shareit

Финалът на Световното 2016 през погледа на една дама

| от Аз не разбирам от футбол и не ме е срам от това |

От 10 юни до 10 юли, бузите на цяла Европа горяха от футболна страст. Милиони очи плакаха със загубите на своите отбори, милиони сърца ликуваха с победите на техните. На този фон, милиони жени пък, се оказаха изоставени в своята не-футболна печал и самота, което ни накара да се запитаме как преживява една дама европейското първенство по футбол.

Затова интервюирахме К.Р., която е гледала само един мач от първенството, а именно последния. Публикуваме коментара й за финала на Евро 2016 без редакторска намеса. Вижте какво ни сподели тя:

„Цял месец, казват, светът бил футбол. Честно казано, аз не разбирам много от футбол, макар че от време на време гледам – като има световно първенство. Иначе за българския футбол: не съм нито от Левски, нито от ЦСКА, а съм от националния. Жалко е, че тази година не се класирахме за Световното, но човек трябва да гледа позитивно на нещата и да продължава напред. В крайна сметка онова, което не те убива, те прави по-силен, нали?

Затова аз вярвам, че на Олимпиада в Рио след 4 години, нашият отбор ще играе, и дори има реални шансове да спечели.

По принцип не ми харесва, че като има първенство по футбол, по всички заведения слагат телевизори, защото дори приятелките ми се зазяпват в екрана и не можем да си говорим, така че се радвам, че свърши. Заведенията са, за да си пият хората, и да си приказват, а не да зяпат как няколко души гонят топка от единия край на стадиона до другия, и после обратно.

Понеже е финал обаче, и е световно, снощи седнах да гледам.

Не съм за французите, защото не харесвам много шовинистичните им настроения. Най-много на това първенство харесах исландците, всичките толкова руси, с видимо чудесен генофонд, а и добри футболисти. Германците не ми харесват, защото са започнали не една, а цели две световни войни и не заслужават да печелят първенства. И за португалците не съм, макар че може би съм малко повече за тях, заради Кристиано Роналдо.

Мачът започна, изгледах химните на отборите, лицата на футболистите изглеждаха доста напрегнати, по челата им бяха изпъкнали сини венички. Поне там, където си личаха. Излязох на балкона да си свърша някои неща и докато се върна пред телевизора, нещо вече се беше случило. Роналдо плачеше на терена, а на челото му беше кацнала пеперуда. Стори ми се красиво и дори набързо съчиних едно хайку стихче:

„Стадионът реве.

Роналдо реве.

Кацнала пеперуда. „

Стана ми мъчно за него, защото явно му беше много кофти, че трябва да си изостави отбора. Човек като играе с едни и същи хора няколко години в един отбор, със сигурност се привързва – това си е психологическо обусловено. Като класът в гимназията – винаги ще си липсвате. Само дето не разбирам за какво му е чак пък толкова мъчно: иска да спи с жена, по-красива от Ирина Шейх ли? Иска повече пари ли? Или да е по-известен? Че той си е известен човекът, а жените със сигурност му кацат като пеперуди по лицето.

След този момент мачът стана малко скучен, момчетата си подаваха топката, обаче не можеха да се надиграят. В един момент, точно започнах да се отегчавам, висок, тъмен човек вкара гол. Докато разбера кой отбор е вкарал, минаха и трите повторения на кадъра. Не харесах голмайстора на Португалия много, но голът беше красив, понеже уцели вратата много отдалеч.

После пак се занизаха скучновати минути. Няколко засади, няколко корнера, няколко дузпи, Пайе-Пепе-Пепе-Пайе, Франция се опитваше да получи своя реванш за гола на Едър (който впрочем изглежда наистина доста едър, но не знам дали затова така са го кръстили), но все не успяваше, а треньорът на домакините доста се изнерви.

Един от португалците получи жълта книжка, но не защото е пипнал топката с ръка или защото се е блъснал в свой съотборник, за каквото се дават жълтите книжки по принцип, а защото се забавил с шута. Както стана ясно, той се е опитал да се забави, за да проточи мача и французите да нямат време да вкарат също гол, което не е много спортсменско, поне според мен.

Напрежението беше огромно, минутите се нижеха бавно, а Петлите вече бяха много изморени и едва се влачеха по терена. Личеше си, че португалците вече предусещат във вените си победата и ето: не мина много време и съдията нададе своя последен сигнал, който сложи край на мача с победа за Португалия.

Роналдо изглеждаше много щастлив и се усмихваше широко, дори на моменти изглеждаше хубав. Макар че мен, ако питате, мъжете с изскубани вежди губят от чара си, когато си махат космите.

Португалската публика беше много весела, а играчите на Франция лежаха по терена като пребити и вероятно ще им трябва време да се възстановят. Пожелаваме им успех и някой ден и те да получат медали като португалците, които изглеждаха наистина много доволни.“

 
 
Коментарите са изключени