Европейските граждани дишат замърсен въздух

| от |

Около 9 на всеки 10 жители в европейските градове дишат въздух, съдържащ замърсители, за които се смята, че са виновни за 400 000 преждевременни смъртни случая годишно, оповести Европейската агенция за околната среда, цитирана от Франс прес.

„Замърсяването на въздуха остава главната свързана с околната среда причина за смъртност в европейските градове“, се казва в неин доклад. „Европейските граждани често дишат въздух, който не съответства на европейските норми. Почти всички граждани са изложени на ефекта от замърсители, чиито нива са смятани за опасни от Световната здравна организация (СЗО).

Препоръките й са по-стриктни от европейските норми. Над 95 на сто от жителите в градовете са изложени на опасни нива на някои замърсители.“

Сърдечните болести са главната причина за смъртност в резултат на замърсяване на въздуха, следвани от белодробните
заболявания и рака. Виновни са фините частици, които проникват не само в респираторните пътища, но и в кръвта.

Ефектът от замърсяването на въздуха върху здравето има значими икономически последствия, като съкращава живота,
увеличава медицинските разходи и намалява производителността поради отсъствията от работа. В доклада се цитират данни на СЗО и Европейската комисия, които приписват на атмосферното замърсяване над 400 000 преждевременни смъртни случая годишно./БТА

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…

 
 

6 романтични комедии за коледните празници

| от chronicle.bg |

It’s that time of the year again… и ние сме подготвени за него.

Романтичните комедии определено не са върховият жанр в киното, нито най-доходоносния. Сюжетите не са никак дълбоки, а това, което ги спасява от пропадане, обикновено е някоя звезда в главна роля.  Но що се отнася до празничните периоди в годината, това е най-добрият жанр, на който можете да се отдадете. Дали сте сами, с гадже, приятели или със семейството, добрата романтична комедия в дълъг празничен следобед е един от най-ефективните методи за релакс.

Колкото и да ни е втръснал шумът около коледните и новогодишните празници, в предстоящите протяжни почивни дни почти винаги намираме време за някоя романтична комедия. Дори това да не е „нашият“ жанр.

Така че в следващите дни можете да светнете лампичките на елхата и да се отдадете на приятната коледна тривиалност, включваща дебело одеяло, чай, любим човек и някоя приятна, старомодна, но вечна, романтична комедия. За първите няколко не можем да помогнем, но що се отнася до последното, можете да видите 6 великолепни романтични комедии в галерията горе.

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

Deadpool поучава хейтърите на Nickelback в ново видео

| от chronicle.bg |

В ново клипче от „Once Upon a Deadpool“ любимият на мнозина Deadpool поучава хейтърите на низвергнатата рок банда Nickelback. Първоначално „Deadpool 2″ беше обявен с рейтинг PG-13, но новият рилийз на „Once Upon a Deadpool“, който ще включва 20 минути допълнителни нови кадри, ще може да се гледа от повечето тийнейджъри.

„Deadpool 2″ излезе през май тази година. Сега новата версия (от маркетингова гледна точка) се третира като изцяло нов филм – беше пуснат трейлър, нови плакати, а сега и това клипче. Хю Джакман също се включи в промотирането, но за жалост няма да се появи във филма като Wolverine.

Клипчето беше пуснато от самият Райън Рейнолдс на страницата му в Туитър, а не в някой от официалните канали на продуцентите на филма в YouTube. В него Savage твърди, че Nickelback е „Прекалено нагласен, бланкетен, ушен боклук“ Deadpool възразява, изреждайки постиженията и наградите на бандата. Клипчето завършва с двамата приятели хванати за ръце и куфеещи на „How You Remind Me“, песен на бандата.

Понеже „Deadpool“ имаше страхотен успех през 2016, „Deadpool 2″ просто трябваше да се направи. Вторият не достигна първия, но все пак изкара много пари на 20th Century Fox. Наистина много – $734 милиона. Сега с новата му версия Fox ще могат да добавят нови цифри към финансовия успех на франчайза.

Въпреки че супергероят е известен с афинитета си към кървища и вулгарности, новата по-смекчената версия се очаква да привлече сериозен брой погледи – освен феновете, който ще я гледат, защото става въпрос за любимият им герой, в кината ще могат да влязат и тийнейджъри, които не бяха допускани при предишният R рейтинг.