Forbes: Григор Димитров е най-голямата звезда в България

| от chronicle.bg |

Първата ни ракета в мъжкия тенис Григор Димитров е най-голямата знаменитост в България, според родното издание на списание Forbes. Талантливият спортист запазва лидерството в престижната класация, която оглави за втора поредна година.

Forbes – България раздаде наградите на специално парти снощи. Подредбата на Топ 70 на българските знаменитости следва методологията на американското издание. В звездната класация попадат спортисти, музиканти, тв водещи и продуценти, актьори и режисьори, модели и артисти.

Ето и кои са останалите в челната десетка на изданието:

1. Григор Димитров

2. Магърдич Халваджиян
3. Слави Трифонов
4. Кубрат Пулев
5. Димитър Бербатов
6. Любо Нейков
7. Графа
8. Захари Бахаров
9. Мария Илиева
10. Ненчо Балабанов, имитатор на Бойко Борисов

Критериите, по които е направено подреждането, са: успехи в областта, в която се изявяват; участие в проекти, различни от основната дейност – като благотворителност и други обществени каузи; честота на медийните изяви и активност в социалните мрежи.

Втората десетка на класацията започва с тенисистката Цветана Пиронкова, следвана от Крисия, Лили Иванова, Александър Кадиев – син на Катерина Европа, Ален Блатечки, Криско, Камен Донев, Миро, Димитър Рачков и Васил Василиев – Зуека.

Наскоро Григор попадна за първи път в кариерата си и в годишната класация на най-добре печелещите тенисисти на американското издание на Forbes, която се провежда за периода между 1 юни 2014 и 1 юни 2015. Той заема 11-о място със спечелени $7,8 млн.

 
 

Грейс Кели: Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.

| от chronicle.bg |

Световното кино познава наистина много малък брой звезди, чийто талант е равен на красотата им и  тези двете да са в огромни мащаби. А дори да има такива, много малко то тях успяват да докажат, че притежават и двете. Грейс Кели притежава и двете и то в огромни количества.

Актрисата има 11 филма в биографията си, но въпреки това е сред най-ярките звезди на миналия век. За период от 6 години печели „Оскар“, пленява сърцата на десетки мъже и работи с най-известните режисьори на епохата.

Тя актрисата, заради която филмът Country Girl е заснет черно-бял. Защото пълноцветната картина ще разкрие красотата й, а героинята трябва да е отчаяна от живота, съсипана домакиня. Трябва й много време и упоритост, за да докаже, че е повече от поредната изваяна блондинка. Но все пак успява.

Животът й пред екрана е сравнително кратък за талант от такъв мащаб. На едно посещение на Ривиерата се запознава с принц Рение III, Княз на Монако. Така започва историята на една от най-обичаните принцеси на миналия век. През 1956 година Грейс Кели приема ролята, която ще изпълнява до края на живота си – тази на принцеса. Повече не се снима в киното, въпреки желанието си.

Но остава все така желана. Дори днес, 89 години след рождението си. На днешната дата, споделяме няколко любими цитати на тази великолепна жена. 

грейс кели, grace kelly

„Определено не гледам на живота си като на приказка.“

„Самото възприемане на живота ми като приказка, е приказка.“

„Да въведе хармония и ред в дома, е право и задължение на жената.“

„Ядосването на разрешава нищо“

„Еманципацията не жените ги лиши от тяхната мистерия.“

„Обвинявана съм, че съм сноб, студена и резервирана. Тези, които ме познават, знаят, че това не е така. Истината дори е точно обратното. Все пак толкова много ли е да искаш да запазиш личния си живот и чувствата си?“

грейс кели, grace kelly

„Не можеш да получиш нещо в замяна на нищо. Всичко трябва да се заслужи чрез работа, постоянство и честност.“ 

„Благодарение на Алфред Хичкок разбрах, че сцените с убийство трябва да се заснемат като любовни сцени, а любовните сцени, като сцени с убийство.“

„Животът ни изисква определен вид гардероб.“

„Не обичам крещенето и караниците, аз просто не умея да се карам.“

books-and-art-grace-kelly-reading-beyond-the-high-himalayas-1445949403_org

„Искам да бъда запомнена като някой, който е вършил смислени дела, който е бил мил и любящ човек.“

„Избягвам да гледам назад. Предпочитам хубавите спомени пред съжалението.“

„Човек трябва да пази нещо в себе си, иначе животът му ще бъде като обложка в списание.“

„Обичам да се разхождам в гората, по пътеките, на плажа. Обичам да съм част от природата. Обичам да вървя сама. Като терапия е. Човек трябва да остава сам, за да презареди батериите.

grace-kelly-59bc7d4fbfd66aa1

„Мразех Холивуд. Този град няма милост. Само успехът има значение там. Не познавам място в света, където толкова много хора минават през нервни кризи, където има толкова много алкохолици, невротици и нещастие.“

„Принципно съм феминист. Смятам, че жените могат да правят всичко, което решат.“

„Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.“

 
 

„Venom“ победи „Justice League“ в боксофис класацията

| от chronicle.bg |

„Venom“ продължава да надминава очакванията като официално победи „Justice League“ в боксофиса. Въпреки не особено лъчезарните ревюта, филмът успя да предизвика силна реакция от публиката. 

Главният персонаж Еди Брок (Том Харди) е разследващ журналист, който влиза в контакт с извънземна субстанция, докато върви по стъпките на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), основател на организацията Life Foundation. Той и субстанцията стават едно цяло – Венъм.

Венъм традиционно е един от иконичните противници на Спайдърмен, но тук образът е по-скоро на анти герой, отколкото на враг.

Статистиката е следната: „Venom“ – $673,5 милиона; „Justice League“ – $657,9 милиона 

Успехът му се дължи главно на приходите извън Северна Америка, защото там всъщност „Justice League“ изкарва повече – $229 милиона на $206 милиона за Еди Брок. Приходите извън САЩ обаче са повече за Еди като последната финансова инжекция идва, съвсем очаквано, от Китай, където филмът направи $111 милиона само за премиерата. Така той се нарежда на второ място по приходи от премиера след „Avengers: Infinity War“.

В тази победа има известна ирония. През 2013 година преди Зак Снайдер (режисьорът на „Justice League“) да бъде нает от Warner Bros. за „Man of Steel“, твърдеше се, че режисьорът на „Venom“ Рубен Флечър ще снима „Justice League“. Това обаче не се случва – Флечър успява да избегне всички главоболия с критиците и публиката, пренаписванията на сценария, преснимания на сцени и т.н. Вместо това той обърна Sony към собствената им вселена. Сега от студиото очакваме филми като „Morbius the Living Vampire“ и „Silver and Black“.

 
 

„Ве4ната Сали“ ще ни покаже как да се забавляваме и как да прекалим

| от chronicle.bg |

Миналата седмица ви показахме 5 сериала, които ще владеят телевизионния ефир този месец. Сред тях беше и сериалът „Ве4ната Сали“, който от днес вече може да бъде гледан и у нас, в ефира на HBO и онлайн на HBO GO. 

Носеща типичния хаплив заряд на британския хумор, историята за нестандартна любовна афера между две жени, която бързо излиза извън контрол, е едно безстрашно изследване на любовта, секса и вманиачаването в половинкатa ни. Взривоопасна комбинация, излизаща изпод „ужасяващия“ ум на Джулия Дейвис, която освен че облича с лекота образа на щурата Ема е продуцент, сценарист и режисьор на 7-те епизода от по 30 минути.  Джулия Дейвис, макар не много позната у нас, е едно от най-известните комедийни британски лица. Тя влиза в полезрението на HBO с „Къмпинг“ и е съсценарист с Лена Дънам и Джени Конър на американската му версия с Дженифър Гарднър, която в момента тече по HBO у нас.

Комедийният сериал проследява живота на Сали (Катрин Шепърд от „Падингтън“), маркетинг специалист в очакване на повишение. В продължение на 10 години тя живее удобен и спокоен живот в предградията с меко казано невзрачния си приятел Дейвид (Алекс Маккуин от „Бръсначите“).

Вечерта, в която той й предлага брак, Сали изпада в размисли за живота, които я подтикват към непривична спонтанност. Тя започва дива връзка със съблазнителната Ема (Джулия Дейвис от „Наистина любов“, Nighty Night).

Ема е всичко, което Дейвид не е – харизматична и спонтанна личност. Преди Сали да се усети, Ема вече се е пренесла при нея, пренаредила е мебелите, както и живота й. Но дали наистина това е нещото, което Сали иска, или е направила грешка?

Джулия Дейвис и HBO забъркват романтична комедия за манипулациите и паразитните взаимоотношения, в които хората попадат, дори когато виждат как положението се влошава още повече от действията им. Това е концепция, която всеки, запознат с работата на Дейвис, ще схване почти веднага – влечението й да взима най-лошите аспекти от всеки човек и да ги завърта до комична крайност.

 
 

Сори, ама децата ви са “гадни копилета”

| от Вучето |

Оня ден, докато чаках пред кварталния мини-маркет, наблюдавах две момчета на около десет, които тъкмо си бяха напазарували разни снаксове  и газирани енергийни напитки.

Едното махна опаковаката на шоколадовото си десертче и я остави да падне в краката му, въпреки че импровизираното кошче за боклук, направено от наполовина срязан кашон, беше само на крачка от него.

–     Няма ли да си вдигнеш хартийката? – питам аз с възможно най-незаядливия тон, на който съм способна.

–     Тц.

–     Защо?

–     Ми така.

Явно ситуацията изисква да използвам един от класическите риторични въпроси за самосугестия.

Вкъщи така ли хвърляш боклуците на пода?

–     Да – отвръща семпло хлапето.

Чувствам как кръвта нахлува в главата ми и буквално закипява в хипоталамуса.

–     Вeднага я вдигни!

Дотук беше с педагогическо-възпитателната аргументация.

–     Не мога.

–     А да си направиш модерна прическа можеш!

Момчето отхапва от шоколадчето.

После го удрям на умоляване.

–     Много те моля да вдигнеш опаковката!

Детето ме гледа безизразно изпод дългия си бретон. Едва се сдържам да не се наведа и да я вдигна аз.

–     Моля те!

Ето така звучи самоунижението.

В този почти театрален в своята абсурдна драматичност момент се намесва другото дете, чиято роля, сега разбирам, е  била на чеховата пушка на стената.  То се навежда, взима хартийката и безмълвно я хвърля в кашона.

–     Благодаря – казвам смирено като едва сдържам сълзите си от яд. Момчето обаче не отговаря, не ме поглежда дори. Приятелката ми излиза от магазина, децата подкарват тротинетките си надолу по улицата, и… край на сцената.

Не знам кога стана модерно да си простак. И кога престана да е срамно, ако някой (по-възрастен) ти направи забележка, задето си се държал невъзпитано. Сигурно съм проспала прехода от времето,когато ушите ни пламваха в червено само като трябваше да поздравим класната на улицата, до времето, когато съседското хлапе от горния етаж заявява, че му е през (6-сантиметровия) к*р, че е изплюло дъвката в саксията с риган на перваза ми.

Аз не съм от онези възрастни, които миришат на ликьор, стари дантели и гроб, дето все повтарят като издраскан винил, че, виждате ли, по наше време беше така, пък сега младите иначе. Винаги е имало напрежение между поколенията.  Още Платон се е възмущавал, че “днешните младежи” говорят и се държат непочитително, а “нашата мъдрост за тях е просто глупост.” 2 400 години по-късно нещата не са мръднали. Все същата песен, само че на нов глас – този на Ники Минаж илиДжъстин Бийбър. Шарл Азнавур и Монсерат Кабайе са мъртви. Затова и колкото и да не ми се иска, сравнението просто се налага от само себе си.

Ние срещу тях.

Моралът на старите мърморковци срещу наглостта на малките психaрчета. 

Веднъж станах свидетел как едно петгодишно хлапе заряза катерушките в парка, понеже вниманието му беше привлечено от жена, която возеха в инвалидна количка по алеята. Изтича до нея и започна да се плези насреща й, да размахва ръце и да криви лицето си в отвратителни гримаси. Жената не можеше да се движи, нито да говори, но си личеше по изражението й колко е ужасена.  Друг път видях няколко деца да увисват на клоните на неотдавна засадено дръвче и с яростни движения да се опитват да ги скършат. Личеше, че много се кефят. Явно рампата за скейтборд вече не им беше fun?

А кои всъщност са те – модерните гадни копилета, на които не им се налага да се бият с нацистите като в едноименния филм с Брад Пит? Те тичат като обезумели и злодействат. Малки агресивни маймуни на ролери, скейтове, тротинетки. Въоръжени с таблети и смартфони – техните широко отворени прозорци към необятния свят. Всъщност техните малки затвори.  Невръстни ангелчета с маймунски души, облечени с роклички Zara и тениски с логото на Lauren Sport. Имената им са Стефани, Брайън, Антонио и Даяна. „Като принцеса Даяна“, пояснява гордата майка.

Единственият авторитет, който признават, са празноглавите влогъри, които нагледно им показват как да се вкарат в интензивното като смъркат канела  или ръсят сол и лед по ръцете си, докато изпълняват “мисии”. Гонят кучета, но не за да ги погалят, а за да ги сритат. Размахват средни пръсти и се обръщат едни към други с “п*дераст” и “помийо”. Бият шамари на учителите си по химия и физическо, а после се оплакват вкъщи, че самите те са били жертва на учителските юмруци. После им издават медицинско за епилепсия.

Това, че грухтят, пищят и изтезават родителите си постоянно да им купуват разни неща, никой вече не отдава на липсата на първите седем години. Родителите мълчат и купуват. И не защото не искат да се конфронтират, или защото не искат другите да гледат публичните им скандали. Мълчат, защото са убедени, че децата им не са виновни, че са такива.  Грубиянските им обноски и агресивно поведение са модерно етикетирани със сложни абревиатури на абстрактни патологични състояния: СДВ (Синдром на дефицит на вниманието) и ХАДВ (Хиперактивност с дефицит на внимание). Макар че и двете биха могли да бъдат обобщени с далеч по-простичката диагноза ЗЗ. Заразно зло. И пак нищо общо с филма със същото заглавие.

Така че, сори, скъпи майки, татковци, баби и дядовци, но истината е следната: Вашите деца не са такива, каквито са, защото са “цветни”, “пеперудени” или не знам още какви. Следващият път, когато някое от тях ми се озъби, че нямам право да му казвам да си изхвърли бутилката от фанта в контейнера вместо в градинката с чемшира, не знам дали ще прибягна пак до средствата на миролюбивата педагогика.

Макар че, честно казано, много ме е страх. От ТЯХ!