Форума за климата във Варшава : Само общи приказки…

| от |

Пет дни продължиха дискусиите в полската столица. Очакваше се ново споразумение за опазване на климата. Основните въпроси обаче си останаха нерешени, а множество неправителствени организации разгневено напуснаха форума, предаде Дойче веле.

waw

Напредък на практика не е постигнат, което предизвика острия протест на редица природозащитни организации. Голяма част от неправителствените организации напуснаха Световната конференция по климата, която от понеделник насам се провежда във Варшава. Без решение остават най-вече споровете за това как да се разпределят финансовите тежести по бъдещите ангажименти за опазване на климата.

„Промените в климата са факт, но тук във Варшава не се стигна до никакъв напредък“, казва шефът на Грийнпийс Куми Найду. Редица централни въпроси остават без решение. Нещо повече: от организацията WWF определиха случващото се във Варшава като фарс, който обслужва интересите на въгледобивната индустрия.

Най-сложни са финансовите въпроси

На конференцията във Варшава ООН смяташе да положи „крайъгълния камък“ за бъдещото обвързващо споразумение за защита на климата. Крайният вариант на документа би трябвало да бъде одобрен в Париж през 2015 година, след което през 2020-та споразумението да влезе в сила. Целта е рязко да се намалят количествата на вредните парникови газове в атмосферата, да се намали прогнозираното затопляне на Земята от четири на два градуса и да се регламентират помощите за по-бедните държави. Но представителите на участващите 194 държави останаха твърде далеч от тази цел.

Мненията се разминават най-вече по въпроса за парите, предназначени за по-бедните страни. „Няма нито една точка, по която да няма спорове“, призна представителката на германското министерство на околната среда Урсула Хайнен-Есер, визирайки финансовата част на проекта. Наред с другото, и до момента остава неясно как отпусканите финансови средства ще достигат до по-бедните държави. Нерешен обаче е не само проблемът с финансите. Екологът Никлас Хьоне заявява, че липсват и конкретни мерки за бъдещето. Затова пък има развитие по въпроса как биха могли да бъдат компенсирани вредите и щетите, които страните понасят от измененията в климата, казва Хайнен-Есер.

„Трябва да се сложи край на празните приказки“

„Тази конференция трябваше да представлява важна крачка напред, но нищо подобно не се случи“, отбелязва шефът на Грийнпийс Куми Найду. Представителите на други природозащитни организации като Оксфам и WWF също се съмняват, че нещо ще се промени през последния ден (22.11.) на конференцията. „Решението за напускане на форума е израз на чувството ни за солидарност спрямо жертвите на климатичните промени“, казва Хариет Сингх от „Action Aid International“. „Някой ден все трябва да се сложи край на празните приказки. Време е да се разбере с колко пари разполагаме за борбата ни срещу промените в климата“, казва тя.

Три други неправителствени организации – „Мизереор“, „Хляб за света“ и „Джърмануоч“, приветстваха решението за напускане на форума, но предпочетоха да продължат да участват в преговорите. „Ще се опитаме да придадем на този натиск конструктивна динамика в рамките на дискусиите“, заяви Клаус Милке, председател на „Джърмануоч“.

По думите на Найду, надеждите на природозащитните организации са отправени сега към следващата Световна конференция по климата през 2014 година в Лима. „Ценим ролята на ООН и на Секретариата по климата към ООН“, подчертава той. „Но искаме да окажем натиск спрямо правителствата в нашите държави, за да може през следващата година да се стигне до добри резултати.“

От „Коалиция за климата“ също излязоха със своя декларация по случая :

Продължаващата вече десети ден среща на ООН за климата СОР19 във Варшава, Полша се оказа до момента пълен провал. Домакините направиха всичко необходимо, за да я провалят, а Австралия, Канада, Япония, САЩ и др. развити страни допринесоха даже за отстъпление от досегашни ангажименти на страните участнички. Мястото за срещата на върха е недостатъчно и много представители на медиите и НПО не получиха акредитация, но за сметка на това имаше достатъчно места за спонсорите на конференцията, които бяха едни от най-замърсяващите компании и лобисти за продължаване на статуквото и замърсяване в енергетиката, транспорта, селското стопанство.

В същия период Полша беше домакин и на световния въглищен форум, който се председателстваше от полския министър на икономиката, и който накрая прие отворено писмо до председателя на СОР19 (полския министър на околната среда). Вчера мининстър-председателят на Полша замени министъра на околната среда със зам. министъра на финансите, която в първата си реч заяви, че основен приоритет за нея е фракинга за шистов газ. През цялото време домакините бойкотират опита на ЕС за прогрес в преговорите и за напредък по отношение на изготвяне на споразумение целите и ангажиментите свързани с климатичните промени.

Още в началото на преговорите миналата седмица, Япония и Австралия заявиха, че се отказват от заявените ангажименти, а Канада продължи да блокира и снишава целите си, независимо че по същото време поредното климатично бедствие отне животите на хиляди филипинци. Днес е предпоследният ден от срещата, а напредък няма никакъв. По всички важни панели и документи няма дори приет механизъм, камо ли финален текст. Тази среща е поредният провал, а пораженията са за всички хора по света, но най-вече за силно засегнатите и уязвими развиващи се държави.

 

 
 

Какво ново в новата Honda CR-V?

| от chronicle.bg |

След като хибридната версия на новото поколение на Honda CR-V пристигна в България непосредствено след старта на европейските продажби на модела, можем накратко да представим какво е новото в последния автомобил на марката.

Новият екологичен CR-V Hybrid е оборудван с интелигентната система Multi Mode Drive (i-MMD), съчетаваща 2,0-литров i-VTEC бензинов двигател с цикъл на Atkinson и два електромотора, за да осигури реална енергийна ефективност и лесна управляемост. i-MMD не работи с конвенционална трансмисия, а вместо това функционира чрез далеч по-компактен агрегат, осигуряващ директна връзка между задвижващите части и плавното предаване на въртящия момент.

Новата хибридна система i-MMD (Intelligent Multi-Mode Drive) се състои от два електрически двигателя. Единият електрически мотор е с максимална мощност 184 к.с. Той има двойна роля – задвижва автомобила в съответния режим, или генерира електроенергия, тъй като е свързан с електрическия мотор-генератор. Последният на свой ред създава електроенергия, а тя се добавя към акумулаторните батерии, и така се автомобилът се движи в електрически режим. В този случай той ускорява изключително бързо. В крайна сметка резултатът от всичко това е уникалното съчетание от екологичността на електрическия двигател с показателите на бензиновия и вътрешното пространство на конвенционален автомобил.

Възможни са три режима – напълно електрически, хибриден (ползва електроенергията от генератора към задвижващия мотор, допълнително количество идва от батериите), и такъв, в който превес има двигателят с вътрешно горене. Всъщност бутон за смяна на различните режими няма, системата изчислява прецизно кой е най-подходящият за даден момент.

Хибридната система не се нуждае от конвенционална трансмисия и е оборудвана с 1-степенен съединител с фиксирано предавателно отношение, който създава директна връзка между подвижните компоненти и по този начин се осигурява плавно предаване на въртящ момент през цялата система.

В електрически режим задвижващият мотор черпи енергия единствено от батериите и така е осигурено задвижване с нулеви вредни емисии. В хибриден режим бензиновият двигател осигурява енергия за електрическия мотор-генератор, който на свой ред отдава мощност към задвижващия електромотор. Излишната мощност се връща обратно през генератора, за да дозареди батериите. В нормален режим колелата биват задвижвани от бензиновия силов агрегат, като при необходимост допълнителна доза мощност може да дойде от електромотора.

 
 

NASA обяви края на роувъра Opportunity

| от chronicle.bg |

NASA оповести трагичната кончина на роувъра Opportunity, който е на Марс, след като 8 месеца не установи контакт с него. През юни миналата година на червената планета се разразява пясъчна буря, която явно е повредила робота. От тогава Хюстън се е опитал да установи контакт 800 пъти, но без успех. Пясъкът от бурята може да е покрил соларните панели на машината и така тя да не може да се презареди.

Вчера вечерта NASA направи последен опит да се свърже.

„Един от най-успешните и трайни подвизи в междупланетарното изследване, нашият роувър Opportunity, трябва да приключи след почти 15 години на повърхността на Марс. Той беше създаден да издържи 90 марсиански дни, ето видео от мисията му.“

Администраторът на NASA, Джим Бриденщайн, написа в Twitter: „След над 800 опита да се свържем с Opportunity, днес обявяваме края на края на успешната марсианска мисия. Opportunity надживя предвижданията ни с повече от 14 години.“

NASA изпрати роувърите близнаци Opportunity и Spirit през 2003 година, за да изследват повърхността на Марс. Spirit не работи вече няколко години. Opportunity обаче продължи да функционира много след предвиждания срок на годност.

В канала си YouTube NASA често предава на живо:

 
 

Запознайте се с френската двойничка на Риана

| от chronicle.bg |

Следващия път, когато сте във Франция и видите момиче, което прилича на Риана, погледнете отново.

Социалните мрежи обърнаха вниманието си към на 23-годишната французойка Уна Серталф, която прилича забележително много на певицата от Барбадос. Момичето каза пред BuzzFeed News, че приликата е явна „откакто е на 15 или 16″, въпреки че не е съгласна на всяка цена. Това, че прилича на Риана, разбира се, има и своите ползи. Уна казва, че по-лесно я пускат в дискотеки и я черпят повече, но тя е по-резервиран човек и не се възползва.

Има обаче и недостатъци. Серталф казва, че често идват хора, които искат да се снимат с нея, но когато стане въпрос за лични връзки, никога не може да знае дали даден човек не е с нея, защото прилича на известна личност или не. „Когато си говоря с някой мъж, често ми казват „Приличаш на Риана“ и виждам колко са радостни от това и как искат да ме покажат на приятелите си. Но се чудя дали някога ще можем да пренебрегнем външния ми вид.“

Като цяло обаче тя намира ситуацията за забавна.

Един потребител на Twitter казва „Тя прилича на Риана повече, отколкото Риана прилича на Риана“. Реплики като „Кога пускаш албума“ също не липсват. „Ако имаш време за селфита, имаш време и да запишеш албум.“

Ето няколко снимки на Уна Серталф.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.