Фотогалерия: Тайфунът „Халонг“

| от |

Кадри от тайфуна „Халонг“, ударил Филипините и Япония преди няколко дни:

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Филмовият клуб на Jameson Irish Whiskey представя „Боен клуб“

| от |

Петото издание на легендарния Jameson Cult Film Club ще потопи щастливците, сдобили се с покана в неповторимата атмосфера на „Боен клуб“ – филмът на Дейвид Финчър, който разтърси цяло едно поколение. Спиращата дъха прожекция е една от най-атрактивните кино инициативи в България, превърнала се в истински мит на столичния ъндърграунд.

На 24 ноември от 20:00 ч. в пространството на Underpool Arena зрителите ще попаднат в сърцето на бойния клуб – там, където истината е забулена в мистерия, лицата са безименни, а за случилото се не се говори. В духа на инициативата мястото ще бъде преобразено до неузнаваемост, за да посрещне едва 800 щастливци, сдобили се с пропуск за дългоочакваното зрелище. Всеки желаещ да стане част от събитието може да го направи с регистрация на www.jame.sn/JCFC-Guest и да получи шанса да бъде след спечелилите специални покани за зрелището.

Незабравимата история на „Боен клуб“ остава актуална и до днес. Филмът се превръща в легенда заради своята безпощадна дисекция на консуматорското общество и изобличаването на насилието като основен двигател на меркантилната съвременна действителност. Приет трудно от критиката, филмът се сблъсква с неочаквани трудности по пътя към своя култов статус. Цели 10 години след премиерата „Ню Йорк Таймс“ публикува статията на Денис Лим, в която „Боен клуб“ е наречен „по всяка вероятност определящ култов филм на нашето време“. Днес лентата е в класацията на най-добрите 250 филма за всички времена на IMDB, а общественият отзвук продължава да е актуален. Много от феновете определят продукцията като пророческа. Доказателствата са налице.

Култовият филмов клуб на Jameson e едно от най-атрактивните и очаквани събития в календара на всеки истински киноман. Образът на магнетичния Тайлър Дърдън, в изпълнение на любимите ни Брад Пит и Едуард Нортън ще оживее буквално пред зрителите в избрани сцени, които ще бъдат претворени от популярни български актьори и десетки статисти на метри от публиката.

Сцените оживяват в синхрон със случващото се на екрана, а комбинацията от уникални декори и невъобразима сценография обещават незабравимо изживяване за гостите на събитието. Чувството е неописуемо – представете си саундтрака, неизбледняващите образи и авангардната философия, вплетена във всеки ред от сценария. А сега си представете, че сте на снимачната полощадка на любимия ви „Боен клуб“. Това е само върхът на айсберга в Jameson Cult Film Club.

Да изживееш Jameson Cult Film Club е много повече от спомен. Култовата прожекция е безапелационна в своята отдаденост на епохата и атмосферата на избрания филм. През миналия сезон култовият филмов клуб на Jameson представи „Мълчанието на агнетата“ в студиата на NU BOYANA и още десетки образи бяха пресъздадени от млади български актьори с шеметна хореография и визуално разтърсваща сценография.

Незабравими за феновете ще останат и култовите прожекции на „Криминале“ и „ГЕПИ“. Нека ви припомним малко повечве за началото на Jameson Cult Film Club, за да ви подготвим за предстоящия спектакъл:

Прожекциите на Jameson Cult film Club се реализират на няколко екрана, а взаимодействието на статистите и актьорите със зрителите е запазена марка на инициативата. Предстоящата прожекция на „Боен клуб“ обещава много изненади за посетителите и гарантира пътуване както във времето, така и в пространството, а всеки гост би могъл да бъде въвлечен в случващото се на метри от него и да се почувства герой в легендарната продукция на култовия Дейвид Финчър.

Очаквайте информация за актьорския състав, както и допълнителни детайли за прожекцията. Всичко с времето си. А до тогава, тихо, защото за Jameson Cult Film Club не се говори.

 

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.