Facebook призна Косово
|
|
Facebook включи Косово в списъка си с независими страни, повече от 5 години след като страната обяви независимостта си от Сърбия.
„Facebook призна Косово за държава“ написа в профила си в Twitter министърката по европейските въпроси Влора Цитаку.
#Facebook recognizes #Kosovo as a state! #digitaldiplomacy
— Vlora Citaku (@vloracitaku) November 19, 2013
Последва официално комюнике от министър-председателя Хашим Тачи, който заявява, че е бил информиран в понеделник от Facebook, че Косово е включена в списъка със странна социалната мрежа.
Досега жителите на Косово трябваше да се регистрират като граждани на Сърбия.
Въпреки яростната съпротива на Сърбия, независимостта на Косово е призната от над 100 страни, сред тях са Съединените щати и 23 от 28-те страни членки на ЕС. Русия и Китай остават солидарни със Сърбия и засега отказват да признаят Косово.
Коментари
Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос
|
|
Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.
След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.
На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.
Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.
Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.
Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.
Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.
Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация. А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.
За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.
Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.
10. "A Perfect Getaway"
9. "The Messenger: The Story of Joan of Arc"
8. "Dazed and Confused"
7. "Ultraviolet"
6. "Resident Evil: Afterlife"
5. "Resident Evil: Apocalypse"
4. "Resident Evil: Retribution"
3. "Resident Evil: Extinction"
2. "Resident Evil"
1. "The Fifth Element"
Най-добрите роли на Мила Йовович
|
|
Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме
Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.
Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.
В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.
Сторми Даниелс е най-търсеното име в PornHub за 2018 година. Но кои са останалите? Вижте в галерията....
10. Ноа Сентинео (актьор) – над 7,6 млн. търсения
9. Селена Гомес (певица) – над 8,1 млн. търсения
8. Селестия Вега (модел) – над 8,9 млн. търсения
7. Boonk Gang (певец) – над 8,9 млн. търсения
6. Карди Би (певица) – над 12,7 млн. търсения
5. Ники Минаж (певица) – над 14,3 млн. търсения
4. Lena the Plug (модел/YouTube влогър) – над 18,7 млн. търсения
3. Бляк Чайна (модел) – над 21,2 млн. търсения
2. Ким Кардашиян (реалити звезда) – над 26,3 млн. търсения
1. Сторми Даниелс (порноактриса) – над 30,2 млн. търсения
Порно актрисата на Тръмп е най-търсената знаменитост в PornHub за 2018-а
|
|
Дойде това магическо време от годината – времето за равносметки, а една от любимите ни е тази на най-големия сайт със съдържание за възрастни – PornHub.
Статистиката за 2018 година е следната – общо 33,5 милиарда посещения и средно 92 милиона посетители дневно. Това е равно на населението на Канада, Полша и Австралия, взети заедно – толкова уникален трафик генерира PornHub на ден.
Това се казва голяма фен база!
Секс скандалът с Доналд Тръмп изстреля кариерата на порно актрисата Сторми Даниелс до нови висини и тя се превърна в най-търсената знаменитост в сайта.
Други ключови думи, които дефинираха търсенето през 2018 година, са: играта Fortnite, 4к, романтика, транссексуално, навън, татуировки, Tinder, Bowsette и тройка.
Любимата ни категория обаче винаги е била тази със знаменитостите. Както винаги, тя е и една от най-популярните в сайта, като името на Сторми Даниелс е търсено невероятните над 30 милиона пъти през 2018-а.
Кои са останалите най-търсени известни личности в PornHub за 2018 година може да видите в галерията ни горе. Има доста интересни имена.
Страната, която е ад за любителите на алкохола
|
|
Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.
Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.
Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.
По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.
Кой е “потисникът”?
Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.
Защо цените са толкова високи?
Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.
Кое е наложило всичко това?
Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.
Какви са резултатите?
Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.
Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.
Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.
Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.
Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят, винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”
И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.
