Фъргюсън: Демокрация през сълзи от газ

| от |

Безредици, сълзотворен газ, националната гвардия и коктейли „Молотов“. Американският „Площад на независимостта“ – така някои световни медии наричат ​​събитията във Фъргюсън. Убийството на тъмнокожия тийнейджър на 9 август мигновено се превърна в национална трагедия.

По-малко от две седмици по-късно, в същия щат Мисури имаше нова жертва на полицейския произвол. Пазителите на реда отново са убили афроамериканец, който, според официалната версия, се е държал прекалено агресивно.

Справедливостта в американската демокрация остава нещо необичайно. Именно за нея в продължение на почти две седмици търсеха възмутените жители на страната. Хиляди хора настояваха за провеждането на щателно разследване и наказване на виновниците за убийството на 18-годишния тийнейджър в град Фъргюсън.

Властите успокояваха жителите на града, както могат. В началото на седмицата, губернаторът на щата Джей Никсън дори вкара там националната гвардия. В отговор полетяха коктейли „Молотов“. Протестиращите трябваше да бъдат усмирени със сълзотворен газ и гумени куршуми. А тези, които не се поддадоха на внушение – бяха задържани. Сред тях се оказаха и журналисти. За задържането на свои служители съобщи, например, германското издание „Deutsche Welle“.

Безредиците във Фъргюсън станаха проблем от глобален мащаб. Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун призова Вашингтон да осигури правото на хората на мирни събирания. Твърдо осъдиха използването на сила срещу демонстрантите от Министерството на външните работи на Египет. Палестинците в своите микроблогове в „Twitter“ даваха съвети на американските протестиращи, как сведат до минимум ефекта от сълзотворния газ. В Иран нарекоха репресиите „проява на расизъм“. А една от новинарските агенции в Куба зададе въпроса: „Нима „Ку Клукс Клан“ се е завърнал с нова сила?“.

Населението на Фъргюсън е малко над 20 хиляди души, повечето от които са чернокожи. По данни на ФБР, всяка година полицията в страната убива около 100 афроамериканци.

Не трябваше дълго да чакаме поредният пример за полицейския произвол. В средата на седмицата в Сейнт Луис, имаше и друго убийство на чернокож. Според официалната версия, младият мъж може да е бил опасен, и използването на сила е било оправдано. Безредиците продължават.

Солидарност с жителите на Фъргюсън изрази 80% процента от афроамериканското население на САЩ. Дори от парламента се чуват заявления, че на хората им е дотегнало от полицейското насилие, отбелязва политологът Владимир Козин:

- Членът на парламента Патрисия Байнс, която е афроамериканка, определи масовите демонстрации като отговор на расизма и дискриминацията, които съществуват в САЩ на държавно ниво. Това е много сериозно обвинение. Това се потвърждава от факта, че акции на протест тези дни се провеждат в почти 90 града в САЩ, включително и във Вашингтон.

Въпреки суровата критика, говорителят на американския Държавен департамент Мери Харф, каза, че всичко, което се случва е изключително вътрешен проблем на САЩ и поиска тези събития да не се сравняват с другите, които се случват в другите страни. Но, как да не си спомним за миналата зима в Украйна? Там също хиляди души излязоха на улиците „мирно“ да изразят своето мнение. Но тогава Вашингтон беше категорично против насилственото разгонване на демонстрантите.

Нито думите на Мари Харф, нито приспивните речи на президента на страната, спряха възмутените жители на страната. Да се оправи със ситуацията там пристигна главният прокурор на САЩ Ерик Холдър. В резултат на това, в края на седмицата властите на щата все пак решиха да изведат от Мисури националната гвардия. А на всички полицейски служители в САЩ в близко бъдеще може да бъдат раздадени видеокамери, за да могат те да снимат как задържат или стрелят по заподозрените.
Гласът на Русия

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.

 
 

Бойка Велкова и Мария Каварджикова са „Две“ за стотен път

| от chronicle.bg, БТА |

Бойка Велкова и Мария Каварджикова ще бъдат „Две“ за стотен път в Народния театър „Иван Вазов“ тази вечер - в 19.30 ч. на Сцена на 4-ия етаж двете талантливи актриси от първата ни трупа ще изиграят стотното представление по текст на Таня Шахова, съобщават от театъра.

В спектакъла под режисурата на Юрий Дачев участват също Ева Тепавичарова и Цветомира Даскалова, които се редуват в ролята на Безмълвната жена. „Две“ разказва историята на две титанични жени, свързани от любовта си към един мъж – Боян Пенев, и не само – Дора Габе и Елисавета Багряна. Бойка Велкова /Габе/ и Мария Каварджикова /Багряна/ въвеждат зрителите във вълнуващото съпреживяване на двете именити поетеси и интелектуалки, които съдбата събира в Дома на Съюза на писателите в Хисаря. Спомените и любовта ги сближават, раздалечават и събират отново. . .

DSC8321

„Има личности, които благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две“ не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе.

DSC8790

Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други – чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите“, казва Юрий Дачев за спектакъла, посветен на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

 

Следващото представление на „Две“ е на 11 декември.

 
 

Apple може да пусне нов iPhone скоро

| от |

Аррlе разработва нoв пo-евтин іРhоnе. Той предстои да излезе през пъpвaтa пoлoвинa нa 2018 г.

Уcпexът нa предният бюджeтния іРhоnе ЅЕ е повод тexнoлoгичнaтa компaния да пoдгoтви нoвa верcия – іРhоnе ЅЕ 2.

Toй e има пo-мaлък 4-инчoв диcплeи и съответно е пo-eвтин, което го прави подходящ за paзвивaщитe се дъpжaви, коитo нe мoгaт дa cи пoзвoлят пo-скъпитe устройcтвa нa Аррlе.

iphonese-gallery2-2016_GEO_CA

iPhone SE от март 2016 година.

 

іРhоnе ЅЕ 2 щe cтрувa околo 450 дoлара.

С околo 70-80$ пo-скъп oт предшествeника cи, нo и пo-eвтин oт іРhоnе 7. Вероятнo cмартфoнът щe имa пo-мoщeн процесор зa нoвaтa oперациoннa cиcтeмa іОЅ 11.

іРhоnе ЅЕ 2 може би ще paзпoлaгa c Тоuсh ІD (paзпoзнaвaнe нa пpъcтoви oтпeчaтъци) и нaй-ввероянтно щe се предлaгa в 2 верcии – 32GВ и 128GВ.

B пpoизвoдcтвoтo мy щe yчacтвa тaйвaнcĸaтa тexнoлoгичнa ĸoмпaния Wіѕtrоn, a cглoбявaнeтo щe ce ocъщecтвявa в Бaнгaлop, Индия.