shareit

„Евтините“ продукти в eMAG останаха недостъпни

| от |

28653-632x358

Още със започването на продажбите в eMAG в ранни зори днес, всички евтини ИТ продукти свършиха още със старта на пазаруването, съобщава economic.bg. Най-атрактивните предложения, като например таблет за 47.99 лв., бе изчерпан още в 7.20 сутринта, при положение, че Black Friday стартира в 7.15 ч. Не беше достъпен и евтиният модел лаптоп за 359.98 лв. LED мониторът на LG с 18.5-инчов екран за 99.99 лв. също не беше в наличност 5 минути след стартирането на промоцията.

В блога на онлайн магазина обявиха, че броят продадени продукти надвишава 40 хиляди, а стойността им се изчислява на 2.5 млн. евро. eMAG.bg регистрира над 600 хил. посещения. Въпреки внушителните цифри, обявени от интернет магазина, много потребители останаха недоволни и изразиха негативизма си в социалните мрежи. Голяма част от феновете на Black Friday, видели шумно рекламираната кампани по телевизията и интернет, са останали с впечатление, че по-голяма част от продуктите ще са със 70% намаление. Оказа се обаче, че подобно намаление имаше при няколко продукта, а при останалите варираха масово между 20% и 50%.

Screenshot_1

От онлайн магазина се защитиха, като изнесоха данни, според които търговецът е продавал по 1 таблет за 48 лв. на всяка секунда в първите 5 минути, и поради тази причина са се изчерпали количествата. В интернет блога си eMAG публикувa, че на старта на събитието в 7.15 ч. тази сутрин, посетителите в сайта са били над 45 хил. души.

Вчера Комисията за защита на потребителите (КЗП) предупреди хората да внимават с румънския сайт Emag.bg, срещу който са постъпили 6 жалби. Потребителите се оплакват, че продуктите не са придружени с инструкции за употреба на български език, посочват се неверни технически характеристики, търговецът не удовлетворява рекламациите, а ако все пак ги приеме, това става трудно и извън срока, предвиден по закон.

Във връзка с тези жалби КЗП изпрати сигнал по европейската система за обмен на информация и сътрудничество при защита на потребителите. Искането на КЗП е за предприемане на действия от компетентния контролен орган в Румъния, който да извърши проверка на търговеца и да наложи санкции в случай че бъдат констатирани нарушения.

 
 

На практика няма такова нещо като електрически змиорки

| от |

Има обаче електрически риби: 2,4 метра дълги, 600 волта мощност, риби, които могат да убият алигатор.

Въпреки че има редица риби, които произвеждат електрически заряд, видът, който ние наричаме „електрическа змиорка“ – Electrophorus electricus – всъщност е член на рибното семейство. И по-точно на втория най-голям клас риби – Лъчеперките (Ostariophysian).

YellowPerch

Жълт костур (Perca flavescens) – един от представителите на класа Ostariophysian

Съвсем разбираемо бъркана за змия заради формата си и липсата на каудални и дорзални перки, Е. electricus има дълго (до  2,4 метра) цилиндрично тяло и плоска глава. Органите й се намират в предната част на тялото (близо до главата), докато останалата част съдържа три електрически органа, заедно с близо 6000 специализирани електроцитни клетки, които, както подсказва името, произвеждат, съхраняват и пускат електричество.

Електрическите органи започват да се развиват в началото на живота на рибата. Клетките, които произвежда само слаб електрически заряд и се използва за ехолокация, започва да се развива много скоро след раждането. Останалите два електрически органа произвеждат много по-високо напрежение от около 600 волта и около 1 ампер, така че около 600 вата, за около 2 милисекунди.

Въпреки че рибата има хриле, тя поема по-голямата част от кислорода си през силно наситената си с кръвоносни съдове уста, и затова често идва на повърхността на водата, за да диша.

Рибата също така е покрита с гъста, сива до кафеникава или направо черна кожа. Предполага се, че тази кожа я предпазва от собствения й електрически ток.

За да се възпроизведе, женската снася до 17 000 яйца в гнездо, направено от мъжкия по време на сухия сезон, и средно около 1200 от тези яйца се излюпват. В плен мъжките електрически риби живеят до 15 години, а женските до 22 години.

Електрическата риба е родом от Южна Америка, по-специално реките Ориноко и Гвиана, както и от големи части от река Амазонка. Живее на речните дъна и в блатата и й е добре в сравнително ниско кислородни води понеже диша през устата.

Electric-eel

E. electricus използва своите електрически органи за ориентация, лов и защита.

Докато плува в мътното през нощта, електрическата риба се ориентира, като периодично излъчва слаб електрически заряд:

Това по-ниско напрежение може да се използва за „виждане“ в околната среда. Различните обекти имат различна проводимост и съответно ще изкривят електрическото поле, което змиорката произвежда.

След като намери плячката си с тези слаби електрически импулси, рибата:

…използва много по-голям електрически ток, за да я зашемети.

И понеже няма зъби, тя яде улова като отворя уста и я всмуква.

Когато е нападната от хищник, способна да произведе напрежение до 600 волта, електрическата риба излъчва силен кратък (2 милисекунди или по-малко) токов удар. Въпреки че специалистите казват, че шокът рядко е фатален сам по себе си, той все пак може да убие някои животни.

Произвеждането на ток се контролира, разбира се, от нервната система. Всяка електрогенна клетка носи отрицателен заряд от малко по-малко от 100 миливолта от външната си страна в сравнение с вътрешната. Когато нервен сигналът пристигне, се освобождава ацетилхолин, който е невротрансмитер.

Този ацетилхолин се секретира чрез нерви от едната страна на клетката, карайки от същата страна да се отворят йонни канали. Натриевите йони са в състояние бързо да влязат в клетката по тези канали, което променя равновесието на клетката и за да го възстановят отново, калиевите йони напускат клетката от другата страна.

Резултатът е пътечка с ниско електрическо съпротивление, свързваща вътрешната и външната страна на клетката. По този начин всяка клетка се държи като батерия като активираната страна носи отрицателен заряд, а противоположната страна – положителен. И тъй като клетките са ориентирани вътре в електрическия орган точно като поредица от батерии във фенерче, например, токът задейства всичките клетки само за 2 милисекунди. Така се създава краткотраен токов заряд по тялото на змиорката.

От 2009 г. учените в аквариума Living Planet в Санди, щата Юта, използват тока на техните живи електрически риби, за да захранват светлините на коледната елха на аквариума.

По същество два електрода от неръждаема стомана са прикрепени към резервоара на Спарки (електрическата риба) и всеки път, когато Спарки пуска електричество, което е част от „неговата естествена, нормална активност“, това електричество преминава през електродите към светлините на дървото. Маркетинг директорът на Living Planet обожава тази система, защото „помага да се даде визуална представа за това какво едно животно наистина прави ежедневно“.

Токът от рибата може да има и друго приложение. Някои медицински импланти и устройства се нуждаят от батерии, за да функционират. През последните години учените търсят начини да създадат био-батерии, които биха били като всяка друга клетка в тялото ни, само дето произвеждат електричество.

Няколко изследователи проучват дали електроцитите на E. electricus могат да бъдат пресъздадени или поне по техен пример да се създадат изкуствени клетки.

 
 
Коментарите са изключени

Дългият път на 51-годишната Чебурашка

| от |

Сигурно сте чували, че математиците са скучни хора и рядко се славят с добро чувство за хумор. Това твърдение е особено пресилено и имаме едно от най-добрите доказателства – Едуард Успенски. Той се ражда на 22 декември през 1937 г. в Егоревск. Живее щастливо с двамата си братя, а в училище показва завидни математически качества, които между другото носят и награди от олимпиади. Следвайки линията на точните науки , Едуард завършва Московския авиационен институт.

Малките камъчета обикновено обръщат колата и Успенски не е изключение. Бъдещият инженер се захласва по литературата и започва да пише различни фейлетони. За беда се оказва, че са и хубави. Дипломирането идва много скоро, а след него Едуард има договор в един от московските заводи. Изненадата е, че малко след като успява да изпълни първата си мисия, той разбира и истината – никога не е искал да бъде инженер и съзнанието му е насочено в литературата. Първите му произведения са детска хумористична литература. Битката му за място сред пистателите е трудна – отказват да го печатат, не е приет в съюза на писателите.

Eduard_Uspensky_2

Снимка: By Dmitry Rozhkov – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16817986

Очевидно е, че през 60-те години на миналия век не е особено приемливо за един човек да смени работата си просто така. Тайната на всички успехи се крие в отдадеността и Успенски прави точно това. Твори, разочарова се, продължава да твори и един щастлив ден през 1966 г. присъства в сборника „Четверо под одной обложкой“. Като прохождащ писател, макар и мнозина да не го смятат за такъв, споделя страниците и с други творци. Междувременно издания като „Литературная газета“ пускат негови стихове за деца, а в някои радиопредавания дори се четат. Същата година се ражда и детската книжка, която завинаги ще промени изцяло живота на малки и големи.

2010._Stamp_of_Belarus_07-2010-19-03-m2

Снимка: By post of Belarus – http://belpost.by/stamps/catalog-by-date/2010/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14679826

„Крокодилът Гена и неговите приятели“ се оказва трамплин за създаването на детски мултипликационни филмчета, а през 2010 г. ще получи и престижната награда „Корней Чуховски“ за цялостното си творчество. Творецът умира през 2018 година, но подарява усмивки на няколко поколения. Каквото и да говорим, най-големият успех наистина е крокодилът Гена и Чебурашка. Мистичното същество има няколко легенди за произход и пол, но истината е, че зад създаването му няма особена конспирация. Успенски рисува странно животно от женски пол, което дошло в зоо парка в щайгата с портокали. Някои казват, че е маймуна, но практически няма порода. Името идва от „чебурахнуться“.

По разкази на автора, думата била употребена от дъщеричка на приятел по адрес на зимната му шуба, която отказвала да застане мирно на закачалката. Чебурашка се ражда само 3 години след като Гена дебютира в литературата и киното. При първата си поява има опашка като на катеричка, но след това търпи промени. Филмчетата се оказват достатъчно невинни и приятни, лишени от всякакви идеологии и представят красивия детски свят. На 20 август 1969 г. се събират пари в помощ на сираци и Успенски официално дава и рождената дата на малкото симпатично същество – 20 август. И макар в анимацията животинките да са безгрижни и щастливи, балансът е гарантиран с антигонисти.

Старуха_Шапокляк_(кадр)

Снимка: Автор: студия Союзмультфильм – http://blog.ra-atm.ru/archives/368, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=4679782

Баба Шапокляк (името идва от сгъваеми цилиндри) вече има истинско вдъхновение. Едуард признава, че я е изградил изцяло по спомен на първата си жена, художникът пък се доверил на тъща си като най-чиста форма на муза. Макар и вече доста възрастна (близо 51 години) Чебурашка сякаш преживява своя втори ренесанс. През 70-те години става международна звезда и правата за филмчето се предлагат на Швеция. През 1988 г. любимите герои вече са в колекционерска серия от пощенски марки. Паметници започват да се раждат някъде през 2005 г. в различни градове в Русия. А една московска детска градина е стигнала до там, че да направи музей на чудатото анимирано приятелче.

1988_CPA_5917

Снимка: By Scanned and processed by Mariluna – Personal collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2838527

Русия обича своите анимационни герои и затова олимпийските състезатели я произвеждат в талисман за предстоящите световни спортни форуми. Чебурашка е била в Атина през 2004 г. и в Торино през 2006 г. за зимните олимпийски игри. За зимните олимпийски игри е пременена в бяла козина, за Пекин се издокарва с червена козина. През 2003 г. става и японска звезда. Япония плаща правата на въпросното чудато същество и ще ги притежава до 2023 година. През 2010 г. японците създават и добър римейк на оригиналните епизоди от 70-те години.

Големите уши на симпатичното животно се превръщат в нарицателно на всичко, което напомня за нея. Големите слушалки например получават звучното име „Чебурашки“. Покрай забавните истории се раждат и някои особени проблеми. Когато започва продажбата на анимационния герой, Леонид Швартсман заявява, че е отговорен за визията на този герой и заслужава част от авторските права. Спорът се води от 1994 до 2007 година, когато става ясно, че за тези изказвания се налага да заплати сумата от 4.7 милиона рубли.

И до днес адвокатите на Леонид смятат, че е имало много сериозен подкуп, особено след като Чебурашка била използвана и за реклама на паста за зъби. И това далеч не е всичко, много скоро започват да се появяват и играчки на малката пухкава героиня. Повечето дори се предлагат в ограничени издания, имат колекционерска стойност, а в Япония може да откриете сериозни търгове. Ако притежавате някоя стара играчка, побързайте да проверите нейната стойност. Джон Гарвин Уиър (американският балетист) е запален колекционер и редовно следи за играчки на Чебурашка.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Маркели (792 г.)

Битката при Маркели, която трайно слага край на последователните византийски походи към България, е третото сражение от поредицата „Средновековна слава“. Анимационно-документалните ленти, които са част от дългосрочния образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“ пресъздават най-бляскавите победи от средновековното минало на България. Филмите се използват и като допълнителен учебен материал по време на часовете по история, провокирайки любопитството и интереса на учениците към познаване на историята на страната ти. Не е изненадващо, че третият епизод на „Средновековна слава“ е посветен точно на битката при Маркели. Тя е така категорична, че по време на последвалите преговори с византийския владетел, той се задължава да изплаща ежегоден данък на България.

Всичко започва в средата на VIII век, когато българската държава е разтърсена от сериозна криза. Вътрешни междуособици между големите аристократични родове хвърлят страната в политическа криза. Една след друга няколко династии се изреждат на престола в Плиска, а политиката им, която не се радва на достатъчна подкрепа, е често несигурна и половинчата. Междувременно, във Византия тече процес на стабилизация на централната власт и армията, чието олицетворение е решителният и войнствен император на власт Константин V Копронѝм, който завършва военната реформа и постига надмощие над арабите, което му позволява да организира поредица от походи по суша и море срещу България. Макар съдбата да застава на страната на българите, предците ни се намират в незавидна ситуация.

При управлението на Телериг (766-777г.) и Кардам (777-802г.) България преодолява последиците от кризата, въпреки почти перманентната византийска агресия и намеса във вътрешните ѝ работи. Затова през 80-те години на VIII век Кардам се чувства достатъчно сигурен на престола за да организира поредица от нападения срещу византийските територии в Македония. Византия е твърде заета с ежегодните рейдове на арабските войски, започнали отново към 780 година и едва през 791 г., император Константин VI повежда войските си срещу Кардам. Двете армии се срещат при Прóват и българите излизат победители, но без да са постигнали категоричен успех. Решен да измие срама от неуспеха и да се разправи с българите, Константин VI повежда армията си в нов поход през късната пролет на 792г.

Силите на империята се концентрират около Адрианопол и потеглят на север към Стара планина, с идеята да преминат Рѝшкия проход, разположен северно от крепостта Маркéли, която била едно от основните укрепления, бранещи северната граница на Византия. Кардам бил навременно известен за подготвената експедиция. Владетелят на българите несъмнено очаквал че гордият Константин VI ще потърси реванш за битката при Прóват.

На 20 юли, Кардам се появил северно от византийските позиции. Българите заели изградената през предишните десетилетия система от землени укрепления, наричана от учените Старопланинска фортификационна група. Кардам бил наясно, че силите, с които разполагал не били достатъчни за даване на открито сражение на ромеите, и, както при конфликта от предходната година, предпочел да изчака Константин да направи първата стъпка. Колко големи всъщност били двете армии?

Византийците мобилизирали войските на своите балкански теми и част от редовната столична армия- тáгмата, създадена от Константина V Копронѝм. Макар да няма директна информация за числеността на армията, от сходни по време кампании може да се предположи, че Константин VI разполагал с около 20 000 души – кавалерия и пехота, придружавани от съответния обоз. Срещу тях Кардам изкарал цялата си войска – около 12 000 елитни войни, които се намирали по всяко време на разположение на владетеля.

От гледна точка и на двете армии, бойното поле било относително неудобно с оглед блатистия терен и течението на р. Мочурица, която разделяла полесражението почти през средата. От византийска страна условията били по-тежки, тъй като армията на василевса трябвало да прекоси блатистата земя за да достигне българските позиции. Въпреки това, двадесет и една годишният Константин VI, въодушевен и убеден от лъжепророци че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно, казва ни Теофан. Кардам правилно преценил че именно това е моментът, в който да удари враговете си, чийто редици били разтеглени от преминаването на мочурищата, а сред отделните сегменти на ромейската армия настанало известно безредие. Българската кавалерия се изсипала от височините в атака по целия фронт. Предимството на терена и концентрирания удар разстроило византийските редици. В рамките на няколко ключови минути, Фортуна кацнала на рамото на българския владетел. Имперската армия била поголовно сразена и хвърлена в позорно бягство. Според „Житието на свети Йоаникий Велики“ в разгара на битката самият император Константин VІ, макар и за броени минути, бил „уловен“ с  аркáн (примка) от български конник, като едва успял да се спаси да не попадне в български плен…

Развръзката на грандиозното сражение гледайте във видеото.

 

 

 
 
Коментарите са изключени

Защо кръщаваме корабите с бутилка шампанско

| от |

Днес в определени страни разбиването на бутилка шампанско в корпуса на кораб се счита за традиция преди пускането му във водата, особено във Великобритания и Съединените щати. Хората обаче извършват такива церемонии привидно, откакто правят плавателни съдове.

Както и днес, така и преди това чупене по същество се е извършвало за късмет, успех и берекет в пътешествията на кораба и пътниците му. Например, едно от най-ранните известни споменавания на подобна традиция при пускането на кораб във вода е още отпреди около 5 000 години, когато човек от Вавилон пише: „На боговете съм направил жертва от волове“, преди да пусне кораб, който сам е направил.

Friedland Van Bree-1810

Древните гърци, римляни и египтяни също призовавали респективните си богове да защитят новия им кораб и неговия екипаж по време на първото му пускане във водата. Например, древните гърци, по време на своите тържества при пускането, пият вино, за да почетат боговете и поливали кораба с вода като някакъв вид благословия.

Религиозните аспекти на кръщенето на кораби се запазват и в доста по-модерни времена, особено в католическите страни. Например, има данни за кръщене на кораб от рицарите на Малта през 17 век, когато двама братя, които се качват на нов военен кораб, казват молитва и поръсват със светена вода по целия кораб, преди да го пишат готов и да го изпратят във водата.

След протестантската реформация, започнала сериозно след представянето на „95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциите“ на Мартин Лутер през 1517 г., определени държави в Европа махат някои аспекти на религиозната част от кръщението. Вместо религиозните водачи да извършват тази процедура, членовете на монархията или военните водачи биха поели задълженията за кръщенето.

The-Prince-Royal-arriving-at-Flushing-in-1613

Prince Royal

Например, 65 години преди гореказаната история с рицарите на Малта, през 1610 г. принцът на Уелс присъства на кръщенето на Prince Royal. В този случай на борда на кораба е поставена чаша, която е просто голяма и скъпа чаша, направена от някакъв скъпоценен метал, обикновено сребро. Принцът отпива церемониална глътка вино от чашата и след това хвърля останалото съдържание по палубата. След това чашата пък е хвърлена от борда на кораба, за да си я улови някой щастлив наблюдател на церемонията.

NRCHRISTEN

Бившата първа дама на САЩ, Нанси Рейгън, кръщава кораба USS Ronald Reagan

В края на 17 век церемонията с чашата е заменена с разбиване на бутилка вино. Тази смяна беше отчасти, защото чашките бяха изключително ценни, а британският флот бързо растеше и просто не е практично да продължаваш да раздаваш скъпите чаши всеки път, когато кораб се пусне във вода.

Що се отнася до преминаването от вино към шампанско, смята се, че предпочитанията просто са се променили с времето. Шампанското се разглежда като „аристократичен“ алкохол – за известно време през XIX век е по-популярен от виното сред елита в различни държави – и затова това се смята за най-добрият вариант за кръщене на кораби. И в някои страни традицията за използването му се задържа оттогава.

Виното и шампанското не са били единствените видове течност, използвани за кръщене на кораби дори и през най-новата история. Ползвали са се също и уиски, ракия и дори морска вода. Например, по време на сухия режим в Съединените щати, алкохолът донякъде изпада от церемонията, а вместо него често се използват вода, сок или сайдер.

Вместо да използват шампанско за кръщене на нови кораби, в Япония е традиционно да се прави специална сребърна брадва, като тази брадвата се използва за рязане на въжетата, които държат кораба да не влезе във водата. След церемонията брадвата обикновено остава за собственика на кораба.

Днес се смята за лош късмет, ако бутилката шампанско не се счупи в кораба. През 2007 г. херцогинята на Корнуол се опита да разбие бутилка шампанско в корпуса на Queen Victoria, но бутилката не се чупи. Няколко седмици по-късно близо осемдесет пътници се разболяват от някакъв заразна стомашен вирус. Обществото нарича случая „Проклятието на Камила“ и всички посочват към херцогинята и неуспеха й да счупи бутилката шампанско като причина пътниците да се разболеят.

Разбира се, очевидно е, че цялата церемония е суеверие, но за да се избегне „лошия късмет“, хората са измислили различни начини да гарантират, че бутилката ще се счупи. Основният проблем е, че бутилките са направени да не се счупят – в края на краищата човек като си вземе шампанско, го взима, за да го пие, и е кофти да се счупи случайно. Те също трябва да издържат на високото налягане вътре, така че са доста твърди по принцип. Но когато бутилката има някакъв малък дефект в нея, якостта й намалява. Така че бутилките често се набраздяват предварително, за да се избегнат неловки ситуации.

 
 
Коментарите са изключени