Гърция все още се нуждае от финансова помощ от ЕС, според доклад на ЕК

В оповестен преди малко доклад на Европейската комисия се посочва, че има известно влошаване на динамиката на дълга на Гърция и страната все още ще продължава да разчита на международните си кредитори, за да остане напълно финансово обезпечена.

ЕК очаква гръцкият държавен дълг да удари пик през настоящата година от 177,2% от БВП, след което да се понижи към 125% от БВП на страната до 2020-а година и към 112% през 2022-а година.

В предишния си анализ за устойчивостта на гръцкия дълг, международните кредитори на Атина (ЕС и МВФ) прогнозираха дългът на Гърция да бъде около 124% от БВП до 2020-а, след което да се понижи „значително под“ 110% през 2022-а година.

Това влошаване се дължи на няколко фактора: по-ниска прогноза за номиналния БВП, главно поради по-дълбока корекция в цените и малко по-ниски спрямо прогнозите приходи от приватизацията в страната след забавяне на процеса на приватизация на държавни активи, се казва в днешния доклад на ЕК.

ЕК намали прогнозираните приходи от приватизацията в Гърция до края на 2020-а година с 1,9 млрд. евро до приходи за общо 22,3 млрд. евро.

В доклада на Европейската комисия се посочва, че въпреки факта, че Гърция се завърна доста успешно на свободните облигационни пазари по-рано този месец, страната все още разчита на обещанията на страните от еврозоната за предоставяне на допълнителна финансова помощ.

Страната е изправена пред недостиг на финансиране от 5,5 млрд. евро до края на май 2015 -а година, се посочва в доклада на ЕК. Също така новите дългови прогнози на Комисията за 2020-а и 2022-а година са базирани на предположение за по-нататъшно облекчаване на дълговата тежест на Атина.

По-рано тази седмица Гърция получи сигнали от своите партньори от еврозоната за възможно по-нататъшно облекчаване на дълговата тежест, след като официалните представители на ЕС потвърдиха, че страната е постига през 2013-а година първия си „първичен“ бюджетен излишък от 2002-а година насам (бюджетен баланс, от който са изключени разходите за обслужване на дълга).

Гръцкото правителство от своя страна заяви, че не се нуждае от трета спасителна финансова програма, след като по предишните две програми Атина получи от ЕС и МВФ повече от 215 милиарда евро от началото на спасителния план през 2010-а година.

Според последния доклад на ЕК рецесията в Гърция вече е достигнала дъно през 2013-а година, като се очаква БВП на страната да се повиши с 0,6% през тази, с 2,9% през 2015-а и с 3,7% през 2016-а година.

ЕК прогнозира средно ниво на безработица в Гърция от 24,5% през 2014-а година, след което да се понижи до 22,5% през 2015-а година.

В докладът на ЕК се подчертава, че гръцката програма за реформи в общи линии остава на верния път и рисковете за нейното прилагане вече изглеждат по-балансирани, отколкото преди време, но като цяло тези рискове все още „остават високи“.