shareit

Фотоприказките на Мира

| от |

Имало едно време една девойка, която искала да направи всички жени красиви. Тя не била магьосница, но пък имала тайна сила – да запазва младостта и красотата завинаги – чрез фотоапарата си.

Така започнала да разказва своите фотоприказки.

„Художественият портрет на жената ми е слабост. Искам жените около мен да имат по-голямо самочувствие, да се стремят да се запазят и да бъдат красиви. Искам да дойдат при мен и да се почувстват като принцеси“, разказва Мирослава Дерменджиева.

За нея снимането е не само изкуство, но и предизвикателство. „Това са хубавите снимки – в които има адреналин. Трябва да е нещо по-интересно, по-трудно. Нещо, което малко хора се наемат да направят. Как да стане хубава снимка, когато правиш това, което правят всички?“, обяснява Мира.

На нея не й пречи да мъкне килограми техника из гори и планини, когато знае, че резултатът би могъл да бъде главозамайващ.

И наистина снимките й приковават вниманието с визуалното си вълшебство.

Приглушена светлина, мистични дами в подобаващи тоалети, които носят в очите си страст и тайнствени мисли. И докато моделите създават едно свое, бленувано Аз в дебрите на собствените си фантазии и го моделират по свой вкус пред обектива на Мира, фотографката хвърля всичките си усилия, за да сбъдне тяхната мечта – да увековечат красотата си.

„По-голямата част от хората се сещат, че е трябвало да си направят художествен портрет твърде късно. Жените се снимат само на абитуриентската, сватбата и оттам нататък с детето. А къде остават те като личности, като жени. Всяка жена трябва да има такъв портрет, всяка може да е точно толкова красива, колкото иска“, казва Мира.

Така в нейна мисия се превръща желанието й да превръща дамите в принцеси поне за ден. „Осигурявам им грима, защото това е особено важно за фотографа. Целта ми е моделите да не мислят за нищо друго освен за себе си. Да се посветят на фототерапия“.

С една такава фотосесия може си излекуваш разбитото сърце, да се пренесеш в сънищата си или да очароваш близките си. Усещането да си сам пред обектива, в илюзорна среда прочиства съзнанието и възприятията за света. Жените искат да изглеждат по-слаби, по-млади, да са страхотни и това става възможно само за час през обектива на Мира. И не – апаратът не хапе ни най малко. В процеса на снимане момичетата всякак забравят за времето, мислите и тегобите си.

„Не съм от най-разговорливите. Аз снимам много, и изваждам човекът отвътре. Искам да го накарам да забрави, че съм там. Когато една жена се почувства звезда, тя застава в специфична, характерна за нея поза и изглежда невероятно“.

Най-екстремната фотосесия на Мира е с модела Сиана Стоянова в Боровец. Температурите паднали до минус 9 градуса. (снимката може да видите в галерията ни горе). „Много й беше студено, на мен ми беше гузно да я карам да стои прекалено дълго навън“, разказва за екстремното приключение Мира. По време на друга фотосесия, върху оживено шосе, фотографката и моделът й Александра Макавеева били застрашени от коли, движещи се с висока скорост, само заради един кадър на пътя.

„Всичко се случи просто защото се събудих един ден и посмях да осъществя мечтата си. Само с четене не ставаше по никакъв начин, купих си малко апаратче, записах се на курс. Пак нищо не разбирах, отказвах се един два пъти, но накрая успях да стартирам“, спомня си за началото фотографката.

Има си едно правило – не снима хора без разрешение, защото е получавала устни заплахи и се чувства като престъпник.

Затова започнала с изложба на забележителностите на „Венеция“.

„Не съжалявам грам, най-хубавият избор в живота ми макар в България моята дейност да не е оценена така, както искам. Обмислям изложба, която да покаже живота не жената във всичките му стадии, за която предвиждам инсталация и видео перформанс“, споделя тя.

Мирослава Дерменджиева е нещо като орисница, която дарява кадрите си с онази романтична красота по сюжета на любимите й детски книги – „Малки жени“, и „Анн от фермата Грийн Гейбълс“.

Мечтата й е всички дами да се усетят навреме, че могат да „консервират“ красотата си. А запазената й марка – да остави по нещо от себе си във всяка снимка. Така жените знаят, когато се погледнат, че Мира е помислила и за тях.

 
 
Коментарите са изключени

Истинският баща на паркура

| от |

Дейвид Бел безспорно е известен като създателя и патрон на паркура, но корените на спорта могат да се проследят до баща му, Реймънд, и времето, което прекарва като дете във Виетнам.

Малкият Реймънд е отгледан в Далат, Виетнам, в сиропиталище на френската армия, където получава и основно военно обучение. Той се оказва изключително отдаден именно на това обучение и нощем тайно ходи на площадката с препятствия и тренира. Когато усвоява препятствията до съвършенство, той създава свои. Младежът знае, че нарушава дисциплината и ако бъде заловен по време на тренировките си, ще бъде наказан. Затова се опитва да тренира възможно най-тихо като паралелно с това се опитва да скочи от възможно по-високо, за да се научи и да се приземява невредим.

След кулминацията на Индокитайската война през 1954, Реймънд получава френско гражданство и заминава за Франция, където продължава обучението си в армията до 19-ия си рожден ден през 1958.

Когато завършва, решава да приложи атлетските си способности и става член на парижката военна противопожарна бригада. Именно по време на тренировките си за пожарната, Реймънд се среща с методите на човек на име Джордж Хеберт, известен учител по физическа култура, който се оказва, че е и създател на площадката с препятствия, на която Рей тренира като момче.

Lieutenant Hébert

Джордж Хеберт

Реймънд е изумен от така нареченият „méthode naturelle“ (от фр. – „природен метод“) на Хеберт. С две думи, природният метод се състои от серия от 10 упражнения, които Джордж вярва, че са в основата на добрата физика. Тези упражнения включват тичане, катерене, ходене (и на два, и на четири крака), плуване, хвърляне, вдигане, самозащита, скачане и баланс. Хеберт се вдъхновява за метода си, когато служи като офицер в началото на 20 век. Тогава той често среща хора, чиято физика и способност да преминават през пресечени, понякога откровено опасни, местности изглежда вродена и естествена и това го кара да мисли, че по-естествен подход към физическите тренировките би бил по-полезен от стандартния за тогава фитнес. Мотото му е „Être fort pour être utile“, което се превежда като „Бъди здрав, за да бъдеш полезен“, също силно съвпада с вижданията на Реймънд.

По време на пожарните тренировки, Рей се представя като един от най-способните кадри като чупи всеки рекорд на всяко препятствие и след това печели няколко награди по пожароприложен спорт.

Атлетичните способности на Бел на практика го правят легенда сред пожарникарите като той често е канен да участва в едни от най-опасните мисии, с които се среща отбраната. Може би една от най-бележитите прояви, поне в очите на обществото, се случва когато увисва от един хеликоптер и докато лети, успява да грабне виетнамския флаг от флагщок на върха на катедралата Нотр Дам в Париж на около 90 метра над земята (на всичкото отгоре, това е първата мисия с хеликоптер за пожарната). Рей също така ще изумява другарите си като изкачва цели сгради за секунди без стълба, а катерейки се по водосточната тръба или ходейки по малки ръбове на десетки метри над земята без предпазни средства.

Най-важни са обаче нещата, които Рей прави „зад кулисите“ – всъщност именно те го правят толкова популярен сред пожарникарите. Заради почти уникалната си способност да прекосява заобикалящата го среда, използвайки каквото тя му предлага (което може да се нарече някаква проектоформа на паркур, Реймънд често поема отговорността да обучава новопостъпилите кадри и дори хора от армията в това как да се придвижват по-ефективно през градската среда. По време на едно такова обучение, твърди се, че Рей казва на един новак как да не те е страх от височини е жизнено важно за един пожарникар, веднага след което се засилва към един прозорец и правейки предно салто, скача през него в пълно пожарникарско облекло.

David Belle NewYorker

Дейвид Бел

Такива истории се разказва и на сина му Дейвид, който е силно вдъхновен от почти надчовешките способности на баща си и съответно започва да ги имитира като така ще създаде може би най-младия спорт в момента – паркура.

Ученията на Рей продължават да живеят и след смъртта му през 1957 не само заради работата на сина му, но и заради френската пожарна отбрана, член на която е другият му син. До този ден пожарникарите развиват физическите си способности като се състезават един с друг в преминаването на трасе с различни препятствия. А понякога и тренират с Дейвид.

 
 
Коментарите са изключени

Нацистките трудови лагери – работата щеше да ги освободи

| от |

Какво пише на всеки концентрационен лагер от Втората Световна война? „Arbeit Macht Frei“ или „Работата ще ви освободи“. Идеята на този слоган е да покаже на пристигащите, че имат шанс да бъдат освободени, ако се трудят достатъчно. Това може би допълва идеята, че някога Хитлер е започнал своя поход от трибуната на работническа партия. В книгата му „Моята борба“, фюрерът много често напомня, че Първата Световна война не е била изгубена на фронта, а от редица продажници, които попречили за по-бързото изграждане на истинската немска военна машина.

И по тази причина още на 1-и април, той обявява народният бойкот на всички еврейски бизнеси. Историята е позната на мнозина, секретната полиция или „SS“, както я познаваме, започва да събира всички противници на Хитлер. Къде отива работната идеология? Малко по-късно започват да се появяват инициативи като „Красотата на работата“.

Точно от такива се появява олимпийския стадион в Берлин, раждането на Volkswagen и редица други. SS започва да ръководи сериозно почти всеки бизнес в Германия. Нито една фабрика или завод няма право да печели сама. Изоставащите фирми и заводи се подпомагат сериозно от всички останали. През 1935-а година, немската младеж може да бъде призована на така наречената „Райх трудова служба“. За период от 6 месеца, всеки германец трябва да поработи в името на родината. Впрочем точно по онова време започват да се проявяват и проекти като легендарния немски аутобан. Хитлер автоматично наема своя любим архитект Алберт Шпеер.

Поради наближаващата война, горкият Алберт трябвало да използва само камък за изграждането на бъдещата немска империя – от арматурата може да се правят брони, куршуми и всякакви други армейски атрибути. Архитектът имал и един друг проблем, липсвали всякакви възможности за териториално разширяване, а сградите на Шпеер не може ли да се гъчкат една в друга. И така бързо започнали да се предлагат други идеи като анексирането на Австралия, Чехословакия, Полша и Украйна. Химлер много често е смятал, че ако след 20 години няма изградена нова Германия, цялата война може да няма смисъл изобщо. Необходими били и хора, които да построят масивните немски сгради. В този случай, това трябвало да бъдат всички жители на лагерите на смъртта. Строителството било важно за него, все пак пренасочвал около 50% от брутния вътрешен продукт на страната за усиленото изграждане.

До 1942-а година Германия се е сражавала с много по-ниска сума за изграждането на военно оръжие, спрямо своите опоненти. Приходите, както мнозина се досещат, са идвали от ограбените евреи. Анексирането на Австрия дало територия и приблизително 200 000 евреи. За разлика от онези 600 000 заможни семейства в Германия, австрийските евреи били доста бедни селски семейства, които не са успели да напуснат по-рано страната, изпреварвайки пристигането на нацистите. И така през 1938-а година се взима решение, че нацията няма да се грижи за евреи, които се смятат годни за работа. Те ще трябва да работят в името на нацията, а самата тя няма да им даде нищо в замяна. Лагерите много често се свързват с убийствата и газовите камери, но истината е, че обитателите им са работели доста сериозно. Тяхната единствена мисия била да бъдат безплатна работна ръка. Нацистите не се притеснявали за качеството на работната ръка, количеството било напълно задоволително и позволявало търпението на загуби. Повечето лагери поне в началото били близо до каменни кариери, откъдето трябва да идва основният ресурс на Албърт.

Bundesarchiv_Bild_192-269,_KZ_Mauthausen,_Häftlinge_im_Steinbruch

Легендарното стълбище на смъртта.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 192-269 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5485692

Мотото на лагер „Маутхаузен“ било именно „Смърт чрез работа“.
За лагерниците е ясно, че работят до смърт и нямат право на почивка, нито на нормална храна. Те трябва да се качват по 186 стълби, носейки огромни камъни. След доставянето на първия камък, лагерникът се връща за втори. Изнемогващите падат и създават ефекта на доминото. Понякога дори пазачите избирали грешник за хвърляне надолу по стълбите. Не винаги наказателната присъда е била извършвана от немски офицер, както показват архивите. Така наричаните капо на лагерниците трябвало да избират кого да елиминират. Капо става само онзи, който има криминална присъда. За малко по-добра работа и свобода от труда, избраният трябвало да знае всичко и да контролира цялата си група. Капо лагерниците имали 10 пъти по-голям шанс за оцеляване от всички останали. Едва в средата на 40-те години ще започне селекцията на годни за работа и годни за газова камера.

И отново лагерници е трябвало да изнасят пресните трупове и да ги погребват, но преди това трябвало да свалят всички възможни златни накити, златни пломби и други ценности. Режимът гарантирал, че всеки занимаващ се с тази тежка задача ще може да спаси своето собствено семейство, когато то бъде докарано, а всички знаели, че рано или късно ще се случи точно това.
Капосите имали и други специални облаги като достъп до бардаците. Едва през 90-те на миналия век се заговаря, че в почти всеки лагер имало по една сграда за подобни изпълнения. Там офицерите вдигали духа си, както и други специални атрибути, следвани от верните си слуги. Има и слухове за друга медицинска практика. Според някои войници, хомосексуалността можела да се излекува чрез секс. Ето защо много хомосексуални мъже били водени в бараката. Няма документиран успех на въпросното „лечение“.

Bundesarchiv_Bild_192-306,_KZ-Mauthausen,_Himmlervisite

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 192-306 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5485733

В края на войната, работниците от лагерите започват да строят и оръжие. Архивите споделят, че има доста компании, които използвали евтината работна ръка. Технологичният гигант Siemens имал обикновен персонал, но през 40-те години на миналия век започва да използва лагерния персонал, за да може да навакса с поръчките. До края на войната, повече от 80 000 затворника са работили за тази фирма. Списъкът от световни компании, възползвали се от евтината работна ръка е доста сериозен. След края на войната ще бъдат съдени онези големи индустриалци, чийто банкови сметки са пълни с кървавите пари на лагерници из цяла Германия. Тук може да попитате: ако нацистите са виновни за смъртта на толкова много хора и всички тези лагери, какво трябва да е отношението към бизнес съучастниците?

 
 
Коментарите са изключени

Колко е полезна една дупка в корема

| от |

Много животни живеят с постоянна дупка в корема – особено ако е хирургически поставена фистула. Хората също могат да имат фистули: първият човек с подобно нещо е френския канадец Алексис Мартин. Той претърпява смъртоносно пробождане със сабя през 1822 и според доктора му няма да го бъде. Въпреки печалните прогнози обаче в следващите 2 години Алексис все пак успява да се възстанови и тялото му продължава да функционира в по-голямата си част. Освен малката подробност, че има дупка в тялото, която никога няма да се затвори. През нея докторите могат да наблюдават процесите в стомаха му.

St Martin Alexis

Алексис Мартин

Днес, аграрните учени наблюдават и изследват храносмилателната система на добитъка като правят подобни дупки в стомасите на кравите – които междувременно са си живи и здрави. Дупката в коремите на всяка една от тези крави има запушалка, която се казва канюла. Тази манипулация позволяват да се изважда храна от телата на кравите, която е в средата на храносмилането си. Така могат да се установят някои потенциално опасни и за човека болести.

Те обаче се използват основно за изследване ефекта на различни храни и хранителни добавки за добитъка, както и как се храносмилат те, колко дълго отнема да се усвоят и така нататък. Без тях, човек трябва да следи за външни фактори, по които да съди за вътрешните процеси, което прави цялото занимание изключително по-трудно и времеемко като се има предвид и че никой от тези фактори не е толкова изчерпателен, еднозначен и подробен, колкото проба от храната директно от корема на животното, изследвана в лаборатория. А храната за добитъка трябва да се подобрява, защото самият той е от изключителна важност за нас.

Cow disc 5201

Не трябва обаче да се тревожим за негативните ефект от процедурата: операцията не причинява никаква болка на кравата и дори удължава живота й, защото ако в бъдеще има някакви здравословни проблеми, те могат да се хванат на изследванията преди да са станали сериозни; съответно и лечението й може да се приложи много по-лесно. А от тази крава полза имат хиляди други по света.

 
 
Коментарите са изключени

Шотландия търси костите на последната останала вещица

| от |

Библейските страхове са известни през 17-и и 18-и век. Разумът нямал право да коментира и търси обяснения за различни аномалии, вместо него говорила църквата. В този малко по-тъмен период от историята има опасност за всяка жена да се превърне във вещица. Съдбата на заподозрените партньорки на сатаната била лесна за решаване – пречистване чрез огън. Разследването на църквата и властите по обвиненията във вещерство били кратки и бързи, а и докато то тече, някой вече реди дърветата за кладата.

Един от добре документираните случаи датира от 1704-а година в Шотландия. Вещицата Лилиас Ади (на главната снимка) е обвинена в призоваване на сатаната. Арестуваната нещастница се озовава в съда на Торибърн и след бърза проверка става ясно, че е практикувала вещерство и е правила секс с дявола. И докато отново публиката се събира, за да стане свидетел на живото изгаряне, обвинената предпочита да си спести мъките и да се обеси в килията си. Никой не е бил подготвен за този специален ход, а и така населението започва да я подозира още повече – самоубийството в библията се смята за смъртен грях, но след като Ади така или иначе е поклонница на дявола, просто няма от какво да се притеснява.

Обвинението е чисто комично, но след като се насаждат страхове с години в обществото, особено в малките градове, където всяка вяра управлява по-добре от закона, шансовете да бъдете обвинени в колаборация с ада са доста високи. Една пияна съседка сънувала, че Лилиас идва да я вземе и също така била пионка в ръцете на дявола. Слухът и паниката бързо сковават сърцата на съседите и всички са убедени, че причината за техният душевен дискомфорт е дяволската ръка и обсебването. Пишман вещицата получава дежурната пречистваща литургия под формата на разнообразни арестантски мъчения. Признанието е буквално изкарано с жесток побой.

Baldung_Hexen_1508_kol

Снимка: By Hans Baldung – Source: R. Decker, Hexen, Frontispiz (2004), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=359546

Осъдената знаела, че ако разкажеш някоя безумна история, най-вероятно всички сеирджии ще бъдат задоволени. Разказът на обвинената споделя, че сатаната и идвал на гости. Бил блед и имал кравешки копита. Гостът я карал да се отрече от библията. След отричането последвал паранормален секс. Посещавал я от време на време и в други дни, но важното е, че заедно с други последователки са танцували в захлас. Било редно да се издадат и други имена и Лилиас използвала само онези, които били изпечени за общото благо. И след обесването, тялото на Ади било изпратено на брега в кален гроб, затиснат от огромен камък, в случай, че сатаната реши да я възроди отново. Отново популярно вярване от онова красиво време. Друг особен казус за властите е и самопризнанието, то гарантирало шансът за възкресение. Ади така или иначе се превърнала във втората забележителност след чудовището от Лохнес.

След като гробът и бил отворен от ловци на антики, практически нищо не било пощадени. Костите, някои ценности вътре и дори дъските от ковчега били използвани за направата на различни елементи. Андрю Карнеги получил бастун от този лов. Главата била предадена на Джоузеф Нийл Патън, който се занимавал с френология – наука за установяване на психични проблеми чрез измерване на черепа. След приключване на изследванията, същият е предаден на медицинската асоциация FIFE.

John_William_Waterhouse_-_Magic_Circle

Снимка: By John William Waterhouse – Tate Gallery, online database: entry N01572, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1173532

По-късно експерти ще използват робот за създаването на образ от костната структура. Археолозите искат да направят паметник на последната запазена вещица, но идва и следващият проблем – костите липсват. Тази година се навършват 315 години от смъртта на горката женица, но никой не си спомня къде са останките ѝ. Черепът е бил изложен в Глазгоу през 1938-а година и все още не може да бъде открит. Та в този ред на мисли, властите умоляват всеки за информация в издирването на последната вещица. От 3500 екзекутирани за практикуването на вещерство, само нейните следи са запазени в историята, само трябва да се намерят.

 
 
Коментарите са изключени