125 години СУ – “Сътворението” и „На Изток от Рая“

| от |

В 125 минути екип от студенти на Университетската телевизия “Алма матер” разказва историята на българското образование .

“Сътворението” е първият от пет епизода, които се излъчват всяка събота от 16:30 по БНТ1.

Разказ в 125 минути за историята на Софийски университет за зрителите означава по минута за всяка от 125-те години, но за екипа на Университетската телевизия “Алма матер” означава много месеци търсения. Пътувания през времето и пространството на една наистина непозната история – тази на българското образование. Защото СУ крие много повече, отколкото показва.

SU2

В най-стария български университет има тайни и легенди, които живеят в Гълъбарника, в тайните подземни тунели, където спят не само тръбите на парното, но и Вазовата лира; в театъра, в който студентите винаги са говорели с гласа на свободата; в едно изчезнало ковчеже с четири, пръснати по света ключета, едно от които ни отведе в (не)остаряващото Карлово, а друго – на гроба на братя Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ. Но нито една от тези тайни не се разкри пред нас доброволно. Всяка истина трябва да бъде заслужена.

SU

Авторите на филма разказват :

Пред нас стоеше въпросът как да разкажем 125 години, как да кажем достатъчно за най-важната история – историята за събуждането, за проглеждането, за знанието – в документални 5 филма?
И така ние любопитно замълчахме, за да може да говорят тези, които знаят много повече от нас – изумителните обитатели на Университета: като започнем от Ректора на СУ, през преподавателите, студентите, леличките в мензата и легендарния водопроводчик Емил, и стигнем до местата и предметите, които съдържат тези 125 години време – верните лъвове пред Библиотеката, зеленикавите лампи в читалнята, изстиналата камина в първия ректорски кабинет, надрасканите врати в тоалетните, дървените банки, които се закачат с чорапите на студентките, 100-годишния телескоп в Софийската университетска обсерватория, който всички свойски наричат Старчето, сантименталните дървени порти, пазени от двамата братя, сякаш почернели едва сега – през последните няколко години.
125 години в 125 минути!
Уж 125 години, но ако сборуваме времето, прекарано от всеки от нас и от нашите предшественици в този Университет – 125 вечности.

А за пропусналите ето и първа част от филма, излъчена преди 10 дни по БНТ 1 :

“На изток от Рая” е вторият епизод който е разказ за спечелените и изгубените битки на духа, за ролята и значението на Софийския университет и образованието в най-важните бунтове в съвременната история на България. 125-годишната история на Университета може да се разкаже изцяло през битките, които са започвали винаги от аудиториите на СУ и винаги от дързостта на знаещите.

SU3

През 2013 година младите хора излязоха на площадите със съзнанието, че се случва нещо уникално, че за първи път се случва спонтанен протест, който има за цел да попречи на едно правителство да управлява и по този начин да върне баланса, справедливостта; че за първи път съществува реално историческият шанс България да изживее така необходимия ѝ преход. Същото чувство за уникалност и същите каузи са имали и студентите през 1968, 1989, 1997 година. А ролята на Университета във всяка от тези години е била една и съща – да даде хората, които да осмислят бунта и да облекат лозунгите, плакатите, виковете, камъните и факлите в думи, в книги, в знания, които да доведат до истинската промяна.
Филмът “На изток от Рая” задава въпросът кой трябва да бъде “онзи термометър за температурата на обществото, който да реагира при всеки сигнал за опасност” – опасност за свободата на духа и словото, опасност от изчерпване на възможностите на държавата ни да бъде културна, да бъде интелектуална, да бъде духовна – да бъде дом не само на самозваните и жадните за власт и пари, а на знаещите, на можещите – на онази малка общност от “университетски” хора, на които разчитаме да дават смисъл и да водят към Рая. А това е Университетът.
1907. 1968. 1989. 1997. 2013. Героите на филма разказват всяка от тези години с едно и също изречение. Оказва се, че ние сме народ, който не се е научил от историята си и затова е принуден да я изживява отново и отново, може би единствено с тази тъжна разлика, че става все по-болезнено винаги да бъркаме в една и съща незаздравяла рана. Ние ли сме онзи народ, който винаги обитава духовното пространство на изток от Рая?

А ето и вторият епизод, излъчен тази събота по БНТ 1 :

Вече тръпнем в очакване на трета част : „Ноевият ковчег“, която ще бъде излъчена следващата събота. А ние ще ви разкажем за нея в сряда…

 
 

Сегед – град на спокойствие, красота и чистота

| от Теодор Спасов |

Сегед е третият по големина унгарски град, намиращ се съвсем близо до границата със сръбската автономна област Войводина. Той е главен град на областта Чонград. Разположен е на брега на голямата река Тиса.

Обикновено табелите към Сегед просто се подминават от забързаните търговци и туристи на път към Будапеща, Виена и други по-популярни европейски дестинации. Но ако се отбиете в него поне за 2-3 часа, мястото ще заеме завинаги частица от сърцето Ви.

В града живеят около 160 000 души. По българските стандарти влиза в категорията на един средно голям провинциален град като Враца или Русе. Но в действителност е изпълнен с живот, красота и забележителности. Почти по нищо не отстъпва на прелестната унгарска столица Будапеща, като дори има две големи предимство пред нея – спокойствието и чистотата.

Спокойствието, красотата и чистотата – основните отличителни белези на Сегед

dav

По улиците на Сегед ще видите много повече велосипеди, отколкото автомобили. Паркирането в рамките на целия град се заплаща и излиза скъпо дори и за местните жители. За тях колата на практика е много скъпо удобство. Липсата на безплатни паркоместа обаче се компенсира от отлично уредения градски транспорт. Автобусите, тролеите и трамваите се движат буквално един след друг. В никакъв случай не може да става и дума за препълнени автобуси, тролеи или трамваи, каквато гледа е ежедневие в София. Липсата на задръствания прави придвижването из града удобно и приятно.

Сегед без съмнение е един от най-чистите европейски градове. Почти липсва автомобилно движение, а използването на твърди горива за отопление отдавна е в историята. Толкова отданва, че дори повечето сгради просто нямат комини.

Целият град е газифициран. Разхождайки се по улиците на Сегед човек може буквално да помирише свежия въздух.

Що се отнася до красотата – Сегед със сигурност се нарежда сред най-красивите европейски градове.

dav

В центъра и неговите покрайнини царува духът на Австро-унгарската империя. Типичните за Виена, Будапеща и Загреб стари сгради са разпръснати из целия център, като почти всички те се поддържат добре. Красиви са и са запазени. Разходките из пешеходните улички на града, изпълнени със спретнати кафенета, ресторанти, бутици и книжарници, ще Ви доставят истинска наслада.

Най-популярната туристическа дестинация в града е прелестната католическа катедрала „Сегеди дом“, построена в началото на 20. век на обширен градски площад. Нейните две часовникови кули са високи близо 100 метра. Наблизо се намира и Националният пантеон. Други основни забележителности са средновековната кула „Димитър“, синагогата (която е вторият най-голям юдейски храм в Унгария) и зоопаркът. Популярни са също музеите на изкуствата, салама и пипера.

Всяко зло за добро

Не е случайно това, че Сегед е толкова добре уреден град. За него в пълна сила важи поговорката „Всяко зло за добро“. През 1879 г. целият град е буквално унищожен от голямо наводнение. Император Франц Йосиф посещава руините на града и заявява, че „Сегед ще бъде по-красив, отколкото беше преди“. И спазва своето обещание.

В следващите няколко години се проектират и строят нови улици, градът се възниква наново от руините. Още тогава са предвидени три големи кръгови булеварда, които значително облекчават градския трафик и до днес.

Най-слънчевият град в Унгария

dav

Сегед често е наричан от местните „град на слънцето“ поради факта, че е сред местата с най-много слънце в страната. Климатът му е умерен, със студени зими и горещи лета.

Улиците на Сегед са изпълнени с улични музиканти, художници и фокусници. Градът е университетски, поради което се изпълва със смеха на младежи, които често се събират около някоя пейка, за да пеят и танцуват. Музиката е неизменна част от атмосферата на града.

Ежегодно в Сегед се провежда традиционен от 1931 г. театрален, музикален и културен фестивал на открито. Състои се всяко лято и продължава цели три месеца. Разхождайки се из улиците, много вероятно е да попаднете на талантливи улични музиканти през всеки сезон.

В миналото градът е бил мултикултурен, като в него са живели няколко хиляди евреи. Днес почти всички жители на Сегед са унгарци. Около 1% от населението на града се определя като ромско. Голяма част от ромските жени се обличат в типичния за централно-европейската ромска култура начин – с пъстри шалвари, с красиви плитки и с цветя в косите. В града живеят още малки германски, сръбски, румънски, хърватски и словашки общности.

Град на пипера и салама

Сегед също така е известен като градът на пипера. Именно в Унгария той е култивиран във вида, в който го познаваме днес. В него и до днес се намира заводът на най-популарната по света унгарска марка салами. Градът е обграден от ниви, на които се отглеждат различни земеделски култури.

Ако имате пътуване към някоя от популярните дестинации в Европа, не се колебайте да се отбиете за няколко часа в Сегед. Той със сигурност ще остави у Вас само позитивни емоции и спомени.

 
 

Никълъс Кейдж се отказва от актьорската кариера

| от chr.bg |

Холивудската звезда Никълъс Кейдж оповести намерението си в близко бъдеще да се откаже от актьорство.

54-годишният Кейдж, познат с ролите си във филми като „Лунатици“, „Диво сърце“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Призрачен ездач“, е споделил, че си дава още „само три или четири“ години като актьор, преди да се насочи трайно към изяви зад камера.

Бъдещите си намерения да работи като режисьор и продуцент Никълъс Кейдж е споделил пред репортери в Пуерто Рико, представяйки новия си филм „Първично“ („Primal“).

„Що се отнася до продуцентска и режисьорска работа – ще бъда „в играта“. Компанията ми „Сатурн филм“ стои зад всички филми с мое участие. Режисурата обаче е нещо, с което бих се изявявал занапред, тъй като на този етап съм основно изпълнител.

Ще продължа да правя това още само три или четири години, след което ще насоча вниманието си главно към режисирането“, е заявил Никълъс Кейдж.

 
 

Шарлиз Терон в нова роля и с ново тяло

| от chr.bg |

Мнозина се чудят как да свалят килограми, но за актрисата Шарлиз Терон се оказва предизвикателство и да ги качи. За последната си роля във филма “Tully” актрисата е трябвало да напълнее с над 22 килограма. За целта тя е настройвала алармата си за 2 сутринта, за да се тъпче с макарони със сирене.

Във филма тя влиза в ролята на майка, претоварена от работа. Терон казва, че за нея е било по-трудно, отколкото си представя, да влезе пак във форма.

„Просто исках да почувствам какво е усещала тази жена и мисля, че за мен [качването на килограми] беше начин да се приближа до нея, да разбера този начин на мислене“, казва тя пред Entertainment Tonight. Актрисата добавя, че заради подготовката за ролята си се е сблъскала и с депресията.

Три месеца са й били необходими да качи килограмите. В началото е било забавно, защото се е чувствала като „дете в магазин за бонбони“. След това обаче нещата са се променили и храненето се е превърнало в работа. Шарлиз казва, че е качила толкова килограми, че децата й са помислили, че е бременна. След филма успява да свали натрупаното излишно тегло трудно. „Отне около година и половина“, казва тя. „Беше дълъг, много дълъг път“.

Това не е първият път, в който актрисата качва килограми за роля. За участието си в „Чудовището“ тя напълнява с над 10 килограма, но тогава свалянето им е било по-лесно.

„Нали знаете, тялото ви на 27 е малко различно от тялото ви на 43, и моят лекар се постара да ме убеди в това“, казва още актрисата.

 
 

Силен български лайн ъп ще подгрява Faithless DJ Set у нас

| от chronicle.bg |

За да подгряват култовата британска формация Faitless DJ Set, на сцената на зала Универсиада се събират едни от най-добрите в денс музиката и модерния електронен саунд у нас. Gravity Co, DJ Diass и Deep Zone Project ще споделят емоцията да забавляват публиката в навечерието на сета на Faithless, на 19 май, в София.

Gravity Co е една от групите на българската музикална сцена с най-много награди и номинации. За повече от 15-годишната си история, те получават и редица международни признания, сред които да са първата българска група в ефира на MTV. Наскоро бандата се събра в оригинален състав от Петър Съмналиев (китара и клавишни), Иво Чалъков (китари) и Стефан Попов (ударни инструменти) заедно със знаковия си първи вокал Явор Захариев – агресивен, меланхоличен, гневен и саркастичен.

Gravity_CO

Сред изпълнителите, избрани да подгряват Faithless в България е и Deep Zone Project. Групата има зад гърба си над десетилетие история с поредица хитове с различни вокали, сред които „DJ, Take Me Away“(с Йоана Драгнева, която ги отвежда на Евровизия 2008), „I Love My DJ“ (с Надежда Петрова), „Никой друг“ и „Няма НЕ „. В последните години бандата реализира участия в и извън България, а миналата година отбележи световен рекорд за най-дълъг албум (“Longest Album”), както и фийчър с Мистерията на българските гласове. Вече малко повече от месец Deep Zone Project са с  нова вокалистка – Ева Мария, с която създават новия си проект – IBIZA Sound Machine. Мисията му е да издава интернационална клубна музика както и лайв ремикси на емблематични парчета от Ибиза.

DJ_Diass

Третият изпълнител, който ще зарази публиката с денс емоции, е един от най-популярните диджеи в България – DJ Diass. През последните 10 години DJ Diass развива в софийското си студио пъстрите си комбинации от ню диско, инди денс и дийп хаус до тех хаус и детройт техно. Представя го не само на клубните сцени в България, но и в Египет, Русия, Холандия и Македония. В биографията си има три албума – „Party Beach“ (2011), „Добре дошли в България“ (2013) и „Reset the World“ (2015). Артистично иновативен и лек за слушане, Diass е способен да възпламени парти страстта във вените на всички присъстващи и да ги накара да помнят партито за дълго.