Езерото е доказателство, че има живот на Марс

| от |

Космическият апарат „Кюриосити“ откри доказателства за сладководно езеро на Марс, съобщиха световните информационни агенции.
1

На това място вече няма вода, но тестовете и химическият анализ, направени от „Кюриосити“, показват, че там преди 3,6 милиарда години е имало езеро, в което е можел да се развива микробен живот.

Езерото е било в кратера Гейл, където марсоходът кацна през август 2012 г. То е било дълго 50 км и широко 3 км. Съществувало е десетки хиляди години.2

Анализираните скали съдържат следи от въглерод, водород, кислород, азот и сяра. Те „биха осигурили идеални условия за микробен живот“, твърдят учените от лондонския Имперски колеж.

Най-малките бактериални форми, наречени хемолитоавтотрофи, се развиват при сходни условия на Земята, обикновено в пещери или под океана в хидротермалните комини.3

„За пръв път намираме скали на Марс с доказателства за съществуване на езера. Наличието на тези минерали ни казва, че вероятно е ставало дума за прясна вода, което означава, че е имало подходящи условия за развитие на микроби, които биха могли да се провеждат в живота“, категоричен е Санджев Гупта от екипа.

„Това, което е интересно е, че тези скали, които изследвахме са много подобни на тези, които можем да намерим в околностите на Дорсет и Девън „ – добавил той.

От НАСА не са съвсем сигурни колко е било дълбоко или широко езерото езерото, но предполагат, че е достатъчно дълбоко, за да не се стига до периодично пресъхване, тъй като това би оставило следи в проби от анализираните скали.4

След различни анализи  учените идентифицирали глинените минерали, които са се образували във водата и елементи ключови за живота, като въглерод, водород, кислород, сяра, фосфор и азот.

Анализите показват, че минералите , които са се образували във водата с малък соленост и неутрално рН, не са нито прекалено кисели нито алкални, което би трябвало да бъде доказателство за съществуването и устойчивостта на живота.5

Учените вече са намирали доказателства за съществуване на вода на Марс на друго място на повърхността.

Откритото от предишните марсоходи също дава основание да се мисли, че на Червената планета някога е имало езера.

 
 

Пишат бродуейска пиеса за Харви Уайнстийн

| от chr.bg |

Американският драматург Дейвид Мамет пише пиеса за скандалния продуцент Харви Уайнстийн. Тя ще се казва „Bitter Wheat“, но все още не е ясно кога ще бъде премиерата й.

„Разговарях с продуцента ми на Бродуей и той ме попита „Защо не напишеш пиеса за Харви Уайнстийн?“. Така и направих“, каза театралният и кинодеец в интервю за „Чикаго трибюн“.

Над 70 жени обвиниха Уайнстийн в сексуален тормоз, включително и изнасилване, като предизвикаха скандал, който излезе извън пределите на Холивуд.

Мамет беше отличен с награда „Пулицър“ за драмата „Гленгари Глен Рос“ през 1984 г.

 
 

Провокативен филм с българско участие спечели голямата награда на Берлинале

| от chr.bg |

 Филмът „Touch me Not“ спечели голямата награда „Златна мечка“ на фестивала Берлинале на 24 февруари. Режисьор е румънката Адина Пинтиле, а филмът е копродукция, в която взимат участие и Германия, Чехия, Франция и България.

Лентата е полу документална и е определяна от филмовите критици като „провокативна“ и „провокираща границите на човешката сексуалност“.

От българска страна участват актрисата Ирмена Чичикова, която публиката познава от хита от миналата година „Вездесъщият“, както и актьорът Георги Налджиев.

„Touch me Not“ провокира противоречиви реакции от публиката на фестивала – някои го определят като шокиращ и скандален. Пинтиле иска да тества границите на интимността и по тази причина продукцията няма как да не съдържа и доста кадри с голи тела. Друга основна тема е това какво намираме за привлекателно и какво – не.

Филмът беше предпочетен пред „Ютьоя – 22 юли“, който разказва за атентата на Андреш Брайвик, и анимационната драма „Isle of Dogs“ на режисьора Уес Андерсън.

Андерсън все пак не беше напълно пренебрегнат от журито на фестивала и спечели „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор на антиутопията, показваща глутница кучета в близкото бъдеще на Япония.

Гласовете на кучетата са озвучавани от актьори като Браян Кренстън, Едуард Нортън, Бил Мъри, Скарлет Йохансон и Джеф Голдблум.

68-ото издание на Берлинале беше закрито от българската продукция „Ага“ на режисьора Милко Лазаров. За първи път от 29 години насам български филм е избран да представи страната ни на фестивала.

 
 

Дженифър Лорънс прави поредица за #MeToo

| от chr.bg |

Дженифър Лорънс ще прави документална поредица за движението „Аз също“ (#MeToo).

Актрисата от „Игрите на глада“ си партнира по проекта с журналиста Кат Сандлър. Темата на телевизионната поредица ще бъде сексуалното насилие в Холивуд и за разликите в заплащането на мъжете и жените.

Преди седмица носителката на „Оскар“ обяви, че си взима едногодишна почивка от киното, след като довърши снимките по филма „Червената лястовица“ и ще посвети времето си на активизъм.

27-годишната Лорънс е една от най-яростните критици на настоящото състояние на холивуд и върл защитник на правата на жените, сред които от всякакъв вид насили и за еднакво заплащане с това на мъжете.

 
 

Подмладяваме мозъка си с младежка кръв

| от chr.bg |

Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско установиха, че преливането на кръв от подрастващи организми може да вдъхне нова младост на мозъка, съобщава сайтът Лайф, цитиран от БТА.

Спeциалистите провели експерименти с опитни мишки. Преливането на „млада кръв“ в организма на гризачите значително повишило когнитивните способности на мозъка им и на практика спряло естествените процеси на стареене.

Ферментът ТЕТ2 в резултат на няколко преливания на „свежа“ кръв в „стария“ организъм показал висока активност и станал причина за ускореното обновяване на мозъчните клетки на опитните животни. Учените планират в скоро време да тестват новия метод и върху хора. В случай на успех, може да се постигне пробив при лечението на тежките дегенеративни заболявания, увреждащи мозъка. Специалистите изтъкват, че преливането на кръв и паралелното провеждане на клетъчна генна терапия ще позволи частичното или пълното възстановяване на правилния режим на работа на невроните и синапсите.