Филмови дни ЛУКС от 9 до 11 декември в Дома на киното

| от |

 Филмови дни ЛУКС от 9 до 11 декември в Дома на киното – ВХОД СВОБОДЕН за всички киномани

Трите филма финалисти за наградата ЛУКС на Европейския парламент (LUX Film Prize) ще бъдат показани от 9 до 11 декември в Дома на киното в София в партньорство с Международния филмов фестивал София Филм Фест. ВХОДЪТ Е СВОБОДЕН. Прожекциите ще се излъчат във всички 28 европейски страни със субтитри на 24-те официални езика на Европейския съюз преди обявяването на победителя на 17 декември.

 

Европейският парламент има удоволствието да представи трите филма, състезаващи се за Филмовата награда ЛУКС за 2014 г., които ще бъдат прожектирани по време на 3-ото издание на Филмовите дни ЛУКС. Целта на филмовите дни е да се сподели многообразието и богатството на европейското кино с европейските граждани и да се обсъдят темите, които филмите от ЛУКС 2014 представят. Официалното откриване ще бъде преди началото на първата прожекция, а след последната прожекция ще бъде организирана дискусия.

 

9.12.2014 г., 19,00 часа (Официално откриване преди прожекцията)

Дебютният филм на Рок Бичек, ВРАГЪТ НА КЛАСА (RAZREDNI SOVRAŽNIK), навлиза в микрокосмоса на гимназиален клас, сблъскал се с особено строг нов учител.

 

10.12.2014 г., 19,00 часа

Селин Сиама, с третия си филм, БАНДА МОМИЧЕТА (BANDE DE FILLES), отразява връзката между юношите и властта, като извежда на преден план един различен тип женственост, описвайки банда шестнадесетгодишни момичета в парижките предградия.

 

11.12.2014 г., 19,00 часа (След прожекцията каним публиката на дискусия)

С ИДА (IDA) Павел Павликовски насочва вниманието към миналото на Европа и обрисува портрета на осиротяло младо полско момиче в началото на 60-те, изправено пред проблема за своята идентичност.

Тези три забележителни филма отразяват богатството, дълбочината и красотата на европейското кино. Ситуациите, обрисувани от трите състезаващи се филма, са твърде многостранни, но обединени от водещата тема за младежта.

Какво представлява наградата ЛУКС?

Наградата ЛУКС е филмова награда, която се връчва от Европейския парламент от 2007 г. Тя има две основни цели: да даде публичност на дебата за Европа и да подпомага разпространението на европейски копродукции в рамките на ЕС. Несъмнено дистрибуцията е „ахилесовата пета“ на европейското кино, за което допринасят и езиковите бариери. Наградата ЛУКС се стреми да ги преодолее.

Как се избират филмите?

Филмите са избрани от представители на филмовата индустрия, които заедно образуват журито. Трите номинирани филма са резултат от техния избор. Филмът, който печели наградата, се избира от членовете на Европейския парламент. Тази година наградата ще бъде връчена на 17 декември в Страсбург.

Какво представлява Наградата на публиката?

Приканваме публиката също да изразява и споделя гледните си точки с други европейци и да гласува за предпочитания си филм на www.luxprize.eu или на Фейсбук страницата на LUX FILM PRIZE, като присъжда „Специална награда на публиката“. Резултатите от гласуването на публиката се обявяват по време на Международния филмов фестивал в Карлови Вари. Избира се на случаен принцип един от гласувалите, който получава покана да присъства на фестивала. Обявяването на Специалната награда на публиката символично закрива наградата ЛУКС за предходната година и открива сцената за новата, като се посочват 10-те филма от официалната селекция.

 

ФИЛМИТЕ:

 

ВРАГЪТ НА КЛАСА (RAZREDNI SOVRAŽNIK) Рок Бичек – Словения

Поради огромна разлика в начина, по който възприемат живота, отношенията между учениците и техния нов преподавател по немски език стават изключително напрегнати. Емоциите стигат далеч и осъзнаването на факта, че нещата не трябва да се възприемат в черно и бяло, идва твърде късно.

Режисьор: Рок Бичек

Държава: Словения

Продължителност: 112 мин.

Година: 2013

Сценарий: Нейц Газвода, Рок Бичек, Янез Лапайне

В ролите: Игор Самобор, Наташа Барбара Грачнер, Тяша Железник, Маша Дерганц, Роберт Пребил, Воранц Бох, Ян Зупанчич, Даша Цупевски

Оператор: Фабио Стол

Продуценти: Янез Лапайне, Айкен Вероника Просенц

Продукция: Triglav Film

 

БАНДА МОМИЧЕТА (BANDE DE FILLES) Селин Сиама – Франция

Потискана от семейната среда, липсата на перспективи в училище и от момчетата, командващи в квартала, Марием започва нов живот, след като се запознава с група от три свободни по дух момичета. Тя променя името си, стила си и напуска училище, за да бъде приета в бандата, като се надява, че това е пътят към свободата.

 Режисьор: Селин Сиама

Държава: Франция

Времетраене: 112 мин.

Година: 2014

Сценарий: Селин Сиама

В ролите: Идриса Диабате, Кариджа Туре, Татяна Рожо, Раба Не Уфела, Яник Руиз

Оператор: Кристел Фурние

Продуцент: Бенедикт Куврьор

Продукция: Hold Up Films, Lilies Films, Arte France Cinéma

 

ИДА (IDA) Павел Павликовски – Полша, Дания

Полша – 1962 г. Анна е красива осемнадесетгодишна жена, готвеща се да се замонаши в манастира, в който живее, откакто е осиротяла като дете. Тя научава, че има жива роднина, която трябва да посети, преди да даде монашески обет – сестрата на майка ѝ, Ванда. Заедно двете жени се отправят на пътешествие към взаимно опознаване и откриване на тяхното минало.

Режисьор: Павел Павликовски

Държава: Полша, Дания

Продължителност: 80 мин.

Година: 2013

Сценарий: Ребека Ленкевич, Павел Павликовски

В ролите: Агата Кулеша, Йоана Кулиг, Давид Огродник, Адам Шишковски, Агата Чебуховска

Оператор: Лукаш Зал

Продуценти: Ерик Ейбрахам, Пьотр Дженчиол, Ева Пушчинска

Продукция: Opus Film, Phoenix Film

 

 

 

 
 

Изненади в бокс-офис класацията на Северна Америка

| от chr.bg |

Романтичната комедия „Луди богаташи“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 25 милиона щатски долара за уикенда и 35 милиона долара за петте дни, откакто излезе по екраните, съобщиха световните информационни агенции.

При бюджет 30 милиона долара, филмът с почти изцяло азиатско-американски актьорски състав, надхвърли очакванията.

Констанс Ву е в главната роля на адаптацията по бестселъра на Кевин Куан. Героинята ѝ е американка, която преживява културен шок, когато се запознава с неприлично богатото семейство на приятеля ѝ в Сингапур. В ролите са също Хенри Голдинг, Джема Чан, Мишел Йео. Режисьор е Джон М. Чу.

„Луди богаташи“ е първата романтична комедия от почти три години, която дебютира с повече от 20 милиона долара в бокс-офис класацията на Северна Америк – от „Тотал щета“ с Ейми Шумър.

На второ място е водачът от миналата седмица „Мега звяр“ с 21,2 милиона долара.

Дебютният филм „22-ра миля“ с Марк Уолбърг зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 13,6 милиона долара.

Четвърто място си поделят дебютният „Алфа“ и „Мисията невъзможна: Разпад“ с приходи от 10,5 милиона долара всеки. Пети е „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ с 8,9 милиона долара.

Друг дебютен филм за седмицата не предизвика особен интерес сред зрителите – „Клубът на милионерите“. Той беше разпространен само в осем киносалона заради скандала с един от изпълнителите на главните роли – Кевин Спейси.

Въпреки че във филма участват и други звезди – Ансел Елгорт, Суки Уотърхаус, Ема Робъртс, Били Лурд, за него бяха купени билети на стойност едва 425 долара.

 
 

16 медицински сестри забременяха едновременно

| от chr.bg |

В интензивното отделение на болница в Аризона има бейби бум, защото 16 медицински сестри се готвят да родят от октомври до януари, съобщи Скай нюз.

Жените от болницата Дезърт медикъл сентър в Меса, близо до Финикс, уверяват, че не са се наговаряли и дори не са осъзнавали колко много от тях са в деликатно положение, докато не се включили в група за бъдещи майки във Фейсбук.

Колегите на бременните жени им помагат, като поемат грижите за пациенти с болести или лечения, които може да са опасни за тях или бебетата им, напр. туберкулоза, херпес зостер или химиотерапия.

Ръководството отдавна се готви за отсъствието на толкова многобройна част от персонала. Те ще бъдат заменени от медицински сестри на временни договори по време на 12-седмичния им отпуск.

„Измислихме този план, за да почиваме по празниците“ – шегува се Джолийн Гароу от бременната група. Тя добави, че другите сестри вече малко са отегчени от разговорите между бъдещите майки и не им се слуша повече за подути крака и бебета.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.