително повече. Уеб доказва, че в Никарагуа са извършени редица престъпления, както и многократното нарушаване на правата на човека. Когато журналистът започва работа, ситуацията вече затихва. Въпреки това чува от няколко различни места, че от Никарагуа се изнася стабилно количество кокаин за САЩ.

Журналистът решава да направи това, което никой друг не е направил все още – да проследи линията на снабдяването. Неговият път тръгва от улиците на Лос Анджелис, преминава доста дълъг път и накрая свършва някъде в бараките на контрите. В толкова популярната си поредица „Тъмен съюз“, той разказва как САЩ официално подкрепя армия от бунтовници, рекрутирана специално за промяната на политическия режим в Никарагуа, а в замяна получава нещо друго. Статистиката показвала, че кокаин не се продавал в нито едно от гетата на Лос Анджелис, докато не дошли 80-те години.

Пазарът трябвало да се задвижи, следователно кокаинът се продавал в промишлени количества, а някои от дилърите споделят, че не могат да смогнат да продават. И така разследването става все по-интересно. Не е ясно дали ЦРУ наистина е знаело какво се случва или изпратените агенти са решили да се възползват от промоцията в страната, която се борила за независимост. Уеб е във вихъра си и бавно и сигурно разплита сложната мрежа от конспирации. В хода на разследването се запознава с един от бившите лидери на Контра. Оскар Данило Бландо Рейес признава, че агент от ЦРУ е успял да продаде около тон кокаин само през 1981 година.

Парите от наркотици се вливали директно в армията и подхранвали революцията. Революция от кокаинови продажби не би оправдала особено действията на ЦРУ. Когато историята излиза в уебсайта на редакцията, никой не успява да обърне толкова внимание. Добрата новина е, че програмистите успяват да го превърнат в сензация и малко след това всички искат парче от Гари. За кратко време разкритията започват да обикалят цялото интернет простраство. Разследващият журналист говори по радиото, появява се в различни телевизионни предавания. За първи път в историята на ЦРУ се оказва, че директорът на агенцията Джон Дойч ще лети до Лос Анджелис, за да отвори вратите на физкултурен стадион. При опити да успокои населението и да обясни, че никой не се опитва да създаде нови наркозависими, публукита го освирква.

До края на октомври, авторът на историята забелязва как и големите медии започват сериозна работа по отразяването на събитието, но по негово мнение всичко се прави така, че Гари да се превърне в некадърника, който търси евтина сензация. Докато това се случва, той успява да стигне до име като Рики Рос – трафикатн, който купува по 10-15 килограма на седмица от дилъри, използващи протекцията на ЦРУ. Версията на журналиста е, че именно ЦРУ не позволявали на полицията да продължи разследването. Финансовият интерес на революцията очевидно идва с цената на наркотична зависимост. И така достигаме до 1989 година, когато Сената подготвя изслушване и сериозно разглеждане на „хуманитарните помощи, които се изпращат на контрите“.

Самото изслушване присъства в YouTube и може да бъде добре разгледано. Уеб разкрива една много интересна тенденция. Всеки разследващ полицай, който достигне до разкритието, получава заповед за уволнение. Всеки път, когато някой успее да намери следата, ЦРУ започва да разчиства по един или друг начин. Документите за воденето разследване също изчезват. Проблемът е, че липсват по-сериозни доказателства. И точно по тази линия ще бъдат вдигнати писалките на останалите медии, готови да направят всичко достатъчно съмнително за читателя. Всеки възможен коментар е превърнал г-н Уеб в абсолютна дупка на журналистиката. Всеки следващ текст трябвало да дискридитира работата му колкото се може по-сериозно.


View this post on Instagram

***Never forget that Gary Webb committed suicide by shooting himself twice in the back of his skull after he published proof of the CIA’s involvement in distributing metric tons of crack cocaine to south-central LA. Never forget your government will poison you and murder you if you do something about it. Never forget that.*** _There will be no end to the troubles of states, or of humanity itself, till philosophers become kings in this world, or till those, we now call kings and rulers really and truly become philosophers, and political power and philosophy thus come into the same hands._ **Plato** #goverment #garywebb #awekening #sheeple #truth #fuckthesystem #slaves #deletetheelite #beprepared #stormiscoming #quotestoliveby #fteedominacell #freedomthinkers #freedom #freerangeslaves #memes #meme #memestagram #quotestagram #memesdaily #dailyquotes #quotesdaily #freethinker #quotesoftheday #aslavenomore #dankmemes #mkultra #brainwashed #killyourTV

A post shared by martiny (@imati23) on

С времето всички започват да се оттеглят от Гари Уеб. Дори собственият вестник, където историята е първоначално публикувана, официално се отдръпва от материала и спира да го коментира. От герой, журналистът бързо започва да се превръща във враг и въпросите във всяко следващо интервю стават от безумни към по-безумни. Към края на 1997 година, Гари е принуден да напусне работното си място и никой няма да поиска да вземе разследващия журналист на работа. Неговите разкрития са твърде опасни или не толкова удобни за някого. Официалното твърдение на ЦРУ е, че въпросната организация е използвала наркотици, които да заменя за оръжие и пари. Съответно в определено време са прелитали самолети, които разтоварват оръжие и товарят наркотици. Официален документ на разузнавателното управление доказва, че самолетите са летяли в северна посока към САЩ.

Официалният документ също доказва, че американското правителство е подпомагало организация на бунтовници, чийто основен интерес може да е именно разпространяването на наркотици.
Свободоното време на Уеб му позволява да започне книга, с която да запуши устите на критиците. След като изслушването не дава вълнуващи резултати, а всички негови колеги тръгват директно в битка срещу него, доказвайки, че цялото разследване е пълна измишльотина. Уеб събира информацията от последните си посещения в Никарагуа и решава да напише книга. Издадена е през 1998 година и след това става бестселър. След това нещата не тръгват по-добре. Това разследване сякаш изгаря всички мостове, Гари се развежда със съпругата си, започва да живее сам, изпада в депресия и лека полека върви към пропастта на своя край. На 10 декември 2004 г. ще бъде открит дома си с две огнестрелни рани в главата. Полицията ще заяви, че това е самоубийство. Според патолога има подобни случаи, в които човек може да потърси втори куршум.

 
 
Коментарите са изключени

Музикалните улици – когато пукнатините в пътя са там нарочно

| от |

Откакто автомобилът се превърна в движеща сила в глобалната култура, пътните инженери търсят начини да ограничат рисковете, свързани с шофирането.

Някои градове използват ограничения на скоростта и гъвкави ленти (които могат да сменят посоката на движение в зависимост колко е часа), за да коригират и контролират потока на трафика през пиковите часове. Много магистрали имат оребрени участъци, за да накарат автомобилите да вибрират, предупреждавайки за предстоящи завои или внезапни спирания или за да предупредят шофьорите, че карат твърде близо до мантинелата.

На няколко места по света обаче, последните се използват и за различен ефект. 

Чрез дълбочината и разстоянието на оребренията, инженерите могат да контролират тона и ритъма на вибрациите, които се произвеждат, когато водачът преминава над тях. Ако приемем, че автомобил се движи с постоянна скорост, по-близкото разстояние между оребренията правят тона по-висок, а по-далечното разстояние – по-нисък.

Във видеото хората от National Geographic показват как се използва този подход, за да се насърчат шофьорите да намалят скоростта си по един от най-емблематичните пътища в Америка: Road 66.

Шофьорите обаче трябва да карат точно по ограничението 45 мили в час (70 км/ч), за да чуят мелодията в правилното темпо и тоналност.

Не всички музикални пътища обаче са създадени да коригират поведението на пътя. Първият известен ни музикален път е създаден в Дания през 1995 г. Той е направен от двама музиканти и е се казва Асфалтофонът. За разлика от повечето музикални пътища, този използва издатини, а не вдлъбнатини, за да създава вибрации.

Около десетилетие по-късно в Япония шофьор на булдозер случайно прави вдлъбнатини на пътя и осъзнава, че с правилното им поставяне, тази техниката може да се използва за създаване на музика. Национален изследователски институт усъвършенства подхода на шофьора и създава четири различни мелодични пътища в цялата страна с надеждата, че ще привлекат туристи.

Спазването на ограничението на скоростта, за да чуете мелодията може и да забави хората, но също така може да ги накара да извадят телефон и да снимат клипче. Или пък да увеличат и да я чуят мелодията пискливо, защото им е по-забавно… Внимавайте.

 
 
Коментарите са изключени