Френският президент и ромите, една безкрайна въртележка

| от |

Докато споровете около изказването на Манюел Валс продължават, миналия вторник президентът Франсоа Оланд заяви своята подкрепа за твърдата позиция на своя вътрешен министър.  „Мнозинството роми подлежи на придружаване до страната, от която са дошли, тъй като само малка част от тях имат желание да се интегрират“.

Днес президентът защитава една твърда позиция, която обаче противоречи ясно с негови мнения и изказвания от миналото. Нещо, което френските медии не пропускат да му припомнят.

30 юли 2010 : Франсоа Оланд не реагира на изказването на Никола Саркози в Гренобъл.

Никола Саркози е на посещение в Гренобъл, където казва „Ще сложим край на незаконните ромски лагери във Франция, които са зони на беззаконие, нещо, което не можем да търпим“.

Това изказване е част от поредица от акции на президента Саркози на тема национална сигурност с единствената цел да спре срива в доверието към себе си. Доста от лицата на Социалистическата партия реагират остро, други като Франсоа Оланд запазват мълчание.

12 септември 2010 : критикува решението за експулсиране на ромите

Един месец след като френското вътрешно министерство приема наредба за експулсиране на ромите, Франсоа Оланд определя решението като „неморално и незаконно“ в интервю за Франс 5. „Тази наредба е неморална, защото посочва с пръст цяла общност и незаконна, защото това е дискриминация. Това противоречи на Европейската конвенция за правата на човека.“

30 юли 2011 : отново критикува наредбата за експулсиране

По време на кампанията си за предварителните избори на социалистическата партия, критикува позицията на Саркози, заявена година по-рано. Това изказване е символ на „импровизация, непостоянство, безсилие“.

„Колкото до наредбата за разрушаване на ромските гета, която предизвика толкова заслужено негативни реакции, включително на европейско ниво, тя беше отменена от Конституционния съд. Какъв жалък резултат след толкова перчене и излишно говорене от страна на президента Саркози.“

newsfilename_44033_francois_hollande

12 февруари 2012 : „Трябва да се затварят ромските гета, защото представляват риск за населението.“

В студиото на Канал +, Франсоа Оланд казва, че ромските гета трябва да бъдат затворени, защото „представляват риск за населението, за децата“. „Причината за това зло, т.е. за това движение на една етническа група, неприета никъде и която продължава да живее в ужасни условия, е, че няма общо европейско решение, което да я задържи там, където тя трябва да живее – в Румъния.“

Франсоа Оланд предлага изготвянето на европейски регламент, който да ограничи движението на ромите.

27 април 2012 : „Не можем да приемем семейства да бъдат гонени без алтернативно решение“

Само няколко месеца по-късно позицията отново е друга. В писмо до „RomeEurope“ Франсоа Оланд пише, че Никола Саркози носи вина за продължаващият мизерен начин на живот на ромите във Франция.

„Политиката на правителството на Никола Саркози е причината за скандалните условия при, които продължават да живеят тези семейства. Вместо да търси решение, президента използва този етнос като бушон, за да вдигне рейтинга си, използвайки страха на французите.“ пише Оланд.

„Винаги съм критикувал и ще продължавам да го правя думите на кандидатът Саркози през август 2010, последвалото брутално експулсиране и забраната пред тези хора да работят, нещо което те силно желаят.“ допълва кандидатът Оланд.

9 септември 2012 : Оланд подкрепя вътрешния си министър

В студиото на ТФ1 Оланд подкрепя действията на вътрешния си министър, които според мнозина противоречат на предизборните му обещания.

„Във Франция има 15 000 роми. Те не са тук от 4 месеца, те са тук отдавна и въпреки медиатизираните гонения и импровизациите на предишното управление те още са тук. Петнадесет хиляди. Които живеят в ужасни условия, но правят толкова ужасен и живота на съседите си.“

Каква точно ще бъде следващата позиция на президента Оланд по ромския въпрос е трудно да се предвиди. Сигурно е само, че тя ще продължи да се променя.

 

 
 

Филмовият клуб на Jameson Irish Whiskey представя „Боен клуб“

| от |

Петото издание на легендарния Jameson Cult Film Club ще потопи щастливците, сдобили се с покана в неповторимата атмосфера на „Боен клуб“ – филмът на Дейвид Финчър, който разтърси цяло едно поколение. Спиращата дъха прожекция е една от най-атрактивните кино инициативи в България, превърнала се в истински мит на столичния ъндърграунд.

На 24 ноември от 20:00 ч. в пространството на Underpool Arena зрителите ще попаднат в сърцето на бойния клуб – там, където истината е забулена в мистерия, лицата са безименни, а за случилото се не се говори. В духа на инициативата мястото ще бъде преобразено до неузнаваемост, за да посрещне едва 800 щастливци, сдобили се с пропуск за дългоочакваното зрелище. Всеки желаещ да стане част от събитието може да го направи с регистрация на www.jame.sn/JCFC-Guest и да получи шанса да бъде след спечелилите специални покани за зрелището.

Незабравимата история на „Боен клуб“ остава актуална и до днес. Филмът се превръща в легенда заради своята безпощадна дисекция на консуматорското общество и изобличаването на насилието като основен двигател на меркантилната съвременна действителност. Приет трудно от критиката, филмът се сблъсква с неочаквани трудности по пътя към своя култов статус. Цели 10 години след премиерата „Ню Йорк Таймс“ публикува статията на Денис Лим, в която „Боен клуб“ е наречен „по всяка вероятност определящ култов филм на нашето време“. Днес лентата е в класацията на най-добрите 250 филма за всички времена на IMDB, а общественият отзвук продължава да е актуален. Много от феновете определят продукцията като пророческа. Доказателствата са налице.

Култовият филмов клуб на Jameson e едно от най-атрактивните и очаквани събития в календара на всеки истински киноман. Образът на магнетичния Тайлър Дърдън, в изпълнение на любимите ни Брад Пит и Едуард Нортън ще оживее буквално пред зрителите в избрани сцени, които ще бъдат претворени от популярни български актьори и десетки статисти на метри от публиката.

Сцените оживяват в синхрон със случващото се на екрана, а комбинацията от уникални декори и невъобразима сценография обещават незабравимо изживяване за гостите на събитието. Чувството е неописуемо – представете си саундтрака, неизбледняващите образи и авангардната философия, вплетена във всеки ред от сценария. А сега си представете, че сте на снимачната полощадка на любимия ви „Боен клуб“. Това е само върхът на айсберга в Jameson Cult Film Club.

Да изживееш Jameson Cult Film Club е много повече от спомен. Култовата прожекция е безапелационна в своята отдаденост на епохата и атмосферата на избрания филм. През миналия сезон култовият филмов клуб на Jameson представи „Мълчанието на агнетата“ в студиата на NU BOYANA и още десетки образи бяха пресъздадени от млади български актьори с шеметна хореография и визуално разтърсваща сценография.

Незабравими за феновете ще останат и култовите прожекции на „Криминале“ и „ГЕПИ“. Нека ви припомним малко повечве за началото на Jameson Cult Film Club, за да ви подготвим за предстоящия спектакъл:

Прожекциите на Jameson Cult film Club се реализират на няколко екрана, а взаимодействието на статистите и актьорите със зрителите е запазена марка на инициативата. Предстоящата прожекция на „Боен клуб“ обещава много изненади за посетителите и гарантира пътуване както във времето, така и в пространството, а всеки гост би могъл да бъде въвлечен в случващото се на метри от него и да се почувства герой в легендарната продукция на култовия Дейвид Финчър.

Очаквайте информация за актьорския състав, както и допълнителни детайли за прожекцията. Всичко с времето си. А до тогава, тихо, защото за Jameson Cult Film Club не се говори.

 

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Най-доброто от ангелите на „Victoria’s secret“ в Шанхай

| от chr.bg |

Ангелите на „Victoria’s secret“ дефилираха за първи път в Шанхай, макар и няколко от звездите да пропуснаха шоуто, като манекенката Джиджи Хадид и певицата Кейти Пери, предаде Ройтерс.

На препълнения стадион в Шанхай шоуто откри британският певец Хари Стайлс. Последва 45-минутна програма с музика, танци и светлинни ефекти, на фона на които преминаваха манекенките със сексапилното бельо на марката.

Бразилската манекенка Лаис Рибейро представи „Фантастичния сутиен“ от злато и скъпоценни камъни с цена 2 милиона щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Сутиенът „Champagne Nights“ е изработен от бижутерската компания „Муауад“. Той е обсипан със скъпоценни камъни с тегло над 600 карата. Творението представлява сложна плетеница от златни листа със свързваща презрамките огърлица, осеяни с диаманти, жълти сапфири и сини топази. Изработката на „Фантастичния сутиен“, обсипан с близо 6000 скъпоценни камъни, е отнела 350 часа.

В дефилето на „Викторияс сикрет“ участваха „ветеранките“ Адриана Лима, Алесандра Амброзио, Лили Олдридж, Стела Максуел, Тейлър Хил, Джасмин Тукс. Амилна Естевао беше една от дебютантките.

Преди шоуто обаче стана известно, че Джиджи Хадид и още няколко манекенки, както и певицата Кейти Пери няма да участват в него, заради „политическата чувствителност“ на домакините, предаде Ройтерс.

Кейти Пери изпадна в немилост, след като на концерт през 2015 г. засвидетелства подкрепата си за Тайван – самоуправляващ се остров, който Китай смята за своя територия.

Джиджи Хадид си спечели неодобрение, когато в сайта Инстаграм беше публикувано видео, в което манекенката присвива очи, докато държи бисквита с формата на Буда. Това шокира местните потребители на интернет и тя беше обвинена в расизъм. Миналата седмица Джиджи Хадид съобщи в Туитър, че няма да участва в шоуто. Още няколко манекенки не получиха визи.

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.