shareit

Facebook събира и изследва и статусите, които не сме публикували

| от |

 

facebook-s-novi-statusi-pri-mobilnite-ustrojstvaFacebook публикува изследване, което показва, че компанията събира данни и за това, което потребителите й не са публкували, пише Ars Technica. Двама анализатори от най-голямата социална мрежа са събрали информация на всички статуси, които пет милиона потребители са написали, без да публикуват през лятото на 2012 година.

Адам Креймър от изследователския екип на Facebook и Савик Дас, който е бил на летен стаж в компанията, са проследили две неща в социалната мрежа. Едното е елементът, оформян от HTML протокола, където потребителите могат да въвеждат нови статуси или да качват съдържание. Второто е коментарната секция, където се добавя коментар към дискусия, започната от други хора.

За самоцензуриран пост се смята въвеждането на повече от пет знака в една от двете секции, които не са публикувани в рамките на десет минути. Креймър и Дас са проследили активността в тези две секции за пет милиона потребители, избрани на случаен принцип за период от 17 дни през юли 2012 година. Те са изследвали активността на потребителите, но не и съдържанието на самоцензурираните публикации. В допълнение към тази информация Креймър и Дас са добавили демографски данни, поведенчески характеристики, информация за приятелския кръг .

Според изводите от изследването хората са по-склонни да се самоцензурират, когато аудоторията им е твърде разнолика и е трудно да бъде определена. Потребителите са по-малко склонни да се самоцензурират, когато коменират нечия друга публикация, като изследователите си обясняват това с по-ясно дефинираната в този случай аудитория. Данните са показали още, че мъжете са по-склонни да се самоцензурират в сравнение с жените, още повече, когато сред приятелския им кръг има и мъже и жени.

Същността на изследването подсказва, че Facebook може лесно да проследи как и кога потребителите се отказват да споделят информация и дори каква информаиция. Съдържанието на самоцензурираните публикации би могло да бъде обект на следващо изследване. Социалната мрежа явно отдава голямо значение на нещата, които не са се случили.

Компанията скоро даде знак, че може да започне да проследява действия, които не са се реализирали като движения на мишката по екрана на страницата. Според политиката на Facebook за потребителска информация, това са данни, които могат да бъдат събирани.

 
 
Коментарите са изключени

Ефектът на доминото и политическите му употреби

| от |

Първия път, когато срещаме думата в исторически план, според Probert Encyclopaedia, тя е в контекста на религията:

Доминото е вид качулка, носена, по каноните, в катедралната църква. По-късно така се нарича траурен воал за жени, а още по-късно – цяла или полумаска, отново носена от жени при пътуване или на бал с маски. Доминото става маскарадна дреха, носена за прикритие и от дами, и от господа и състояща се от голямо наметало или мантия с широки ръкави и качулка, които могат да се махат. Обикновено е направена от черна коприна, но понякога и от други цветове и материали.

Как точно известната настолна игра, която можем да срещнем през 18 век в Италия, се свързва с някое от горните определения, не знаем, но има предположения, че италианските мисионери, пътували до Китай, вероятно са видели там подобен тип игра и са я донесли обратно в Италия. Веднъж в Италия, играта вече приема някои промени и нови елементи и така придобива вида, в който я знаем днес.

Ефектът на домино е верижна реакция (от линеен вид), която започва с падането на едно парче. Този ефект вдъхновява бившия президент на Съединените щати Дуайт Д. Айзенхауър, когато изнася речта си за „теорията на доминото“ на 7 април 1954 г.

И накрая, имате по-широки съображения, които биха могли да следват принципа на „падащото домино“. Имате подредени няколко плочки домино, бутаме първата и това, което ще се случи с последната, е, че със сигурност ще падне много бързо. По същия начин бихме могли да видим как начало на един разпад много бързо би могъл да добие много по-дълбоки влияния.

Повечето историци са съгласни, че теория за ефекта на доминото е спомената първо от друг американски президент – Хари С. Труман. Почти моментално след края на Втората световна война започва Студената война и идеята, че превръщането на една свободна, некомунистическа нация в комунистическа ще предизвика верижна реакция в съседните й страни, става официалната външна политика на САЩ. Поради тази причина Труман изпраща военни сили и помощ в Гърция и Турция, за да предотврати разширяването на комунизма в от нарастващия брой на комунистическите балкански държави. Теорията на доминото, или ефектът, както е по-известно, е създадена в края на 40-те години, но с речта на Айзенхауър през 1954 г. става известна само няколко години по-късно.

В началото на 60-те години, когато Айзенхауер – който твърди, че ще направи почти всичко, за да избегне предаването на позицията му и страната на Кенеди – успя да го убеди за катастрофалните ефекти, които теорията за домино може да има за САЩ и западния свят като цяло. Той казва на Кенеди, че падането на Лаос в ръцете на комунистите – следователно и в тези на Виетнам – ще предизвика верижна реакция и ще доведе до падането на цяла Югоизточна Азия, нещо, което би създало сериозна заплаха за сигурността на света.

Domino effect

Това обаче се оказва, че не е вярно след войната във Виетнам, тъй като преобразуването на Виетнам в комунистическа държава не предизвика верижна реакция и не позволява на комунистите да завладеят цяла Югоизточна Азия. 

Въпреки поуките, извлечени от Виетнам, в началото на 80-те години теорията за домино отново се използва, за да оправдае намесите на Рейгън в Централна Америка и Карибите. Този път хората по света бяха по-политически осъзнати и подозрителни и открито оспорваха решенията на американското правителство като намекваха, че то използва теорията, за да прикрие други политически и финансови интереси.

Дълги години след Рейгън, използването на теорията е ограничено – поне в западния свят. За нея се споменава отново по време на кризата в еврозоната през 2009 г. Този път е в устата на най-големите банки и правителствата на най-икономически силните държави. Тази криза беше предшествана от затрудненията на САЩ и европейската банкова система, които мутираха в дълговата буря, довела гражданите на по-слабите икономики на еврозоната, като Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия, на ръба на фалита.

В началото на кризата правителствата на всички замесени държави се опитаха да решат проблема с меморандуми и помощи за фалиралите организации, но в целия свят се появяваха рецесия след рецесията, а нивата на безработица и бедност избухнаха. Правителствата се опитаха да оправдаят политическите си и икономически решения като изтъкваха високия риск от верижна реакция от една икономиката към друга.

Дали това е правилно или не и дали получените политики са добри или лоши, без съмнение, са теми, за които ще се напишат много книги през годините, а дори след десетилетия пълните последствия от тях вероятно все още няма да бъдат напълно известни. Разбира се, крайната цел тук е евентуално да се поправят грешките в системата след прилагане на своего рода лекопласт за спиране на този ефект на доминото. Но дори и наистина да има подобен ефект в този случай и политиките в крайна сметка да работят в краткосрочен план, хората са склонни да бъдат по-реакционални. Тъй като кървенето се забавя от подобни лепенки, ние сме склонни да се успокояваме и да забравяме да положим реални усилия за реално оправяне на това, което наистина е причинило рецесията. Така сривовете на акции, петролните кризи и други на пръв поглед циклични големи икономически катастрофи продължават да се случват отново и отново, често по същите причини, както преди.

 
 
Коментарите са изключени

Великите авантюристи: Самюел Шамплен – бащата на Нова Франция

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Когато се заговори за колонизация, откривателство и далечни плавания, хората обикновено се сещат най-напред за испанците, след това за англичаните, а малко по-късно и за португалците и холандците. Има обаче още един народ, който заслужава да се нареди сред тези откривателски нации и това са французите. Всъщност, за разлика от англичаните, чийто първи колонии в новия свят са пълен провал, французите съумяват да създадат една жизнена и процъфтяваща отвъдморска провинция, наречена Нова Франция. Човекът, наричан неин „баща“ е откривателят, картограф, предприемач, войн и дипломат Самюел дьо Шамплен.

gettyimages-51246119-594x594

Точната рождена дата на Шамплен не е известна, както и родното му място. За честта спорят Йер Бруаж и Ла Рошел, разположени на бреговете на Атлантическият океан. За рождената му дата се предлагат най-различни версии, като се започне от 1567 г. и се стигне до 1685 г. Най-често се смята че е роден някъде преди 1574 г., когато според някои изследователи малкият Самюел бил кръстен. Не е ясно и към коя християнска деноминация принадлежало семейството му – хугенотите-протестанти или католиците, но във всеки случай се знае че името Самюел обикновено не се давало на деца от католически семейства по онова време. Единственото сигурно за неговите ранни години е, че израснал в семейство на мореплаватели – и баща му и вуйчо му следвали този занаят и още от дете Шамплен се научава да плава, да се оправя с навигацията, да рисува карти и да води прецизни записки. Всички тези умения ще се окажат безценни в бъдещите му експедиции.

В края на Религиозните войни (1562-1598 г.), Шамплен служи във войските на крал Анри IV Бурбон и се издига от квартирмайстер, отговарящ за обоза на конна част до командир на рота, служещ в кралските гарнизони на Бретан. През 1598 г., по силата на мира от Вервен, Испания трябва да изтегли своите войски от френските територии и Шамплен бил част от екипажите, превозващи последните испански части към Кадис. От там, през 1599 г., започва първото му презокеанско плаване към Карибите. По време на своя двугодишен престой, Шамплен достига до Мексико и през целия път води подробен дневник, придружен с множество илюстрации. Когато се завръща във Франция през 1602 г., той превръща дневника си в доклад, който е предаден лично на крал Анри IV. В замяна на тази информация, короната отрежда на Шамплен ежегодна издръжка.

gettyimages-114947578-594x594

Година по-рано, вуйчото на Шамплен умира и от него Самюел наследява богат бизнес в сферата на транспорта на стоки, с активи както в Ла Рошел, така и в Испания. Това и кралската субсидия му позволяват да действа свободно като предприемач и през 1602 г., Самюел решава да пътува за Северна Америка, придружавайки експедиция, натоварена със създаване на постоянен търговски обмен за докарване на ценни животински кожи. Експедицията се ръководи от бретонеца Франсоа дьо Пон, опитен моряк и мореплавател, който се превръща в приятел и ментор на Шамплен. От него Самюел научава много за навигирането  около бреговете на днешна Канада и по р. Сейнт Лорънс. По време на това плаване, което Шамплен документира подробно, той успява да се срещне с представители на местните племена инну, с които французите успяват да постигнат добри търговски взаимоотношения. Година по-късно, обещавайки на краля да осигури допълнителни доклади, Шамплен се включва в нова експедиция към бреговете на Северна Америка.

Именно в хода на тази експедиция и с активната помощ на Шамплен е формирана френската колония Акадия, която е ключов елемент от заселването на Канада. През следващите 4 години, използвайки първоначално остров Сен Кроа като изходна база, Шамплен обикаля и картографира бреговете на залива Сейнт Лорънс и залива Фънди. В плаванията си достига чак до Масачузетс, но сблъсъците с местните индиански племена го убеждават, че тези земи не са подходящи за колонизиране и французите се оттеглят на север. През 1605 г., французите местят своята навигационна база в селището Порт Роял, което остава в столица на Акадия до 1710 г.

gettyimages-1160955552-594x594

През пролетта на 1608 г., Шамплен потегля от Франция с нова експедиция. Целта е да се създаде удобна база по поречието на р. Сейт Лорънс, която да позволи разширяване на търговията с кожи. На 3ти юли, Шамплен и екипажите му достигат мястото, където днес се намира град Квебек. Под ръководството на Шамплен е изградено дървено укрепление, заобиколено от широк ров, в което са построени складове и дървени, двуетажни постройки за живеене. Така се полагат основите на град Квебек – дело, което Шамплен ще продължи през остатъка от живота си. Успоредно с градоустройственото дело, Самюел се заема да подобри отношенията с местните индиански племена. Поетапно, той се среща с представители на виандотите и алгокините, а в последствие и подпомага техните борби с племената мохок. Присъствието на въоръжените с огнестрелно оръжие французи се оказва решаващо, а в замяна, местните съюзници на Шамплен подпомагат изграждащото се колониално общество и разширяват възможностите за търговия с европейците.

gettyimages-517403270-594x594

През 1613 г., Шамплен е първият европеец, пътувал по течението на р. Отава. Така и не успява да открие „великото море на север“ (заливът Хъдзън), за което местните му говорят, но сключва нова поредица от сделки с местните племена, след което се завръща във Франция. Там през 1614 г., издава поредната си книга с бележки и илюстрации от пътуванията си между 1604 и 1613 г., след което се заема да разшири бизнеса си. Създава няколко търговски консорциуми с колеги от Бретан и Западна Франция, след което се завръща в Северна Америка с цел да реализира получените инвестиции. През 1615 г. организира откривателска експедиция по поречието на р. Отава, след което продължава на запад и достига езерото Хурон. По време на това пътуване, Самюел привлича на своя страна още от племената виандоти, обещавайки им военна помощ срещу ирокезите. Военната кампания срещу ирокезите през есента на 1615 г. се оказва провал, а Шамплен е ранен от няколко вражески стрели. Прекарва първите месеци на зимата сред виандотите, но по време на един ов на елени се загубва в пустошта. Преживява сам в продължение на три дни, хранейки се с дребни животни и спейки под заслона на дърветата. В крайна сметка е намерен и през пролетта на 1616 г. се завръща в Квебек, след което отплава обратно за Франция.

gettyimages-517473892-594x594

През 1620 г., Самюел Шамплен се завръща в Нова Франция и поема позицията на де факто губернатор на Акадия. Продължава да развива град Квебек и да поддържа добрите взаимоотношения с местните племена. През 1627 г., Шамплен се включва като един от „Стоте инвеститори“ – търговска група, инициирана от кардинал Ришельо за да развива и регулира търговията с кожи от Северна Америка. Между 1629 о 1632 г. Квебек е окупиран от шотландците на английска служба – братя Кърк. В крайна сметка, крал Чарлз I връща Квебек на французите и през 1633 г., Шамплен е назначен за лейтенант-генерал на Нова Франция, поемайки пълен административен контрол над всички френски колонии в Канада. През следващите две години, той възстановява Квебек и създава няколко нови поселения по поречието на р. Сейнт Лорънс.

Самюел Шамплен получава инсулт през октомври 1635 г. и умира два месеца по-късно, вероятно на Коледа. Погребан е в малка дървена църква, която обаче изгаря при пожар през 1640 г. От тук на сетне, следите на гробът му се губят и до ден днешен не е ясно къде точно се намира тялото му. Освен това, до нас не е достигнало нито едно негово изображение – всичките му портрети са рисувани след смъртта му и тяхната точност остава спорна. Днес на негово име са наречени няколко географски обекта в Канада сред които езерото Шамплен и т.нар. Море на Шамплен – древен разлив на Атлантическия океан, обхващащ части от канадските провинции Онтарио и Квебек, както и части от американските щати Върмонт и Ню Йорк. Освен топонимите, в честа на Шамплен има издигнати десетки паметници както в Канада, така и в САЩ, признавайки го за един от най-важните откриватели в историята на Северна Америка.

 
 
Коментарите са изключени

Как SnotBot събира жизнена информация за китовете

| от |

Изследването на китове не е особено лесно занимание. Животните отдавна са свикнали да бягат доста далече, когато видят лодки с изследователи, натоварени с цял арсенал епроветки, инжекции и друга лабораторна стъклария. Никой не обича да посещава доктора, но китовете в това отношение са готови да бягат много бързо.

Щом забележат приближаващите лодки, повечето от тях са готови да потеглят към по-сериозните морски дълбини. Изследователите пък имат нужда от необходимите данни. На база тях могат да разглеждат от какво страдат тези морски обитатели, и как се развива тяхната популация. След като животните обаче са значително по-срамежливи, модерната технология идва с много добър отговор. Вместо да преследват животните с лодки, учените са изобретили дрон. Технологията е значително по-тиха от традиционната лодка и носи името The Parley Snotbot. Въпросното устройство лети с видео камера над вълните и разполага с епроветки за събиране на течности и секрети от дихателната дупка на животното. Когато китът изплува, обикновено изпразва дробовете си и ги пълни отново за отрицателно време.

Имайки предвид, че по размер са с обема на средно голяма кола, налягането е впечатляващо. Въпросният дрон се спуска в ниското, когато се очаква от кита да издиша, събира всички необходимите данни и след това отлита. Дори и тук има определена технология и правилник за събирането на проби. Идеята е, че устройството се спуска от 12 метра височина до 4 метра над морското равнище. След като китът издиша, дронът минава през облака и след това се отдалечава на безопасно разстояние. Причината за тази операция е свързана с факта, че филтрите за улавяне са поставени върху горната част. Събраната информация позволява изследване на флората и фауната в организма на животното, сексуалната активност и нивото на стрес.

Това автоматично премахва и нуждата от обстрелване със стрели, от които по-късно да се набави необходимата проба. Освен това камерата заснема движенията на морският обитател и може да направи анализ на евентуални наранявания и прочие. Междувременно екипът използва тази техника много далеч и не причинява никакъв стрес на обитателите. Цената на тази техника също е особено добра – 4500 долара. Имайки предвид цената на по-модерните изследователски лодки, това спестява не само пари, но и дава достатъчно информация.

 
 
Коментарите са изключени

Най-популярните афродизиаци през годините

| от |

През цялата история на човечеството хората са се опитвали да решат проблема с това да се представят добре пред партньора си или въобще да се стигне до представяне. По-долу ще ви разкажем за някои от изцяло естествените афродизиаци, които са се използвали през вековете.

Ambergris

Амбра

Един от най-ценените и известни афродизиаци в света е комбинация от части на калмари, мастни секрети и неприятните неща от червата на кита. Никой не знае със сигурност как тези неприятни неща се извличат от мрачния си затвор в системата на кита, но какво е най-популярното обяснение можете и сами да се сетите. Тези две съставки се смесват по естествен път и плуват в океана, докато не се озоват на брега. Затова най-добрата амбра всъщност е прекарала години, окислявайки се от комбинация от сол, въздух и слънце.

Ценна заради уникалния си провокиращ аромат, амбрата е силно търсена от производителите на парфюми и всякакви други ароматизирани неща. Всъщност амбрата с високо качество може да стигне цени от 20 долара за грам. Както можете да си представите, има силна индустрия в „лова“ на амбра и конкуренцията може да бъде жестока, каквато беше между тези двама търговци:

Преди няколко години Рос Шерман, дългогодишен събирач на амбра в Нова Зеландия, беше блъснат от автомобил на плажа Бейлис, шофиран от един от основните му конкуренти, Джон Джеймс Воданович. Шерман от своя страна го нападна с парче PVC тръба и избяга с леки наранявания.

Не е нужно обаче да рискуваме цялостта на телата си или да чакаме на плажа с месеци, за да се сдобием с амбър. Той е широко достъпен в парфюмерийните магазини в мола, защото се използва в Chanel Number 5, Balmain, Givenchy Amarige и Gucci Guilty. Точно така, тези марки използват гореспоменатите съставки в продуктите си.

Шоколад

Притежавайки уж мощни химикали, които действат на ума, уникалните качества на шоколада пораждат интригуващи въпроси относно способността му да възбужда животинското в хората. Първо, той съдържа триптофан, предшественик на серотонина, който е невротрансмитер и регулира настроението и сексуалното желание. Второ, той съдържа неврохимичния фенилетиламин (PEA) – естествен стимулант, известен като „молекулата на любовта“, защото предизвиква усещане за страст. Трето, шоколадът съдържа и анандамид – вещество, чието име произлиза от санскритската дума за блаженство, защото именно това е чувството, което провокира.

Но въпреки наличието на тези три съставки, учените като цяло отхвърлят твърдението, че шоколадът има някакъв физиологичен ефект върху сексуалната възбуда като отдават всякакъв ефект в тази посока на психологически фактори. Въпреки това, мнозина, особено в малко по-новата история, приписват на шоколада усилващите либидото сили.

Insam (ginseng)

Женшен

На китайски името му означава буквално „растението с мъжкия корен“, женшенът се използва като афродизиак от древни времена. В проучване от 2000 г. Nocerino и др. съобщават, че гинзенозидите в него отпускат половите органи у тестваните зайци (по добър начин), както и стимулират неврологични ефекти, благоприятстващи сексуалната активност. В доклада от проучването се заключава, че „антиоксидантните и органозащитни действия на женшена“ са свързани със засилената клетъчна активност, която влияе положително сексуалната активност и потентността.

Columbian mammoth

Рога и бивни

В историята като афродизиаци са били рекламирани и различни издатини по главите на животни заради фаличния им външен вид, включително бивни на нарвал и носорог и рога от еднорог .Въпреки че няма научни данни, които да подкрепят твърдението, че тези предмети подобряват любовта, проучванията показват, че рогът на носорога може да помогне за откриването на отрови. Понеже рогът е съставен почти изцяло от кератин и протеини, те реагират силно с всяка силна алкална среда като, например, отрова.

Osias Beert the Elder - Dishes with Oysters, Fruit, and Wine - Google Art Project

Стриди

Може би най-известната от афродизиакалните храни, стридите се хапват с цел подобряване на сексуалното желание и потентност поне от римско време. Има много теории защо те увеличават либидото, включително че приличат на женски гениталии (което, разбира се, е твърдение под всякаква критика). Донякъде по-правдоподобно е, че стридите са с високо съдържание на цинк, необходим за производството на определени хормони.

Научно е доказано, че само един аспект на стридите и другите двучерупчести мекотели увеличават сексуалната активност – тяхното богато съдържание на редките аминокиселини Д-аспартова киселина (D-AA) и N-метил-D-аспартат (NMDA). В експерименти учените демонстрират, че инжектирането на плъхове с D-AA и NMDA предизвиква производството на прогестерон и тестостерон съответно при женските и мъжките. Както казва един от изследователите: „Повишените нива на тези хормони в кръвта водят и до завишено сексуално желание“.

Тиква

Според People for the Ethical Treatment of Animals (PETA), мирисът на тиквен пай е доказано от научни изследвания, че увеличава притока на кръв към пениса с до 40% (когато е мирисът е в комбинация с лавандула). Това изследване обаче е на 15 години и никога не е проверявано, затова първоначалните му резултати са поставени под въпрос. Независимо от това, подобно на кедровите ядки и стридите, тиквените семки са пълни с цинк – елемент от жизненоважно значение за производството на тестостерон.

Скротуми

Няма да ви показваме снимка. Много култури твърдят, че яденето на половите карантии на животно, включително и самия полов орган, води до увеличено либидо. Например, в Азия се смята, че яденето на тигров или еленски пенис подобрява изпълненията в леглото. Според културните сведения „Смята се, че като се хранят с тези животински органи, хората поемат някои от силите на животното“. По същия начин, в дивия американски запад, яденето на тази част от бика, сервирана сурова или панирана/пържена, силно се препоръчва за подпомогнете на малкия каубой да се изправи отново на крака.

Lytta-vesicatoria

Испанска муха

Кой би си помислил, че изсушеното и намачкано тялото на мъничкия бръмбар Lytta vesicatoria ще произведе прах, който уголемява уретрата и превръща Робин в Батман? Но е вярно – много наблюдения потвърждават, че активната съставка на прахчето от испанска муха, кантаридин, действа ефективно за увеличаване на размера и продължителността на ерекцията. Въпреки това обаче, мухата не е популярен секс помощник и то по една много основателна причина – тя е смъртоносно отровна дори в малки количества.

Yohimbine-3D-balls-Trans

Йохимбин

Добиван от кората на вечнозелено дърво, което расте в Габон, Камерун и Демократична република Конго, йохимбинът традиционно се използва за лечение на всичко – от проказа до еректилна дисфункция. Смята се, че неговите стимулиращи свойства, включително увеличаване на производството на норепинефрин и адреналин в организма, повишават сексуалната възбуда.

Според WebMD йохимбинът, увеличава притока на кръв и нервните импулси в мъжки и женски полови органи. Въпреки това Националният център за алтернативна медицина (NCCAM) предупреждава: „Не е известно дали йохимбинът помага за някакво здравословно състояние, тъй като не са проведени клинични изпитвания върху кората или нейния екстракт“.

 
 
Коментарите са изключени