Facebook и Twitter са новите забранени теми за разговор

| от |

Политиката и религията по традиция са теми, които трябва да се избягват на масата за вечеря. Американска анкета обаче разкри, че вече по-неловки теми са сексът, доходите и социалните медии, съобщи Dailymail.co.uk

facebook_twitter_logo_combo1

Профилът във Facebook или кого следите в Twitter вече е по-голямо табу за разговор от темата за смъртта и тежките болести. Високо в списъка на нежеланите теми са предпочитаните контрацептивни средства или любовните терзания на събеседника.

На първо място сред забранените теми американците поставят сексуалния живот на присъстващите (59 процента). Следват доходите и финансите, противозачатъчните средства (42 процента), състоянието на брака (34 процента), религията, политиката, расата, профилът във Facebook (22 процента), болестите (18 процента).

Анкетата разкри, че американците са много по-сдържани в разговорите за секса и парите от британците. Само 32 процента отбританците предпочитат да не обсъждат любовния си живот. Повече от половината американци не искат да говорят за доходите си при само четвърт от британците.

 
 

„The Deuce“ ще има трети сезон

| от chronicle.bg |

За втора година зрителите на HBO гледат драматичния сериал „Нюйоркска комбина“ („The Deuce“)  с участието на Джеймс Франко и Маги Джиленхол. В разгара на новия сезон става ясно, че сериалът ще ни потопи в бурния свят на Манхатън още един път в третия и последен сезон, който трябва да се появи по план догодина.

Въпреки скандалите около Джеймс Франко, който беше обявен в сексуален тормоз от своя бивша приятелка, той ще се завърне в третия сезон на „Нюйоркска комбина“.

Сериалът разказва историята на близнаците Винсънт и Франки Мартино, които се опитват да намерят мястото си в бурния свят на Таймс Скуеър през 1971 г. в зората на съвременната порноиндустрия. Действието би трябвало да прескочи в средата на 80-те години. Вторият сезон в момента разказва за събития от 1977 г.

Ето официалният синопсис:

Драматичният сериал на НВО „Нюйоркска комбина“ проследява зараждането на порно културата в Ню Йорк от началото на седемдесетте до средата на осемдесетте години и показва бурния свят на секс търговията от момента, в който културна революция, освободила американското общество от сексуалните задръжки, и нови правни дефиниции създават индустрия за милиарди, която сега е основен компонент на американския културен пейзаж. Съдържатели на барове, проститутки, сутеньори, полицаи и нощни създания се носят във вихъра на секса, престъпността, наркотиците и агресията, а порно бизнесът започна да се издига от студия за масаж под закрилата на мафията и филмови лаборатории, става законен и неизменно присъства в културния живот.

 
 

5 трогателни филма за болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

На 21 септември СЗО отбелязва световния ден на болестта на Алцхаймер.

Вероятно първата ви асоциация с Алцхаймер са хора, които забравят всичко, в повечето случаи – възрастни. Ако сте по-запознати, може би знаете, че болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906г. от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.

Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години, макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Случай, което ще видим в един от филмите-предложения в галерията.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми. Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес. В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му. Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.

Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години. По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък. Използваните лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта.

По случай деня на болестта от Алцхаймер (на който не честваме болестта, но отбелязваме, че знаем за нея и за болните от нея), сме подготвили няколко филма, които са посветени на темата. И човешки, на моменти брилянтно, описват какво се случва с болните и техните близки.

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?

 
 

НАСА отглежда растение с вкус на пържола

| от chr.bg |

Когато НАСА прати хора на Марс, тези хора ще имат нужда от много храна. Предварително пакетираните сухи ястия за две години и половина напред могат да заемат прекалено много място, а и тежат доста.

НАСА естествено разработва решение.

Космическата агенция се опитва да изгради меню за астронавтите си само от растения, които могат да се отглеждат в космоса или на други планети. Семената са значително по-малки и леки от готовата суха храна, с която разполагат астронавтите. В момента се правят експерименти с различна светлина и температура, за да се определят най-добрите условия за растенията. НАСА също така се опитва да разбере как да отглежда растения с възможно най-малко пръст чрез методите хидропоника и аеропоника. Хидропониката доставя вода и хранителни вещества на растенията под формата на течност като я впръсква в почвата, а при аеропоника корените на растенията живетя сред мъгла от тази хрантелна течност. И двата метода спестяват доста почва, което отново спестява място и килограми.

Интересно е да се отбележи, че в среда с ниска или без никаква гравитация водата не се разлива, което прави напояването на растенията малко трудно. НАСА обаче успешно е отглеждала зеленчуци на Международната космическа станция (МКС).

Нужна е и „космическа пръст“, за да се отглежда зеленина извън Земята. Почвата на Луната всъщност не е точно почва, а не особено питателен вулканичен прах и чакъл. Тази на Марс пък съдържа потенциално токсични съединения.

„Мислех, че най-много ще ми липсват чийзбургерите и пиците, но всъщност исках само една свежа салата.“ Тези думи често се чуват от астронавтите, казва Гиоя Маса, учен, който се занимава с добива на храна в космоса. За сега НАСА имат много идеи и разработки в посока храна в космоса.

Растението, за което става въпрос в заглавието е т. нар. етиопско зеле (ethiopian kale).