Facebook призна Косово

| от |

Facebook включи Косово в списъка си с независими страни, повече от 5 години след като страната обяви независимостта си от Сърбия.

„Facebook призна Косово за държава“ написа в профила си в Twitter министърката по европейските въпроси Влора Цитаку.

Последва официално комюнике от министър-председателя Хашим Тачи, който заявява, че е бил информиран в понеделник от Facebook, че Косово е включена в списъка със странна социалната мрежа.

Досега жителите на Косово трябваше да се регистрират като граждани на Сърбия.

kosovo

Въпреки яростната съпротива на Сърбия, независимостта на Косово е призната от над 100 страни, сред тях са Съединените щати и 23 от 28-те страни членки на ЕС. Русия и Китай остават солидарни със Сърбия и засега отказват да признаят Косово.

 
 

Ванеса Виденова: детето-чудо

| от Цветелина Вътева |

Ако смятате, че Ванеса Виденова е поредната интернет знаменитост, значи със сигурност не сте чели внимателно това, което пише и не те слушали внимателно това, което говори.

Тя е от онези млади хора, които те карат да псуваш мрънкащите, според които „младите са много зле“. В отношението на Ванеса към всичко, до което се докосва, има някаква мъдрост, която стои странно на годините й. И те кара да искаш да говориш с нея, да слушаш и да попиваш.

Ванеса Виденова се занимава с астрология и има YouTube канал, посветен на астрологията. Наскоро издаде първата си книга, „Моята приятелка: паническата атака“. Има блог, в който пише за всякакви неща, които я вдъхновяват, и страница във Facebook, където може да черпите още от нея.

ванеса виденова

 

Запознах се с работата ти покрай книгата, която издаде, „Моята приятелка: паническата атака“. И си от малкото хора, които са се осмелили да пробият стигмата, която все още лежи върху хората с чести психични разстройства у нас. Откъде намери кураж да публикуваш личните си преживявания?

За мен не е било въпрос на кураж, не съм се замисляла и за секунда дали това, което ще споделя е твърде лично, още по-малко „какво ще си помислят хората”. Единствената ми мисъл беше да предотвратя моя опит, в който отидох в книжарницата, питах за книга за паническите атаки и ми беше отправен най-странният поглед, сякаш не съм на правилното място. Да не говорим, че никой не беше чувал за такова нещо. Исках следващият път, в който някой, който търси информация по тази тема, да попадне не само на положителен отговор, а на четиво, което ще го накара да не се срамува, нито страхува от това състояние, тъй като аз самата преминах през всякакви негодни за употреба „помощни материали” по темата. Истината за паник атаките е проста, затова реших да я споделя на достъпен език, за да може това знание да се ползва от всеки, без ограничение.

Какво би искала да кажеш на хората, които в момента се борят с паническо разстройство? Има ли светлина в тунела?

Ако има нещо, което пътят ми показа, то то е, че тунелът е единствено и само светъл от началото до края му. Всеки сам избира дали да стои с отворени очи и да се наслаждава на блясъка или да затвори очи и да повтаря, че е страшно тъмно ден след ден. Знам, че докато човек е още в стадии на борба, думите ми не могат да резонират с неговите усещания, но мога да го уверя, че една крачка го дели от свят, без постоянния тормоз на ПА.

Какво е мнението ти за антидепресантите?

Преди време бях доста крайна, отричайки ги категорично. Сега… все още не съм привърженик, но осъзнах, че при крайни състояния, в които човек не може да върши елементарни ежедневни действия, като да отиде до магазина да си купи нещо за ядене, може и да се наложи да прибегне до тях. В никакъв случай обаче не бих казала, че това е лекуване, макар антидепресантите да се водят „лекарства”. Облекчаващо симптомите средство – да, цяр лекуващ източника на проблема – в никакъв случай. Ако трябва да направя аналогия, те са като превръзка върху рана, в която куршумът още стои.

Смяташ ли, че психотерапията има своето място при тревожните разстройства?

Задължителна е, но е важно да попаднеш на правилния човек. Няма един специалист, който да бъде перфектен за всеки, особено що се отнася до психиката, стриктно индивидуално е. Ще познаеш лечебния ефект по това, че след срещата с психолога/психотерапевта, тялото ти е по-отпуснато, мислите – по-леки, настройката – усещане близо до вдъхновение, а вярата в себе си и собствените ти сили – утроена. Това е сигнал, че си направил първата стъпка от новия ти живот.

ванеса виденова

Какво си завършила, очевидно имаш интерес към психологията?

Не съм учила психология, много известни психолози ме посъветваха да не го правя, за да запазя разсъдъка си и да мисля по-чисто. Занимавам се от пет години с астрология и в последните години правя примеси с другите сфери, които ме вълнуват, така мисля, че поддържам най-добър баланс.

Откога пишеш?

Откакто мога да пиша. Като дете пишех истории с измислени, фантастични герои, които са поставени в необикновени ситуации, сега… все още правя същото, но вече знам, че това е всъщност самият живот и всичко „измислено” е съвсем реално.

Поезия, проза, драматургия…открила ли си „своето“ писане?

Всичко, което ме зарежда е „моето”, а това се променя, така че дори не търся статичност, за да кажа, че съм я открила.

Занимаваш се с астрология. Какво би казала на хората, които твърдят, че „не вярват в зодии“?

Ще им кажа, че и аз не вярвах в зодии, докато не разбрах, че в истинската астрология думата „зодия” почти не се употребява, да не говорим, че не описва човека в цялата му същност, както се предполага. Всеки разумен човек би отрекъл такъв тип знание – дванадесет зодии, всички от една зодия са еднакви, що за простотия? Ако хората знаеха какво представлява тази наука, нямаше да се съмняват дори, че заслужава да бъде наречена така.

ванеса виденова

Какви теми засягаш във видеата си?

Каквото ми скимне: астрология, психология, междуличностни взаимоотношения, музика, изкуство, творчество, литература, водени медитации, практики, каквото ми стане интересно, пиша, снимам и споделям.

Може ли с едно изречение? Паниката е…

съпротива към реалността и липса на доверие във вселената, катарзисът, преди осъзнаването, крачката в неизвестното, която те води точно там, където винаги си искал да бъдеш.

Любовта е…

това място.

Животът е…

За мен това изречение е съвсем завършено така, както е.

 
 

Райън Джонсън с подробности около новата трилогия на „Star Wars“

| от |

Райън Джонсън, режисьорът на „Последните джедаи“, разкри подробности за плануваната четвърта трилогия на поредицата „Междузвездни войни“ на среща с фенове в Мексико, съобщи Контактмюзик.

От студио „Дисни“ потвърдиха в началото на месеца, че Джонсън ще режисира още три филма от поредицата в следващите години, които ще бъдат отделени от сюжетната линия за историята на семейство Скайуокър и ще въведат нови герои.

„В самото начало съм на осмислянето каква ще бъде новата трилогия“, каза Райън Джонсън пред почитателите на поредицата.

Четвъртата трилогия ще проследи събитията след оригиналните филми на Джордж Лукас от 1977 г. до 1983 г., предисторията с продукциите от 1999 г. до 2005 г. и настоящата трилогия от седми, осми и девети епизод.
Очакваният осми епизод „Междузвездни войни: Последните джедаи“ ще излезе в средата на декември, а премиерата на деветия филм е планирана за лятото на 2019 г.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

“Призови ме с твоето име“ е все по-близо до „Оскарите“

| от chronicle.bg |

„Призови ме с твоето име“ е едно от най-силните за заглавия на годината дотук. От месеци насам филмът е спряган за претендент за големите кино награди. Но само на думи, тъй като месеци ни делят от големите церемонии. След вчера обаче филмът на Лука Гуаданино скочи стотици метри пред останалите и по всичко личи, че ще бъде едно от доминиращите и силни заглавия на наградите на Академията през март догодина.

Става въпрос за наградите „Независим дух“ (Independent Spirit Awards), за които „Призови ме с твоето име“ получи шест номинации – за най-добър филм, най-добра режисура, най-добра кинематография, най-добър монтаж, най-добра главна мъжка роля за Тимъти Шаламет и най-добра поддържаща мъжа роля за Арми Хамър.

Това не е малък повод за радост. Ако събитията следват обичайния ход, се задава много добър сезон за Гуаданино. Миналата година Moonlight спечели пет награди „Независим дух“, а след това взе и статуетката за най-добър филм на „Оскарите“. И това е само един пример. Spotlight, Birdmen и 12 Years a Slave са печелили награди за най-добър филм на „Независим дух“ и в последствие на „Оскарите“.

call me by your name

Добре ни е известно, че при наградите на Академията, до последно нищо не се знае. Дори „Златните глобуси“ и „Независим дух“ не могат да бъдат сигурен гарант, че ако едната награда я има, другата ще последва. Ситуацията на „Призови ме с твоето име“ е усложнена единствено от факта, че чуждестранни независими продукции трудно могат да се класират за „Оскари“ и честно са класифицирани като „неподходящи“. Но както и да погледнем, номинациите са перфектен старт на сезона за филма на Гуаданино и ако не гарантират „Оскари“, то до голяма степен гарантират номинации. Миналата година редица актьори, номинирани за наградите, след това получиха и най-престижната номинация в киното – Натали Портман, Рут Нега, Изабел Юпер, Лукас Хеджес и Виго Мортенстън. А Кейси Афлек обра и двете награди.

Какво може още да ни каже фонът от миналите години?

12 Years a Slave, Spotlight, Moonlight и Birdmen, освен награди за най-добър филм, вземат поне още три награди на Independent Spirit Awards. Spotlight печели във всичките шест категории, в които е номиниран. Имайки това предвид, няма да е чудно, ако „Призови ме с твоето име“ овършее статуетките на 3 март 2018 г., когато е церемонията по връчването на наградите – ден перди церемонията на „Оскарите“.

Има време обаче докато разберем. Номинациите за наградите на Академията ще бъдат обявени в края на януари догодина. А дотогава едно е сигурно – добавете „Призови ме с твоето име“ към списъка си за гледане, за да сте готови в случай че предсказанията ни се сбъднат. Засега вероятността това да стане расте.