Евтиният петрол – благословия или проклятие?

| от |

Спадът в цените на бензина вече става драматичен, пише Дойче веле. И ако за страните-производителки това е сериозен проблем, то за държави като Германия е икономически стимул, отбелязва Хенрик Бьоме в коментара си.

Старите правила на играта вече не важат. Най-малкото не при цената на нефта. Само преди няколко години експлозията дори на един петролопровод в Нигерия бе достатъчна, за да вдигне цената на „черното злато“. А отчитайки и другите кризисни огнища, прогнозите лесно стигнаха до цена от 150 долара за барел, дори се очакваше тя да мине равнището от 200 долара. Всичко това се случи през 2008, когато барелът бе с цена от около 100 долара.

И през 2014 кризи има достатъчно. При това положение цената на нефта пак би трябвало да се покачи – имайки предвид ситуацията в страни-производителки като Русия, Либия и Ирак. Става обаче точно обратното: от юни насам цените падат все повече и повече. И всички се питат докъде ще стигнат? Но никой не знае отговора.

Естествено държавите, които купуват нефт интензивно, като Германия, печелят от обстоятелствата. Ежегодно за горива се изразходват 90 милиарда евро – но не и през 2014. При това слабото евро пречи да се направят още по-големи икономии, тъй като нефтът трябва да се плаща в долари. Същевременно обаче сегашният обменен курс допринася за успеха на германските и на европейските износители и стимулира конюнктурата. Хората просто имат повече пари, които да изразходват за други цели, вместо да ги оставят на бензиностанциите или да ги дават за газ.

Новият играч на пазара

В страните-производителки всичко е по-различно: в Русия отдавна цари тревога, макар Кремъл да си дава вид, че държи положението под контрол. Комбинацията от срива в цените на нефта и наложените от Европейския съюз санкции представлява доста опасен коктейл за владетелите в Москва. Във Венецуела също са изпълнени с опасения: там, където бензинът е почти без пари, а държавният бюджет се крепи почти изцяло от приходите от износ на нефт, ниските цени са направо проклятие. И президентът Мадуро се притеснява с основание.

Естествено – почвата е благодатна за появата на конспиративни теории, подобни на тази, с която излезе иранският президент Рохани. Той подозира наличието на политически заговор на определени страни срещу интересите на ислямския свят. Други пък смятат, че американците са се заели да накажат Путин. Има и трети, за които под подозрение е Саудитска Арабия, опитваща се да срази конкуренцията с добива на шистов газ от Съединените щати. Но всички тези предположения са всъщност безпочвени, защото петролният пазар просто е твърде голям, а действащите лица са много. Нещата са много по-прости: откакто Съединените щати се позиционираха като нов играч на пазара, който не само внася огромни количества нефт, но има и собствен добив от фракинг, наличният петрол стана твърде много, при това в условията на спадащо търсене. И неизбежно ще се стигне дотам, че някои играчи ще отпаднат от този пазар, тъй като от едно определено равнище на цените нататък гигантските инвестиции в бранша стават нерентабилни. Това може да засегне както американците, така и канадците, които отсега понасят загуби със своя скъп проект за добив на нефт от пясъците в щата Алберта. Може да се стигне и до политически протести, например във Венецуела, ако там цената на бензина бъде повишена от смешните два на пет цента.

500 милиарда долара повече

По-рано, когато старите правила на играта още бяха в сила, при подобна ситуация би се намесил нефтеният картел ОПЕК, би взел решение за намаляване на добива и така би възпрял ценовия спад. Но в него не участват нито САЩ, нито Русия. А и страните-членки на ОПЕК отдавна не се придържат към договорените количества за добив. Затова и последната среща на ОПЕК през ноември се превърна във фарс. Следващата – през юни 2015 – едва ли ще изглежда по-различно – ако дотогава тази безполезна институция все още съществува.

В момента обаче потребителите на нефт трябва да са благодарни на ОПЕК за нейната недееспособност. А стимулите за конюнктурата са от такъв мащаб, какъвто нито едно правителство на света не би могло да създаде – 500 милиарда долара повече покупателна способност в световен мащаб! Коледата може да идва.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Иновации в нагряването на тютюна

| от |

Нагряването на тютюн е потенциално по-малко рискова алтернатива, тъй като по този начин тютюнът се нагрява, а не се изгаря.

glo е основният продукт на Бритиш Американ Табако в категорията устройства за нагряване на тютюн. С едно зареждане устройството може да се ползва до 30 сесии. То нагрява тютюна до приблизително 240°C без да го изгаря и затова не се образува пепел, като миризмата е много по-малко*. В резултат от нагряването се формира пара, която съдържа около 90-95% по-малко токсични вещества спрямо дима от конвенционална цигара**, като това прави този процес потенциално по-малко рисков спрямо тютюнопушенето. glo използва Dunhill Neostiks в три разновидности: Navy Blue, Yellow и Green.

glo е вече на пазара в Япония, Южна Корея, Швейцария, Канада, Русия, Румъния, Италия, Сърбия, Хърватия, Казахстан, Украйна, Гърция, Чехия и Полша.

___

* В сравнение с конвенционалните цигари, когато са запалени. Тези характеристики не означават непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

** При сравнение между стойностите на 9 вредни компонента, налични в дима на стандартната цигара 3R4F (около 9 мг катран) и в парата, отделяна при нагряване на тютюн чрез glo, за които Световната здравна организация препоръчва намаляване поглъщането им с цигарения дим. Тази характеристика не означава непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.