Франция остава лидер в световния туризъм и през 2013, България с ръст

| от |

Данните на Световната туристическа организация показват, че Франция с 83 млн. чуждестранни туристи през 2013 г.  е на първо място в света, пред САЩ и Испания.
1

Първата позиция за броя на туристическите нощувки в хотелите беше потвърдена и от Евростат. Въпреки опасенията на туристическите работници във Франция, поради отслабването на конкурентоспособността на вътрешния туризъм, резултатите за 2013 г. са обнадеждаващи, пише френският вестник “ Фигаро“.

Според доклад на Световната туристическа организация , броят на чуждестранните туристи в световен мащаб се е увеличил с пет процента миналата година, рекордно ниво от 1,087 милиарда .

Франция остава лидер в световния туризъм с ръст от шест на сто до 83 млн. чуждестранни туристи през 2013 г., което е доста над броя на туристите в САЩ (67 млн.) и Испания ( 60,6 млн.).

Според статистиката на Европейския съюз за общия брой нощувки на туристи на европейски ниво води Франция с 405,2 милиона нощувки, пред Испания с 386,5 милиона, Италия с 363 милиона, Германия с 353,3 млн. и Великобритания с 319,9 милиона.

България е сред страните от ЕС с най-голямо увеличение на туристическите нощувки през 2013 година (+6,2 на сто) спрямо +1,6 на сто средно в ЕС28, показват данни на Евростат.

Миналата година броят на нощувките на туристи в ЕС е достигнал пик от 2,6 милиарда. След спада заради атентатите в САЩ от 11 септември 2001 година нощувките в страните от ЕС постоянно нарастват от 2003 година, с изключение на периода 2008-2009 година, в началото на финансовата криза.

Всяка година от 2010 насам се отчитат рекордни равнища. Освен България (+6,2 на сто), най-много се е увеличил броят на туристическите нощувки в Гърция (+11,7 на сто), Малта (+7,8 на сто), Латвия (+7,3 на сто), Великобритания (+6,5 на сто), Словакия (+5,5 на сто) и Унгария (+5 на сто).

В Румъния увеличението е 0,1 на сто. Спад се наблюдава в Италия (-4,6 на сто), Кипър (-3,7 на сто), Чехия (-1,2 на сто), Финландия (-0,7 на сто) и Белгия (-0,5 на сто).

Броят на туристическите нощувки на граждани от трети страни се е увеличил с 4,8 на сто между 2012 и 2013 година. България е сред страните с най-голямо увеличение и на нощувките на европейски граждани (+5,3 на сто), наред със Словакия.

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

„Devilman Crybaby“ – агресия и секс от Netflix

| от |

Към края на първия епизод на новото аниме от Netflix „Devilman Crybaby“, ученикът Акира Фудо и най-добрият му приятел Рио Асука се озовават по средата на оргия сред голи, мърдащи тела и неонова светлина. Партито прераства в кървава баня, когато Рио атакува някои от непознатите хора. Миризмата на кръв привлича демони, които също разкъсват хората или ги правят зли.

Не е възможно да погледнеш настрани от тази сцена, която перфектно подготвя нещата предстоящия ужас.

„Devilman Crybaby“, режисьор Масааки Юаса, е оригинална адаптация на мангата Devilman от 70-те години. Светът е атакуван от смъртоносни демони и Рио вярва, че за да се преборим с тях, човешко същество трябва да се съедини с един от демоните и да се превърне в супер силният „devilman“ (човек-демон). Неговият приятел Акира се превръща точно в това и става важно оръжие в борбата срещу демоните.

Въпреки новите хоризонти на безпощадна агресия и секси външен вид (всички стават много по-готини, след като са обладани от демон), Акира запазва голяма част от идентичността си. Доброто му сърце компенсира за тъмните импулси на неговия демон, Амон, вместо да бъде погълнат от тях.

„Devilman Crybaby“ може да бъде доста труден за храносмилане – гледайте на собствена отговорност. Гологръда жена се трансформира в демон докато гърдите й се клатят преди на мястото на зърната й не се отварят усти. Оргазмите често завършват с разрязването на нечие тяло на две.

Потресаващият секс и насилие обаче не е само за шокиращ ефект – те са и за да демонстрират колко разглезен и гнусен може да е човекът и колко ненужна агресия може да пръсне.

Сериалът също така ни кара да погледнем по друг начин на хората, които не разбираме. Човечеството обръща гръб на демоните си и дори на хората демони и сериалът съдържа директно сравнение с модерния фанатизъм.

Доста е лесно да мразите „Devilman Crybaby“ заради това, че е анимиран или заради това, че е толкова кървав и мръсен. Но сериалът счупва очакванията как трябва да изглежда един такава продукция на Netflix. Той преминава от шокиращ до трогателен за един момент.

 
 

Чашата като портрет на личността

| от Мила Янева |

Има теория, че на човек може да му бъде направен доста точен и обективен психологически портрет според малките битови предмети, които ползва ежедневно. Тази теория се ползва в криминалистиката, но и без да сме специалисти, ние можем да разберем важни неща за един човек, когато попаднем в дома му и опознаем част от вещите му. Не нужно да си психолог, например, за да се ориентираш в настроението и духа на някого, когато видиш чашите, които ползва вкъщи. Почти всичките ни приятели, някога емигрирали на хиляди километри от България, имат в новите си домове там някъде поне една керамична, битова чаша от родината, в която пият сутрешното си кафе. Няма съмнение, че това е проява на носталгия и стремеж да си близо до корените си, защото в родината битовите сервизи са запазена марка предимно на механите и народните кръчми.

Попадала съм на вечеря, където нямаше нито една чаша в комплект с друга. Цялата маса пиеше от останки от семейни сервизи през последните четиридесет години, като това не беше нарочен дизайн на вечерта, а обикновена проява на домакинска немарливост. Със сигурност не съм единствената, пила скъпи питиета в спукани, очукани, наръбени, нащърбени и отдавна загубили блясъка си чаши. Хващам се на бас, че и вие като мен сте пили вина, коктейли, кафета и безалкохолни в де-що има съд с наподобяващи чаша размери и функции – стъклено бурканче от лютеница или детско пюре, метална или пластмасова чаша от термос, отрязана наполовина бутилка от минерална вода, капачка от лак за коса…

Не е нужно да си специалист по етикет или дизайн, за да разбираш удоволствието от това да пиеш напитките си от подходящите за тях чаши. Едно хубаво бяло вино, макар и поднесено точно изстудено, губи много от качествата си, ако е сервирано в чаша без столче например. Не само, защото така напитката не стои красиво, но и защото докато държите чашата, ще я стоплите с пръстите си, а така и виното ви бързо ще се прости с освежаващата си студенина. Същото е и с кафето – ако предпочитате да го пиете в стъклена чаша, задължително е тя да е с двойни стени или с дръжка, за да не си изгорите пръстите, докато го пиете топло. Останките от чаши, които ползваме в домовете си, белязват историите ни и ни напомнят моменти от живота ни, но и често могат да ни поставят в неудобно положение. Сетете се само за онзи неприятен момент, в който установявате, че имате само четири останали еднакви чаши за нещо си, а очаквате осем човека, на които да сервирате. И се започва едно преразпределяне на грозните или единични чаши на членовете на фамилията или най-близките приятели, което задължително трябва и някак да се обясни на всички гости – „извинявайте, че нямаме останали здрави, еднакви чаши, ама….“…

VIVO-BILLA_coffee (1)

 

В името на своевременното подновяване на домашния парк от чаши за всякакви поводи и защото има значение в какво пиеш питиетата и напитките си, ви представяме една полезна и изгодна акция на BILLA – VIVO Стъклено съвършенство. До 14 март тази година на всеки 10 лв от вашата сметка в който и да е от магазините на веригата, ще се прибавя по една промо точка. Можете да я получите и при покупка на някой от специално обозначените продукти в рекламна брошура и/или в магазините BILLA. При покупка на стойност 10 лв., която включва и специално обозначен продукт, промо точките са две. Срещу 5 събрани промо точки можете да се сдобиете с комплект от две еднакви чаши с различно предназначение, които да купите с до 75% отстъпка. Това е истинско вложение, защото става дума за висококласни и скъпи чаши Vivo на световноизвестната немска марка Villeroy & Boch Group. Te съчетаваt традиционното качество на Villeroy & Boch с функционален дизайн за ежедневна употреба без компромис във визията. В програмата се предлагат шест вида чаши – многофункционални (за безалкохолни или концентрати), двустенни за кафе, капучино или чай и студена напитка и чаши за бяло и червено вино. Всички те са изработени от специално кристално стъкло, което издържа на високи и ниски температури, остава кристално прозрачно и не се замъглява с времето. Двойните комплекти чаши, разбира се, могат да бъдат купени и самостоятелно, на редовна продажна цена без промо точки. В този случай обаче плащате нормалната за този клас посуда висока стойност. С промоточки на специална цена може да бъде закупен и стъклен чайник на същата марка с вместимост 1.4 литра. Имайте предвид, че без промоточки в магазина той струва 94.99лв, но в рамките на програмата на BILLA ще е ваш само за 39.99 лв.

Целият пакет от събрани промо точки може да бъде използван в срок до 21.03.2018 г. или до изчерпване на количествата. Помислете си обаче, че срещу сметка от 150 лв в магазина (което си е пазар за един купон или седмична храна на четиричленно семейство) можете да се сдобиете с пълен сет от качествени и висококласни стъклени чаши на изключително приятна цена. Ако пазарувате по-редовно, за тези два месеца ще сте в състояние ненатоварващо за семейния бюджет да подмените целия си домашен парк от чаши. Така най-после ще можете да се разделите с всички останали по милост и необходимост самотни, стъклени „войници“, с които ви се е налагало да правите компромиси в едно от най-приятните и достъпни човешки удоволствия – насладата от любимо питие в чашата, която то, а и вие заслужавате.VIVO-BILLA_tea-teapot

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.