Фрида Кало и нейната собствена реалност

| от Дилян Ценов |

Тя е икона. Легенда. Буди възхищение у всички жени и интерес у всички мъже. Красотата й е особена и неподражаема. Такава, която може да бъде разпозната само от онези, които виждат отвъд гъстите вежди, мургавата кожа и грубоватото мексиканско загоряло излъчване. Но ако успеят да го направят, ще попаднат във вселена, където ще пожелаят да останат завинаги.

Това е вселената на Фрида Кало. Огромно място, в което битките и противоречията са властващите сили. Свят на огъня и водата, които искат да надделеят един над друг. Чувствителна е като оголен нерв. Страстта е неин двигател. Препятствията са на всяка крачка по пътя й, но тя успява да се издигне над тях.

Frida Kahlo, 1930s-40s (4)
Getty Images

На 6 юли 1907 г. в мексиканския град Койоакан е родена Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон, в семейство на немски имигрант и испанка, родена в Америка. Тази дата бележи началото на един богат живот, през който великата художничка ще преживее своите трагедии, радости, любови, признания, за да може накрая да се превърне в легенда, чийто пламък гори и до днес.

Именно трагедиите формират нейната личност. На 6-годишна възраст претърпява заболяване, в следствие на което единият й крак става по-къс. Ефектът е прикрит с култовите широки дълги поли, които са нейна запазена марка. Когато е на 18, претърпява трамвайна катастрофа. Резултатът е десетки фрактури по цялото тяло и разкъсвания на органи. Уврежданията я оставят бездетна. Дълго време след това остава на легло и преминава през тежък възстановителен период. Никога няма да може да се възстанови напълно.

По това време открива своето спасение, с което завладява света – рисуването. Трябва да прави нещо  в самотните часове, прикована за леглото. Започва да рисува онова, в което самата тя казва, че най-добре познава – себе си.  Известна е с автопортретите си, които са смесица от сюрреализъм и символизъм, с елементи от мексиканския фолклор. Маймуната често присъства в тях – символ на похотта в мексиканската култура.

Frida's Monkey
Getty Images

Думата, която синтезира цялата същност на Фрида Кало, е страст. Това я тласка към самоунищожението. Тя е от хората, които доброволно се хвърлят в пожара, за да изгорят, без да мислят за последиците. Най-големият пожар пламва през 1928 г. и носи името Диего Ривера. Искрите му обаче горят от много време, защото Фрида мечтае за дебелия стенописец още от детството. Тя първа отива при него, за да го помоли за мнение относно рисунките й. Не след дълго е сложено началото на една доживотна връзка с предопределим финал. Той е известен с многобройните си връзки и полигамията. Тя пък е всепоглъщаща, не може да го дели с друга жена. Двамата се женят през 1929 г. Любовта им остава в историята като една от най-бурните. Изневеряват си, крещят си, нараняват душите си почти смъртоносно и си повтарят колко се обичат и не могат един без друг. В същото време той спи с много жени, сред които и по-малката й сестра, а тя изневерява както с мъже, така и с жени. Развеждат с през 1939 г. и следващата година отново се венчават.

Приживе талантът на Фрида Кало не е признат. Тя остава за широката публика известна като съпругата на Ривера. Лувърът купува един от автопортретите й, и на няколко пъти галерии правят изложби с нейни творби. Едва години след смъртта й, талантът е разпознат и днес тя е сред най-добрите художници в световен мащаб.

larger

Тялото й страда до самия край. Претърпява близо 30 операции за 47 години, три спонтанни аборта, а през 1952 г. единият й крак е ампутиран до коляното. Развива зависимост от лекарствата и наркотиците. Фрида Кало умира на 13 юли 1954 г. в родната си „Синя къща“. В последните си дни страда от бронхопневмония и болките са непоносими. Каквато и да е причината за смъртта, едно е сигурно – в този ден най-известната мексиканка влиза завинаги в историята. Диего Ривера умира три години по-късно.

Какво ни кара да обичаме тази необикновена, противоречива личност? Жената с култовите широки поли, гъсти слети вежди, цветя в косата и похотливи очи е магнит за всички хора с набито око. Очевидно не е красива в класическия смисъл на думата – нищо забележително, всичко е на границата с женственото. В живота е повече от скандална, унищожава всичко около себе си. Не можем просто да я харесваме. Или я обичаме, или я отричаме. Самата тя е човек на крайностите. Такъв, който изгаря в собствения си пожар.

Художник на една уникална реалност – нейната собствена.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

16 медицински сестри забременяха едновременно

| от chr.bg |

В интензивното отделение на болница в Аризона има бейби бум, защото 16 медицински сестри се готвят да родят от октомври до януари, съобщи Скай нюз.

Жените от болницата Дезърт медикъл сентър в Меса, близо до Финикс, уверяват, че не са се наговаряли и дори не са осъзнавали колко много от тях са в деликатно положение, докато не се включили в група за бъдещи майки във Фейсбук.

Колегите на бременните жени им помагат, като поемат грижите за пациенти с болести или лечения, които може да са опасни за тях или бебетата им, напр. туберкулоза, херпес зостер или химиотерапия.

Ръководството отдавна се готви за отсъствието на толкова многобройна част от персонала. Те ще бъдат заменени от медицински сестри на временни договори по време на 12-седмичния им отпуск.

„Измислихме този план, за да почиваме по празниците“ – шегува се Джолийн Гароу от бременната група. Тя добави, че другите сестри вече малко са отегчени от разговорите между бъдещите майки и не им се слуша повече за подути крака и бебета.

 
 

5 неща, които не знаете за Коко Шанел

| от chronicle.bg, по Vouge |

Габриел (“Коко”) Шанел е казала: „Модата е преходна, но стилът е вечен“. На 19 август се навършват 135 години от рождението на известната модна икона. Дори век по-късно легендата за тази стилна дама продължава да вълнува хората по света.

По случай тази дата ви предлагаме пет малко известни факта за живота на Коко Шанел.

1. Започва кариерата си, като прави шапки – прости и сламени, без украсите, популярни по онова време. Тя казва, че жените са носели огромни самуни на главите си, конструкции от пера, импровизирали с плодове и пера. „Най-лошото от всичко, което ме отврати, беше, че техните шапки не пасваха на главите им“, казва тя. Отваря първия си магазин през 1910 година и го нарича Chanel Modes. Продава шапки, които не просто стават пример за стил, но и остават нейна запазена марка.

2. Chanel No. 5 е един от първите аромати, наречени на нейно име, а петицата се отнася до щастливото й число. Според „легендата“ през 1920 година Шанел наема Ърнест Бо – роден в Русия френски гражданин и бивш парфюмер на руските царе, да създаде първия й парфюм. След 10 месеца работа, Бо й представя 10 различни флакончета, номерирани от едно до пет и от 20 до 24. Шанел избира петият, може би заради някакво суеверно усещане. „Представих колекцията си рокли на 5 май, петия месец в годината и ще оставим този парфюм да запази петицата в името си; ще му донесе късмет“, казва тя тогава на Бо. И наистина носи късмет. До 1929 година това вече е най-продаваният парфюм в света и един от най-непреходните аромати в историята. Дори днес някъде по света нов флакон се купува на всеки 30 секунди.

коко шанел

3. Според един от най-известните цитати на Шанел, всяка жена трябва да има перли. Но самата дизайнерка често е носела смесица от истински и фалшиви перли. В средата на 20-те години на миналия век тя пуска колекция бижута, направени от верижки, мъниста и стъкло, с което прави революция в пазара на бижута. Твърди се, че Шанел е осъзнала нуждата на жените от по-достъпни финансово бижута, които по-лесно да могат да носят. „Бижутата не са направени, за да придават на жените аура на богатство, а да ги направят красиви“, е казала Шанел веднъж.

4. През 1929 година Коко Шанел създава си дамска чанта, която предизвиква скандал за времето си. Причината – има дръжка за през рамото – нещо, считано за непристойно по това време. Шанел обаче казва, че й е писнало да носи портмонетата си в ръка и да ги губи.

5. Когато Коко Шанел откривала фалшификати на свои дизайни, тя не просто не се притеснявала от това, а ги подкрепяла. Веднъж моделиерката се натъкнала на съвсем точни копия на свои модели, създадени с по-евтини материали. Вместо да се възмути, тя решила да се възползва от безплатната реклама. Дори връщайки се в Лондон, тя организира ревю в тесен кръг, като в поканите посочва, че гостите могат не просто да водят със себе си своите шивачи, но и да правят скици и записки.