Франция ни събуди, излизаме за бронза

| от chronicle.bg |

Сладкият сън свърши. Мечтата за титла от Евро 2015 бе изпепелена. Волейболистите ни играха храбро и поведоха с 2:0 гейма, но накрая отстъпиха с 2:3 (18, 22, -24, -21, -12) пред Франция – най-добрия отбор в света през годината. Така вместо на финала срещу Словения, в неделя нашите излизат за бронза срещу Италия. Мачът е от 17,30 ч. в „Арена Армеец“.

България започна в състав Георги Братоев, Владимир Николов, Николай Пенчев, Тодор Алексиев, Виктор Йосифов, Теодор Тодор и либерото Владислав Иванов. В първия гейм нашите действаха безупречно, почти като роботи. Добре насочен и силен начален удар, яростна атака, непреодолима защита, безмилостна блокада.

Във втората част французите се съвзеха и дори дръпнаха с 5 точки. Усмивките им се изпариха при 17:17, а в края съвсем посърнаха. В третия гейм също изоставахме в резултата и наваксахме при 24:24, но този път финалният щурм не доведе до резултат. За „петлите“ се разигра диагоналът Антонен Розие (над 50% ефективност в атака). Те се откъснаха и в четвъртия гейм и вкараха мача в тайбрек. Там имахме аванс от 4:1, но съперникът демонстрира нерви и класа.

Така българите се препънаха на предпоследното стъпало за 12-и пореден път. Те можеха да играят първи финал на голям форум от 1980 г., когато на олимпиадата в Москва отстъпваме пред домакина СССР. Миналото лято взехме среброто и на европейските игри в Баку, но там големите сили пратиха вторите си състави.

В страниците на родната спортна слава имаме само две големи титли в колективни дисциплини. И двете са спечелени от жени. Баскетболистките ни триумфират на Стария континент през 1958 г., а волейболистките повтарят постижението им през 1981 г.

За златото в неделя ще спорят Франция и сензацията Словения.

38-годишният капитан Владимир Николов пое отговорността за поражението. „Играхме като равен отначало докрай с най-добрия отбор в света. Накрая не успяхме с две важни топки. Искам да се извиня на всички фенове, защото не се класирахме на финал заради мен. Аз съм в игрището, за да направя точно тези точки, а не другите. Можех да отиграя поне едната. Мисля, че ще бъдем готови за утрешния двубой. За съжаление ще играем срещу класен съперник, който вече се класира за олимпиадата“, самокритично коментира ветеранът.

 
 

Сори, ама децата ви са “гадни копилета”

| от Вучето |

Оня ден, докато чаках пред кварталния мини-маркет, наблюдавах две момчета на около десет, които тъкмо си бяха напазарували разни снаксове  и газирани енергийни напитки.

Едното махна опаковаката на шоколадовото си десертче и я остави да падне в краката му, въпреки че импровизираното кошче за боклук, направено от наполовина срязан кашон, беше само на крачка от него.

–     Няма ли да си вдигнеш хартийката? – питам аз с възможно най-незаядливия тон, на който съм способна.

–     Тц.

–     Защо?

–     Ми така.

Явно ситуацията изисква да използвам един от класическите риторични въпроси за самосугестия.

Вкъщи така ли хвърляш боклуците на пода?

–     Да – отвръща семпло хлапето.

Чувствам как кръвта нахлува в главата ми и буквално закипява в хипоталамуса.

–     Вeднага я вдигни!

Дотук беше с педагогическо-възпитателната аргументация.

–     Не мога.

–     А да си направиш модерна прическа можеш!

Момчето отхапва от шоколадчето.

После го удрям на умоляване.

–     Много те моля да вдигнеш опаковката!

Детето ме гледа безизразно изпод дългия си бретон. Едва се сдържам да не се наведа и да я вдигна аз.

–     Моля те!

Ето така звучи самоунижението.

В този почти театрален в своята абсурдна драматичност момент се намесва другото дете, чиято роля, сега разбирам, е  била на чеховата пушка на стената.  То се навежда, взима хартийката и безмълвно я хвърля в кашона.

–     Благодаря – казвам смирено като едва сдържам сълзите си от яд. Момчето обаче не отговаря, не ме поглежда дори. Приятелката ми излиза от магазина, децата подкарват тротинетките си надолу по улицата, и… край на сцената.

Не знам кога стана модерно да си простак. И кога престана да е срамно, ако някой (по-възрастен) ти направи забележка, задето си се държал невъзпитано. Сигурно съм проспала прехода от времето,когато ушите ни пламваха в червено само като трябваше да поздравим класната на улицата, до времето, когато съседското хлапе от горния етаж заявява, че му е през (6-сантиметровия) к*р, че е изплюло дъвката в саксията с риган на перваза ми.

Аз не съм от онези възрастни, които миришат на ликьор, стари дантели и гроб, дето все повтарят като издраскан винил, че, виждате ли, по наше време беше така, пък сега младите иначе. Винаги е имало напрежение между поколенията.  Още Платон се е възмущавал, че “днешните младежи” говорят и се държат непочитително, а “нашата мъдрост за тях е просто глупост.” 2 400 години по-късно нещата не са мръднали. Все същата песен, само че на нов глас – този на Ники Минаж илиДжъстин Бийбър. Шарл Азнавур и Монсерат Кабайе са мъртви. Затова и колкото и да не ми се иска, сравнението просто се налага от само себе си.

Ние срещу тях.

Моралът на старите мърморковци срещу наглостта на малките психaрчета. 

Веднъж станах свидетел как едно петгодишно хлапе заряза катерушките в парка, понеже вниманието му беше привлечено от жена, която возеха в инвалидна количка по алеята. Изтича до нея и започна да се плези насреща й, да размахва ръце и да криви лицето си в отвратителни гримаси. Жената не можеше да се движи, нито да говори, но си личеше по изражението й колко е ужасена.  Друг път видях няколко деца да увисват на клоните на неотдавна засадено дръвче и с яростни движения да се опитват да ги скършат. Личеше, че много се кефят. Явно рампата за скейтборд вече не им беше fun?

А кои всъщност са те – модерните гадни копилета, на които не им се налага да се бият с нацистите като в едноименния филм с Брад Пит? Те тичат като обезумели и злодействат. Малки агресивни маймуни на ролери, скейтове, тротинетки. Въоръжени с таблети и смартфони – техните широко отворени прозорци към необятния свят. Всъщност техните малки затвори.  Невръстни ангелчета с маймунски души, облечени с роклички Zara и тениски с логото на Lauren Sport. Имената им са Стефани, Брайън, Антонио и Даяна. „Като принцеса Даяна“, пояснява гордата майка.

Единственият авторитет, който признават, са празноглавите влогъри, които нагледно им показват как да се вкарат в интензивното като смъркат канела  или ръсят сол и лед по ръцете си, докато изпълняват “мисии”. Гонят кучета, но не за да ги погалят, а за да ги сритат. Размахват средни пръсти и се обръщат едни към други с “п*дераст” и “помийо”. Бият шамари на учителите си по химия и физическо, а после се оплакват вкъщи, че самите те са били жертва на учителските юмруци. После им издават медицинско за епилепсия.

Това, че грухтят, пищят и изтезават родителите си постоянно да им купуват разни неща, никой вече не отдава на липсата на първите седем години. Родителите мълчат и купуват. И не защото не искат да се конфронтират, или защото не искат другите да гледат публичните им скандали. Мълчат, защото са убедени, че децата им не са виновни, че са такива.  Грубиянските им обноски и агресивно поведение са модерно етикетирани със сложни абревиатури на абстрактни патологични състояния: СДВ (Синдром на дефицит на вниманието) и ХАДВ (Хиперактивност с дефицит на внимание). Макар че и двете биха могли да бъдат обобщени с далеч по-простичката диагноза ЗЗ. Заразно зло. И пак нищо общо с филма със същото заглавие.

Така че, сори, скъпи майки, татковци, баби и дядовци, но истината е следната: Вашите деца не са такива, каквито са, защото са “цветни”, “пеперудени” или не знам още какви. Следващият път, когато някое от тях ми се озъби, че нямам право да му казвам да си изхвърли бутилката от фанта в контейнера вместо в градинката с чемшира, не знам дали ще прибягна пак до средствата на миролюбивата педагогика.

Макар че, честно казано, много ме е страх. От ТЯХ!

 
 

Гледахте ли третия сезон на The Man in the High Castle?

| от Радослав Тодоров |

Сериалът „The Man in the High Castle“ се превърна в най-нашумялата продукция на Амазон напоследък. Преди няколко седмици излезе третият сезон на сериала и вече очакваме следващия, който ще бъде при нас догодина.

Ето за какво става въпрос.

Той е трилър-дистопия по едноименния роман на Филип Дик, чието действие се развива в алтернативна реалност. И по-точно в алтернативната история всъщност, защото годината там е 1962.

Немците обаче първи са открили атомната бомба и силите на Оста са успяли да спечелят Втората световна война. Света е поделен между Третия райх и Японската империя. Съответно САЩ е окупиран и разделен на две части – Greater Nazi Reich в по-голямата източна област и Japanese Pacific States в западната, между които е обособена ивица от неутрална зона обхващаща Скалистите планини.

The-Man-in-the-High-Castle-2

Американците живеят под два деспотични и репресивни режима. Отряди на Гестапо и Кемпейтай върлуват навсякъде и екзекутират всички заподозрени в участие в зародилата се съпротива.

В завръзката главните персонажи откриват серия от тайнствени пропагандни филми, в чиито записи с учудване виждат заснети самите себе си, но съдбите им, както и съдбата на целия свят, там се развиват по коренно различен начин.

Оказва се впоследствие, че това са реални кадри обаче от друг паралелен свят, който всъщност е нашият. Този, в който ние зрителите, живеем и в който съюзниците са победили райха.

Също така наяве започват да излизат ред изумителни открития, някои от героите умират в единия свят, но в другия са живи. Същевременно успяват да установят и че съществуват начини за прескачане от едната реалност в другата.

В такъв един вълнуващ и непредвидим водовъртеж от апокалиптични събития ни заварва края на втория и целия трети сезон. Това което ни очаква в новия сезон е нова върволица от невероятни обстоятелства свързана с това, че нацистите разбират за съществуването на другата (нашата) реалност и се устремяват към установяване на власт и над нея.

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.

 
 

Започнаха снимки на филма „Хензел и Гретел“

| от chronicle.bg |

Orion Pictures съобщи, че продукцията им „Хензел и Гретел“, в ролите София Лилис и Сами Ликей, започна снимки в Дъблин. Оригиналната приказка за братче и сестриче, отвлечени от човекоядна вещица е кой знае колко стара, но най-любимата ни версия, разбира се, е тази на братя Грим от 1812 година.

През 1893 година приказката излиза на опера, а през 1932 персонажите участват в кратък филм на Disney „Babes in the Woods“. Тим Бъртън снима историята, отново за Дисни, но лентата му се пуска само веднъж по The Disney Channel. Скорошните адаптации на историята акцентират върху хорър елемента като една корейска продукция от 2007 и „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ от 2013 година с Джеръми Ренър и Джема Артъртън.

Новият „Hansel and Gretel“ също ще акцентира върху хоръра. София Лилис, която намери слава с играта си в „IT“, ще е Гретел. Новакът Сами съответно ще бъде Хензел. Ролите зад кадър пък са: Осгуд Пъркинс е режисьор, а той и Роб Хайс заедно са автори на сценария. Ето кратък синопсис от студиото:

Преди много време, в далечна приказна провинция, младо момиче завежда малкия си брат в тъмните гори в търсене на храна и работа, но попадат в мрежа от ужасяващо зло.

Във филма играят още Чарлз Бабалола („Black Mirror“) като ловецът, Алис Криг („Star Trek: First Contact“) и Джесика Де Гоу („Arrow“) като вещиците канибали.

В главната роля е току-що появилата се на небосклона Лилис. Тя се очаква да играе Бевърли и в продължението на „IT“ – „IT: Chapter Two“, с Джесика Частейн в ролята на възрастната Бевърли. Лилис се появява и в харесвания „Sharp Objects“ на HBO.

Режисьорът Пъркинс си е изградил име на любител на хорърите, ще видим какво ще направи. Филмът ор 2013 „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ имаше комедийни тонове, но като цяло не впечатли особено. Тази мода на преоткриване на класически приказки с екшън елемент идва от „Snow White and the Huntsman“ от 2012 година, който успя да изкара $396 милиона в боксофиса.