Френските власти глобиха 13 световни компании, договаряли се тайно за цени

| от |

Френската агенция за контрол на конкуренцията наложи тежки санкции на 13 световни компании за козметика и хигиена, които са се договаряли тайно за цените на продуктите си. Общата сума на глобите възлиза почти на 1 милиард евро.

Рекордно високи глоби за 13 водещи фирми в индустрията за козметика и хигиена – това обяви френската служба по конкуренцията. Тя разкри, че между 2003 и 2006 г. 13-те предприятия са съгласували тайно ценовата си политика за големите търговски вериги. Това е ощетявало потребителите, както обяснява председателят на агенцията за конкуренция Брюно Ласер:

Това са толкова известни марки, производство на такива мощни международни компании, че търговците не могат да изтеглят стоките от рафтовете, ако намират за прекалено високи цените, договаряни от производителите.

Глобите възлизат на 950 милиона евро. Най-тежко наказаният козметичен гигант е със глоба от 189 милиона. Компанията се готви да обжалва санкцията, която намира за „несъразмерна“. Повечето наказани предприятия обаче не оспорват обвиненията. / БНР

 
 

Химикалите в сапуна и боите замърсяват въздуха

| от |

Химикалите в потребителски продукти, които се използват в ежедневието, като сапун и бои, са основен източник на замърсяване на въздуха, сравним с изгорелите автомобилни газове, съобщи в. „Индипендънт“.

Сапуните и боите изпускат значителни количества нефтохимикали и съперничат на транспорта като водещ замърсител на въздуха в градовете, предаде БТА.

Замърсяването на въздуха е на пето място в света сред рисковете за здравето. Властите в много държави са под натиск да осигурят по-чист възух. Изследването на учени от американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата показва, че токсичните химикали в градска среда не са само от транспорта.

Учените са разгледали приноса на летливите органични съединения към замърсяването на въздуха. Това са химикали, които могат да произвеждат както фини прахови частици, така и озон. Съдържат се в много често използвани продукти, като мастила, лепила, почистващи средства, продукти за лична хигиена, разтворители, парфюми, пестициди, произведени с нефтопродукти. Според американските учени тези ежедневни продукти са виновни за половината от летливите органични съединения в промишлените градове.

Резултатът е изненадващ, защото само около пет процента от суровия нефт се рафинира до химикали за потребителски продукти, а от 95 процента се произвеждат горива.

 
 

Две гледни точки: „Черешката на простотията“

| от chronicle.bg |

Гледна точка 1: „Всяка жаба да си знае гьола“. 

От предаването „Черешката на тортата“, в което участваха плеймейтката Нора Недкова, гримьорът Валентин Кулагин, Люси Иларионов, Алфредо Торес и Борислава Стратиева стана ясно едно: че то бива бива простотия, ама пък чак пък толкова не бива. В лицето на една плеймейтка и един гримьор видяхме най-гнусното, противно, животинско, блатясало лице на представата за българския VIP.

Много е тъжно, когато хората не са хора, а клишета. Нора Недкова е всичко, заради което се поидграват на плеймейтките. Тя има надути устни, надути гърди и надуто поведение. Изглежда проста, амбициозна, претенциозна, глуповата и комплексирана . Повтаряйки непрекъснато, че е жена, съответно не може да чака/да яде макарони/да студува т.н., тя е олицетворение на онази жена, заради която цялото ни общество мрънка, че мъжете вече не са мъже. Преди време в предаването „На кафе“ Недкова направи велик лапсус, казвайки за хората около нея, че е видяла техните „ерекции“, пардон, „реакции“, относно спечелването на конкурс.

Няма нищо лошо в плеймейтките сами по себе си. Да бъдеш обект на мъжките желания и на техните ерекции, извинете, реакции, не е гадно. Гадно е, когато си само това, а имаш кухи претенции да си нещо повече от другите.

Валентин Кулагин, от своя страна, въплъщава всичко онова, заради което двойка родители биха си срязали вените, ако разберат, че синът им е гей. Той е абсолютната еманация на гейщината в негативния социален смисъл на думата. Докато такъв е публичният образ на хомосексуалните, хората в България няма да спрат да мислят, че любовта между двама мъже е гнусно извращение, което се състои от разврат по потни гей барове и перверзни отношения, в които единият любовник дава вечеря, а другият стои прав и полугол, с лампа на главата.

Гледна точка 2: Можем ли да ги оправдаем?

От друга страна, да си плеймейтка не е толкова лесно, колкото „простащината“ на конкурса ни кара да предполагаме. Плеймейтките са желан обект от средната и горната класа в България. Нора Недкова, а и Валентин Кулагин, са част от средната класа, част от която не се става лесно и затова веднъж попаднали там вече има преграда между ежедневието на хората, които чакат по автобусните спирки или карат коли под еди-колко си лева, или имат месечна заплата под еди-колко си лева – и тях. Тази преграда те не искат да прекрачват в обратна посока и когато това стане, е нормално да мислят критично.

В ястията Алфредо заложи на традицията, с което залага и на това, че гостите му ще са достатъчно възпитани, за да я приемат. Трябваше да има предвид, че това може и да не е случаят. Не казваме, че той е виновен за цирка – казваме, че макарони с майонеза и царевица са очевидно по-скромни продукти сами по себе си.

На 14 февруари не водите приятелката си на боб, защо? Именно.

Алфредо изглежда като неизмерим пич за разлика от Валентин, който е наистина забележително противен. Не защото е гей или защото се гримира, или прочие, а защото… просто така лъха от него. Нора също е фръцла, но това не ги прави по-малко хора с мнение.

Държането на Нора и розовия миндил е невъзпитано, спор няма. Най-малкото можеха да се изразят по-завоалирано и пак да кажат същото. Но и двамата са честни, а честността е малко гадна. Ако ние с вас бяхме на тяхно място, със сигурност щяхме да си помислим поне за секунда „Макарони, царевица… Алфредо да не го е закъсал нещо?!“ Пред камера обаче със сигурност малцина от нас биха били толкова откровени.

 
 

Лекари помогнаха на транссексуална жена да кърми осиновеното си дете

| от |

Американски учени описаха за пръв път как транссексуална жена е могла да кърми своето осиновено дете с помощта на хормони, предизвикали появата на кърма, предаде Франс прес.

Учените при все това изтъкват, че трябва да бъдат направени допълнителни проучвания, за да се установи дали подобно майчино мляко е достатъчно хранително и безопасно за кърмачето.

В научната разработка, публикувана в списанието „Трансджендър хелт“, се описва случая с 30-годишна транссексуална жена, която се родила като мъж. Тя се подложила на 10-годишна женска хормонална терапия. Пациентката не се пожелала да й бъде извършена операция на гърдите или на гениталиите. Тя прибягнала до услугите на медицинския екип, след като нейната бременна партньорка не пожелала да кърми бъдещото бебе. А транссексуалната жена искала да поеме изцяло тази роля, изтъкват лекарите от екипа в болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк.

Пациентката преминала през режим, който при предишни експерименти предизвикал производството на кърма. Лечението постигнало увеличаване на нивата на женските хормони естрадиол и прогестерон в организма.

В режима бил включен и медикаментът домперидон, потискащ гаденето. Пациентката си го набавяла от Канада, тъй като лекарството не било разрешено в САЩ. То също имало свойството да увеличава кърмата. Жената използвала и помпа за кърма три пъти дневно. Тя следвала режима три месеца и половина преди раждането на детето. След което кърмила новороденото шест седмици. Растежът на кърмачето и неговите хранителни навици се оказали в нормата в този период

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.