Facebook въвежда функцията „редактиране на статус“

| от |

Случвало ли ви си е autocorrect-а да развали готиния ви нов статус? Да промени Австралия на Австрия? E, краят на мъките ви е близо.

Facebook вече позволява на потребителите да редактират своите публикации. Новата функция вече е активна за някои уеб и Android потребители. iOS потребителите ще трябва да почакат малко. (Дано да не е толкова колкото за iOS7 ;) )

Функцията ще позволява на потребителите да прегледат историята на свой пост, както и да редактират съдържанието му, да кликвайки върху него.

facebook-like

Facebook въведе за първи път възможността за редактиране на коментари през 2012 година и разширяването на тази функция за редактиране и на съдържанието на самите публикации отдавна е очаквано с нетърпение.

Екипа на Facebook има и своите опасения за използването на новата функция. Всеки потребител ще може да напише пост, да събере много лайкове и след това да промени значението му. Като решение на този проблем засега се предвижда статуса да бъде маркиран като редактиран, с възможността потребителите да виждат историята му.

„Пробвахме функцията за редактиране при снимки и коментари и злоупотребите са много малко“ добавят от компанията. „А и всеки, който подведе приятелите си по този начин, сам се дискредитира в техните очи.“ казват в заключение от Facebook. Нещо, с което няма как да не се съгласим.

 

 
 

Неуспешният опит на Съветския съюз да унищожи рокендрола

| от Радослав Тодоров |

На всички е известно, че по времето на предходния режим, рок музиката е забранена и преследвана, или в най-добрите случаи – държана в полу легалност. Причините са основно, че на нея се гледа като на проводник на западно влияние, а освен това и като на вид неприлично поведение, към което търпимостта на консервативното соц общество е почти нулева.

Малко известно е обаче, че преди да се започне с арестите, стригането на коси, конфискуването на плочи и принудителния общественополезен труд в тухларните, властта в СССР първоначално пробва да намери рационално решение на проблема.

През 60-те рокендрола прескача Желязната завеса още с възникването си и се разпространява със скоростта на епидемия сред младежта на Източна Европа. След като на КПСС им става ясно, че няма как да накарат младежите да слушат валсове или естрада по купоните, баловете и концертите, се взима решение да се създаде местен алтернативен вариант на тази музика. Той трябва да е забавен, бръз, завладяващ и лесен за танцуване. Но същевременно не бива да е толкова необуздан и бунтарски колкото американския рокендрол, както и трябва да носи по-различен, „роден” привкус.

След дълго умуване накрая сътворяват въпросният поръчан „отгоре” танц. А произведението си кръщават „Ай люли“, което име идва от един типичен весел възглас в припевите на някои руски народни песни.

Колкото нелепо звучи името на това творение, толкова по-нелепо е самото то за слушане и за гледане. Крайният резултат е трудно да се опише с думи и осмисли, но най-общо като танц той наподобява микс между казачок и физзарядка, а като мелодия – на нещо като поп-туист-естрада.

6d965f2e677a0f8a126702d7b7a

 

За съвременната далеч по-разчупена и разнообразна сцена вече са характерни всевъзможни експерименти и съчетания от стилове, но за тогавашния период и конкретно между тези стилове, въпросното произведение прилича по-скоро на един прекомерно нелеп музикален Франкенщайн. Макар и в създаването му да е впрегнат цвета на съветската сцена. Първото „пилотно” парче в новосъздаденото течение е написано от знаменитата композиторка Людмила Лядова и изпълнено от най-популярната тогава естрадна певица Тамара Миансарова. А лириките са дело на поета Борис Брянский, който явно е бил инструктиран да разбули всички възможни воали и витиеватости, които поезията е способна да хвърли отвъд тези няколко куплета и посланието им да е съвсем ясно и праволинейно.

Самият текст директно съобщава, че това е новият танц, че той едва ли не спонтанно бил възникнал в Рязан (град в околностите на Москва), че ние не сме с нищо по-лоши от другите, като тук весело танцуващият съветски младеж е оставен сам да се досети кои точно са тези други. Казва се, че може да се пристъпва, но не и да се настъпва – деликатен опит за обуздаване на агресивността на танца, след което веднага пък се споменава, че в него точни правила не са въведени и всеки може да го танцува както си иска.

Същевременно тръгва мащабна кампания по разпространяването на „Ай люли“. Разлепват се плакати, снимат се киноленти с него, издават се наредби той да се въведе в учебните и увеселителните програми, масово се обучават инструктори, които да преподават уроци по „Ай люли“. Но както с всичко друго изкуствено скалъпено и насила въведено, този феномен не успява да се наложи в обществото. Оказва се, че просто никой не желае нито да го танцува, нито да го слуша. Палките на милицията може например лесно да държат затворени устите на тези, които говорят против властта, но няма как да накарат който и да било да се радва и забавлява на тази музика. Колкото и тя да бива лансирана чрез всичките възможни лостове на пропагандната машина, в края на краищата от студентските общежития и по клубовете продължават невъзмутимо да ехтят Елвис и Бийтълс.

Image_6934958_500_0

Дори и у нас, в НРБ, където през този период буквално се копи-пействат съветските модели във всяко отношение, властта се отказва още в самото начало от опитите си да наложи този танц в страната, стигайки доста бързо до извода, че това е невъзможно.

В резултат на това, курсът на борбата със западното влияние чрез музиката, рязко загрубява в края на 60-те и през 70-те, през които рокендрола минава в нелегалност, а изпълнителите и почитателите му са преследвани и репресирани. Докато се стигне до 80-те и перестройката, когато още по-масови вълни от нововъзникнали течения на рока заливат младежта и този фронт тотално е изпуснат от държавните органи, които накрая просто вдигат ръце от него.

Мощта и влиянието на рока в случая се оказват непобедими. Поради което може да се каже, че именно той със западното си звучене и порив към бунт и към различни възгледи за живота, той е един от социалните фактори, които допринасят за краха на социалистическия строй в онези години.

 
 

Китайски писател получи 10 години затвор за гей сцени в романа си

| от chronicle.bg |

Китайски писател получи 10 години затвор за написване и продаване на роман, в който има гей секс сцени.

Писателят, засега идентифициран като Лиу, беше осъден от съда в провинция Анхуи миналия месец за произвеждане на „неприличен материал“. Романът й „Occupation“ включвал „мъжко хомосексуално поведение… в това число и извратени сексуални действия като посегателство и насилие.“

Но огромната й присъда предизвика протести в социалните мрежи в Китай.

Според Beijing News, Лиу – по-известна онлайн като Тиан И – в момента обжалва пред съда.

В Китай порнографията е нелегална.

Съдът се произнася на 31 октомври, но чак през последните седмици са се появили детайли около делото. Полицията забелязала романа, когато той започнал да набира известност в интернет. Авторката продава над 7,000 копия от „Occupation“ и други еротични романи, от което е изкарала около 150 000 юана (около 36 908 лева).

Мнозина в социалните мрежи изразиха възмущение от размерите на присъдата й. „10 години за роман? Това е прекалено много“ казват потребител на Weibo. Друг пък напомня за случая от 2013 година, когато бивш държавен служител получи 8 години затвор за изнасилване на 4-годишно момиче. „Изнасилвачите получават 10 години в затвора. Писателите по 10.“

 
 

Пиян отбор по кърлинг беше изхвърлен от турнир

| от chronicle.bg |

Състезателите по кърлинг често казват за себе си, че ходят по тънък лед. Един канадски отбор го доказа този уикенд – той беше дисквалифициран от турнир заради „недопустимо поведение“, което включва и „силно пиянство“.

Райън Фрай, който спечели злато за Канада на Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година, и неговите съотборници Джейми Кое, Крис Шил и Диджей Кидби чупели метли няколко пъти и нанесли щети на съблекалните. 

Така четворката загуби последния си двубой на Red Deer Curling Classic в Албърта, Канада. Турнирът е част от World Curling Tour. По-късно Фрай се извини за поведението си.

Мениджърът на сградата, където се е провеждал турнира, Уейд Търбър, каза пред CBC Sports: „Излезнаха на леда много пияни, чупеха метлите, псуваха, въобще държаха се неприемливo. Никой не иска да гледа или да слуша подобно нещо, затова си казах стига. Имаше известни щети по съблекалните и някои от другите отбори се оплакаха, че нещата им са били разхвърляни.

Въпреки че Джейми не е бил част от отбора в последната им игра, той изказа извинения в Туитър: „Заради прекрачване на мярката ни, допринесохме за неудобството на други хора. Аз не играх в последната игра, но действията на отбора доведоха до дисквалификацията му. Държахме се неуважително и организаторите бяха в правото си да ни дисквалифицират, с което не спорим.“

 
 

Кои са номинираните за Independent Spirit Awards?

| от chronicle.bg |

Преди два дена бяха обявени номинациите за 34-те награди „Независим дух“ (Independent Spirit Awards) и с това официално можем да сложим начало на сезонът на кинонаградите.  

През последните няколко години тези награди станаха основен мотор както за неизвестни, но стойностни независими филми (като миналогодишния филм  в категорията за дебют „Ingrid Goes West“), така и за по-обещаващи заглавия, които могат да се озоват на „Оскарите“ (такъв беше случаят с Франсис Макдорманд, Алисън Джейни и Сам Рокуел миналата година, които взеха „Оскар“)

Някои от най-обсъжданите филми на годината обаче не биха могли да се класират за тези награди. Филмът на Алфонсо Куарон, например, би могъл да се класира само в категорията за най-добър международен филм.

Тази година категориите са доминирани от филмите „Eighth Grade“ и „First Reformed“, като всеки от  тях попада  в 4 категории. Но първенец по номинации е филмът „We the Animals“, който е с 5 номинации. Другите филми с няколко номинации са „Leave No Trace“, „You Were Never Really Here“, „The Tale“, „If Beale Street Could Talk“ и „Private Life“.

Ето и списък  с номинираните:

Най-добър филм

EIGHTH GRADE

FIRST REFORMED

IF BEALE STREET COULD TALK

LEAVE NO TRACE

YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добър режисьор

Debra Granik, LEAVE NO TRACE

Barry Jenkins, IF BEALE STREET COULD TALK

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Lynne Ramsay, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Paul Schrader, FIRST REFORMED

Най-добър дебют

HEREDITARY

SORRY TO BOTHER YOU

THE TALE

WE THE ANIMALS

WILDLIFE

Най-добра главна женска роля

Glenn Close, THE WIFE

Toni Collette, HEREDITARY

Elsie Fisher, EIGHTH GRADE

Regina Hall, SUPPORT THE GIRLS

Helena Howard, MADELINE’S MADELINE

Carey Mulligan, WILDLIFE

Най-добра главна мъжка роля

John Cho, SEARCHING

Daveed Diggs, BLINDSPOTTING

Ethan Hawke, FIRST REFORMED

Christian Malheiros, SÓCRATES

Joaquin Phoenix, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добра поддържаща женска роля

Kayli Carter, PRIVATE LIFE

Tyne Daly, A BREAD FACTORY

Regina King, IF BEALE STREET COULD TALK

Thomasin Harcourt McKenzie, LEAVE NO TRACE

J. Smith-Cameron, NANCY

Най-добра мъжка поддържаща роля

Raúl Castillo, WE THE ANIMALS

Adam Driver, BLACKKKLANSMAN

Richard E. Grant, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Josh Hamilton, EIGHTH GRADE

John David Washington, MONSTERS AND MEN

Най-добър сценарии

Richard Glatzer (Writer/Story By), Rebecca Lenkiewicz & Wash Westmoreland, COLETTE

Nicole Holofcener & Jeff Whitty, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Boots Riley, SORRY TO BOTHER YOU

Paul Schrader FIRST REFORMED

Най-добър сценарии (дебют)

Bo Burnham, EIGHTH GRADE

Christina Choe, NANCY

Cory Finley, THOROUGHBREDS

Jennifer Fox, THE TALE

Quinn Shephard и Laurie Shephard, BLAME

Най-добра кинематография

Ashley Connor, MADELINE’S MADELINE

Diego Garcia, WILDLIFE

Benjamin Loeb, MANDY

Sayombhu Mukdeeprom, SUSPIRIA

Zak Mulligan, WE THE ANIMALS

Най-добър монтаж

Joe Bini, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Keiko Deguchi, Brian A. Kates & Jeremiah Zagar, WE THE ANIMALS

Luke Dunkley, Nick Fenton, Chris Gill & Julian Hart, AMERICAN ANIMALS

Anne Fabini, Alex Hall and Gary Levy, THE TALE

Nick Houy, MID90S

Най-добър документален филм

HALE COUNTY THIS MORNING, THIS EVENING

MINDING THE GAP

OF FATHERS AND SONS

ON HER SHOULDERS

SHIRKERS

WON’T YOU BE MY NEIGHBOR?

Най-добър международен филм 

BURNING (Южна Корея)

THE FAVOURITE (Великобритания)

HAPPY AS LAZZARO (Италия)

ROMA (Мексико)

SHOPLIFTERS (Япония)