shareit

FOX news заменя бюрата с таблети: крачка в бъдещето или повод за подигравки?

| от |

Добре Дошли в Бъдещето. Fox News заменят „човешките“ бюра в своя нюзрум с „нечовешки“ огромни таблети.

art-FoxNews1-620x349Без бюра на работното място? От днес FOX News направиха една крачка напред в бъдещето, заменяйки стандартните за всеки офис бюра с огромни 55-инчови таблети. Целта на тази нестандартна промяна е да се засили ефективността на откриване на най-горещите новини и истории, които да бъдат споделяни веднага със зрителите. По този начин от FOX смятат, че могат да променят стереотипите в правенето на новини.

fox news BAT-578-80Малко след излъчването на първото видео от новия Newsroom,  се заражда вълна от хумористични коментари и раждането на нови интернет мемета. Някои от зрителите дори оприличават новите таблети на героя Magic Screen от американската детска програма „Pee Wee’s Playhouse“, а водещия Shepard Smith на Captain Kirk от „Starship USS Enterprise“

Използването на таблетите гиганти е несъмнено футуристично, но и същевременно комично, особено когато човек застане пред тях.

Новите таблети гиганти са Microsoft и поддържат Windows 8. И въпреки, че никой не е потвърдил, точния модел, се предполага, че става дума за Microsoft’s Perceptive Pixel, чиято цена е 8000 US долара.

От FOX се надяват да повлекат крак, и тяхната иновация да се превърне в стандарт на това как трябва да изглежда един съвременен нюзрум.

 
 
Коментарите са изключени

Какво се случи с Роналдо през 1998-а

| от |

Две десетилетия по-късно въпросът още е актуален: Какво се случи с Роналдо през 1998-а?
Изминаха повече от две десетилетия, но мистерията не е разбулена. През 1998-а Роналдо вече беше известен из цялата планета като Феномена и бе взел първата си „Златна топка“. Той беше страховит нападател с божествен талант, който носеше на гърба си надеждите на цяла Бразилия за пета световна титла на „селесао“.

Но точно в момента, в който трябваше да натисне решително спусъка, феноменалният стрелец на футбола бе неузнаваем. Какво се случи на финала на Световното първенство във Франция преди 21 години? Защо този всемогъщ футболен бог беше безпомощен? От какво му стана толкова лошо само няколко часа преди началото на мача? Кой и защо му позволи да излезе на терена, въпреки сериозния проблем, който бе очевиден за всички?

Въпросите са десетки, даже стотици… А отговорите – далеч по-малко.
Имаше нещо агонизиращо неестествено Роналдо да се провали точно на финала срещу „петлите“, в който въпреки че бяха домакини, изглеждаха обречени. Но Съдбата реши да се намеси и да остави отпечатъка си в историята на футбола, оставяйки след себе си и безброй неизвестни.
Какво се знае със сигурност?

Няколко часа преди бразилците да тръгнат за „Стад дьо Франс“ Роналдо почива в хотелската си стая. Официалната версия е, че му прилошава, докато лежи в леглото. Съществува и твърдение, че е гледал спортно предаване в неудобна поза, след което се е почувствал зле.
Това може и да не ви се струва толкова важно, но, уверяваме ми, в тази мистерия е съществен всеки детайл.
Затова и Интер, който бе привлякъл бразилеца година по-рано, възложи на своя шеф на медицинския щаб Бруно Кару задачата да проучи абсолютно цялата документация, описваща състоянието на Роналдо: разкази на съотборници и други очевидци, изследвания, мнения на прегледалите го лекари и специалисти – всичко. Буква по буква.

Според най-разпространената версия, основаваща се на разказите на съотборици на Феномена, инцидентът се случва малко след обедното хранене.
Роналдо се свлякъл и започнал да се тресе неконтролируемо. Роберто Карлош, който делял една стая с нападателя, се паникьосал и започнал да вика за помощ. Малко по-късно пристигнал Едмундо.
„Когато го видях, се шокирах. Гледката беше кошмарна. Роналдо беше проснат на пода с плътно стиснати зъби, а около устата му бе избила пяна. Не знаех дали не си е глътнал езика“, разказва Едмундо в хода на разследването на случая.
Въз основа на документите, Кару, който е уважаван кардиолог, е убеден, че в никакъв случай не става въпрос за епилептичен пристъп, а за проблем, свързан със сърдечно-съдовата система. Неговите френски колеги обаче съвсем не разчитат така състоянието на звездата и грешната диагноза в комбинацията с предписаните му неподходящи медикаменти са могли да доведат до непоправими вреди на организма му. Поне така твърди италианският медик.

Soccer World Cup 1998: Brazil vs. The Netherlands

„Роналдо дълго време е бил в неправилна поза, която е затруднявала циркулацията на кръвта и може да предизвика сърдечни проблеми. За щастие, когато са започнали конвулсиите, в непосредствена близост е бил Роберто Карлош – казва Кара. – В клиниката лекарите са търсили съвсем друг проблем, така че до разглеждането на електрокардиограмата изобщо не се е стигнало. А тя свидетелства, че причината е именно там, в сърцето. След това на Роналдо са му дадени лекарства, които се използват за епилептични припадъци, но не са подходящи при сърдечни проблеми. Медикаментите представляват силни успокоителни, които няма как да не окажат влияние на играта му. След мача той е като едногодишно дете, което не може да запази равновесие.“

Роналдо не хареса експертното мнение на Кару и по някаква причина настояваше всички около него да се придържат към официалната версия – че здравословните му проблеми са причинени от силен стрес. Наистина доста от съотборниците му в състава на „селесао“ разказват, че в дните преди мача е бил доста неспокоен и объркан. Но тук идва мястото на психолозите, които контрират с питането: „А какво се очаква от голямата звезда на отбор, на който му предстои финал на световно?“.

„Много съм разочарован, че всички се опитват да направят сензация от тази неприятна история. Сигурен съм, че лекарите са направили всичко правилно и са поставили вярната диагноза“, каза Феномена. А не е като да не се потърсиха сензации около мистериозния случай.
Като конспиративната теория, че Роналдо е бил отровен от французите. Наистина – достойна е за заснемането на филм, но не съществува нито един факт в нейна подкрепа.

Продължаваме с фактите.
Роналдо е откаран в болница, а отборът на Бразилия вече е на „Стад дьо Франс“. В тимовия лист, попълнен от администратора малко повече от час и 10 минути преди финала, името му не фигурира. Светът е шокиран и всички се питат какво става.
25 минути по-късно лекарите се произнасят, че няма обективна причина, поради която да спрат Феномена да играе. От щаба на бразилците получава разрешение от ФИФА да променят предварителния състав и суперзвездата играе цял мач.

Играе ли? Южноамериканците сякаш са с човек по-малко, а Роналдо е неузнаваемо слаб. След поражението с 0:3 от „петлите“ Роналдо прави философското заключение: „Загубихме световната титла, но спечелих друга битка – тази за живота си.“
Спечелена битка за живот… Нали беше просто припадък от нервно напрежение? Явно Феномена знае повече за това какво точно случи, отколкото иска да знае светът.

„При всички случаи – имах ангажимент към родината си и не исках да го пропусна. Честта ми ме караше да чувствам, че мога да играя. Очевидно това не беше сред най-добрите мачове в кариерата ми, но бях там, за да изпълня своят дълг“, каза само бразилецът при поредния неуспешен опит да се разбули мистерията.

 
 
Коментарите са изключени

Когато британските железници откачаха вагони в движение

| от |

Според Британската железница така наречените „slip coach“ вагони се появяват случайно – когато вагонът, в който пътува един от служителите й, се откача и композицията продължава, докато той бавно намалява скоростта си и спира – според тази история съединителната верига се къса. Но въпреки леко плашещия характер на инцидента, мъжът се замисля дали ако го правят нарочно, това няма да бъде за добро. И така, през 19 век тази практика започва.

По-вероятната история на произхода на тези вагони е и малко по-драматична. Преди да бъдат приспособени по специален начин за такава операция, тя пак се е случвала, но директно, по много по-опасен за всички начин. 

След като идеята се разработва, на теория няма ограничение за броя на вагоните, които могат да се откачат или колко пъти може да се извърши това за едно пътуване. Експресния влак между Лондон и Глазгоу, например,  може да пусне няколко вагона в един по-малък град, след това още няколко в друг, в трети… стига да има служител в най-предния вагон при всяко пускане, който да натиска спирачките. След това откачените вагони могат да оставят пътниците си или да бъдат прикачени към друг локомотив.

До 1914 на ден се откачат вече около 100 вагона. В зенита на практиката те са около 200. Но въпреки че е активна близо един век , тя си има своята цена и недостатъци. Всеки откачен в движение вагон (или композиция от вагони) изисква, както отбелязахме, служител, а след това и хора, които да скачат отново вагоните за влак, което добавя към персонала. И макар вагоните да се откачат лесно в движение, след това не е толкова лесно да бъдат прикачени.


И тъй като влаковете все пак стават все по-бързи, откачането на вагони в движение с хора в тях ставало все по-опасно. Това в комбинация с разходите през 1960 довело до края на практиката. Именно последното такова пътуване виждаме и във видеото.

Идея обаче просъществувала останала още малко. В някои случаи влаковете спират да откачат автомобили, които след това се свързват отново с нов двигател. В други няколко локомотива са свързани за участък, след което се разделят на спирка, преди да продължат под собствена сила. Такива системи с разделен влак си проправят път в цяла Европа и САЩ.

 
 
Коментарите са изключени

Джон Бринкли създаде най-мощното американско радио с помощта на кози тестикули

| от |

Преди телевизията да убие радиото, както се пее в една много популярна песен, музиката направи своя преход от радио вълните през дигитализацията, конвертирането ѝ в MP3-ка, а след това и затварянето и в сървари, откъдето всекидневно стриймваме милиони песни на ден. Преди много години, радио приемниците все пак не бяха особено добри в ловенето и всеки любител се опитваше да намери колкото се може по-добра антена, за да слуша свободно и не толкова свободно новините по света и да открива подходящите парчета. Има едно радио, локализирано близо до границата на Мексико, което предава с невероятна сила близо до град Сиудад Акуня.

Още през 30-те години тази станция има изключително мощен сигнал от мегаватна антена, която да изпраща сигнал до почти всяка радио станция в САЩ. Всеки можел да слуша станция XER. Някои фермери споделят, че хващали станцията, когато допират антената на радиото си върху бодливата тел – точно толкова мощен бил сигналът. Кой има нужда от такъв сигнал през 30-те години? Отговорникът се казва Джон Бринкли. Неговата империя била използвана за един много странен бизнес: имплантирането на тестиси от козел в мъже и жени.

Ще изчакаме известно време, за да прочетете отново последното и да разберете, че не се шегуваме. Джон Бринкли е отворил първата клиника в Милфорд, Канзас и притежава медицинска диплома (какво като е от фалшив университет), който няма никакво покритие и предлага завършване на всяка специалност в замяна на конкретна сума. Джон станал лекар, след като през 1918 г. успял да изцери редица хора от великата грипна епидемия. Тогава още не подозирал, че само след година ще се занимава с болестите на половата система.

First_Goat-Gland_Baby

Снимка: By Unknown – Arizona Republican. (Phoenix, Ariz.), 20 Feb. 1920. Chronicling America: Historic American Newspapers. Library of Congress. <http://chroniclingamerica.loc.gov/lccn/sn84020558/1920-02-20/ed-1/seq-14/>, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58866324

Историята става още по-безумна, затова ще се опитаме да стоим в територията на фактите и няма да добавяме никакви допълнителни литературни украшения в този материал. Бринкли трябвало да излекува импотентен пациент и докато търсел решение на проблема, видял големият и впечатляващ скротум на близкия козел. Срещу сумата от 150 долара, той поставил тестисите на козата и само след две години, пациентът не само подобрил сексуалния си живот, но успял да забремени жена си, която по-късно ражда момиченце. Няма научни доказателства и никой не е виждал пациента, както се досещате.
Преди да решите, че нито един американец не е толкова глупав, че да повярва на тези абсурди, припомняме отново далечните 30 години от миналия век.

Образованието не било присъщо за американския народ и много скоро стотици мъже започват да пътуват до Канзас, за да получат тестисите на козел. Не просто да ги получат – да ги имплантират. Подлият лекар не чакал дълго време и вдигнал цената близо 4-и пъти. Третираните пациенти си тръгвали със смесени чувства, някои успявали да се възползват от ефекта „Плацебо“, докато други не разбирали къде бъркат. Самата манипулация представлявала абсорбирането на чужда тъкан, но най-вероятно е най-обикновен разтвор. След като разбрал, че глупавите хора се срещат на всеки километър, Джон решил да инвестира в радио реклама.

Станция KFKB се сторила най-подходяща и Джон платил за целодневна реклама, където покрай песните и предаванията да се прокрадват подробностите на козела и лекуването на импотентност.
Традиционният проблем е, че всяко начинание винаги привлича внимание и води журналистите – тези лоши хора. Репортер от радио Kansas City Star установява, че шарлатанинът е убил много повече хора (стотици), докато „лекува“. Ако това не е достатъчно, разследващият журналист дори проследил лекарската диплома – пристигнала от печатницата, а не от университет – установявайки с изненади, че е била отнета от властите. Ако фалшивият лекар изгуби фалшивата си диплома – бягайте бързо.

Хората в Канзас бързо се изморили от рекламите и изгонили Джони. Той, на свой ред, решил да се премести в Дел Рио, Тексас. Там успял да уреди документите за пускането на собствено радио и така се ражда XER. Тук идва положителната промяна в света на средностатистическия американец. Радиото не се отказвало от абсурдната си реклама за лекуване на импотентност, но с мощната си антена можело да предава музика из цяла Северна Америка, при това със завидно добър сигнал за разлика от останалите крехки станции. Джони привличал най-различни музиканти и изпълнители. Някои свирели добре и ставали известни благодарение на XERN, други просто изчезвали от хоризонта. Щом средностатистическият мъж можел да слуша популярни парчета, животинските тестиси може ли да се преглътнат, а и водещият/лекар/мениджър имал добър музикален вкус и се стремял да открие нови и още по-талантливи изпълнители. Американското правителство отново не било очаровано.

Operating_room_at_the_Brinkley_Hospital

Снимка: By Unknown – The Goat-Gland Transplantation (Chicago: New Thought Book Department, 1921) by Sydney B. Flower: https://archive.org/details/goatglandtranspl00flow, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=58865940

Те искали радиото да бъде замразено и не само заради фалшивата реклама, а и заради облъчването над другите предавателни честоти. Именно властите забранили на Джон да минава границата с Мексико. Това го накарало да пусне телефонна линия от дома си до радиото. Така успявал да говори в ефир, когато му се налагало, а през останалото време плащал на радио оператора да пуска различни парчета и да води предаванията. След като забранили да използва телефон, започнал да записва всичко на алуминиеви дискове. Понеже границата била затворена, докторът наел шофьор, който да кара цялата радио програма до ефира. Джон пак не можел да пропуска възможността да рекламира своите най-различни операции. Свирепата битка така или иначе стига до мексиканските власти, които се намесват и за кратко време спират XER.

Това все пак не пречи на бившия собственик отново да се договори с новия мексикански представител и да продължи излъчването за редицата нови и още по-вълнуващи операции. За съжаление след проверка на данъчните, Бринкли се оказва без пари и приходите от безценните операции потъват в гърлото на чичо Сам. Героят умира през 1942 г. без една стотинка. Идеята обаче продължила (не тази за тестисите) и много любители започнали да търсят всякакви варианти за разпространяването на музиката. Пиратските радио станции започнали да прекарват рок музиката в най-различни суб култури. Понякога едно зло може да роди много други добрини, макар и мнозина все още да помнят процедурите на г-н Бринкли.

 
 
Коментарите са изключени

Никлас от Салм – човекът, който развали закуската на Сюлейман

| от |

Историята не се вълнува от цифрите и многократно доказва, че голямата армия често може да стане за смях. Сюлейман  ще разбере всичко това по трудния начин. След като превзема Белград, фокусът на султана се насочва към Средиземноморието. В следващите години ще постави своя морска база на остров Малта и ще се стреми към пълната морска доминация. Когато Унгария отказва да се преклони, Сюлейман решава да демонстрира пълната си сила, изразена предимно в човешки капитал, взиман най-често под формата на кръвен данък, да неутрализира крал Лайош 2-и. След като кралят е мъртъв, апетитът на всички се изостря. Много скоро става ясно, че султанът не само не демонстрира сила, но има намерение да променя облика на Европа. Самият той много иска да прилича на Александър Македонски и използва военната си мощ, за да заслужи тази титла.

След като австрийският херцог Фердинанд започва скромна военна кампания с претенции за короната, султанът на Османската империя решава да се разходи за втори път в Централна Европа и този път използва повече от 120 000 войника, тежка артилерия, камили (по-издържливи били на дълъг път) и още много други. Впечатляващата армия започва своя дълъг и изморителен поход на 10 май 1529 г. Великият пълководец смята до края на годината да се е разправил с всички врагове, но за жалост природата е срещу него, впрочем както се случва и с Наполеон – дъждовете се оказват твърде скъпо удоволствие. До началото на септември падат Мохач и Буда.

Крайната дестинация на дългото пътуване е Виена. През цялото време вестоносци и разузнавачи предават, че 100 000 армия на Сюлейман минава изключително лесно през градовете. Виена трябва да се подготви за много тежка битка. Младият  султан още не знае, че от другата страна го очаква един 70-годишен старец с достатъчно боен опит, донесъл главата на френския крал. Никлас граф на Салм се оказва страховит немски наемник. Макар и на преклонна възраст, той използва вече наложени немски наемници с името ландскнехти. Въпросните бойци могат да се похвалят с цветните си дрехи, висока лоялност и жертвоготовност.

Landsknechte

Снимка: By Daniel Hopfer – from de.wikipedia uploaded by Benutzer:Dylac, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=465391

Историята на тези войници започва с писмено разрешение за отглеждане. Само лордовете могат да набавят такива наборници и след сериозно военно обучение, ландскнехтите стават не само предпочитана, но и единствена наемна армия в Централна Европа. Въоръжени с пики с дължина от 4.2 метра, както и с мечове с дължина от 170 сантиметра, тези бойни другари можели да водят свирепи битки, особено от разстояние. Същите дори не подозирали, че в обсадата на Виена ще могат да демонстрират колко важна е дистанцията в такива двубои. Да не говорим, че взвод от 300 човека комбинира най-доброто – определен брой носи пики, след това има група с мечове и на финала се подкрепят от стрелци с арбалети.

Повечето тактики се копират от швейцарската армия, но са достатъчно ефективни и успяват да се наложат през следващите сражения Освен тези симпатични бойни единици, Никлас използва и 700 испански мускетари – те разполагали с барут и достатъчно куршуми. Докато Сюлейман наближава града, опитните бойци подобряват многократно обсадата, успяват да изведат жените, децата и старците. Зад стените на Виена се крият едва 17 000 войника със скромни 75 оръдия. Единственият съюзник е лошото време и фактът, че огромната армия е успяла да се стопи значително от умора в следствие на лошите атмосферни условия. Въпреки това, султанът напомня на войниците си, че след две седмици възнамерява да закусва в катедралата Свети Стефан. Наемната войска не можела да развали своето реноме и под командването на Никлас дават свирепа съпротива.

Тежката артилерия на Сюлейман е останала някъде по пътя. Леката артилерия няма никакви шансове срещу стените на Виена, били те и рехави. Прелитащите снаряди често успявали да се движат по каменния път и да създават главоболия, затова за една вечер били извадени всички камъни и Виена осъмнала само с улици от кал. Следващите прелитащи снаряди буквално замръзвали в калта. Сюлейман наредил на неговите най-опитни бойци да започнат да копаят тунели под земята и да детонират стените подземно. Единствен проблем бил, че дългите копия на ландкнехтите били много  ефективни. Наемниците не били безсмъртни и също изгубили част от своя персонал.

SiegeOfViennaByOttomanForces

Снимка: By Неизвестен – HÜNERNÂME II. CİLT MİNYATÜRLERİNDE KOMPOZİSYON DÜZENİ, Ruhi KONAK, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3610635

След като все пак една от стените се отваря, наемниците успяват да я запушат и да отблъснат вече обезсърчените османски войници, повечето от тях без особен опит във водените на обсадна война. На 11 октомври отново проливни дъждове охлаждат желанието за атака на Сюлейман. Войниците му са обезсърчени, болни и сякаш проклетата Виена не иска да пада. Храната приключва, офицерите започват да режат крайници на всеки войник, който започне да мечтае за бягство. Това е и денят, в който Сюлейман обещава да закусва в катедралата. Никлас изпраща вест „Закуската Ви изстива!“. Последното сражение се води само 2 часа, без никакви значителни щети по крепостта. На 14 октомври се избиват пленниците в лагера на Османската Империя. Сюлейман си тръгва посърнал само с амбициите за господство в Централна Европа. Все пак ще има и второ настъпление, но след години, но 70-годишния Никлас няма да е на линия, за да демонстрира сериозния си военен опит.

 
 
Коментарите са изключени