125 години СУ – “Сътворението” и „На Изток от Рая“

| от |

В 125 минути екип от студенти на Университетската телевизия “Алма матер” разказва историята на българското образование .

“Сътворението” е първият от пет епизода, които се излъчват всяка събота от 16:30 по БНТ1.

Разказ в 125 минути за историята на Софийски университет за зрителите означава по минута за всяка от 125-те години, но за екипа на Университетската телевизия “Алма матер” означава много месеци търсения. Пътувания през времето и пространството на една наистина непозната история – тази на българското образование. Защото СУ крие много повече, отколкото показва.

SU2

В най-стария български университет има тайни и легенди, които живеят в Гълъбарника, в тайните подземни тунели, където спят не само тръбите на парното, но и Вазовата лира; в театъра, в който студентите винаги са говорели с гласа на свободата; в едно изчезнало ковчеже с четири, пръснати по света ключета, едно от които ни отведе в (не)остаряващото Карлово, а друго – на гроба на братя Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ. Но нито една от тези тайни не се разкри пред нас доброволно. Всяка истина трябва да бъде заслужена.

SU

Авторите на филма разказват :

Пред нас стоеше въпросът как да разкажем 125 години, как да кажем достатъчно за най-важната история – историята за събуждането, за проглеждането, за знанието – в документални 5 филма?
И така ние любопитно замълчахме, за да може да говорят тези, които знаят много повече от нас – изумителните обитатели на Университета: като започнем от Ректора на СУ, през преподавателите, студентите, леличките в мензата и легендарния водопроводчик Емил, и стигнем до местата и предметите, които съдържат тези 125 години време – верните лъвове пред Библиотеката, зеленикавите лампи в читалнята, изстиналата камина в първия ректорски кабинет, надрасканите врати в тоалетните, дървените банки, които се закачат с чорапите на студентките, 100-годишния телескоп в Софийската университетска обсерватория, който всички свойски наричат Старчето, сантименталните дървени порти, пазени от двамата братя, сякаш почернели едва сега – през последните няколко години.
125 години в 125 минути!
Уж 125 години, но ако сборуваме времето, прекарано от всеки от нас и от нашите предшественици в този Университет – 125 вечности.

А за пропусналите ето и първа част от филма, излъчена преди 10 дни по БНТ 1 :

“На изток от Рая” е вторият епизод който е разказ за спечелените и изгубените битки на духа, за ролята и значението на Софийския университет и образованието в най-важните бунтове в съвременната история на България. 125-годишната история на Университета може да се разкаже изцяло през битките, които са започвали винаги от аудиториите на СУ и винаги от дързостта на знаещите.

SU3

През 2013 година младите хора излязоха на площадите със съзнанието, че се случва нещо уникално, че за първи път се случва спонтанен протест, който има за цел да попречи на едно правителство да управлява и по този начин да върне баланса, справедливостта; че за първи път съществува реално историческият шанс България да изживее така необходимия ѝ преход. Същото чувство за уникалност и същите каузи са имали и студентите през 1968, 1989, 1997 година. А ролята на Университета във всяка от тези години е била една и съща – да даде хората, които да осмислят бунта и да облекат лозунгите, плакатите, виковете, камъните и факлите в думи, в книги, в знания, които да доведат до истинската промяна.
Филмът “На изток от Рая” задава въпросът кой трябва да бъде “онзи термометър за температурата на обществото, който да реагира при всеки сигнал за опасност” – опасност за свободата на духа и словото, опасност от изчерпване на възможностите на държавата ни да бъде културна, да бъде интелектуална, да бъде духовна – да бъде дом не само на самозваните и жадните за власт и пари, а на знаещите, на можещите – на онази малка общност от “университетски” хора, на които разчитаме да дават смисъл и да водят към Рая. А това е Университетът.
1907. 1968. 1989. 1997. 2013. Героите на филма разказват всяка от тези години с едно и също изречение. Оказва се, че ние сме народ, който не се е научил от историята си и затова е принуден да я изживява отново и отново, може би единствено с тази тъжна разлика, че става все по-болезнено винаги да бъркаме в една и съща незаздравяла рана. Ние ли сме онзи народ, който винаги обитава духовното пространство на изток от Рая?

А ето и вторият епизод, излъчен тази събота по БНТ 1 :

Вече тръпнем в очакване на трета част : „Ноевият ковчег“, която ще бъде излъчена следващата събота. А ние ще ви разкажем за нея в сряда…

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.

 
 

6 от най-добрите комедии на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отиващата си година определено беше достатъчно пъстра, поне що се отнася до жанровото и тематичното разнообразие в киното. Днес обръщаме внимание на един от най-гледаемите жанрове от създаването на киното, до днес. Комедиите.

Не смешните филми. Макар това да са две сходни за много зрители понятия, невинаги е така. Комедията понякога може да бъде смешен филм. Но за един филм не е достатъчно да бъде смешен, за да го бъде комедия. Освен разбира се, ако не искаме да го оценим по-високо, отколкото заслужава.

Добрата комедия може да предложи много повече от смях и за щастие през изминалите месеци видяхме нагледни примери за такива филми. Днес те вече доминират списъците с награди и оглавяват боксофис класациите.

И няма нищо по-добро от това да видиш голям режисьор като Йоргос Лантимос да се справя с проблемите на две объркани жени, които ще си оскубят косите (и душите, ако можеха) за своята любимка. Това е комедия, която заслужава да оглавява класациите, защото освен смях, донася и естетическа наслада на зрителя – на визуално, актьорско, режисьорско, драматургично ниво.

На базата на мненията на критици, медии и нашият скромен вкус, подбрахме 6 от най-добрите комедии на 2018 г. Можете да ги видите в галерията горе.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Virgin Galactic на Ричард Брансън стигна до космоса

| от chronicle.bg |

Последният тестов полет на Virgin Galactic успешно стигна до космоса и се върна.

Корабът се казва SpaceShipTwo и достигна височина от 82,7 километра над земната повърхност, което се смята близо до границата с космоса. Това е четвъртият тестов полет на самолета.

Сър Ричард Брансън се състезава с Илон Мъск и Джеф Безос кой ще изпрати първия пътник в открития космос. Той основа своята компания Virgin Galactic през 2004, малко след SpaceX на Мъск и Blue Origin на Безос. През 2008 година VG обеща, че първият суборбитален космически полет за туристи ще се случи „в рамките на 18 месеца“. От тогава често се правят подобни обещания за близкото бъдеще, но няколко забавяния и фатална катастрофа през 2014 година държат Брансън все още далеч от сбъдване на амбициите му.

За успеха си SpaceShipTwo излетя от пустинята Мохаве в Калифорния. От компанията казаха, че моторът на самолета е работил в продължение на 60 секунди, а самият той е летял със скорост почти 3 пъти скоростта на звука. В кабината е имало двама пилоти и манекен на име Ани на пътническото място. За жалост не се достиха т. нар. Линия Карман на 100 километра над земята, където се приема, че атмосферата свършва.

Преди полета екипът каза, че целта на самолета е „да лети по-високо и по-бързо“.