shareit

Европримка за Украйна

| от |
Един коментар на Борис Межуев за в. „Известия“
SENATE IRAQ
Американският политолог Збигнев Бжежински пусна в редовно подновявания си Туитър почти истеричен пост: „Европейският съюз трябва ясно да покаже на Украйна как смята да действа, ако Русия обяви на Украйна блокада“. Ако не видим тук фактически призив към (само търговска, надявам се) война срещу Русия, трудно ще схванем за какво става дума. Трудно ще проумеем какво подразбира прочутият геостратег под израза „ясно да покаже“…

По-рано Бжежински – пак в Туитър, посочи де факто, че наред с голяма част от американския политически елит ще прецени всеки отказ на украинския президент да подпише известното споразумение като „лично отмъщение“ на Янукович спрямо Юлия Тимошенко, чието освобождаване поставят като условие за асоцииране на Украйна много европейски държави, най-вече Германия.

Но както сочи развитието на нещата, съдбата на Тимошенко вече не е на дневен ред. ЕС май е готов да забрави за бившата премиерка и нейното здраве, да стори всичко, стига да не се провали злополучното споразумение. Виктор Янукович се опита да обясни в телевизионно интервю защо Украйна от чисто икономическо гледище засега няма готовност за асоциирано членство в ЕС – по
израза на президента, то ще е примка на шията на явно неукрепналата украинска икономика.
timoshenko
Всички тези дреболии всъщност не вълнуват никого. Вълнение обаче буди нещо друго, сочат открито американски експерти – осуети ли се подписването, Русия ще добави в актива си не една,
а цели две дипломатически победи. След „сирийската“ победа ще дойде и „украинска“. Две на нула в полза на Русия и Путин – за Запада това е вече прекалено. Това си е предизвикателство и
скандал.
Ето защо някои вече шантажират украинския политически елит и лично президента на Украйна. Петицията с искане да бъде обявен за персона нон грата, качена на сайта на Белия дом, навярно е
инициатива на отделни недоброжелатели и хора от полската и украинската емиграция. Естествено никой от администрацията не би стигнал дотам. Как обаче да оценим в този контекст активното
участие на Лорета Граужинене – председател на литовския Сейм, в киевските митинги? Тя спокойно говори на протестния „евромайдан“ и подгрява очакванията на демонстрантите, че ако стане нещо,
Европа ще им помогне.
Представете си какво ще последва, ако видим на някоя протестна проява, да речем, в Полша или в Мексико, бурно да агитират за някоя сила Сергей Наришкин или Валентина Матвиенко. Онези участници в митинга, които наистина са загрижени за суверенитета на страната си, трябва сигурно да се запитат най-напред допустимо ли е чужденци да участват така директно в работите на държавата им.
Почти съм убеден, че предстои да си кажат думата и американските конгресмени, търсещи повод да ударят своя президент, за чието историческо споразумение с Иран допринесе много лоялното сътрудничество на Русия – което е притеснен да признае споменатият Бжежински, при все че май приветства споразумението. Някой член на Сената или Камарата на представителите със сигурност ще пожелае да повтори постъпката на Ричард Лугър – през 2004 г. той се включи в „оранжевата революция“, с което укрепи вярата й в предстоящата победа.
Информационна война избухва и в мрежовото пространство – от сутринта на 27 ноември из Фейсбук са плъзнали слухове, че в Киев едва ли не се готви държавен преврат, почти неминуем, ако президентът на Украйна все пак не рискува да сложи подпис под споразумението. После май се разбра, че потенциалът на двата протестни площада не е достатъчен за масови безредици в столичния център, но виждаме как тревожността се разраства, подстрекавана от желаещи да превърнат все по-силната тревога във фактор за дипломатически натиск.
russia-ukraine-gas-prices.si
Вече е ясно, че при всяко положение няма начин 2013-а да приключи безпроблемно в Украйна – и вече не защото се цепи една страна, а защото видимо се разцепва цялата европейска цивилизация. Еврозападът и Евроизтокът стигнаха момента на челен сблъсък: в миг пламнаха отново всички болезнени точки и неразплетени възли, останали след рухването и разпада на
Съветския съюз.
Изглежда, сякаш е дошло време да уредим нещата – и то всички заинтересовани страни, – но днес залогът е толкова голям, че Европа все още няма такава готовност. Жалко! Все някой ден ще се наложи да седнем, да се разберем „на шест очи“, но днешното забавяне може да бъде платено с реалното благополучие на реални хора, ако не и с гражданското спокойствие в Киев – града, от
който води начало цялата руска земя.
 
 
Коментарите са изключени